Блогът на проф. Атанас Щерев

 (The text of this publication is also available in English at the “Articles in English” section of my blog)

Барак Обама вече е официалният кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия. Това стана ясно в сряда вечерта след като делегатите на националния демократически конгрес подкрепиха неговата кандидатура. Малко по-късно те гласуваха единодушно в полза на избора на сенатор Джоузеф Байдън като вицепрезидент в кандидатската двойка. Официалната номинация на тандема Обама-Байдън дойде на третия ден на конгреса, стартирал на 25 август в Денвър, щата Колорадо. На него в няколко поредни дни водещи представители на демократическата партия произнесоха запомнящи се речи в полза на президентската кандидатура на чернокожия сенатор от Илинойс. Сред тях може би най-ключови бяха изказванията на семейство Клинтън. Във вторник категорична подкрепа за Обама изрази неговият доскорошен вътрешнопартиен опонент Хилари Клинтън, а вчера това стори и президентът на САЩ от 1992 до 2000 г. Бил Клинтън.

Смисълът на тези две речи беше повече от красноречив

(more…)

До следващите парламентарни избори у нас остава по-малко от година. От начина на конфигуриране и взаимодействие на дясноцентристките формации зависи много дали те ще бъдат адекватно представени в следващото българско народно събрание. Вярно е, че при съвременните условия  в България  коалиционната култура и поведение  са изключително важни. Не по-малко важно е обаче  преди пристъпването към коалиционни проекти да се обсъдят няколко принципни позиции. От първостепенно значение за една партия  е спазването на програмните цели и задачи, придържането към нейните ценности и принципи. Отстъплението от такива прокламирани вече намерения могат да пропъдят хората, подкрепящи тази политическа сила. Компромисите от основните й цели трябва да бъдат минимални, позволяващи както обединение с други формации със сходни политически виждания, така и изпълнение на собствената й програма. Трябва да се има предвид, че

(more…)

Има трайни фактори, които доведоха до въоръжен конфликт в Южна Осетия и това са безспорно агресивната и асимилационна политика на Грузия и Русия спрямо осетинския народ. Друг сериозен проблем е ситуацията в Абхазия. Грузия изпитва основателен страх, че ако Осетинците се отделят, това ще предизвика познатият в международните отношения „ефект на доминото” и Абхазия ще тръгне по същия път.

Русия обаче подкрепя сепаратистите в Грузия с очакването, че Южна Осетия ще се обедини със Северна Осетия в рамките на Руската федерация. Така Русия ще разшири територията и влиянието си. Освен тези дългогодишни аспирации Русия има още една причина да атакува Грузия. През Грузия минават множество петролопроводи и газопроводи, още толкова са в проектна фаза. Тяхната цел е да доставят каспийски енергийни суровини за европейските пазари, като избегнат монопола на Руската Федерация в определяне на транзитни такси, квоти и натиск за собственост върху съоръженията, на какъвто станахме свидетели при преговорите за Бургас-Александруполис. Енергийната война с Украйна доказа точно колко важно е да имаш контрол над кранчето. Естествено, че Москва няма да е съгласна да бъде заобикаляна. Всяка криза по обходните трасета води до пренасочване на петрола през руска територия, която е „по-сигурна”. За капак на това врящо гърне трябва да добавим и факта, че Грузия се бори със зъби и нокти да стане член на НАТО и да попадне в сферата на влияние на САЩ. Това би направило почти невъзможна в бъдеще военна акция на Русия срещу Грузия. Може би именно за това Руската страна се възползва от последното „намаление”, за да разположи военни части в Грузия и да осигури правото на „самоопределение” за осетинците. Освен Това Русия винаги е имала специфично отношение към държавите от „близката чужбина” членки на ОНД. За Грузия бе въпрос на цивилизационен избор да напусне общността, което несъмнено даде лош пример на останалите държави. В края на военните действия в Грузия Москва изказа съжаление, че не е получила необходимата морална подкрепа за грузинската кампания от Беларус. Тук проличава, че за РФ става въпрос на престиж да контролира макар с невоенни средства териториите от „близката чужбина”.
 
В условията на такова трайно

(more…)

Опозицията в България изглежда разпокъсана не само структурно, но и идеологически. Всяка партия вижда различен път за осъществяването на едно стабилно дясно управление. ГЕРБ очевидно се предоверява на социологическите проучвания и разчита, че изборите през 2009-а ще й донесат абсолютно мнозинство в 41-то Народно събрание. Алтернатива на това вижда в прекарване на следващия мандат в опозиция. Всички анализи сочат обаче, че следващото управление ще е най-вероятно коалиционно.

Искам да припомня, че Иван Костов преди време заяви, че е готов да стои с ДСБ 20 г. в опозиция, но не и да встъпи в коалиция. Но не за това са гласували гражданите. Българските граждани са в опозиция и в момента. Техните интереси силно се разминават с тези на управляващата социалистическа върхушка. Никоя политическа сила не трябва да си мисли, че ще се ползва с доверието на гражданите вечно, ако остане в опозиция. Напротив! Актът на гласуване задължава представителите да търсят не самоизолация, а обединение с цел осъществяване на конкретни програми, цели и политики, които са били декларирани по-рано в кампанията. Това е прост „търговски договор”. Избирателят със своята бюлетина „купува” конкретна политическа програма за следващите 4 години. Политическата сила, спечелвайки този вот, се ангажира да подсигури с всички средства осъществяването на тази програма, дори това да означава коалиция с неудобен партньор. В тези отношения няма място за вечна опозиция.

Както стана ясно, ключовият елемент в тези отношения е „Програмата”.

Изготвянето на обща програма е първостепенна задача за опозиционните сили, които искат заедно да управляват през следващия мандат.

(more…)