Блогът на доц. Атанас Щерев

На международен здравен конгрес в България, на който присъствах наскоро, научихме Ник, един от гостите от Холандия, да играе българско хоро. При закриването на конгреса холандецът бодро заяви: „България уверено преуспява със стъпката две напред, една назад.”
    
Всъщност точно такова е движението на страната ни напред към европейското й бъдеще.

1/Дойде 10 ноември и колапса на комунистическия режим у нас;
2/Първите свободни избори за ВНС и първият в българската история демократично избран президент;

1/СДС спечели „с малко, но завинаги”;
2/Мътни години, но стартира нарастването на дела на частната собственост, започна да се руши социалистическата подредба на страната;

< Дойде управлението на Жан Виденов - опряхме в дъното на демографското, икономическо и духовно падение на победена в студената война комунистическа страна.

< Корупционните скандали на царското правителство, постепенно спиране на реформите, спиране на големите инфраструктурни проекти/магистрали/, спиране на приватизацията /Булгартабак, болници и др/, непряката помощ за избирането на Първанов – приятеля на Садам и Милошевич.

1/България - член на НАТО;
2/България-член на ЕС без предпазна клауза;

< Безпрецедентна обвързаност на Тройната коалиция с организираната престъпност, безпрецедентна корупция и съответно санкции от ЕС.

  Две напред, една назад - какъв завладяващ ритъм! Да работим за следващите две крачки напред!

Президентската надпревара в САЩ продължава своя интересен развой. Може би “продължава” не е най-подходящата дума в светлината вчерашното обявление на Джон Маккейн, че от днес преустановява кампанията си, за да се фокусира върху извеждането на страната от финансовата криза. Обявеното от него намерение е да се върне във Вашингтон, за да подпомогне дискусията между републиканци и демократи в Конгреса за подобряване на плана за оздравяване на икономиката, предложен от президента Буш, и съдейства за постигането на консенсус за неговото приемане. Маккейн призова своя опонент Барак Обама да стори същото и да се присъедини към усилията за намиране на изход от кризата. Решението за временно замразяване на кампанията на републиканския кандидат бе съпроводено и с предложение за отлагане на първия от серията преки дебати между двамата опоненти, който е планиран за утре. Ясно е, че в ситуация на нарастващо напрежение от развиващата се финансова криза, за републиканеца Маккейн би било по-мъдро да избегне засега директния сблъсък с демократическия си опонент, който най-вероятно ще концентрира атаките си именно в тази посока.  

Макар на пръв поглед да изглежда, че

(more…)

На къде върви България? Това е нормален въпрос, който след новината за побоя над журналиста Огнян Стефанов в деня на 100 години независимост на страната ни, си задават българските граждани. Всеки би могъл да направи връзка между заканата на ДАНС за разкриване на анонимността на определени интернет сайтове и автори, коментиращи в Мрежата, и посегателството срещу главния редактор на сайта Frognews. Възможно е и тази асоциация нарочно да е била целена от извършителите на гнусния акт, за да се използва случая за компрометиране и разчистване на сметки в течащата война за разпределение на влияние между политически лобита в една водеща партия. Решението да бъде пребит по зверски начин с чукове човек на обществено място в столицата и то в относително ранен вечерен час, когато има голяма вероятност за наличието на свидетели, не е просто наказателна акция. Това е показен акт, чиято цел е да даде знак и да сплаши не само пострадалия. Без значение обаче дали тя е продукт на по-дълбок план или не, от нея лъсва един неоспорим факт - държава, в която има побой над журналисти, не може да се нарече демократична, независима и свободна.

Снощният случай не бива да се разглежда просто като посегателство над журналист заради материалите, които е публикувал. Това не е обикновено престъпно деяние на засегнатите от тези публикации, както някои вече го оприличиха. Свидетели сме на безочливо предупреждение, целящо да наложи цензура и да предизвика принудително мълчание чрез всяване на страх. Сещам се за една голяма държава на изток, където независимата журналистика е смазана под подобен страх, а убийствата и репресиите над осмелилите се да пренебрегнат предупреждението са добили чудовищни размери. Снощният акт ясно показва, че България все още се намира на кръстопът – между фасадната демокрация от руски тип и свободните обществено-политически отношения на отворените западни общества. В подобна ситуация само притеснения у демократично мислещия човек може да буди заявката на ДАНС да се бори с анонимността в интернет. Без да коментирам дали подобен контрол е допустим от либерална гледна точка, бих казал, че осъществяването на тези намерения ще бъде направо налагане на цензура. Поради тази причина намеренията на ДАНС изглеждат повече като проява на недемократичен комплекс и желание за справяне с неудобните за работещите в интернет журналисти и потребители чрез ограничаване на свободата им на изразяване. Случаят с Огнян Стефанов засега потвърждава тези опасения. За да бъдат свалени подозренията е необходимо бързо разкриване на извършителите и поръчителите на нападението срещу него и публично оповестяване на резултатите от разследването. Дори тогава обаче на дневен ред остава въпроса “Кой контролира контролиращите?” и в чий интерес работят те. На този етап не може да се отговори със сигурност, че това е интересът на българските граждани.

Преди седмица разгледах тук една тема за раздвоението на Запада по отношение на възможните подходите към Русия. Възгледите на коментиращите статията бяха различни. Те варираха от мнения, че Русия трябва да бъде поставена на мястото й с по-твърдо поведение на ЕС и САЩ, минаваха през преценката, че оскъдицата на ресурси ще накара Европа да се справя сама, насочвайки се към ядрена енергетика, и стигаха до коментари, че няма начин ЕС да запази икономическата си мощ без руските ресурси. Нормално е да има разнопосочни мнения по един токова сложен въпрос, който у нас традиционно се разглежда не само с прагматизъм по отношение на българските и общоевропейските интереси, но и с голяма доза емоционален привкус, породен от старо разделение на обществото ни на русофили и русофоби. В крайна сметка с емоция или без, истината е, че Европа все повече изпада в енергийна зависимост от Русия. Кремъл полага сериозни усилия да засили усещането на тази зависимост и да притисне Стария континент в задушаваща енергийна прегръдка. Явно това е стратегията на Русия да се завърне на “голямата шахматна дъска”, ако мога да използвам този израз на Збигнев Бжежински.

Какво потвърждава наличието на подобна стратегия? Де факто Русия

(more…)

В момент, когато Републиканската партия номинираше официално своя кандидат за президент, настоящият вицепрезидент на САЩ, също републиканец, направи ключово посещение в Азербайджан, Грузия и Украйна. Изборът на дестинациите от визитата е красноречив – посетени бяха страни, представляващи точки на сблъсък на интереси между Русия и Западът. Ясен е и смисълът на посещението на трите държави от т.нар. наречената “близка чужбина” на Русия. След руската демонстрация на сила в Грузия, САЩ целят да препотвърдят ангажимента си в региона и да вдъхнат кураж на държавите в него, че няма да бъдат оставени незащитени от произвола на Кремъл. Неслучайно именно Чейни, един от най-острите критици на Русия, беше изпратен като носител на това съобщение. Във всяка една от трите бивши съветски републики американският вицепрезидент отправи много важни послания. Това, което обаче индиректно каза Чейни със своите визити бе, че Русия трябва да се откаже от имперско отношение към своите бивши сателити.

Как изглежда обаче обиколката му от гледна точка на водената от ЕС политика? След миналата седмица се забеляза

(more…)

В няколко публикации по темата за американските избори направих прогнозата, че Джон Маккейн постепенно навлиза в по-благоприятна позиция и тепърва ще започне засилването на кампанията си. Като потвърждение на това мнение, вчера излязоха последните социологически проучвания, според които републиканският кандидат за президент повежда пред Барак Обама. В изследване на влиятелния всекидневник USA Today и агенция Галъп, проведено през уикенда, двойката Маккейн/Пейлин набира преднина с 4 % над Обама/Байдън при регистрираните вече избиратели и с 10% при американските избиратели, които вероятно биха гласували.

 Източник: Gallup (www.gallup.com)

Този възходящ тренд се отчита от почти всички социологически агенции, както може да се види от обобщените данни тук. За пръв път Маккейн набира такава преднина пред опонента си, откакто са ясни кандидатите и на двете партии. Очевидно включването

(more…)

Президентската кампания в САЩ продължава своя интересен ход. Вчера вечерта Джон Маккейн официално прие кандидат-президентската номинация на Републиканската партия. Той направи това с 48 минутна реч пред конгреса на републиканците, провеждащ се в Сейнт Пол, щата Минесота.

Kоментиращите анализатори изразиха мнението, че изказването му не е било толкова живо и вълнуващо като това на неговия партньор в кандидат-президентската двойка Сара Пейлин ден по-рано.

Като цяло обаче стилът на Маккейн е по-сдържан, леко скован и лишен от по-силни емоции, разбира се, без това да го прави слаб оратор. Очевидно неговата сила е повече в съдържанието на речта, отколкото в представянето й. По отношение на изявите пред многобройна публика Барак Обама несъмнено е по-ярък, освободен и харизматичен оратор. Извън ораторските качества, по-важното, което ми направи впечатление, бяха основните тези в речта на Джон Маккейн.

(more…)

Това, което ме предизвика да напиша следващите редове са коментарите, които посетителите на блога са оставили по няколко свързани публикации тук. Става дума за статиите “Какво още трябва да се случи”, “Парламент на светло” и “Българска нова демокрация и коалициите”. Написах първите две непосредствено след публикуването на негативния мониторингов доклад на ЕК за България и след гласуването на 6-тия вот на недоверие към кабинета на Тройната коалиция. В тях изразих своето виждане, че е необходимо взаимодействие на дясната опозиция не просто за свалянето на сегашното вредно за България правителство, а за представяне пред българските граждани на ясна управленска алтернатива на Тройната коалиция. Именно това би различавало десния интелигентен политически подход от обикновеното популистко бунтарство. Протестният популизъм може да бъде насочен срещу всяко едно правителство, основавайки се единствено на недоволството срещу управляващите по презумпция. Прагматичното политическо поведение обаче изисква, когато се критикува определен тип политика, да бъдат ясно посочени нейните неуспехи и да бъде представен алтернативен план за справяне с тези слабости. Няма как това да стане по друг начин освен чрез разписани програмни приоритети по различните сектори на държавното управление. Изхождайки от това виждане основната идея, която представих в последната от изброените по-горе статии бе, че изборната подкрепа на гражданите е в резултат на един вид договор между тях и дадена политическа сила, който се скрепява чрез предварително предложената от нея управленска програма. Без нейното наличие е равносилно да се иска от гражданите сключване на “сляпо”на споменатия договор, без информиран избор относно ангажиментите, които се поемат - само заради “хубавите очи” на някой политик, заради миналата популярност на дадена “политическата марка” или още по-лошо, единствено заради неодобрението срещу сега управляващите.

В крайна сметка, освен всичко друго,

(more…)