Завчера се проведе вторият кандидат-президентски дебат в САЩ. Очаквано той беше доста по-агресивен от първия, като също така предвидимо Джон Маккейн беше по-нападателния в пряката дискусия с Барак Обама. Последните социологически проучвания сочат, че републиканския претендент изостава в подкрепата на американските граждани и това изискваше от него да демонстрира ясно, че опонентът му няма необходимия опит и качества да ръководи страната през следващите четири години. Това беше и една от главните линии в поведението на Маккейн по време на диспута. Истината обаче е, че републиканския кандидат загуби този дебат. Той го загуби не защото се представи по-слабо от Обама, а защото не успя да надделее по категоричен начин над своя опонент. Обама се държеше непринудено и спокойно, докато Маккейн с някои повторения на фрази и цялостното си поведението си създаде впечатление за една напрегнатост и може би несигурност. Маккейн се нуждаеше да “нокаутира” демократическия претендент, за да обърне траекторията на кампанията, която се развива неблагоприятно за него в последните две седмици. Това не се случи. Естествено основната част на дебата отново мина под знака на финансовата криза, която по презумпция поставя Маккейн в по-неблагоприятна позиция. Републиканският кандидат изпитва все по-голяма трудност да се разграничи от 8-годишното наследство на Джордж Буш, чието управление естествено пряко се свързва в нагласите на гражданите със сегашното неблагоприятно положение. През целия дебат Обама подчертаваше във всеки един удобен момент връзката на Маккейн с политиката на Буш. Напълно нормално е в нестабилната ситуация, в която е изпаднала американската икономика, поставяща в затруднение средностатистическите американци, дясно-консервативните предложения на Маккейн да не намират толкова голяма подкрепа. В крайна сметка сегашното положение, изискващо по-засилена намеса на държавата налива вода в кампанията на демократите. Макар предложен от администрацията на Буш, спасителният план например, е голям удар към следваната през последните години неоконсервативна политика (наричана от някои пазарен фундаментализъм) която залагаше на възможно най-широка дерегулация в ключови публични сектори и максимално изтегляне на държавата от стопанските процеси. Няма съмнение, че Обама по-добре канализира недоволството на американците, без значение дали предлага напълно рационални политики или не. Ясно е, че в ситуация на вътрешноикономическа криза по-левите и популярно насочени послания печелят подкрепа след населението. Интересно е, че в началото на кампанията, когато кризата не беше се разразила в такава степен, именно по-левичарското поведение на Обама и опасението, че идеите му са дори опасни за Америка в сегашното й положение, бе един от факторите, които отблъскваха умерените привърженици и на двете партии. Както обаче отбелязват анализаторите – кампанията навлиза в стратегическата си част. Битката се пренася в 12 ключови щата, в които все още няма категорични предпочитания в полза за един от двамата кандидати. Надеждата на Обама вероятно е сегашното затруднено вътрешно положение в САЩ да убеди устойчиво американските граждани в необходимостта от промяна на управленския курс, която да приглуши някои основни слабости на кандидатурата му. На свой ред Маккейн сигурно се надява, че набирането на скорост на опонента му ще задейства ново поляризиране на мненията, втвърдяване и максимална мобилизация на републиканския електорат и изкарване на скрития вот на онези американци, за които Обама е неприемлива опция за президент. Със сигурност от тук нататък кампанията ще става все по-агресивна и нажежена.