Блогът на доц. Атанас Щерев

„В България в момента има 29 хиляди медицински сестри, а са необходими поне 70 хиляди” Това каза вчера председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова. Изказването й беше направено по време на кръгла маса “Приоритет ли ще бъде здравеопазването през 2009 г.” между представители на съсловните организации на медицинските сестри и лекарите, и здравния синдикат към КНСБ. Липсата на достатъчно кадри в българското здравеопазване и допълнителното им изтичане от България е повсеместна, но недостигът на медицински сестри заслужава внимание, най-малкото поради факта, че до-голяма степен е обусловен от неадекватно управленско решение.

Изказването на проф. Маркова идва във време, когато се обсъжда предложената от правителството Национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. Една от т.нар. стратегически цели в нея е “Развитие на човешките ресурси в здравеопазването”. Подточка 1 на тази цел е „Планиране, подбор и квалификация на човешките ресурси”, по която една от записаните задачи е именно „Разработване на план за обучение на медицинските кадри по категории и специалности, съобразно потребностите на страната”.

Странното обаче е, че подобна стратегическа цел и описаната конкретна задача се залага малко след като бяха закрити

(more…)

През 1998 г. точно на 26 октомври дадох обет пред жителите и гостите на старозагорското село Горно Ботево, че всяка година на Димитровден ще давам курбан в памет на дядо ми Димитър Карев. Вчера за 11 пореден път организирах обредния ритуал в селото, където в началото на миналия век са се преселили много хора от неговото родно място. Дядо ми е роден в село Балъкьой, Дедеагачко, намиращо се в Беломорска Тракия. Още като ученик в Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” той участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) След потушаването на въстанието лежи в турски затвори. По-късно получава амнистия, завръща се с. Балъкьой и става учител. След загубата на българските територии на два пъти - през 1913 г. и 1920 г. Димитър Карев предвожда големи групи бежанци от Беломорска Тракия. Както споменах, след злополучните за България войни около 50 семейства от Балъккьой се преселват в с. Горно Ботево. Тук дядо ми се изявява като радетел за духовно развитие и до днес е почитан от признателните потомци.

Тази година възпоменателното тържество започна в

(more…)

Реших да разведря блога с нова секция, в която да погледнем по-иронично и шеговито върху случващото се около нас. Възнамерявам в тази рубрика да публикувам чути и прочетени вицове, свързани с родни или международни актуални събития. Ще се радвам, ако се включите със свои обществено-политически вицове, които залагат на интелигентния хумор и саркастичната гражданска позиция. Стартирам с една международна шега, която чух наскоро:

Събрали се американец, французин и руснак и всеки започнал да се хвали с начините си на придвижване. Французинът рекъл:
- Аз ходя на работа с Рено, в свободното си време на разходки из природата шофирам Пежо, а като пътувам в чужбина карам Ситроен.
- Аз пък ходя на работа с Форд, из природата се разхождам с Шевролет, а в чужбина естествено шофирам Кадилак – казал на свой ред американецът.
Руснакът ги погледал и отсякъл:
- Аз на работа ходя с Москвич, из природата си се движа пеш, а като отивам в чужбина обикновено карам танк.

Една новина премина мимолетно през българските медии и не получи почти никакъв политически или граждански отзвук. Става дума за годишния доклад на Международната организация за защита на свободното слово “Репортери без граници.” В представения индекс на свободата на пресата България е поставена на 59 място от 160 държави по целият свят. Сама по-себе си тази позиция не говори много, докато не се спомене, че това е най-ниското място в класацията, заемано от страна-член на ЕС. Достатъчно показателен е и коментарът на организацията, че “лошият пример на страната, която продължава да бъде последна в Европа, служи като напомняне за това, че всеобщото избирателно право, плурализмът в медиите и някои конституционни гаранции не са достатъчни, за да осигурят ефикасна свобода на словото.” Вече съм писал на блога за фасадната демокрация или т.нар. „демократура” и за опасностите от налагането им у нас. Загубата на независимост на медиите и ограничаването на свободата на словото са едни от основните характеристики на подобен обществено-политически модел. За пример вижте ситуацията в Русия.

По интересно обаче е, че констатациите в доклада на „Репортери без граници” предизвикват твърде малко обществено внимание у нас. Самите родни медии не

(more…)

Бившият държавен секретар, републиканецът Колин Пауъл, даде подкрепата си за кандидатурата на Барак Обама. Тази новина сигурно е донесла нови сътресения в щаба на Маккейн, който напоследък започва все повече да губи почва под краката си. След развоя на финансовата криза в САЩ и развитието на президентската надпревара в последните седмици излежда, че Обама се придвижва с по-бързи крачки до успеха от Маккейн. Няколко са факторите, които ме карат да мисля, че тенденциите от началото на кампанията вече са окончателно обърнати и демократите вероятно ще триумфират на 4 ноември:

На първо място трябва да бъде посочена

(more…)

  “Този, който жертва свободата за сигурност, най-
                                                                           накрая губи и двете”, коментир на участник на блога под псевдонима “Economist”  на 15 октомври 2008 в 12:06

Едва ли някой има съмнение, че пазарната икономика и капитализмът се движат от алчността на хората или както е казал още Адам Смит от желанието за задоволяване на собствените им интереси. В човешката природа е вграден състезателният характер и стремежът към първенство – почти всеки иска да бъде по-богат, по-известен, по-добър в своята сфера, с повече власт и т.н. Тази присъща амбиция и дори тщеславие, ако щете, обаче създава блага и спомага за развитието на обществото като цяло. Именно на тази основа либералната демокрация със свободна пазарна икономика (или капитализмът) е по-конкурентния и по-приспособимия строй. За жалост обаче човешката история дава достатъчно примери за това как хората, предприемачите и финансистите нямат граници в своята “алчност”. Може би на тази безграничност се дължи наблюдаваната в западния свят все по-голяма поляризация по отношение на доходите и притежанието на блага. Тук вече обаче не става дума за традиционната поляризация между много богати и много бедни, както е в неразвитите общества. На практика отчайващата бедност я няма, но все по-голяма става “дупката” между отделни индивиди със смайващо по размери състояние и редовите граждани с някакво средно ниво на благосъстояние, гарантиращо най-вече съществуването им.

След като стремежът за богатство очевидно е

(more…)

Завчера се проведе вторият кандидат-президентски дебат в САЩ. Очаквано той беше доста по-агресивен от първия, като също така предвидимо Джон Маккейн беше по-нападателния в пряката дискусия с Барак Обама. Последните социологически проучвания сочат, че републиканския претендент изостава в подкрепата на американските граждани и това изискваше от него да демонстрира ясно, че опонентът му няма необходимия опит и качества да ръководи страната през следващите четири години. Това беше и една от главните линии в поведението на Маккейн по време на диспута. Истината обаче е, че републиканския кандидат загуби този дебат. Той го загуби не защото се представи по-слабо от Обама, а защото не успя да надделее по категоричен начин над своя опонент. Обама се държеше непринудено и спокойно, докато Маккейн с някои повторения на фрази и цялостното си поведението си създаде впечатление за една напрегнатост и може би несигурност. Маккейн се нуждаеше да “нокаутира” демократическия претендент, за да обърне траекторията на кампанията, която се развива неблагоприятно за него в последните две седмици. Това не се случи. Естествено основната част на дебата отново мина под знака на финансовата криза, която по презумпция поставя Маккейн в по-неблагоприятна позиция. Републиканският кандидат изпитва все по-голяма трудност да се разграничи от 8-годишното наследство на Джордж Буш, чието управление естествено пряко се свързва в нагласите на гражданите със сегашното неблагоприятно положение. През целия дебат Обама подчертаваше във всеки един удобен момент връзката на Маккейн с политиката на Буш. Напълно нормално е в нестабилната ситуация, в която е изпаднала американската икономика, поставяща в затруднение средностатистическите американци, дясно-консервативните предложения на Маккейн да не намират толкова голяма подкрепа. В крайна сметка сегашното положение, изискващо по-засилена намеса на държавата налива вода в кампанията на демократите. Макар предложен от администрацията на Буш, спасителният план например, е голям удар към следваната през последните години неоконсервативна политика (наричана от някои пазарен фундаментализъм) която залагаше на възможно най-широка дерегулация в ключови публични сектори и максимално изтегляне на държавата от стопанските процеси. Няма съмнение, че Обама по-добре канализира недоволството на американците, без значение дали предлага напълно рационални политики или не. Ясно е, че в ситуация на вътрешноикономическа криза по-левите и популярно насочени послания печелят подкрепа след населението. Интересно е, че в началото на кампанията, когато кризата не беше се разразила в такава степен, именно по-левичарското поведение на Обама и опасението, че идеите му са дори опасни за Америка в сегашното й положение, бе един от факторите, които отблъскваха умерените привърженици и на двете партии. Както обаче отбелязват анализаторите – кампанията навлиза в стратегическата си част. Битката се пренася в 12 ключови щата, в които все още няма категорични предпочитания в полза за един от двамата кандидати. Надеждата на Обама вероятно е сегашното затруднено вътрешно положение в САЩ да убеди устойчиво американските граждани в необходимостта от промяна на управленския курс, която да приглуши някои основни слабости на кандидатурата му. На свой ред Маккейн сигурно се надява, че набирането на скорост на опонента му ще задейства ново поляризиране на мненията, втвърдяване и максимална мобилизация на републиканския електорат и изкарване на скрития вот на онези американци, за които Обама е неприемлива опция за президент. Със сигурност от тук нататък кампанията ще става все по-агресивна и нажежена.

От началото на седмицата следя случващото се около поредните преговори за подписването на Националния рамков договор (НРД). От това, което наблюдавам, най-вероятно за поредна година няма да се постигне споразумение по този документ, което означава пълно загърбване на договорното начало в родното здравеопазване. По притеснителното обаче е, че отново с публичните си изяви отговорните държавни институции се опитват спекулативно да насочат вината към българските лекари. Истината е, че НРД не може да бъде подписан, докато не се изясни, че настоящите цени на клиничните пътеки заплащат само частичен процент от истинската цена на една здравеопазна дейност и това е касова цена, дадена от НЗОК. С други думи, ако имаме един пакет от дейности, които лекарите трябва да изпълнят, то те се финансират по клинични пътеки на не повече от 50%, а в същото време се изисква те да бъдат изпълнени на 100%. Трудно може да се предположи, че някоя клинична пътека би трябвало или би могло да се изключи от основния пакет, така че главният проблем остава недофинансирането, което се превръща и в основната причина за неподписването на НРД с изпълнителите на медицинска помощ. В този смисъл е наложително да се регламентира доплащането чрез доброволно здравно осигуряване, чрез плащания от социалното министерство или чрез плащания в брой от пациентите. Тогава няма да има никакви проблеми за постигането на споразумение по НРД. Управляващите сега искат да прехвърлят вината за неподписването на рамковия договор на Българския лекарски съюз (БЛС), представяйки българските лекари като “алчни и искащи повече пари”. В действителност цялата вина е в държавата която нагло лъже и която предоставя крайно недостатъчен финансов ресурс в НЗОК  като крайна цена за покриване на здравните дейности. Ако се посочат истинските параметри на финансирането, гражданите ще разберат че проблемите в никакъв случай не са в лекарите, а в недостатъчно отделените от държавата пари, които обричат системата на българското здравеопазване на хронично недофинансиране.

Развитието на глобалната финансова криза, възникналия дебат по приемането на правителствения план в САЩ и активизирането на европейските правителства, ме накара да се замисля по темата за либерализма и границите на държавната намеса. С оглед на тежката заплаха пред стабилността не само на американска, но и на световната икономика, вероятно мнозина са се запитали какво би било най-удачното поведение на управляващите там. Мненията са многобройни и съзнателно или не те най-вероятно следват различните философско-политически и икономически традиции. Именно от подобна позиция изхождам и аз, смятайки, че по отношение на намесата на държавата в ситуация на наблюдаваната вътрешна криза най-доброто поведение би било намирането на “златната среда”. Ще илюстрирам какво имам предвид, припомняйки една известна древногръцка легенда. Преди хиляди години Дедал, давайки на сина си Икар изобретените от него крила, го посъветвал да лети еднакво далеч от морските вълни и от слънчевите лъчи. Знаем, че синът не се вслушал в съвета на баща си и е избрал да бъде по-близо до една от двете крайности. Известно е, че краят е бил фатален, както по-късно често се случва и в световната история. Това е един от първите опити философски да се конструира тезата за “златната среда”, която заема централно място в ученията на класиците от древногръцката философска традиция и се използва в последствие от редица западни и източни мислители. Според Аристотеловата доктрина например всяка добродетел е средно положение между две крайности, които са порок. Макар това да се отнася за етиката и морала, този принцип е адекватен също за държавното управление и политическото поведение като цяло.

Ако изходим от тезата за “златната среда” по отношение на държавната намеса в обществения и икономическия живот можем да приемем, че

(more…)

На пети октомври Стара Загора отбелязва своя празник. В неделя за поредна година взех участие в тържествата по случай деня на града. Тези от вас, които следят блога ми, са запознати, че често публикувам тук материали за мои посещения в Стара Загора и региона. Правя това като народен представител, избран от старозагорския избирателен район, приемайки го за форма на отчетност за работата ми и предприетите инициативи там.

За тези, които не са запознати с историята на Стара Загора, трябва да спомена, че датата пети октомври не е избрана случайно. Преди близо 130 години именно на този ден е положен основният камък за възстановяване на опожарения през лятото на 1877 град. Опожаряването става в разгара на руско-турската освободителна война. След епичните боеве в околностите на Стара Загора опълченските дружини и руските войски, включени в челния отряд на генерал Гурко, се изтеглят към Балкана. Ордите на Сюлейман паша буквално изпепеляват града. Голяма част от населението му, около 15 хиляди души, са изклани. Оцелелите, които се завръщат след повторното освобождение на града през следващата година, го заварват в руини. На 23 септември стар стил (пети октомври нов стил) 1879 г. губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди и първия следосвобожденски кмет на Стара Загора, Петко Рачов Славейков, в присъствието на местните нотабили и множество граждани, тържествено полагат основния камък за възстановяването на изгорения град. След този ден се установява традицията признателните потомци да отдават почит на предците-първостроители на днешната Стара Загора.

Тазгодишните празненства започнаха в

(more…)