Блогът на доц. Атанас Щерев

На 21 и 22 ноември „Институт по репродуктивно здраве”, САГБАЛ „Д-р Щерев” и Медицински център „Репродуктивно здраве” за втора поредна година организираха международен симпозиум по репродуктивна медицина, който се проведе в София. В предварителната дискусия с чуждестранни колеги избраната тема тази година беше „Лечение на стерилитета в напреднала репродуктивна възраст – резултати и усложнения”. Основанията за избора на тази тема бе увеличаването на броя на пациентите, които се включват в програми за лечение на стерилитета чрез асистирани репродуктивни технологии (АРТ) именно в напреднала репродуктивна възраст, както и особеностите в подходите за тяхното лечение.

С организирането на това събитие за втори пореден път в София идеята на нашата клиника и партньорите ни е да създадем традиция за провеждане на международни симпозиуми в България в тази област. Целта ни е те да са

(more…)

Изказването ми по време на вчерашния парламентарен дебат по Бюджет 2009:

Уважаеми господин председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми господин премиер,
Госпожи и господа министри,

Народните представители от Българска нова демокрация смятат, че Бюджет 2009 трябваше да бъде подготвен в няколко насоки:

1. Да бъде антикризисен с мерки за ограничаване на последиците от финансовата и икономическа криза.
2. Да се отговори на критиките на ЕС за тоталната корупция в страната като се започне от министерствата и държавните ведомства и се достигне до отделни държавни и общински служители.
3. Да се реформират, да се прояви политическа воля за промяна в нереформираните области, като се заложат пари за тези реформи: здравеопазване, образование, наука, социална политика, транспорт и др.

Вместо всичко това управляващото мнозинство преписва бюджета от 2008г., като налива само повече пари в тези нереформирани отрасли, с което увеличава възможността за корупционни измами в страната и вместо ограничаване се стимулира развитието на икономическата криза.

На всичко отгоре при това бездействие управляващото мнозинство се готви да

(more…)

Едно решение на правителството, което е намерило място в проектобюджет на НЗОК през 2009 предизвика разгорещена дискусия по време на обсъждането му в пленарна зала. Става дума за намерението над 401 млн. лв. от приходите в Касата през следващата година да бъдат замразени в БНБ. Тази сума практически представлява и дори надвишава ресурса, който се очаква да се натрупа от двупроцентното увеличаване на здравните вноски. Така въпреки настояването не само от страна на изпълнителите на медицинска помощ, но и на експертите по здравен мениджмънт, част от резерва да се деблокира, за да се подобри финансирането на системата, на практика се случва точно обратното. Без ясен стратегически план за неговия смисъл и цел той ще бъде увеличен от 375,5 млн. лв. на 777,3 млн. лв.

На първо място трябва да се каже, че повече от нелогична изглежда идеята след като бе прието предложението за увеличаване на здравните вноски от 6% на 8%, допълнителният ресурс вместо да отиде за финансиране на здравеопазни дейности да бъде замразен. В сегашната ситуация страната ни в действителност от няколко години насам за пръв път има нужда да  се заделят средства, които да гарантират стабилност в разрастващата се криза. Да се осигурява това обаче чрез парите, взети от българските граждани за тяхното здравеопазване е най-неподходящия подход. Той изглежда още по-неудачен при положение, че през последните години здравната ни система страда от сериозно недофинансиране. По време на този мандат представителите на Тройната коалиция показаха, че нямат капацитет и визия за продължаване на реформите в сектора на здравеопазване. Това беше потвърдено и от псевдо-стратегията, която Министерския съвет предложи за обсъждане миналия месец. Сега освен тази безидейност наблюдаваме и как управляващите решават да изпратят допълнителен ресурс във “фризера” под формата на резерв, вместо той да се използва за финансиране на реформата и подобряване на положението в сектора. Създава се допълнителен резерв от над 400 млн., който ще изчезне от погледа на обществото и с него е неясно какво ще се случи в предизборната година.

И преди съм писал, че искането за подържане на значителен ресурс под формата на резерв на НЗОК демонстрира пълно неразбиране на смисъла и философията на здравното осигуряване. Според ЗЗО Здравната каса задължително образува резерв, който се набира от 10% от събраните осигурителни вноски и от други приходи. Всяка година сумата в този резерв е приблизително равна на 100 млн. лева. От своя страна допълнително съществува т.нар. преходен остатък от близо 360 млн. лв, който е съставен от натрупани средства от здравноосигурителни вноски в бюджета на Касата когато не е имало развити клинични пътеки и механизъм да бъдат изхарчени тези пари. Подържането на този остатък и в настоящия момент е недалновидно решение, а какво да се каже за допълнителното негово нарастване с 400 млн. лв. Наличните по него средства вместо да стоят в консолидирания републикански бюджет трябва да бъдат използвани за здравеопазване, тъй като вече са платени от българските граждани под формата на здравни вноски. Касата няма нужда от подържане на преходния остатък като резерв, защото средствата в нея се събират и харчат текущо месечно. НЗОК не е изправена пред опасността от фалит, освен ако не бъде преустановено събирането на здравноосигурителни вноски. За всички е ясно, че това няма да се случи. Касата ще извършва плащания, докато се събират вноски и подържането на преходния остатък показва или непознаване на принципа на нейното функциониране, или начин да се злоупотребява с тези средства. Възможно е именно желанието на определени кръгове, свързани с управляващите, да сложат ръка върху този огромен ресурс да диктува предложението за отиване 2% от вноските в резерв. Много вероятно е достъпът към тези средства да не бъде политически осребрен по някакъв начин в идващата предизборна кампания.

Днес бюджета на НЗОК за 2009 г. беше приет с гласовете на мнозинството на първо четене. Това беше извършено с уговорката, че между първо и второ четене част от тези пари ще бъдат отблокирани и насочени към разходната част на бюджета на касата. Сега трябва да изчакаме да видим какво ще се договорят трите управляващи партии за това каква сума от 400-те милиона да “деблокират”. Ясно е едно, че въпреки приказките, че подобряването на българското здравеопазването е един от основните приоритети за Тройната коалиция, до края на мандата то пак ще бъде оставено на “резервната скамейка” на правителствените действия.

Тази събота (15 ноември) в. Труд публикува интервю с Ноам Чомски, което ми направи сериозно впечатление. Първото нещо, на което обърнах внимание освен неслучайно изведеното от редакцията на вестника заглавие, беше твърде оскъдната биографична информация за Чомски. Вероятно това е обусловено от факта, че той е световноизвестен учен-лингвист и напоследък политически философ, който няма нужда от специално представяне. Все пак пропускането на някои детайли от неговата биографична история и особено факта, че в последните години е един от най-влиятелните интелектуални говорители и дори идеолози на лявото либертарианство и анархо-социализма, до голяма степен са накарали по-незапознатите читатели да приемат по-безкритично представените тези. Например, ако сме наясно с радикално левите и анархистични разбирания на Чомски, би била по-обяснима позицията му, че макар за света да е по-добре, че Америка е избрала Обама, далеч по-важна била победата на Ево Моралес в Боливия през 2006.  За тези, които са запознати с трудовете на Чомски, не е тайна, че в своите становища той тръгва от разбирането, че американското управление е лошо и всеки, който сътрудничи с това управление споделя същите негативни черти. Респективно всички, които са против американското правителство като Моралес, Чавес, Кастро и още цяла плеяда от лидери със съмнителни методи на управление по целия свят, се радват на симпатиите на именития учен.

 Това, което обаче ми направи най-силно впечатление в интервюто, бе тезата, че България е направила голяма грешка с присъединяването си към НАТО. Според Чомски страната ни е можела да постъпи като Австрия и да остане вън от Североатлантическия алианс. Подобно мнение на един признат учен с оригинални идеи и подход за обяснение на социалните взаимодействия и на международните отношения показва, че когато човек не е запознат с историческия път на даден регион и държава може да направи доста грешни заключения. Новата история на Балканите започва с политическата битка между Великите сили за наследството на Османската империя. В тази битка в края на XIX в. Русия, използвайки своята военна мощ и моралното оправдание за водене на освободителна мисия, успява в най-голяма степен да разпростре влиянието си в този регион. Разбира се, западните Велики сили не изоставят своите интереси тук. Вече 130 години съдбата на балканските народи се определя от противоборството на интересите на западните държави и Русия. На свой ред обаче България исторически принадлежи към Европа – нашите земи са част от люлката на европейската цивилизация. В допълнение трябва да имаме самочувствие, че ранната българска държава е дала и на Русия писменост, православие и държавност. От тази гледна точка след 50 години съюз със агресивни западни държави и 50 години съюз със Съветска Русия българския народ има не само правото, но и способността да направи обективен избор за това в какъв съвременен алианс на държави да се включи. Най-малкото в исторически план ние имаме опита от сътрудничество и с двете страни на тази алтернатива. Трябва да се отбележи обаче нещо изключително важно и то е , че за първи път от своето освобождение насам България е във военнополитически съюз с демократични държави. Това участие, според мен, е гаранция за обединена безопасност, но по-важното, е гаранция за демократичното развитие на страната ни занапред. Сега, когато страната ни е изправена на кръстопът между развитието на реална или на фасадна демокрация тази гаранция е от изключителна важност. Ние не се нуждаем от експериментите, подобни на Движение за социализъм на Ево Моралес. Можем да му пожелаем добър път, но това за нас е изминат път и то с неособено положителни последици. И ако засега Моралес буди интерес със своята лична и политическа ексцентричност, то след някоя година светът може да насочи погледите си към Боливия заради налагане на авторитаризъм и погазване на демократични права на гражданите. Неща, от които България е далеч по-защитена най-вече, заради своето членство в НАТО и ЕС.

Събитията в дясното пространство напоследък карат българското общество и медии да насочват внимание към очаквано обединение. В последно време станахме свидетели как определени кръговете около БСП и ДПС си организират по свой традиционен почин собствена маскирана „дясна коалиция”. Доскоро те вършеха това на местно ниво, залагайки на различни екзотични формации за обхващане на цялата власт в различните региони, сега този модел явно ще се прехвърли и на национално ниво. Може би е време автентичната дясна опозиция да се противопостави на подобни фасадни ходове като се насочи към по-активно взаимодействие. В противен случай остава опасността

(more…)

Одисеята, наречена американски избори 2008 приключи и дойде денят на истината. Преди всички искам да кажа, че моите лични симпатии бяха и си остават към Демократическата партия и към Хилари Клинтън. Тези от вас, които са следили моите коментари по темата тук на блога, знаят, че аз не очаквах Обама да стане президент на САЩ. Приемах неговата кампания и изяви, особено в предварителната фаза на надпревата, като игра на задкулисни играчи, желаещи ново управление на републиканците. Тук е мястото да призная, че направих погрешна политическа оценка. Надявам се обаче това да не е последната ми грешка, защото не греши само този, който не мисли и не прави нищо. С други думи този, който вече не е на този свят. По-важното е да се вадят правилни поуки от извършените погрешни преценки и това да ни помага да се вслушваме с по-голямо внимание в мнението и аргументите на хората, които са изразили противни на нашите становища.

В светлината на приключилия вот продължавам да смятам, че Обама при първите фази на кампанията, беше различен от

(more…)

След като стана ясно решението десет милиона лева от излишъка да бъдат отпуснати за финансиране на национална програма „Ин витро”, много български жени и двойки си задават въпроса как ще се разпределят тези средства. В последните дни този въпрос често се отправя и към мен като народен представител и специалист в сферата на репродуктивното здраве. Реших да представя тук своето мнение в отговор на тези питания и специално в отговор на запитването на г-жа Веселина Тодорова тук на блога.  На първо място трябва да кажа, че предложението за отпускане на 10 милиона за ин витро процедури беше прието от парламента, но конкретното разпределение на тези средства на този етап изглежда ще бъде решение на изпълнителната власт. Все още не ясно какви ще са процедурите за това. Лично аз не участвам в дебатите относно разпределението и поради факта, че като практикуващ консултант в сферата на репродуктивното здраве считам, че нямам право да се намесвам по друг начин освен чрез публично изразяване на мнение. В момента се обсъжда създаването на обществен фонд, който да заработи в началото с посочените 10 милиона, а в последствие да се издържа със средства от държавния бюджет. Според мен обаче създаването на фонд, в който ще се разпореждат чиновници, не е целесъобразно. За пример ще дам неефективно работещия фонд за лечение на деца в чужбина. Процедурата по отпускане на средства по този фонд е толкова бюрократична, непрозрачна и неефективна, че резултатът е, че всяка година фондът връща голяма част от бюджета си обратно на държавата. И това при положение, че медиите преливат от дарителски кампании и зов за помощ за тежко болни деца, чиито родители са принудени сами или чрез благотворителни фондации да отварят индивидуални дарителски сметки, които търсят алтернатива на фонда. От тази гледна точка, ако се прави подобна структура и по отношение на отпусканите от държавата средства за ин витро, то според мен дейността й трябва да се уреди в специален цялостен закон за обществените фондове в здравеопазването. Така ще се регламентира при какви правила ще работят те, кой ще ги контролира и пред кого ще се отчитат. Бъдещият обществен фонд за финансиране на ин витро трябва да се управлява от тези, които дават парите - т.е. държавата и дарителите, а задължително да се контролира от пациентските организации, за да е ясно къде отиват тези средства. Без ясна регламентация остава съмнение за порочната, но често срещана у нас практика да се източват парите някъде по веригата. Аз напълно разбирам надеждата на г-жа Тодорова и на десетките хиляди български бездетни жени и двойки, които очакват предвидената от държавата помощ за ин витро. За жалост обаче е ясно, че тези 10 милиона са недостатъчни да финансира изцяло тази дейност за всички нуждаещи се. Държавата винаги е била мащеха за пациентите и така ще бъде и занапред, независимо дали ще създаде някакъв държавен фонд. Заделянето на повече средства за тази дейност все пак обаче са стъпка в положителна посока. Мнозина предполагат, че ин витро клиниките са най-заинтересовани от тази програма. Истината е, че заинтересовани са пациентите. Ние ги лекуваме и без държавна помощ, осигурявайки им внимание, качество и резултат. Ако държавата реши да отпусне пари за ин витро зачеване или за стерилитет въобще, означава, че ще се погрижи не за клиниките, а за българските пациенти. Нашата клиника би се включила в програмата при ясни правила, прозрачност и регламент за нейното функциониране.