Архив за февруари, 2009

Това е изказването, което възнамерявах да направя при вчерашния дебат по вота недоверие, но не можах, защото не достигна парламентарно време за БНД:

Сегашното управление на БСП може би е малко по-добро от това на Жан Виденов преди десетилетие. По време на предходното ляво правителство изчезнаха много милиарди левове от българската икономика и спестяванията на гражданите, а сега просто губим само няколко милиарда от европейските средства за България. Все пак има разлика. Когато говорим за некомпетентността на сегашната коалиция можем да дадем много примери за това как управляващите не могат да спрат злоупотребите и корупцията и колко далеч са те от реалните възможности за едно добро управление. Аз обаче бих желал да дам само два примера от сферата на здравеопазването.

Единият е свързан с въпроса защо в България, 20 години след началото на нейния демократичен път и две години след пълноправното й членство в ЕС, все още не е приет закон за правата на пациентите. Тук не може просто да се замазват очите на обществото, че защитата на пациентските права у нас са уредени в някакви частични текстове на други закони. Българска нова демокрация има вкаран цялостен законопроект за правата на пациентите. Освен това в деловодството на Народното събрание отлежават още два законодателни текста по същия въпрос – единият на проф. Гайдарски, другият на доц. Паница. И трите законопроекта нямат принципни противоречия. Защо те не се приемат? Аз имам отговор на този въпрос. Ако се приеме такъв закон, то веднага трябва да се преотстъпи контролът на НЗОК в полза на пациентите. Пациентските организации трябва да влезнат равноправно в управлението на Касата.  Трябва също така да се преотстъпят контролните функции над търговете за лекарства на пациентите. Трябва да се увеличи и участието им в Комисията по прозрачност, да не говорим, че те трябва да получат достъп до работата на Комисията по ценообразуване на лекарствени средства.С други думи, ако бъде приет законът, за който настоявам, то ще има един изключително завишен контрол от страна на пациентите над действията на управляващите в сферата на здравеопазването, без значение кой е на власт. Това явно обаче не удобно за сегашното правителство.

И преди да мина към втория пример искам да припомня приказката за Цар Траян. Сещате се за този цар, който си криел магарешките уши под короната и обезглавявал всички негови бръснари, за да не се разчуе истината, но в крайна сметка истината излязла наяве и всички в царството разбрали за тайната му. Като злополучният цар настоящото управление се стреми да скрие истината, че правата на българските пациенти не са защитени. Ето красноречив пример за това в Индекса на здравния потребител в ЕС, според който България е поставена на едно от последните места (28-мо) сред разглежданите страни. Искам да кажа, че причината страната ни да не заема последното място е една. Просто управляващите в лицето на МЗ са излъгали по голяма част от разглежданите индикатори. Нека хвърлим кратък поглед на данните за страната ни:

table111.jpg 

Легенда:

 ehci-copy.jpg

Да вземем например индикатора “използване на електронни пациентски досиета”. Тук нашите управляващи са подали данни, че това едва ли не е масова практика у нас, поради което страната ни получава зелена точка. В действителност колко хора в България имат електронни досиета? На второ място, да видим показателя “право на второ лекарско мнение.” Тук индексът на здравния потребител се интересува дали с публични средства гражданинът има право да отиде при двама лекари по едно и също заболяване, а не дали той може да направи това, ако плати от собствения си джоб. Управляващите обаче пак са изпратили неверни данни, поради което страната ни получава жълта, а не червена точка. На трето място показателят “достъп до семеен лекар на същия ден” при възникване на някакво оплакване – тук отново от МЗ са посочили, че всичко е наред. Нека обаче да попитат гражданите, особено тези в по-малките населени места, дали имат толкова безпроблемна възможност да получат консултация при нужда в същия ден на заболяването. Дори едно бързо проучване в интернет ще ни даде безброй примери и оплаквания за обратното. Една от най-фрапантните лъжи обаче е, по индикатора “смъртни случаи при инфаркт”. Тук нашите управляващи са пратили данни, че тези случаи са около средното ниво за ЕС, при положение, че в България те са три пъти повече. Явно с подобно нагло прикриване на реалните данни от правителството мислят, че подобно на цар Траян ще запазят своята тайна. Както обаче показва поуката от приказката за него, истината винаги излиза наяве.

 

Днес гледах участието на министъра на финансите Пламен Орешарски в сутрешния блок на бТВ. Г-н министърът защити своите подчинени в митниците и НАП и то по напълно искрен и убедителен начин. Независимо от основателните обвинения, които слушаме в последните дни, за жалост все още не са намерени и представени публично доказателства за огромните злоупотреби. В тази ситуация аз си задавам нормалния въпрос, когато няма уличаващи доказателства за повдигане на обвинение на определени лица, тогава кой в действителност краде. Ясно е, че кражби има, но парадоксално няма отделни крадящи индивиди. Ако пък се появи някой, то той просто играе ролята на “бушон”, предпазваш от “изгаряне” цялата верига нагоре. Може би отговорът е, че не става въпрос за корупция на индивидуално ниво, а ако мога да се изразя така – за корпоративни кражби. Значи се краде организирано - от името на цялото управление или пък от името на отделните партии в него. Изградени са мрежи, включващи различни звена, бушони и йерархични вериги, над които се простира огромен защитен политически чадър. От тази гледна точка г-н Орешарски напълно спокойно наистина може да твърди, че на персонално ниво никой от подчинените му не се е провинил, дотолкова, че да поеме обвиненията. В днешното му интервю обаче водещият Бареков напълно услужливо пропусна един важен въпрос – щом всичко в министерството на финансите е толкова цветущо, защо Европейската комисия отне акредитацията на подопечната му агенция. Явно европейските институции имат ясни констатации, че има корупция и злоупотреби. Предполагам, че и българските органи разполагат с такава информация. Разликата е обаче, че у нас няма воля и интерес за реални действия срещу тези злоупотреби. Дори напротив има политически интерес за бездействие. Тук вече не говорим за кражбите на един или друг чиновник, а за системно организираната злоупотреба с парите на българските данъкоплатци. Корупцията у нас просто се е превърнала в една истинска система на функциониране на обществено-политическия модел.  Всяка политическа сила, която попадне в управлението на страната започва да играе по правилата на тази система и просто заменя определени звена във веригата със “свои хора”. А понякога дори и хората не се сменят, защото имат достатъчно опит, натрупан ресурс и връзки зад гърба си, които да им гарантират безпроблемно запазване на позициите. Както вчера е казала г-жа Елизабет Шпербер от ОЛАФ, в българския фонд “Земеделие” има една мрежа от “стари момчета” на ръководни позиции, която пречи на младите да проведат реформи и иска нещата да стават по същия начин. В случая изразът “стари момчета” не е дори възрастова характеристика, а окачествяване на един порочен корупционен начин на мислене, който е против всяка промяна, можеща да прекъсне “далаверата.” Излизането от порочния кръг явно не може да стане единствено с воля от вътре и провеждането на разследвания. Веднъж опорочената система не може да разследва самата себе си. В този случай до безкрай ще се прилага сценария с “бушоните” в публичното пространство, докато непублично корупционните схеми на близките до властта кръгове ще продължават да функционират. Необходимо са цялостни законодателни промяни, за да може да се атакува тази система в нейните основи. 

 Неведнъж съм споменавал какво според мен е нужно да включват тези промени, но отново ще ги изредя: 1. Закон за финансиране на политическите партии; 2. Постоянно действащ изборен кодекс със защита от конюнктурни промени; 3. Закон за лобизма; 4. Реален закон срещу конфликта на интереси; 5. Законово отстояване на независимата журналистика в България; 6. Законово регламентиране на правото на свободата на мненията в интернет пространството; 7.Равнопоставеност в диалога между изпълнителната власт и представителите на гражданското общество; 8. Регламентиране на ръководни позиции за опозицията върху контролните комисии в Парламента. Разбира се, към всичко това трябва да се прибави и приемането на нова Конституция, която да наложи демократичен баланс, равнопоставеност и взаимоконтрол между институциите на законодателната, съдебната и изпълнителната власти. Новият основен закон трябва да даде и институционалните гаранции за осигуряване на независимостта на българската съдебна система, осигуряващ върховенството на закона в България. Без да бъдат променени тези основни принципи на функционирането на обществено-политическия модел у нас, ние ще продължим да страдаме от недъзите на една система, останала ни в наследство от прехода, която дава широко поле на политически протектираната корупция и облагодетелстване. Най-пагубният ефект от тази система е  изграждането на една фасадна демокрация, в която връзките между гражданското общество и властта са напълно разкъсани. Само промяната е пътят към запазването на истинската демокрация.

19 февруари, 09

Протест №9

Категория: Стари публикации

В деня, в който дясната опозиция внесе вот на недоверие към правителството, се състоя деветият протест на площада пред Народното събрание. Не  отидох при протестиращите, но не се чувствах добре. Неудобството се породи в мен не поради факта, че трябва да напусна парламента във време, когато така или иначе той не работи ефективно, а поради факта, че протеста, който започна преди повече от месец със значителна гражданска енергия, понастоящем е сведен до участието на петдесетина души. На вчерашния митинг, чиито основни организатори са студентски сдружения, имаше по-малко млади хора, отколкото на срещата на Българска нова демокрация предишната вечер в Студентски град. При тази вяла и апатична форма на протест вече сякаш няма смисъл от участие в него. Протестът си остана гражданско отначало до края и ако към него се присъединяваха политици, те го правиха именно в качеството си на граждани, а не от името на партиите, които представляват. За жалост гражданската енергия и мотивация в нашето общество не се оказа достатъчна, за да бъдат принудени управляващите да се съобразят с исканията на протестиращите. Митингите пред Народното събрание сигурно ще продължат, но в сегашната си форма те вече могат да постигнат малко, ако не и нищо. Вероятно протестите вече са придобили други форма и затова на площада не се събират хора. Ако тази форма обаче се основава на апатия и отказ от активност, то едва ли може да се очаква каквато и да е промяна.  Всички ние от дясната опозиция, които инициираме сегашния вот на недоверие към управляващото мнозинство, силно се надяваме, че със своите действия гражданите ще подкрепят неговите основания. Време е заедно да покажем, че това правителство не заслужава нито политическо, нито гражданско доверие.

 

В последните седмици темата за приватизацията на лечебните заведения и най-вече на бившите поликлиники фокусира отново общественото внимание и се превърна в обект на публична дискусия. По тази тема аз с моите колеги от БНД сме подържали тезата, че приватизацията трябва да става по общия законов ред. По този начин могат да се спазват основните принципи в приватизационния процес – налице е равнопоставеност и се осигурява влизане на частни капитали в родното здравеопазването, страдащо от сериозен недостиг на финансиране. Тази теза продължава да е валидна и сега, но трябва да обърнем внимание на факта, че условията се променят и се създават нови специфични обстоятелства. Ако едни мерки са били подходящи през 2001 г., то през 2009 г. вече има нужда от тяхната актуализация и осъвременяване, съобразно променената ситуация.

В настоящия момент имайки предвид изискването за запазване на предмета на дейност, става ясно, че не би било подходящо и възможно напълно свободно да предоставяме на предприемачи тези лечебни заведения, в които са концентрирани различни видове медицински дейности. От тази гледна точка подходящ подход на пръв поглед изглежда активизиране на приватизация с преференция за лекарите. Тук обаче трябва да се обърне внимание на факта, че основанията за даване на тази преференция напомнят много на тези при създаването на т.нар. РМД-та. Това повдига опасността от наличието на подставени лица в лекарските екипи, които да изпълнят поръчки на външни интереси, искащи да добият контрол над съответното лечебно заведение. Тук е полезно също да се направи справка с опита в бившите социалистически държави за развитието на приватизационните процеси. В много от тях, като например в Чехия, приватизацията в здравеопазването е стартирала с преференция за лекарите, на които са отпуснати преференциални заеми и те са купили болници и поликлиники. По една или друга причина обаче до една-две години след завършване на приватизационните процедури близо 90% от новосъздадените дружества са фалирали и са били декапитализирани. В този смисъл приватизацията с преференция за лекарите в никакъв случай не може да се приеме като възможност без никакви заплахи. От друга страна обаче искането за приватизация с преференции съдържа и много рационален подтекст. А именно, че лекарите в бившите поликлиники ще бъдат мотивирани от придобиване на собствеността върху тях да запазят дейността им и ако работят добре биха могли да се организират и да привлекат нови инвестиции, за да може предлаганата в тези лечебни заведения помощ и грижа да бъде развита до едно съвременно и европейско ниво.

Няма съмнение, че решението за приватизацията на лечебните заведения крие не малко рискове и затова до този момент се отлага. Поради тази причина, при определяне на крайното становище ние трябва да се опитаме да лавираме като между Сцила и Харибда, избягвайки

(more…)

Измина почти месец от началото на серията от граждански протести на площада пред Народното събрание. Вчера се състоя поредният митинг. Както и преди се присъединих с идеята да разговарям с протестиращите, сред които има много разумни хора всеки със своите идеи, оплаквания и желания за промяна. Освен мен от опозицията отново присъстваха Мартин Димитров и Иван Сотиров от СДС.  За съжаление отново събралите се граждани не бяха повече от 50-100 души. Явно вече няма нито организация, нито някакъв особена мотивация, която да изведе хората на площада. Но все пак, ако си зададем въпроса какво би станало, ако си отиде това правителство преди юли и има предсрочни избори, то отговорът може да не се хареса на много демократично мислещи граждани. Ситуацията може дори да се влоши за известно време, защото властта ще попадне в президента Г. Първанов, който да си назначи за няколко месеца свое служебно правителство. А какво може да се случи през тези месеци само един Господ знае. Не веднъж съм казвал, че според мен сегашният президент е една от най-мрачните фигури в българския политически живот, а около него са групирани сили, желаещи отклоняването на България от нейния европейски път.

След като се вижда, че гражданския протест не може да набере сила и да принуди управляващите към промяна ни остава само едно – да се готвим за предстоящите избори през лятото. Дано тогава енергията на разумните българските граждани се активизира и те отидат до урните. В противен случай ни очаква още по-лошо управление и от това, от което страдаме в момента. 

P.S. На всичко онези, които смятат, че няма нужда от граждански протест срещу сегашната власт, бих препоръчал да прочетат преводът на анализа във вчерашния брой на френския Льо монд, озаглавен “Една българска измама.” Агенция БГНЕС е публикувала подробно представяне на съдържанието на анализа тук. Оригиналът на френски е на интернет страницата на “Le Monde”.

Мое интервю в днешния брой на в. Труд (заглавието е на редакцията на вестника): 

 v-trud.jpg

Генетичният ни материал е най-добрият
Доц. Атанас Щерев , водещ АГ специалист и депутат от БНД, пред Диана Тенчева

Защото е некачествен българският материал, както каза столичният кмет Бойко Борисов, затова ли ползваме датска сперма за оплождане Доц. Щерев?

България разполага с най-качествения генетичен материал в света! Защото сме наследници на траките, на Римската империя, на Византия, на три Български царства, на Отоманската империя и на всички завоеватели, търговци и пътешественици, които са преминали през нашия регион. И са оставили част от своите гени. Нямаме никакво основание да сме недоволни от тях. Друг е въпросът как трябва да работим, да се развиваме и да управляваме държавата си.

Защо чак сега реагирахте, че у нас се внася сперма от Дания, като това се прави от четири години?

Защото сега стана въпрос за нея. Аз от 8 г. говоря за регулация на дейностите по асистираната репродукция и това да става отделно от трансплантациите. Но някои лобисти още от предходния парламент въведоха непълна и некомпетентна регулация. Радвам се, че в разговор със здравния министър д-р Евгений Желев и директора на Изпълнителната агенция по трансплантация проф. Христо Куманов се постигна съгласието, че контролът по възпроизводствените дейности трябва да бъде самостоятелен и да се отдели от този на присажданията (както е в момента).

Какво друго в нормативните уредби ви смущава?

Смущаващото е това, че в Закона за трансплантациите за тъкани, органи и клетки има текстове, които се отнасят и за клетки от репродуктивната система. А това не е едно и също.  Регулацията са взимане, съхранение, консервиране, транспортиране и експлантиране на бъбрек например е коренно различна от същите дейности при сперматозоидите. Но в закона са поставени под един и същ контрол. Още един пример: смята се, че взимането на яйцеклетка, оплождането й по метода ин витро и връщането й в организма на жената е трансплантация. А това не е така! Тук става дума за специфична дейност в областта на репродуктивната медицина. Ако послушаме специалистите и проследим регулацията в ЕС, ще достигнем до същият извод.

А как е по света?

Европейските директиви изискват преди всичко

(more…)

Вчера бях на традиционното си посещение в старозагорско. Този път гостувах в град Павел Баня, където бях поканен на представление на детското театрално ателие към местното СОУ ”Христо Ботев”. Театралното ателие към павелбанската гимназия е създадено преди няколко месеца, през септември миналата година, но вече има първата пиеса в репертоара си. Учителката по български език и литература Диана Шамбурова е поела ръководството на творческата група от 15 ученика. Дебютната пиеса на младите театрали е възрожденската комедия на Добри Войников “Криворазбраната цивилизация”. Именно с първата постановка на тази пиеса е свързана и историята, която изключително ме трогна. По Коледните празници трупата направила представление в Павел Баня и селата от общината Габарево и Турия. Със събраните средства от продажбата на билетите децата от театралното ателие закупили подаръци за свои връстници от Дома за деца, лишени от родителски грижи, в село Зелениково, Пазарджишко, което е побратимено с Павел Баня. На свой ред реших да насърча младите актьори и актриси като им подарих цифров фотоапарат, с пожелание да документират и популяризират всички свои бъдещи театрални изяви. Те пък ми върнаха жеста с рецитал на ”Родена през август” по стихове на поетесата от Павел Баня Тотка Динева и отбрани откъси от „Криворазбраната цивилизация” и „Чудомирови раздумки. След театралното представление имах среща и с кмета на Павел Баня г-н Станимир Радевски, с когото обсъдихме успехите и проблемите на Общината.

 p2093859.JPG

Редовната ми пресконференция в клуба на БТА в Стара Загора.

 p2093876.JPG

С младата талантлива актриса Йоана Славова.

 p2093887.JPG
Младите актьори в “Криворазбраната цивилизация”

(more…)

Предлагам на вашето внимание текстът на мое интервю в тазседмичния брой на сп.Тема (бр. 5 (380) от 9-15 февруари) по темата за вносът и донорството на сперма у нас:

sp-tema.jpgsp-tema.jpgsp-tema.jpgДоц. Щерев, още през 2005 г. стана ясно, че у нас клиниките по репродуктивно здраве работят с международната спермална банка Cryos в Дания.  Защо чак сега думите ви, че внасяме сперма от чужбина, предизвикаха толкова бурни реакции?

Поради неразбиране. Току-що журналистка ме попита по телефона скандинавската сперма не води ли до алергични реакции… Представете си какви неща се въртят в главите на хората! В същото време всички приемаме за напълно нормални смесените бракове. При човешкия геном от медицинска гледна точка няма никакви пречки да бъдат смесвани различни раси. Проблемът е чисто организационен. Още в 39-тото Народно събрание, когато бях председател на комисията по здравеопазването, заедно с някои неправителствени организации се помъчих да повлияя на депутатите да направят законодателство, което да е в интерес на всички – и на работещите, и на хората, които искат да се лекуват. Постигна се обаче обратен ефект. Законите се направиха под натиска на лобисти по тотално объркан начин и накрая се оказа, че пречат.

Какви промени трябва да бъдат направени в съществуващите нормативни документи, за да се улеснят и клиниките и пациентите?

Трябва регулацията по репродуктивните дейности да се отдели от тази на трансплантациите. Не може да се смята, че вземането на яйцеклетка от жена, оплождането й със сперматозоиди и връщането на оплодената яйцеклетка в тялото на жената е трансплантация, както сега се приема от закона. Това е репродуктивна техника. Необходимо е да се прави разлика – регулацията на процесите по трансплантация трябва да бъдат под Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, а тази на репродуктивните дейности – в Закона за здравето. В България се правят 20-50 трансплантации годишно, но дейностите по асистирана репродукция са 4000-5000. В този смисъл най-малкото трябва да се създаде звено или отдел в агенцията по трансплантации с хора, които ще се занимават само с дейностите по асистирана репродукция.

И липсата на заплащане на донорите се оказва проблем, трябва ли да се промени това?

В момента за донорство на чифтни органи – бъбреци, кожа, яйцеклетки, не се заплаща и това е съвсем правилно. Ако ние обявим, че търсим донори срещу пари, това няма да е нито хуманна реакция, нито правилен подход. Има много бедни хора, които биха продали органите си, за да се прехранват, затова съм убеден, че в този случай регулацията е правилна. Когато става дума за сперматозоиди обаче, е съвсем друга тема и, разбира се, те трябва да се продават. Международната банка Cryos работи толкова успешно, защото има правилна регулация и защото донорството на сперма се заплаща. Не виждам нищо нормално в това у нас да се ограничава волно или не даряването на сперма от българските мъже.

Доц. Щерев, много хора се притесниха, че датската сперма застрашава българския генофонд. Има ли предпоставки за подобни опасения?

Българският генофонд е един от най-богатите в света. Трудно и много смело да се каже, че с няколко хиляди инцеминации ще се промени.Въпросът е не да спрем да внасяме сперма, а както в Европейския съюз да имаме собствени спермални банки, да внасяме и да изнасяме. В това няма нищо сензационно. Нередното е, че парламентът непрекъснато произвежда лоши закони.

Мое участие по телевизия Европа (четвъртък, 05 февруари) по темата за визията на БНД за бъдещото дясно обединение:

Днес отново отидох на гражданския протест  този път пред  „Попа”. Вече може би не трябва да се нарича протест, а сбирка на граждани. На триъгълника пред паметника на Патриарх Евтимий присъстваха не повече от 50 души. Няколко от тях бяха със запалени свещи, може би в траур за гражданското ни общество. Други пък бяха там, за да продават български знамена. Когато обаче няма протестиращи и търговията с трибагрениците не върви. Имаше и над 15 полицейски коли, някои, от които спрели неправилно на улицата. Този път не валеше и беше топло като в пролетен ден. Явно не съм бил прав, като смятах, че лошото време е спряло хората да протестират миналата седмица. Истината е, че по-скоро се надявах това да е така, съзнавайки, че времето никога не е било фактор за активните граждани. Наблюдавах днес младите хора как минават през  кръстовището, всеки улисан в ежедневието си и сякаш всеки апатичен към възможността да изрази гражданската си позиция. Явно малцина виждат личен мотив да се включат в протеста. А може младите хора и гражданите да имат мотив, но да не виждат решение, което да мобилизира гражданската им енергия. От друга страна пък е възможно, както пише един от коментиращите на блога, площадът вече да е на друго място. Бих се съгласил с това твърдение и с факта, че новото поколение има своите нови форми на изразяване на политическите си позиции, ако не беше вярно, че на българите “площадът” много често им е на друго място. Понякога е в кръчмата, понякога в къщи на маса с приятели, понякога под завивките на топло. Това сигурно се обяснява със здравия разум и инстинкт за самосъхранение на българина. Не съм сигурен обаче дали може да се нарече здраво общество, което е забравило, че понякога трябва да излезе на улицата. Явно е, че имаме не само финансова, икономическа и газова криза, а и криза към общото, общественото, обществото. Може пък от тази обществена криза да се роди нещо ново и добро. 

Миналата седмица НДСВ реши да се посъбуди и да поеме нов курс. Той явно ще включва поведение тип “опозиция на власт”. Ако до този момент в управленския формат партията беше изпълнявала последователно ролята на рационален дясно-либерален коректив на левичарските предложения на БСП, подобна заявка би била основателна и не би звучала шизофенно. Факт е обаче, че НДСВ отдавна реши да изостави онези прагматични дясноцентристки приоритети и принципни в името на оставането на власт на всяка цена. В реалната политика има няколко основни положения по отношение на политическото поведение на една партия в управлението.

Принципното поведение изисква политическите предложения и инициативи да отговарят на програмните документи и предизборните заявки партията. Обратното просто означава или следване на конюнктурни интереси, или откровено предаване на гласуваното от избирателите доверие. Това често се случва при БСП. Съществува и вариантът една политическа сила да има прекрасни програмни приоритети и проекто-инициативи, но да няма политическа воля да ги изпълни. Това винаги е била основната слабост на НДСВ. Този факт е особено осезаем след януари 2007 г., когато след изпълнението на голямата цел, оправдаваща съществуването на Тройната коалиция, на преден план излезнаха големите противоречия в нея. Тогава просто стана напълно ясно, че НДСВ няма капацитет и желание да се преборва за своите предложения. Вероятно поради тази причина това, което прави партията от доста време насам е единствено публично да лансира определени намерения, които обаче остават само на номинално ниво. Целта явно е спекулативно изграждане на определен имидж, който не е подплатен със съответните политически действия. В тази посока е и сегашната имитация на вътрешна опозиционност, макар в действителност НДСВ да продължава постоянното примиряване с исканията на БСП и ДПС.

Защо НДСВ не може да изпълни ролята си на равностоен партньор в Тройната коалиция. Моето обяснение е просто. Когато НДСВ прави компромиси те се основават не на база на отказ от реализиране на мерки в една сфера за сметка на договаряне с партньорите за приемане на предложенията в друга. Тези компромиси в голямата си част са на база на частни интереси, на желания за определени назначения, на стремеж за защита на имоти и т.н. От там в последствие те нямат силата да настояват за своите програмни приоритети и за реализирането на политики. Компромисите, които те биха могли да изискват насреща от управленските партньори за конкретни политики, вече са били изтъргувани за посочените по-горе неща. Когато в политиката едновременно се опитваш да задоволиш и персоналните си интереси, и програмните си намерения, нещата често се объркват. Иначе на думи НДСВ може да имат прекрасни идеи, както си имат дори и цар. Това, което им липсва обаче е кураж и политическа воля за реализиране на тези идеи и провеждане на една принципна дясноцентристка политика, па макар и във водено от БСП правителство. Поради това, че нямат кураж те сигурно ще си останат в сегашното управление до края, независимо от големите приказки за напускане в момента. Ако пък решат да излязат от коалицията, то ще е само ако партньорите им гарантират скрита подкрепа, която ще ги вкара в следващия парламент. България обаче няма нужда от подобна дирижирана опозиция.

02 февруари, 09

Протести в дъжда

Категория: Стари публикации

Протестите пред Народното събрание влизат в своята четвърта седмица, като в другиден се очаква отново да има протестиращи на площада. Миналата сряда протестът пред парламента мина много вяло. Присъстващите отново можеха да се изказват от трибуната и да изразят своето мнение, досущ като в лондонския Хайдпарк, но не бяха много дошлите да се възползват от тази възможност граждани. От опозицията освен мен се включиха и Мартин Димитров и Иван Сотиров. Мартин Димитров като млад лидер наистина усеща пулса на събитията и не се поколеба да дойде при протестиращите. Нищо, че валеше. Надявам се, че лошото време бе причината на протеста да се съберат едва 100-150 души, а не че дотолкова е стигнала инерцията на гражданската енергия в България. Въпреки всичко си струваше човек да бъде на площада. Най-вече поради факта, че можеше да се срещне с много интелигентни и демократично мислещи хора там и да поговори с тях. Това напомняше на началото на демократичните промени у нас. Тогава непознати хора се отдаваха на политически дебати в очакване на митингите, окрилени от първите дни на свободно слово и от правото на изразяване на своите позиции. Фактът, че и сега има хора, които търсят тези разговори показва, че в България все още има граждани, които се нуждаят от обсъждане на случващото се и от възможност от свободна демократична дискусия. Въпреки все по-отслабващата сила на протестите, смятам, че това не е загубено време. Все още е възможно да се родят нови форми на диалог с управляващите. И дай Боже това да се случи и те да се вслушат в гражданския глас, защото в противен случай негативните ефекти ще са изцяло в тяхна вреда. Протестите продължават и тази сряда, когато се надявам гражданската енергия да надвие апатията. Независимо от времето навън.