Блогът на доц. Атанас Щерев

Обединението на дясното политическо пространство е една наложителна необходимост. Това обединение трябва да се случи на базата на обединение около принципи и ценности. Дълбоко погрешно е обсъждането на персоналните качества на отделни лидери да бъдат отправна точка за преговори и обединение. И още един белег или критерий трябва да се обсъди – антикомунизма. В началото на прехода това беше разделителната линия между социалисти и демократи. Можете да прочетете мнението ми по темата в текста “Идеологическо противопоставяне” от раздела „ 12 принципа за обединение на дясното пространство„:

 На тези бележки като принципи за дясно обединение г-н Руслан Семерджиев  е направил следните забележки, които аз реших допълнително да коментирам (отбелязал съм моите коментари  в курсив и с инициали):

 Руслан Семерджиев Says:
07 март, 2009 в 9:49 часа Здравей Докторе!
Много неща ми допадат от 12-те пункта, но с повечето от този последния не мога да се съглася.Първо: Антикомунизмът не е отрицание, не е негативизъм. Разпространяването на подобни изфабрикувани от Кънчо Стойчо-Андрей Райчевата “социология” от АОНСУ има ясна цел - хвърляне на отговорността в мъглата. Антикомунизмът е разумно разбиране на вредите от насилствено наложената извратена идеология, разбила обществата в десетки страни, окървавила 20-ти век с повече от 100 милиона жертви и обрекла вероятно 100 пъти повече човешки същества на бедност и мизерия, заличила ценности и култура, обичаи и традиции. Изкоренила почти напълно основните морални ценности в обществения и дори личния живот.

А.Щ.: Същото е направил и националсоциализмът, и фундаментализмът, и въобще всяка диктатура.

Второ: Антикомунизмът е разбиране (more…)

В събота бях гост на Чудомировите празници, които се провеждат ежегодно от 25 март до 1 април в града на розите Казанлък. Цяла седмица съгражданите на големия български творец Димитър Чорбаджийски-Чудомир се потапят в незабравимата атмосфера, която създават в града различни театрални състави и изпълнители, пристигнали от цялата страна за тържествата. В съботния следобед и аз успях за кратко да се докосне до магията на словесното, певческото и изобразителното изкуство, представени на Чудомириада’09. По късно в музей „Чудомир”се проведе творчески рецитал на наградените автори от девети национален конкурс за интимна лирика ”Магията на любовта”. Непосредствено след това в градската художествена галерия беше открита изложба от платна на друг виден гражданин на Казанлък - майстора на четката акад. Дечко Узунов. Гостуването ми в Казанлък приключи в късните часове на съботния ден, когато се проведе заключителния концерт и награждаване на поетите с китари”Днешните бардове”. Имах честта да връча една от трите награди, за особен принос към движението на бардовете, на г-н Гриша Трифонов.

Когато се говори за ляво и дясно в България много хора с демократично мислене объркват нормалния подход към управлението на една страна с дясната политика. Десният и левият подход предлагат алтернативни виждания за развитието на политическите, икономическите и обществените процеси и политики, но в рамките на установените демократични правила и процедури. Определението по презумпция, че дясното е демократичното, а лявото тоталитарното и комунистическото, носи полъхa от първите години на прехода и вече не може да бъде продуктивно. Ако искаме да правим адекватно сравнение между леви и десни политики, то би трябвало да ги разглеждаме от гледна точка на демократичния политически процес. Това е нужно просто, защото истинска политика, позволяваща различни подходи за постигането на една и съща цел, нека я наречем доброто управление, е възможно само при демокрацията. При комунистическия режим няма политика, защото по дефиниция политическата дейност се основава на публичност и обществената санкция. Когато те липсват или са само фасадни, вече не можем да говорим за политика, а за диктатура. От тази гледна точка част от политиката на БСП не е вредна, основно заради това, че е лява, а най-вече, защото се ръководи от дълбоко антидемократични подбуди, отдалечаващи страната ни от нейния европейски демократичен  път.

 Да не се злоупотребява с власт и служебно положение за лична изгода, да има свобода на словото, плурализъм на мненията, работеща съдебна система и прозрачност в действията на управляващите са задължителен

(more…)

Вчера вечерта станахме свидетели на първия предизборен дебат между БСП и ГЕРБ. Изводите от двучасовия диспут между премиера г-н Станишев и г-н Бойко Борисов и техните екипи са многобройни. Аз ще обърна накратко внимание само на няколко аспекта, които на мен ми направиха по-силно впечатление.

Зад лидера на ГЕРБ в дебата застана екип от симпатични млади експерти, носещи всички позитиви на младостта и всички негативи на неопитността и липсата на достатъчна подготвеност. При дискусия с обиграни в политическо отношение лица с четиригодишен управленски опит, това няма как да не доведе до пасиви. Премиерът пък заложи на един безспорен експерт в лицето на г-н Орешарски и двама души като г-жа Йотова и г-н Куюмджиев, които изказваха единствено политически тези. Интересно е, че в дебата за икономическата и финансовата стабилност на България в условията на криза, министър-председателят изкара на преден план именно този представител на правителството си, който по най-ясен и категоричен начин следва дясна политика Срещу тази политика трудно може да има атака, защото представителите на десницата са съгласни с голямата част от нея. Това може да бъде определено като хитруване на дребно от страна на премиера. Чрез успешния си министър на финансите, прилагащ десни мерки, г-н Станишев се опитва да замаскира неуспехите на левите политики на управляващите в други сфери. Ясно е обаче, че тази относително адекватна финансова политика не изчерпва всички сектори на държавното управление, където именно са провалите на сегашното лявоцентристко правителство – икономика, енергетика, държавна администрация, външна политика, съдебна система, пенсионна система, здравноосигурителна система ,и целия сектор на здравеопазването и т.н. Можем само да си представим колко по-стабилна би била България в ситуацията на сегашната криза, ако дясната финансова политика на правителството беше подкрепена от прагматичните десни мерки за реформа в изброените сектори. Това щеше да открие пътя към още по-голямо снижаване на осигурителната тежест, намаляване на преразпределителната роля на бюджета, свиване на неефективните публични разходи. Вместо това сега сме свидетели как ползите от повишените данъчни приходи и събираемост, които станаха възможни в следствие на редица типично десни решения, отиват на вятъра, заради мнимото подържане на любимия на БСП “социален вектор” и изливане на милиони левове в нереформирани сектори и то чрез корумпирана държавна администрация. Това купува краткосрочно спокойствие на властта, но не решава дългосрочно проблемите, пред които е изправена България и нейните граждани. Какво да говорим за любимата тема на социалистите – пенсионерите и това, че пенсионната система от години плаче за реформиране от разходопокриваща да стане капиталонатрупваща. Но това е нещо, което нито г-н Станишев спомена, нито г-н Борисов засегнаха. Ето ролята на държавата в сегашната кризисна ситуация. Типично по социалистически г-н премиера обаче заяви, че няма нищо лошо от нейната експанзия и повсеместно влияние. Ние от дясно обаче бихме казали, че България не се нуждае от разширяване на държавната роля в икономическите процеси. Нещо повече тази повишена активност на държавата би донесла тежки последици за българската икономика за години напред. Нужно е тя просто да си върши добре и ефективно работата в рамките на малката държава, на което в момента не сме свидетели.

 Г-н Бойко Борисов и неговият екип обаче по една или друга причина не успяха да изтъкне тези различия и да атакуват представителите на управляващите там, където са слаби. В снощния дебат особено силно пролича колко полезни биха били експертният капацитет и опита на онези представители на десницата, участвали в държавното управление и провеждали целенасочена дясна политика. Представям си как би изглеждал г-н Станишев с екипа си срещу г-жа Шулева и г-н Костов например. Тяхната подготвеност би била несъмнено от полза, както в диспутите срещу представителите на сегашното правителство на БСП, така и при формирането на приоритетите на следващото дясноцентристко управление.

Миналата седмица стана факт съюза на СДС и ДСБ. За голяма част от представителите на дясното пространство това се прие като едва първата крачка на реалното обединение на десницата. Седмица по-късно обаче последваща стъпка все още не е направена, а представителите на двете партии са заети най-вече да си отправят взаимни обвинения и да отговарят на спекулации за вътрешни интриги. Напрежението в десницата става все по-голямо в следствие на тези постоянни серии от нападки и оправдания. Пламен Юруков казва, че между Мартин Димитров и Костов имало тайни споразумения. Заедно с Юруков Пламен Радонов припява постоянно как СДС щяло да се разцепва заради съюза с ДСБ. Хора като Иван Сотиров сеят пепел и жупел и срещу Костов и цялото ДСБ, и срещу Шулева и Свинаров и цялото БНД. Въобще цялата софийска организация на синята партия сякаш е заела кръгова отбрана срещу всеки десен извън тяхната групичка.  В тази вакханалия се добавят и неясните гласове на Яне Янев и движение “НАПРЕД”, които допълнително се включват в “дясното меле.” По нещо негативно има да се каже за всяко познато лице от различните десни формации. И ако човек следи медиите може да остане с впечатлението, че няма нито един лидер в дясно, който да не е “маскара”. От всякъде се сипят хвърчащи аргументи от типа на “ама как в алианс с Иван Костов, той е крал толкова много”, “ама как заедно с Шулева и Свинаров, те са били корумпирани”, “ама как с тези от Новото време, те са брокери и кариеристи” и т.н. до безкрай. С всеки изминал ден това прехвърчане на искри постига само едно – пълно делегитимиране и омаскаряване на евентуалната обща дясна коалиция. Подмолните кръгове, манипулирали общественото мнение в изминалите години на прехода, отново работят с пълна сила. Работят, за да не се случи истинско дясно обединение или ако то стане все пак факт, да е дотолкова изтощено от безсмислени боричкания, че да не може да бъде конкурентоспособно. В тази тяхна работа очевидно за пореден път те са намерили съюзници вътре в самото дясно.

Слушайки основните акценти в изказванията и на г-н Иван Костов, и на г-н Мартин Димитров, и на колегите ми от БНД, след

(more…)

Вчера прочетох една статия от Кенет Хасет от “Блумбърг”, публикувана във в. Дневник, в която той полушеговито, полусериозно заявява, че Барак Обама може да помогне на борсите в САЩ като продължи ваканцията си до края на годината. За една седмица, в която президентът е бил в неформална почивка, фондовите пазари са отбелязали за пръв път стабилен ръст след “месеци агония”. Този коментар ми припомни една история от моя професионален път от времето, когато като млад лекар давах дежурства в родилното отделение в една столична болница. Раждането по начало е високоспециализирана дейност, при която е изключително важно лекарят-акушер да се намеси в точния момент. Понякога агресивното водене на раждането може да се превърне в трагедия за родилката и новороденото. С други думи, трябва да се спазва балансът между това да не се месиш в родовия процес или ако се намесваш, интервенцията да бъде лимитирана и в правилното време. Та след едно мое нощно дежурство завеждащият клиниката проф. Радонов, моят учител, ме покани на сутринта да пием чай. Тогава аз споделих, че един от дежурните лекари е с много слаба подготовка и попитах дали е удачно да му се позволява той да поема смени. Проф. Радонов ми отговори по много интересен начин. Той ми каза “Щерев, след негови дежурства почти няма проблеми с родилките на сутринта, защото той нищо не им прави.” Докато други лекари, които са се считали за добри специалисти, през нощта са предприемали различни действия, които на сутринта изисквали спешна намеса, за да се предотвратят лоши резултати. Хрумна ми да използвам тази история за извеждане на аналогия с активността на американския президент и екипа му и движението на борсовите индекси. Заключението може да е, че понякога прекалената интервенция, макар и предприета с най-добри намерения към обекта, към който е насочена, не води до добри резултати. Явно всичко трябва да е с умереност и баланс, защото както многократно припомнят мнозина десни либерални икономисти и философи – и пътят към ада е постлан с добри намерения… и със социализъм.

 Представям на вниманието на читателите на блога интервюто ми пред в. 24 часа, публикувано днес (бр. 73(6300) от 16 март 2009 г.):

- Доц. Щерев, ДСБ и СДС подписаха за дясна коалиция. Защо БНД изпадна от нея?

- От формирането си досега БНД заявява желанието си да бъде създадено широко дясно обединение, което не е зависимо от неясни сили и субекти и което ще даде възможност за реализиране на десноцентристка политика за поне два мандата управление. За това управление трябва да се преговаря на база идеи и ценности.

- Имате претенции към дясното обединение, но от какви позиции ги поставяте – нито имате толкова членове като СДС, нито подкрепа като ДСБ.

- Не говорим за членове, нито за влияние. Предлагаме обединение на базата на принципи.

- Коалицията на СДС и ДСБ безпринципна ли е?

- БНД преполага, че това е илюзорно съединение. Защото нещата, които двете партии изговориха една срещу друга за лични и за битови конфликти, преполагат разцепление отново. Прогнозирам, че СДС ще се разцепи задължително независимо дали преди или след изборите. Защото това съединение е на базата на пазарлъците и с липса на идейна яснота.

- Нали Костов ви харесва. Защо тогава изпадна БНД?

- Ние имаме уверения от ДСБ, че ще се водят разговори за участието на БНД в това обединение. Но публично заявяваме, че не желаем участие в такова обединение. Не желаем да участваме в такива пазарлъци, защото знаем много добре какво ще се случи. Отказваме да се явим в една формация, в която по-късно ще се окаже, че има хора, зависими от неясни структури и сили.

- Кой и от кого в зависим?

- Ако проследим действията на редица желаещи да се нарекат десни партии, ще видим много неща. Но поне 1,5 млн. българи имат десни убеждения и е редно десните партии да се явят на тези избори обединени. Дори и без БНД. Защото идентичността на дясното у нас е накърнена. Вижте Коалиция за България – може да се явява в различни форми, но е единствена. Докато дясното е разпокъсано. И това се дължи само на работата на определена, както в Турция я наричат, „дълбока държава” – това са структури и функционери, които действат неясно от чие име и откъде. И до днес имаме такива структури – като Съвета на тройната коалиция. Кое му е легитимното? А сега се явява коалиция от лидери на две партии с коренно противоположни позиции за бъдещето на дясното.

- Те показват, че могат да загърбят личните си амбиции, за да оцелее дясното.

- Ако това обединение е за оцеляване на дясното – добре. Но все още има не просто за оцеляване, а за формирането на голяма коалиция, която да вкара 40-50 десни депутати. Тази коалиция и ГЕРБ вече ще могат да сформират правителство, а десните ще участват активно в управлението на страната. Това няма да се случи със сегашния тип обединение.

- Зад приказките ви прозира стремеж за оцеляване на БНД.

- Редица от сегашните представители на БНД в парламента не желаят дори да се кандидатират в листите на обединената десница. За себе си го заявявам твърдо. Нашето мнение е – нека БНД изчезне от този списък, да бъде изкупителна жертва, но да има истинско дясно обединение. Нека на базата на принципи и идеи има обединение между тези поне 10 организации, които заявяват, че са десни.

- Вярвате ли на Костов, че ще ви вземе в този съюз?

- Не искаме да ни вземе в такова обединение. Отказваме се категорично. Защото такъв тип обединение означава мижитурство. Означава да се включим в някаква формация само и само да влезнем в парламента. Моите колеги от БНД разсъждават различно. Те имат управленски капацитет и възможност за влияние върху бъдещата политика на страната и точно това плаши някои хора от СДС. Защото там израстнаха лидери, включително и в Софийската организация, които нямат и ден трудов стаж. Хора без професионална биография. Те нямат нещо, с което да излязат пред обществото или ако не са в партийни листи, да се занимават с друго.

- Трябва ли Костов да влезе в бъдещите листи? Не е ли време да се оттегли, след като от него тръгна разцеплението на СДС?

- При преговорите, които водим, някои хора казват: „Нямаме нищо против БНД, но в листите не трябва да бъдат Свинаров и Шулева.” Ако тръгнем по тази писта на СДС и се махнат и Костов, и Чачев, и Манева, в листите ще останат само партийни послушковци. Хора без авторитет не пред партийните запалянковци, а пред избирателите. Не може да се отхвърлят Костов, Мартин Димитров, Шулева и Свинаров. Ако тръгнем по този път, то трябва да избираме само Бориславов, Сотиров и други хора, които нямат професионална биография, да не говорим, че нямат управленски качества. Не трябва да правим личностно сравняване. Не говоря против Мартин Димитров, защото работата му в този парламент е в идеологическо съзвучие с идеите на БНД. Тогава защо някой е против БНД? Защото експертният потенциал на БНД ще затъмни СДС.

- Ако СДС и ДСБ не ви вземат в коалицията, ще търсите ли контакти с ГЕРБ?

- Коалирането с ГЕРБ беше отхвърлено още преди половин година. Тогава установихме, че желанието на ГЕРБ беше да си напазарува членове от нашата партия. В момента това е една влиятелна сила, но ние най-добронамерено заявяваме, че ГЕРБ няма достатъчно хора с компетентност за управление. Смятаме, че на ГЕРБ трябва да бъде помогнато е експертния потенциал, който съществува в партии като ДСБ и БНД.

- Каква излезе тя – най-големите експерти в дясното са в БНД?

- Така излезе. Но не само в БНД, но и в ДСБ. Казваме, че това е експертният потенциал в момента в дясно. Не говоря, че нямат експертен потенциал за управление хора като настоящите министри Пламен Орешарски, Даниел Вълчев, Стефан Данаилов. Но тези хора с управленски потенциал принаддлежат на други партии и не могат да направят съответната десноцентристка политика. Обърнете внимание – сегашното ляво управление направи една дясна финансова и икономическа политика благодарение до голяма степен именно на Орешарски.  И ако го нямаше този човек Петър Димитров, който според мен няма и понятие от тази работа, за която е в правителството, политиката на това левоцентристко правителство можеше да изглежда дясна.

- Ще ви питам нещо лично – как отново станахте фен на Костов? Били сте в БКП, после в СДС, напуснахте го и отидохте при царя, сега пак се връщате при Костов…Голямо политическо номадство.

- Костов ме изключи от СДС през 1995 г., като каза „Бивши комунисти не ни трябват.” Най-голямата глупост на прехода беше, че бяха обявени членовете на БКП за врагове на демокрацията. А тези, които правеха тоталитаризма, бяха 200-300 семейства около диктатора, това бяха враговете на демокрацията. И когато бяха обявени членовете на БКП за главните виновници, честните хора от БКП излязоха пред тях, а престъпниците се скриха зад тях, оцеляха и днес притежават икономиката на България. И явно Костов е осъзнал тази си грешка. А когато говорим за позиция – от 2001 г. насам на всички избори съм работил за дясното. И ако и БНД пристъпи в политиката си една крачка вляво, не ме плаши обвинението за политическо номадство – напускам и тази партия.

Преди месец гостувах на детското театрално ателие към СОУ ”Христо Ботев” гр.Павел баня, за което писах тук на блога*. Вчера по моя покана и организация младите театрали ми върнаха гостуването в София. Екскурзията им в столицата започна с посещение в Частния професионален колеж по екранни изкуства. Там екип от преподаватели начело с директора на колежа, режисьора Слав Едрев, им показаха някои от тънкостите при театралната и актьорската игра. Последва посещение в сградата на Народното събрание. Разведох младите театрали в пленарната зала, заседателните зали Запад и Изток и кулоарите на парламента. Докато бяхме в пленарната зала се пошегувах с учениците, че тук ние възрастните правим своите театрални представления, които за съжаление не винаги са така успешни както техните, които винаги предизвикват само аплодисменти, а нашите доста често обратното. След парламента последва посещение в нашата АГ клиника. В кафенето към клиниката организирах обяд, на който бях поканил актьора Иван Джамбазов. Той разказа на бъдещите артисти моменти от богатата си творческа биография и сподели с тях някои от спецификите на актьорската професия. Денят на моите гости от Павел Баня завърши с едночасова беседа в Националния исторически музей. Децата изглеждаха доволни от своето посещение в София. Надявам се да са прекарали една пълноценна и интересна екскурзия в столицата, която да им помогне в тяхната бъдеща професионална ориентация.

(more…)

Този уикенд в Брюксел се състоя извънредна среща на лидерите на ЕС, посветена на икономическите проблеми на Източна Европа. Основното послание на западноевропейските представители беше, че те са разтревожени за общото затруднено положение в източноевропейските държави-членки, но ситуацията не е по-лека в техните икономики и имат нужда да насочат първо усилията си към тях. Мнозина западни анализатори определиха това като нова сериозна криза на единството на Обединена Европа. Общо взето се отчита фактът, че западните данъкоплатци и избиратели сякаш не са готови да платят за влошената ситуация в Източна Европа. Руските медии пък на свой ред масово излязоха със злоради коментари за непреодолимото разделение между богатите и бедните членки на Съюза. Човек дори би си помислил, че част от бившите държави от социалистическия блок, особено тези с леви управления, нарочно са отправили провокативни искания към старите страни-членки, за да излезе на преден план подобно разделение. Едва ли беше и случайно събирането, което организира Чехия за източноевропейските представители в нейното посолство в Брюксел, един час преди официалната среща на ЕС.

В крайна сметка, пред публиката беше представена основно тезата, че западните богати страни не се интересуват толкова от проблемите и състоянието на източноевропейските членки на Съюза. На срещата в Брюксел в действителност имаше послания, които навеждат в тази посока. Пропускат се обаче и други мнения, изказани от западни лидери, които не получиха толкова голямо отразяване и обсъждане.

Едното беше, че трябва да се плати цената за единството на ЕС. Напълно логичен призив, защото т.нар. Стара Европа добре знаеше, че при последната вълна от разширяване ще влезнат държави с по-слаборазвити икономики, които ще имат нужда от подкрепа. Очевидно, за да има единна Европа и да продължава напред процеса на европейска интеграция е нужна много добра преценка колко струва единството и могат ли страните двигатели на икономическата мощ на ЕС, да си го позволят.

 Второто важно положително послание, което даде срещата е, че всяка страна и нейните проблеми ще се разглежда поотделно. Няма съмнение, че Източна Европа не може да бъде разгледана ан-блок, защото предизвикателствата пред икономиките и финансовите системи на България, Полша, Унгария, Естония и т.н. не са идентични. Поставянето под общ знаменател по-скоро би способствало за окончателно разделение между богатия запад и бедния изток с дългосрочни вредни за ЕС последици. Защото както в държавите-членки от бившия съветски блок може лесно да се прокара тезата, че Стара Европа е безчувствена към техните проблеми и не желае да подаде ръка в ситуация на нужда, така и сред западните данъкоплатци може да бъде наложено мнението, че новите членки единствено са се увесили на врата на Запада и пречат за бързото изплуване от кризата. В крайна сметка Европа трябва да премине през бурята чрез взаимна подкрепа и общи усилия. Това може да стане чрез комбинацията между опита и силата на нейните развити икономики, разполагащи с нужния ресурс, и амбициозността и енергията на новоприсъединилите се държави, стремящи се да достигнат западните стандарти и просперитет. По този начин ЕС ще покаже на своите зложелатели, че икономически и политически съюз на демократични държави е далеч по-конкурентоспособен и устойчив от един бивш блок, основан на силата и диктатурата. Може би в този процес ще бъдат разобличени и някои от т.нар. троянски коне.

По-долу прилагам една сравнителна таблица с идеологическата насоченост на управленията в източноевропейските държави членки на Съюза. От посланията, които излъчат в следващите месеци ще се проличи, дали посткомунистическата левица в тези държави е направила своя цивилизационен проевропейски избор или все още има носталгичен рефлекс към бившия си господар.

Преди няколко дни  ми направиха впечатление маскираните политическите действия на две формации, търсещи единствено ПР ефект.

По време на честванията на 3-ти март на връх Шипка станахме свидетели на поредната публична акция на ВМРО. Всяка година около честването на националния празник т.нар. воеводи си търсят повод да изпъчат патриотарски гърди пред обществото и сега не изневериха на традицията. Този път причина за тяхната демонстрация по време на тържественото честване на връх Шипка беше информацията, че областният управител на Стара Загора иска да превърне Ески джамия в действащ мюсюлмански храм. В случая отново един непотвърден и дори бих казал несъстоятелен слух беше използван умело за лъскане на патриотичен имидж. Казвам несъстоятелен, защото поради няколко причини никак не ми звучи логична идеята джамията в центъра на Стара Загора да стане действаща. Основният факт е, че археологическите разкопки са разкрили, че на същото място в миналото е имало тракийско светилище, по-късно средновековна православна църква, а след XIV в. джамия. От тази гледна точка има еднакви основания това, което в момента е архитектурен паметник на културата, да се възстанови като езически, православен или мюсюлмански храм. Най-вероятното решение е след завършване на изследователската работа Ески джамия да се обяви като културен паметник от различните епохи и е едва ли някой има сериозни намерения тя да бъде превърната в действащ храм.За пореден път обаче ВМРО решиха изкуствено да раздухат слуховете, за да може да се нагнети някакво напрежение и те да излязат на преден план, представяйки се като родолюбци. С други думи те сами си създават вятърните мелници, срещу които да се борят. За сметка на това искрите, които могат да прехвърчат от този театър може да се окажат напълно реални.

Подобно маскирано поведение виждаме и в българския парламент. Използвайки рационалната кауза за избори 2 в 1, НДСВ се опитва да гради опозиционен имидж.  Тези, които можеха много лесно да изпълнят уж сериозното си намерение за провеждане на европейския и парламентарния вот в един ден просто като гласуват за вота на недоверие, днес се опитват да ни убедят, че това трябва да стане чрез почти невъзможната промяна на Конституцията. Невъзможно на първо място, защото на всички е ясно, че партньорите от БСП и ДПС, няма да я подкрепят. На второ, защото наред с разумното предложение за вот 2 в 1, НДСВ се опитват да прокарат и два дълбоко недемократични текста, които естествено не са представени на широката публика. След като от партията обърнаха гръб на искането на опозицията за вот на недоверие, сега се опитват уж да обединят опозиционните сили зад тяхното искане. Тактиката обаче е явно публично отново да се разпространи новината, че НДСВ е еманципирано. Ясно е обаче, че тази привидна демонстрация на еманципираност никога не води до някакви реални резултати.

И двата случая са доказателство на това как в България много често политическата неискреност взима връх. Докато при НДСВ това просто е продиктувано от желание за преследване на вътрешнопартийни интереси, то при ВМРО и другите сходни движения се наблюдава един по-опасен процес. Историята е показала, че когато патриотизмът, национализмът, православието и т.н. се използват не като възможности за индивидуална културна идентификация, а като опит за организирано насаждане на изкуствено напрежение с цел създаване на благоприятна среда за определени политически настроения, това рядко води до ползотворен резултат. Полза имат само онези непублични кръгове, чиято основна цел е чрез мобилизирането на полу-ксенофобско въодушевление у определени групи да препречват пътя към нормалния европейски цивилизационен път на България и да задържат страната ни в лоното на “братски” държави, известни със своята фасадна демокрация. В тази ситуация алтернативата са истинските проевропейски формации от обединената десница, чийто стремеж е да върнат България обратно в Европа. 

     Гражданин: Срещам непознати хора, които ми казват, ако политиците вдясно се обединят ще гласувам за едно дясно обединение, ако не – ще гласувам за Бойко Борисов и десните останат ли разединени никой няма шанс да влезе в парламента, нямат шанс да прекрачат 4-ри процентовата бариера, а дори и някои да преминат, те ще бъдат никои в следващия парламент с 10 депутати. Такова е мнението на тези, които ще пускат “сини” бюлетини през тази избирателна кампания.

    А.Щ.:  Е, как могат да се съберат Софиянски с Петър Стоянов и Костов?

    Гражданин: Много лесно могат да се съберат, защото политиката е изкуството на възможното, а не на желаното. Да се потърси и ако има една допирна точка, тази допирна точка да бъде база да се съберем в общ десен блок. Да забравим различията. Не е необходимо да се целуват, достатъчно е да се прегърнат за пред електората. Това е достатъчно за електората, за да каже – ето за тези ще пуснем бюлетината. В името на обща програма. Това е нашата програма, това са хората, за които ние ще гласуваме, защото те ще изпълнят програмата, която е и наша програма, това е, което искаме ние избирателите, тази част поне вдясно.

        А.Щ.: Какво искат десните избиратели?

        Гражданин: Десните избиратели искат представителство в Парламента, законодателство, което да облекчава бизнеса, така, щото бизнеса да може да диша с пълни гърди, да може да заработва повече, за да стане богата Държавата и оттам да се провежда по-добра социална политика. Социалната политика ще бъде силна само тогава, когато бизнесът е силен. А това може да стане само ако България се управлява от десни сили! Няма ли силна средна класа, няма силна политика. С преразпределение, с насилствено вдигане на данъците няма да може да се събере достатъчно, така, че да има силна социална политика. Бизнесът трябва да има за себе си, да има и за Държавата, но да го дава така, че да бъде поносимо. Държавата да определя правилата и да следи за спазването им без да се намесва за тотално преразпределение , както прави сегашното правителство,защото това ражда само корупция.Евроатлантическата ориентация на България също се нуждае от защита днес и това могат да направят само десните партии и избиратели!
       
        А.Щ.: Само  ДСБ и СДС, ако се обединят не е ли достатъчно?

        Гражданин: Абсолютно нищо няма да постигнат, защото резултатите, които ще постигнат ще бъдат в рамките на не повече от 20 депутати и пак няма да бъдат никакъв фактор в управлението на страната. Защото само Костов и СДС не са дясното и те трябва да разберат това. Не сме в 90-те години ,а в 21-ви век  и сега те не са монополист на дясното. Има и други партии в дясно, които имат своите последователи и ако се съберат всички заедно няма да се разпилеят гласовете. Тогава десните ще могат да управляват с Бойко Борисов и да се коригира неговото поведение, защото Бойко Борисов няма достатъчно капацитет. Той е с ореол на политик, но няма капацитет да управлява, няма подготвени хора около себе си, а капацитета на специалистите е точно в дясното и са тези, които му трябват на Бойко Борисов.

Първи март, казал проф. Стефан Данаилов е денят на любителското творчество. Трудно ми е да разбера тази фраза, защото според мен има само едно творчество и това е творчеството, което влага в дейността си всеки един индивид на земята. Май, когато Ламбо играеше в “На всеки километър”  имаше повече истинско творчество, но сега като Министър на културата проявява любителско творчество.