Архив за април, 2009

Предлагам на вашето внимание мой коментар, публикуван в днешния брой на в. Дневник, по повод петъчното интервю на директора на НЗОК, д-р Румяна Тодорова.:

dnevnik_23april.jpg

 Здравеопазването страда от управляващите (в. Дневник, 23 април 2009 г.)

В броя на в. “Дневник” (17 април) е публикувано интервю с д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК. Основната тема е тревожната тенденция за намаляване на приходите в бюджета на касата. Въпреки напълно резонните и актуални въпроси за пореден път акцентите, на които д-р Тодорова обръща внимание, са твърде далеч от истинските проблеми.

На първо място - въпросът защо са намалели драстично приходите в НЗОК. Подобно развитие беше неизбежно, след като здравната каса продължава да изпълнява политически поръчки и да твърди, че плаща изцяло нужните средства по клиничните пътеки. Всеки знае, че действителността е друга - системата страда от недостиг на публично финансиране и касовата цена покрива едва наполовина необходимите средства по пътеките. Всеки гражданин, който има нужда от здравни грижи, е принуден да доплаща от джоба си останалото. По този начин напълно естествено се губи доверието към касата. Авторитетът на НЗОК можеше донякъде да бъде запазен, ако ясно и публично беше казано, че приходите са определена сума и от тях може да се плати само част от пазарната цена на дейностите. Останалата трябва да се покрие чрез други механизми - чрез допълнително здравно осигуряване или чрез кешови плащания. В ситуация на криза съвсем нормално е, че приходите ще намалеят и ще достигнат до критични нива, заплашващи стабилността на цялата здравноосигурителна система. Но гражданите са загубили доверие в касата и нямат стимули да плащат осигуровки, при положение че не получават срещу тях здравеопазване на очакваното ниво.

Вторият въпрос е дали спадът на приходите ще се отрази на болниците, надвишили месечните си бюджети. Според д-р Тодорова наистина има проблем и той се крие във факта, че болниците харчат повече от заложените си бюджети. Тук искам да припомня, че още през 2005 г. бяхме подготвили проект за въвеждане на т.нар. диагностично свързани групи. Това е един инструмент с доказана ефективност за намаляване на преразходите в здравеопазването. При него финансирането се свързва не с изпълнение на дейности, както е при клиничната пътека, а с крайния резултат от лечението. Това води естествено до оптимизация на здравната грижа. Бягството от въвеждането на диагностично свързаните групи показва, че сегашното управляващо мнозинство въобще не си дава сметка за начините, по които могат да бъдат намалени разходите в системата. При това положение на шефа на здравната каса се налага съвсем спекулативно да прехвърля отговорността основно на ръководствата на лечебните заведения. В действителност тя трябва да се поеме от управляващите, които нямат никаква стратегическа визия за развитие на здравната реформа.

Въпросът, който също заслужава допълнителен коментар, е колко нови лечебни заведения очакват договори с НЗОК. Отговорът на д-р Тодорова е, че в момента кандидатстват 250 клиники и отделения повече и като слабост тя изтъква, че законът не е променен и касата не може да отказва договор с тях. Явно като проблем се вижда създаването на нови болници и стремежът е да се постави бариера пред това. Проблемът обаче е в съществуването на болниците, които нямат акредитация, не разполагат нито с нужните специалисти, нито с необходимата модерна база, но касата продължава да работи с тях, защото в противен случай ще фалират. Правителството не иска подобни фалити, защото е ясно, че те ще доведат до бунтове на медицински персонал и на гражданите. Тук отново вината е в управляващите, които не знаят как да постъпят в конкретната ситуация.

В отговора на шефа на НЗОК на въпроса дали парите за лекарства на касата ще бъдат достатъчни след влизането в сила на новия позитивен реимбурсен списък прозират допусканите от правителството две фатални грешки, които противоречат на фундаменталните правила на здравеопазването. Първата е, че здравната ни система не се фокусира върху профилактиката, а е насочена към лекарствата за заболявания. Колкото и да се увеличават средствата за медикаменти, нуждите ще нарастват в още по-голяма прогресия, ако не се насочват усилия към профилактиката. Това е извод, който отдавна е направен в развитите западни държави.

В крайна сметка се налага измамната теза, че основните проблеми са недостатъчната събираемост на средствата в бюджета на НЗОК, както и лечебните заведения, които потребяват прекалено много от този ресурс. Това е чиста проба маскиране на недостатъците в системата и прикриване на виновниците за лошото състояние на здравеопазването. Проблемите произтичат от некадърността на сегашните управляващи да изработят и приложат една наистина всеобхватна стратегия за реформа на сектора.

На 16 април тази година от този свят си отидоха двама големи, според мен, българи. Единият е писателят Виктор Пасков, а другият доайенът на родната спортна медицина проф. д-р Димитър Шойлев. Аз съм убеден в достойнствата на тези двама мъже, всеки в своята сфера. Това, което ми прави неприятно впечатление е различната почит, която им се отдаде в медиите и в публичното пространство. Следих публикациите в памет на Виктор Пасков и смятам, че това е един творец, заслужаващ уважението, преклонението и сега скръбта на своите приятели, колеги и читатели. Същевременно обаче лекарят проф. Шойлев бе почетен в медиите основно с кратки информационни споменавания на неговата кончина. Това формално отношение ясно показва, че името му ще бъде оставено на забрава. Лично аз поставям и Виктор Пасков, и проф. Шойлев на един и същ духовен кантар. Всеки от тях е дал много и е постигнал много в своята област – единият е бил четен от хиляди, а другият е излекувал хиляди. Именно поради тази причина съм учуден от общественото отношение. Аз никога не съм бил приятел на проф. Шойлев, но смятам, че неговата памет заслужава почитта на българите.

В нашето общество има една необяснима тенденция на неглижиране и незачитане на представителите на лекарското съсловие. В очите на хората те често се представят като виновници за лошото състояние на българското здравеопазване, макар подобно обвинение да е лишено от всякаква логика. Докато българското общество се отнася по подобен начин към своите лечители, то никога няма да има лечители. Сигурен съм, че не може да бъде търсена нито в лекарите, нито в пациентите, вината за разрушените връзки в здравеопазването, за накърненото взаимно уважение един към друг, за отсъствието на преклонение помежду им. Днес доверието между лечители и лекувани е загубено – медиците стават все по-меркантилни, а пациентите стават все по-арогантни и обвиняващи. От това губят всички. Отражение на тези противоречия е и липсата на заслужено отдаване на почит към паметта на един голям български лекар в лицето на проф. Шойлев. Лечител от неговия мащаб не заслужава забвение, а трябва да бъде издигнат на пиедестал, подобен на този, който заема и писателят Виктор Пасков. 

14 април, 09

Категория: Стари публикации

В събота бях в Стара Загора, където в Регионалната библиотека”Захарий Княжески” бяха обявени резултатите и връчени наградите от националния литературен конкурс за кратка проза”Цветница”. Конкурсът бе организиран от фондация “Д-р Щерев”, Арт клуб”Херос” и Народно читалище”Даскал Петър Иванов”, Стара Загора. Радвам се, че конкурсът привлече огромен интерес и в него взеха участие 198 творби от 125 автори от цялата страна и дори от чужбина. Те бяха оценени от жури с председател Йордан Атанасов, гл.редактор на в-к”Литературен глас”, и членове Камелия Мирчева и Кристина Божанова от Дружеството на писателите в Стара Загора. Първа награда спечелиха Венелина Стоянова от София и Михаил Божков от Каварна, на второ място се наредиха Тодор Тошев от Хасково и Иван Сухиванов от Бургас, а третите отличени бяха Жанета Иванова от София и Соня Келеведжиева.  Журито отличи още 50 творби от 48 автори, които ще бъдат публикувани в специален сборник “Национален литературен конкурс за кратка проза”Цветница”Стара Загора’09”. Сертификат и картина от Иван Арабаджиев и Камелия Мирчева получиха още шестима автори, а поощрителни награди 38 творци. Столичните актьори Златина Дончева и Иван Джамбазов, специални гости на тържеството по моя покана, зарадваха присъстващите с артистичен прочит на наградените творби.

Втората част от посещението ми в старозагорско включваше посаждане на дръвчета заедно с доброволци в местността”Дъбрава”. Тези от вас, които са

(more…)

10 април, 09

Кремиковци

Категория: Стари публикации

Вчера за пореден път работещите в Кремиковци протестираха в центъра на София. Демонстрации продължат и днес. Продължава също и агонията на предприятието, защото точно преди избори никой от управляващите няма смелост за решителни действия. Така както никой не обича истината, когато тя не е лицеприятна. В последната година сме свидетели единствено на замитане “под килима” на проблемите в Кремиковци и отлагане на каквото и да е рационално решение. Постоянно текат някакви несериозни обещания за намирането на уж сериозни инвеститори. Не се повдига обаче въпросът възможно ли е въобще бившия социалистически гигант да продължи да съществува в сегашния си вид.

За да отговорим поне частично на него, трябва да се запитаме какво представлява Кремиковци. Първото нещо, което знаем е, че това е завод, строен в “дръзките” години на социализма, без суровинна база и с технологии, обречени на бързо морално остаряване и неефективност. Предприятието е изградено в противовес с всякакви екологични норми съобразени с географското му положение в котловинно поле. Освен това металургията е стратегически отрасъл, който може да се развива само от силна национална икономика или от кооперирани държави. С рухването на СИВ, затварянето на плановите социалистически икономики и загубата на конкурентното предимство от доставките на евтини, бартерни, съветски суровини България се оказва в тежката ситуация да поддържа един металургичен гигант,който се нуждае задължително от екологично саниране. Това поддържане се оказва напълно изкуствено. От години Кремиковци функционира на базата на натрупване на задължения на ток, газ, транспортни услуги от БДЖ и т.н., които държавата периодично покрива, за да няма социални сътресения от евентуално преустановяване на дейността. Освен това липсва спазването на каквито и да е екологични норми. В добавка сегашната глобална криза напълно свива възможностите предприятието да реализира своята продукция. На този мрачен фон обаче единственото, което прави правителството, е да заблуждава работещите в Кремиковци и да отлага за след изборите неминуемото. Синдикатите също се включват в тези заблуди като на свой ред предлагат невъзможни за изпълнение схеми, които най-често граничат с абсурда. 

Истината, която всички знаят, но никой не признава е, че Кремиковци трябва да се подготви за ликвидация. Паралелно с тази подготовка е нужно незабавно стартиране на поетапна преквалификация на всички работниците. Тези хора не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата, трябва да бъдат обезщетени, но по-важното е да бъдат подготвени за пазара на труда. Не на последно място трябва публично да се дискутира бъдещето на спрения комбинат и теренът, на който се намира. Щом се очаква земята под Кремиковци занапред да бъде много атрактивна и апетитна за потенциални инвеститори в имоти, то трябва ясно да се заложи, че част от приходите ще отидат за социални и преквалификационни програми за сегашните работници и техните семейства. Всичко останало би било следване на познати корупционни схеми. Заключението е ясно - със сигурност едно планирано ликвидиране с конкретни етапи, обезщетения и квалификационни програми би била далеч по-добър изход, отколкото една продължителна агония с постоянни лъжи и напразни надежди за хората от Кремиковци.

09 април, 09

Кукли на конци

Категория: Стари публикации

Ситуацията в дясно продължава да става все по-комплицирана и това най-вече се дължи на действията на подставени лица вътре в самата десница, целящи единствено да всеят допълнителен смут и объркване. Преди две седмици на специална пресконференция Яне Янев шумно обяви, че неговата РЗС нямало да участва в коалицията между СДС и ДСБ. Проследявайки поведението на г-н Янев през последните месеци това не е никакъв учудващ ход – неговите действия сякаш са насочени не към обединение, а към максимално разединение в десницата. Дори да е имало желание от страна на другите десни формации за взаимодействие, умишленото поставяне на нереалистични условия от РЗС води до постоянно блокиране на тези общи действия. Забележете, че всеки път, когато публично бъде подадена ръка на Яне Янев от някой от десните лидери той намира достатъчно шумен повод да я отхвърли. Стратегията тук явно не следва стремежът за защита на дясноцентристките ценности, а изпълнение на определени поръчения. Време е обществото да се запита как така лидерът на РЗС изведнъж започна да разполага с достъп до секретна информация по най-различни скандални случаи и да представя публично детайли по тях, характеризиращи се с ДАНС-аджийска прецизност и точност. В случая или става дума за изтичане на информация от службите за сигурност, или за целенасочено снабдяване на г-н Янев с такава. И при двете положения, имайки предвид кой контролира тези служби отговорът няма да  е особено приятен за десния избирател. Не по-малко подозрителен е и мощният скок в рейтинга на лидера на РЗС в последните месеци според някои социологически агенции. Казвам някои, защото не всички проучвания го отчитат по еднакъв начин. Със сигурност шумните действия на г-н Янев привличат вниманието на гражданите, но поставянето му по популярност в тройката на най-популярните политици в България, прилича на дирижирано помпане на рейтинг. Чии интереси обслужва подобно изкуствено надуване на мускули вероятно ще стане ясно чрез изборните резултати още през лятото. Да си припомним как през 2003 г. тогавашната партия на Яне Янев издигна за кандидат-кмет на София Волен Сидеров, още преди той да влезе в своя “АТАКА” период. Кампанията им тогава беше много остра и негативна спрямо кмета Софиянски. През 2006 г. РЗС си издигнаха собствен кандидат за президент и то в лицето на Георги Марков, който е доказано бивш агент на ДС. Не че тогава общият десен претендент беше с големи шансове, но по този начин от неговата подкрепа се откъснаха допълнителни 75 хиляди гласа. Внимание заслужават и издигането на минали местни избори на личности като Веселин Марешки във Варна, заснет от телевизиите да раздава пари на избиратели по време на кампанията си, и на Фидел Беев във Велиград, за когото няма нужда от допълнителни разяснения. Добре е да си припомним и факта, че на проведените през 2008 г. частични местни избори в по-големи общини като Сандански, Казанлък и Петрич РЗС реализира изненадваща подкрепа за общинските си листи, но и на трите места имаше сериозни съмнения и обвинения за нерегламентирано мотивиране на вота. Тези съмнения все още не са съдебно доказани, но е подозрително как на почти всички места, където партията се представя успешно, възникват скандали за купуване на гласове. Не на последно място трябва да се обърне внимание и на информацията, че РЗС се включи в новосформиращия се Съюз на европейските консерватори. Предполагам, че западните партии, които ще се включат в тази нова политическа формация имат своите принципни и ценностни основания, следващи дългогодишните им партийни традиции. Не знам за каква традиция обаче може да става дума при РЗС, които дори не са демонстрирали ясно все още своите програмни принципи и приоритети.  Интересно е как бившият земеделец Яне Янев от защитник на селските стопанства и пропагандатор на увеличаване на субсидиите за тях се превърна в десен консерватор и сега трябва да действа решително против отпускането на подобни субсидии, каквото е принципното отношение на консервативните политици в Европа. Могат да бъдат посочени още много подобни противоречия и тук не става въпрос просто за прескачане от една партия в друга, а за почти обръщане на 180 градуса на защитаваните принципи и изповядваната политическа философия. Това само показва каква е стойността на политическите принципи и ценности за г-н Янев.

Най-странният ход на Яне Янев напоследък беше вкарването на предложението за поставяне на бариера от 8% за всяка коалиция от две партии и допълнително 1% за всяка следваща. Съвсем очаквано представителите на БСП и ДПС във временната комисия приеха това предложение, което напълно обслужва интересите им. Подобна промяна обаче може да е насочена единствено срещу десницата. Това предложение дори е в ущърб на интересите на РЗС, която също се стреми поне на думи да формира някакво обединение около себе си, което показва, че основната цел на тази формация ще бъде единствено допълнително да “разкъсва” дясното пространство. Ясно е, че целта на определени кръгове е да се държи българската десница в насипно състояние докато общественото й влияние не бъде сринато напълно. По-жалко е обаче, че автентичните десни формации чрез извеждане на преден план на битовото противопоставяне на ниво личности, а не на диалога по отношение на общи принципи и ценности, не противодействат адекватно на този разрушителен сценарий.

 

09 април, 09

Евроизбори 2009

Категория: Стари публикации

(more…)

Днес по мое и на Мартин Димитров предложение и с подкрепата на гласовете от опозицията, успяхме да отложим дискусията в пленарна зала по промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Предполагам, че всички читатели на блога са запознати с постоянните аспирации на управляващите да регламентират във възможността МВР да може да следи безконтролно интернет комуникацията. Упорството на тези хора кулминира през тази седмица като днес противно на всички правила бе направен опит промените в ЗЕС да минат за обсъждане направо през пленарна зала, без да се приети преди това в парламентарните комисии. Не се спази и уговорката да бъдат обсъдени тези промени не само в Транспортната комисия, но в тези по вътрешен ред и сигурност и по европейските въпроси. Освен това сегашните промени бяха веднъж вече отхвърлени от Българския парламент. В правилника на Народното събрание ясно е записано, че отхвърлен веднъж законопроект не може да бъде обсъждан отново в рамките на същата парламентарна сесия. Чрез настоятелността си и чрез използването на различни процедурни хватки определени кръгове сред управляващите се надяват да приспят бдителността на онези демократично мислещи български народни представители, които веднъж вече спряха безконтролното интернет следене. Днес се видя, че това няма да стане. Все още в парламента има демократи, които напълно съзнаваме, че свободата изисква усилия. Усилия, защото призракът на Левиатан-а*, наречен безконтролна държава, винаги ще е реална заплаха за гражданите и обществата.

Всеки разумен български гражданин трябва да се запита какви точно са мотивите на упоритостта на представители на БСП и ДПС да се регламентира законово неограничения достъп на МВР до интернет данните и телефонните разпечатки?

Ако мотивът е борбата срещу едрата престъпност, то трябва да припомним, че в приетия преди месец ЗЕС на МВР бе разрешено да получава достъп до трафичните данни от интернет доставчиците и телефонни разпечатки от мобилните оператори “при съмнения за тежки и компютърни престъпления” след съдебна санкция. Смешно е да се твърди, че единствено ограниченията върху следенето на интернет комуникацията е пречка пред разкриваемостта на тежки престъпления. Едва ли престъпниците си разменят мейли, разговарят в чатове или участват в он-лайн форуми, за да уговорят един обир, отвличане или убийство.

Желанието явно е да се ограничи преди парламентарните избори възможността за изразяване на критични мнения в он-лайн пространството, където се публикуват най-независимите и свободни от редакторска цензура коментари срещу властта.Вече видяхме, че тази виртуалната интернет активност може да предизвика реални граждански действия (протестът на 14 януари).Очевидно някои представители на управляващите се плашат от тази гражданска активност и милеят да превърнат България в полицейска държава, където органите на реда могат да следят буквално всеки.
 
Единствено когато има ясни демократични правила и граждански контрол върху дейността на тези органи, това вероятно може да доведе до повишаване на сигурността. У нас обаче все още няма отговор на основния демократичен въпрос – “кой контролира контролиращите?” или “кой следи следящите?”.В последните години действията на МВР показаха сериозни демократични дефицити и разширяване на правомощията на институция при това положение няма дори да е проява на полицейщина, а на чиста милиционерщина. Разрешаването на безконтролното интернет следене няма да спомогне за разкриване на нито едно сериозно престъпление, а само по себе си е непростимо престъпление – срещу свободите и правата на българските граждани.
 
Надявам се, че с общите усилия на всички демократичномислещи хора в България ще успеем да спрем това престъпление!

P.S. Днес след обяд след ожесточен дебат и Комисията по европейски въпроси  отхвърли законопроекта т.е. и трите комисии, разглеждащи промените ги отхвърлиха,  и не разбирам нахалството на БСП,въпреки всичко тези текстове да се разглеждат в пленарна зала.

* Използвам въведеното в трудовете на философа Томас Хобс (1588-1679) сравнение между библейското чудовище с огромни размери Левиатан като синоним за държавата.