Архив за май, 2009

За пореден път България бе замесена от западни издания в разследване за продажба на деца. Под заглавието “Бебета за продан” британският таблоид “Нюз ъв дъ уърлд” публикува статия за трафика на деца по света. В нея журналистите наричат България супермаркет за търговия с хора. Пълната статия можете да прочетете от електронния сайт на изданието.

Този материал ме накара отново да се замисля за проблема с изоставените деца на България. За 2008 г. страната ни заема първото място в Европейския съюз по този показател. Според данни на неправителствения сектор, само за първите два месеца от началото на 2009 г. новоизоставените деца до 3-годишна възраст са 200. Тази тъжна статистика е поредното доказателство, че в България почти всичко се прави проформа и е най-вече на ниво лозунги без реализация. Да вземем например призива, че децата от домовете трябва да отидат при семействата си, а тези институции да бъдат закрити. Добра идея, но напълно неосъществима в момента предвид материалното положение и социалната отговорност на тези родители. Това положение не може да бъде коригирано просто със социална помощ от страна на държавата, ако не се проведе една по-обхватна политика срещу проблема. Когато липсва целенасочена държавна политика, липсват и реални резултати. Според мен е необходимо държавата да насочи своите усилия в най-малко пет пункта, за да може ефективно да се бори срещу продажбата, трафика и дискриминацията на деца.

На първо място, като азбучна истина съвсем естествено трябва да стои провеждането на политика за подобряване на материалното благосъстояние на населението – създаване на благоприятна среда за икономическо развитие, повишаване на доходи, намаляване на безработицата и т.н.

На второ място, равномерно развитие на базисните жизнени условия в отделните региони на страната и облагородяване на т.нар. гета. Тук вече държавата трябва да поеме своята роля за гарантиране на нормална електрификация, водоснабдяване, канализация, организиране на образование, здравеопазване и, разбира се, гарантиране на обществен ред в тях. Всичко изброено е задължение на държавата, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Ако в гетата от типа на кв. Столипиново в Пловдив или кв. Факултета в София и т.н. се инвестира в осигуряване на изброените публични услуги, то условията на живот в тях със сигурност ще се подобрят. Не може повече да продължава сегашната политика тези квартали да бъдат изоставяни като “черни дупки” в българските градове.

На трето място

(more…)

Следя отблизо случващото се в родната десница и започвам да изпитвам чувството, че ситуацията там все повече добива чертите на политически фарс с неясен завършек. Атаката срещу всички автентични десни формации е невероятна. Като се започне със създаването на маскирани десни партии като РЗС и всякакви подобни политически “пощенски кутии” и “патерици” на властимащите. Минава  се през опита за пълна изолация на БНД и блокирането като цяло на всички възможности за създаването на голям десен алианс. Трябва да се обърне внимание и на напълно антидемократичните промени в изборното законодателство и намеренията на ЦИК за прехвърляне на мандати от едни избирателни райони, където десните традиционно се представят успешно към малки МИР-ове с преобладаващ БСП и ДПС електорат. И  да се завърши  с машинациите със съдебната регистрация на новото ръководство на СДС и всички последващи действия на представители на старото. Всичко изброено допълнително се овъргалва в смес от постоянни медийни компромати и един непрестанен поток от вътрешни нападки и оправдавания.

Все по-ясно става, че сценария на БСП и ДПС засега изпълнява успешно целта си да блокира десницата. Няма съмнение обаче, че атаката срещу дясната опозиция в момента все повече се превръща в атака срещу демокрацията у нас. Това може и трябва да мобилизира всички свободомислещи избиратели в страната, за да се даде истински отпор на опасните недемократични тенденции. Отпорът срещу безобразията на властимащите, заплашващи политическия плурализъм и гражданската свобода в България, обаче може да е едната линия, по която да се търси мотивацията на десния избирател. Двадесет години след първите демократични дни на България, в които полуреволюционния плам преобладаваше, при дясномислещия гражданин емоционалните призиви могат да сработят до определено ниво. Освен тях той търси да види и конкретните политически предложения. Нека имаме предвид, че това не е електоратът на БСП, който с няколко прокънтявания на партийната тръба и припомняне на меланхолични спомени е винаги готов да пусне правилната бюлетина. В последните месеци обаче рядко излиза нещо позитивно, нещо рационално и нещо смислено от дясното пространство. Предизборната кампания вече стартира, а общественото внимание е насочено най-вече към скандалите в десницата, а не към реалната управленска алтернатива, която тя може да предложи. Винаги съм смятал, че силата на дясното у нас, а и навсякъде по света, е да предлага конкретни прагматични политики и мерки по належащите проблеми във всички сектори на държавното управление. Политики, разчитащи на индивидуалната активност, свободната инициатива и ограничената намеса на държавата. Тази сила е изключително необходима на страната ни в момента, когато тя все повече затъва в кризи от всякакъв характер. Тя обаче не може да се прояви при тоталната липса на експертен дебат и излагане на цялостни управленски програми и визии за развитието на страната ни. Става все по-явно, че стилът на бруталната предизборна кампания се налага  от  левицата предизвикателно и предумишлено.

И обърнете внимание каква е първата крачка, която поема в интернет Синята коалиция в отговор на безпрецедентния антидемократичен натиск, който осъществяват управляващите. Сайтът www.vremee.org e достатъчно красноречив. Негативната кампания винаги е била част от предизборната надпревара. Тя обаче е най-ефективна, когато е интелигентна и критикува от принципна позиция. Първите материали, които виждаме тук за жалост предлагат основно злобен негативизъм на ниско ниво. Не мисля например за удачно хора с демократично мислене да експлоатират темата за алтернативната сексуалност (карикатурите с премиера, който при прекия свободен удар е сложил ръцете си отзад, вместо отпред). Все пак уважението към различността е един от стожерите на това демократично мислене. Не приемам еднозначно също така едно от основните послания да е “Време е да ги накажем”. Как, с какви средства, по какъв начин? Веднага на ума на един разумен човек започва да му намирисва на непродуктивен реваншизъм. Този призив може да се приеме за намек, че евентуалното следващо дясноцентристко правителство възнамерява да “накаже” сегашните управляващи чрез съдебни дела за техните злоупотреби. Това обаче може да означава само едно – намерение да се запази сегашното състояние на съдебната ни система – зависима от конюнктурни интереси и поставена под непрекъснат политически натиск. Защото за демократично мислещия гражданин наказанието идва от съда, а не от които и да са управляващи. Задачата  на следващите управляващи не е да наказват виновните, а да създадат законовите основи на една работеща, ефикасна, справедлива и независима съдебна власт , която безкомпромисно ще наказва всички престъпили закона, независимо дали са сегашните управляващи , предишни или които и да са те в бъдеще. Защото когато се готвиш след като поемеш управлението с политически средства и властовия ресурс на изпълнителната и законодателната власт да натискаш съдебната власт за определени действия, независимо дали са справедливи или не, то значи че си готов да действаш срещу демократичните порядки и да подрониш устоите на демокрацията. Никой не може да възрази срещу нуждата от наказание за всички онези, които са престъпили закона. Това наказание обаче трябва да бъде наложено от един независим съд, а не след оказване на политически натиск върху съдебната система. Обратното означава просто да се прави постоянно един своеобразен римейк на т.нар. Народен съд.  По този начин ние просто не можем да излезем от порочния кръг на политическия реваншизъм, който ще се завърта след всеки управленски мандат. Това не може да бъде практика в една европейска държава, претендираща да е завършила своя демократичен преход. Западните ни партньори непрекъснато ни критикуват за липсата на осъдителни присъди за корупция и злоупотреби с власт. Тяхното желание обаче не е тези присъди да са в следствие на политически натиск, а в резултат на една работеща по демократичните правила независима съдебна система. Казано с две думи България се нуждае от налагане на принципите на върховенството на правото. Това обаче не може да стане по пътя на политическия реваншизъм и агресията. Представителите на десницата у нас трябва най-добре да го разбират, но за жалост това не става ясно от първите стъпки в кампанията на СДС и ДСБ. Казвам това не като защита на сегашните управляващи,които са най-корумпираните от всички правителства от началото на прехода  или като  критика към Синята коалиция, а като израз на желанието ми да се инициира един диалог между представителите  на дясното с цел избягване на възможните грешки. Защото няма съмнение, че България и нейните граждани имат нужда от последователни десни мерки и политики, но те могат да бъдат предложени само от една интелигентна десница, готова да погледне напред.

Скъпи приятели,  коментарите по тази тема ще бъдат затворени, защото реших да открия нова тема, която да представлява своеобразен форум за обмяна на информация и мнения между потомците на българите-бежанци от Беломорски Тракия. Можете да влезете във форума като кликнете тук или чрез следният линк   http://www.atanas-shterev.com/?p=587

 ————————————————————————————————————————————————-

 

Тези от вас, които следят блога ми вероятно са запознати, че съм потомък на тракийски бежанци по майчина линия. Дядо ми, Димитър Карев (1883-1963), е роден в Беломорска Тракия/с.Балъкьой, Ференска околия. Тази моя родствена връзка и почитта ми към наследството на бежанците от Одринска и Беломорска Тракия ме мотивира да подпомогна сбъдването на една мечта на част от жителите на старозагорското село Ракитница – организиране на двудневна екскурзия по местата, където са живели техните предци. На 1 и 2 май заедно  с членове на тракийското дружество “Фере”, потомци на българи, прокудени от родните места след Илинденско-Преображенското въстание и след последвалата след войните загуба на български територии през 1913 и1920 г., преживяхме два незабравими дни на екскурзия из Одринска и Беломорска Тракия.

Ръмящият през първия ден на месец май дъжд не можа да попречи и да помрачи доброто ни настроение след допира с толкова много българска история в Одрин. По време на обиколката на града реших да влезна в ролята на екскурзовод заедно с г-н Димитър Шалапатов при посещението на Първа мъжка гимназия “Д-р Петър Берон”, на българските черква “Св. мъченик Георги” и „Св.Св. Константин и Елена”, както и на Одринската крепост, превзета на 26 март 1913 г.от нашата армия. Разходката ни продължи с посещение на възстановеното българско военно гробище в Одрин, действащите от векове до днес одрински зандани и завърши с поклонение пред възпоменателния мемориал, издигнат от признателните потомци в Свиленград, за да напомня на поколенията за героизма и жертвите, дадени от армията ни при обсадата и щурма на Одринската крепост.

Неведнъж съм казвал, че присъединяването на страна ни към ЕС открива възможност за изпълнение на нейните национални интереси и приоритети. Продължаващата интеграция на Съюза води до постепенно отпадане на границите и формиране на една отворена демократична общност. Това се усети и през вторият ден от екскурзията ни, когато усещането, че България е член на голямото европейско семейство бе завладяващо. Автобусът, с който се движихме премина през символичната българо-гръцка граница почти без спиране. Последва посещение на град Фере и селата около него. Това бе докосване до местата, където са се родили и живели поколения българи, чийто потомци днес могат свободно и безпрепятствено да стъпват по старите калдъръми и да запалят свещ в храмовете-светини. Разходката ни в дългия пролетен ден завърши по крайбрежния булевард на Александрополис, където видяхме прословутия морски фар и успяхме да докоснем Бяло море. Най-голямото удовлетворение през тази двудневна екскурзия за мен дойде от радостта на жителите на с. Ракитница и членове на тракийското дружество Фере, с които заедно посетихме родните места на наши близки хора и роднини.

p5014142.JPG

(more…)

Следя медийното отразяване и все по-разрастваща се тревога около т.нар. свински грип и предупрежденията за евентуална световна пандемия. Нямам никакви съмнения, че проблемът е сериозен и към него международните и националните здравните институции трябва да вземат нужните мерки. Все пак, дори без претенцията за нужните епидемиологични познания, човек, който е следил в миналото развитието на подобни грипни зарази знае, че определени щамове периодично предизвикват епидемии и заразяват повече от стотици хиляди души в световен мащаб. В този смисъл нищо различно не се е случило и в момента. Говори се, че някои правителства харчат по 50 млн. на ден за ограничаване на разрастване на заразяването и прерастването му в евентуална пандемия. Един страничен ефект от епидемията е, че в наблюдавания спад в почти всички сектори на икономиката фармацевтичните компании поемат дълбока глътка свеж въздух и се засилват към изплуване от кризата. С други думи, все пак има нещо успокояващо сред смразяващите поток от новини, с който медиите ни информират за развитието на проблема със свинския грип. Това е, че определени производства ще регистрират подем, което все пак дава възможност за преодоляване на една стагнация. Не виждам обаче в сегашната ситуация причина за големи притеснения у всеки човек, който е със запазени имунни сили, води здравословен начин на живот и живее в цивилизовани условия, които му позволяват да потърси при нужда веднага медицинска помощ. Отделен въпрос и то много сериозен е проблемът на бедните граждани, които обикновено нямат достъп до медицинска помощ или търсят такава в усложнените фази на заболяването. И така тези, които трябва да се притеснят са държавните чиновници, които трябва да осигурят конституционните права на малоимотните и бедни български граждани със солидарно събраните и отделени за здравеопазване публични средства

Тук трябва да се обърне внимание на една немалка несправедливост, която засегна и тепърва вероятно ще засяга нещастните прасета по целия свят. С името, което се даде на новия смъртоносен щам, те косвено бяха набедени за бедствието и дори изклани в Египет, макар че пренасянето на грипа не става чрез свинското месо. Със същото основание сегашният щам можеше да бъде наречен популярно латиноамерикански или мексикански, а не свински грип. След психозата с птичия грип преди няколко години, обаче явно използването на животински названия се приема като по-успешно от маркетингова гледна точка. Извън кръга на шегата, опасността от една световна грипна епидемия не е в никакъв случай за подценяване, защото както споменах при нейното периодично разгаряне хиляди хора губят живота си. Отново обаче обръщам внимание на факта, че сегашната ситуация с нищо не се различава от предходни, когато е имало опасност от грип със сходни характеристики, но с далеч по-малко атрактивни имена, за които медиите не са отделили толкова голямо отразяване.