Архив за юли, 2009

29 юли, 09

Категория: Стари публикации

Първи стъпки на новия здравен министър

Днес гледах интервюто на новия здравен министър, д-р Божидар Нанев, в сутрешния блок на Канал 1. Миналата седмица вече имах възможност да коментирам на блога положителните и отрицателните страни на заемането на поста от д-р Нанев. Днес напълно се потвърдиха позитивните ми очаквания към новия министър на здравеопазването. Здравното министерство се поема от човек, дълбоко запознат с проблемите в сектора и подготвен с прагматични предложения за мерки по голяма част от тях. Вярвам, че добрата организационна и експертна работа, която д-р Нанев демонстрира за краткото време когато беше председател на Българския лекарски съюз сега ще се пренесе на ниво изпълнителна власт.

В днешното си интервю новият здравен министър изказа няколко основни тези за необходимите промени в здравната сфера, с които съм напълно съгласен и за които съм настоявал от дълго време. Ще спомена някои от тях, които ми направиха по-сериозно впечатление. На първо място министър Нанев обърна внимание на факта, че ефективното здравеопазване трябва да заложи на един комплексен подход на лечение на различните заболявания с повишаване на тежестта на профилактиката и ранната диагностика. Както се изрази той, именно чрез тях може да се търси “икономията на средства” и повишаване на ефикасността на лечението. На второ място министърът заяви необходимостта от преоценка на сегашния позитивен списък, за да се “прецени кое е подходящо да остане и кое е подходящо да бъде извадено”. Успоредно с това той направи заявка за преразглеждане на досега сключените договори за доставка на лекарства и ревизия там, където “има съмнения за корупционни практики или съмнения за изтичане на пари.”  В сходна посока бе и заявеното от него намерение за проверка на всички болници, които са реализирали големи преразходи. Мерки, с които съм напълно съгласен. Интересен беше и въпросът дали заявеното от финансовия министър, г-н Симеон Дянков, необходимо бюджетно затягане ще засегне здравния сектор. Тук министър Нанев бе категоричен, че не може да се иска свиване на разходите за здравеопазване – по-скоро е нужно да се приложи едно по-ефективно използване на средствата, за да може отпускания ресурс да стига по предназначение и да се постига максимална ефективност. Истината е, че в момента публичните средства, отпускани за здравеопазване са напълно недостатъчни – едно допълнително тяхно свиване съвсем ще понижи качеството на здравните дейности и ще предизвика още по-широко прилагане на нерегламентираните плащания. Както спомена новият здравен министър (нещо, за което аз алармирам от няколко години), в България се изразходват 7.7% от БВП, от които едва половината са обществен ресурс. И тук сме на едно мнение с д-р Нанев, че изход от положението може да се намери единствено чрез активизиране на доброволното здравно осигуряване и регламентиране на доплащанията в здравната система. Наскоро отново имах възможност да защитя моите виждания в тази посока. Много силно впечатление ми направи тезата, защитена от министър Нанев, че за постигане на една добре работеща здравна система от тук нататък е необходим по-голям синхрон между отделните институции. Не веднъж съм изказвал мнението, че отговорността за провеждането на здравната реформа не може да бъде само на Министерство на здравеопазването. Тази отговорност трябва да се сподели от цялото правителство, защото по въпросите на здравеопазването отношение трябва да и имат Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на социалната политика, Министерство на образованието и т.н. В законодателната сфера пък своята роля трябва да поеме Народното събрание за премахване на всички съществуващи в момента противоречия в законовата база и за подготвяне на нужните нови нормативни актове. Добър пример за едно такова противоречие бе даден лично от министър Нанев – в закона е записано, че здравното осигуряване е задължително, а в същото време в момента има над 1 млн. български граждани, които не плащат осигуровки. Очевидно трябва да се предприемат мерки за преодоляване на тази проблем и тези мерки най-вероятно ще бъдат непопулярни.

За финал бих искал да обобщя, че според мен, новия здравен министър дава заявка за едни реалистични и изпълними мерки. Въобще цялото ново мнозинство и правителство прави своите първи стъпки с едни прагматични, ясни и правилни намерения и позиции. Намираме се обаче в такива икономически и финансови условия, че държавните ресурси са изключително ограничени. В подобна ситуация на новото правителство ще се наложи да предприеме мерки, които в краткосрочен план ще изискват непопулярни действия. Тук е мястото да кажем, че сега е нужна една обществена подкрепа и търпение за тяхното реализиране, за да можем в дългосрочна перспектива да се радваме на положителни резултати и ефективни реформи. Винаги съм твърдял, че демократичният управленски процес представлява един непрекъснат диалог и подкрепа между управляващи и гражданско общество. В момента всички очакваме от новото правителство да лекува държавата и “болните” сектори на държавното управление. Трябва обаче да осъзнаем, че това “лечение” няма да е безболезнено. Веднъж завинаги трябва да разберем, че връщането на България на нейния европейски път и превръщането й в нормална европейска държава изисква двустранни усилия – както на управляващи, така и на цялото ни общество.

От тук нататък можем да се надяваме две неща. На първо място, че голямата изборна подкрепа за ГЕРБ ще се трансформира и в гражданска подкрепа за провеждане на необходимите реформаторски действия. На второ, че новото мнозинство и кабинет, ще оправдаят това доверие и ще впрегнат обществената енергия, демонстрирайки политическа воля за провеждане на необходимите реформи – пък били те и непопулярни на първо време.

29 юли, 09

Категория: Стари публикации

Без лятна ваканция за НС

Изключително добро впечатление ми направи решението на новото мнозинство  новосформираното народно събрание да не излиза в лятна ваканция тази година. Българското общество даде своят категоричен глас за промяна и сега очакванията са работата по тази промяна да започне възможно най-скоро. Отказът от парламентарна ваканция е добър знак. Всички си спомняме недалновидното и дори нахално решение, когато 40-то НС излезе в едномесечен отпуск веднага след гласуването на правителството на Тройната коалиция.. И това се случи след загубени близо два месеца в разправии за съставянето на предишния Кабинет и то във време, когато европейското членство на България изискваше спешно впрягане на усилията на законодателната и изпълнителната власти. Сега подобни спешни мерки изисква икономическата криза, която все повече засяга страната ни.

Вчера следобед Европейската комисия представи поредния мониторинг доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Същият ден в. Дневник публикува интервю с г-жа Дана Денис-Смит, съавтор на доклада “Опазване на правовото управление в разширения ЕС - България и Румъния”, което ми направи особено впечатление. В следващите редове ще направя коментар на основните заключения в мониторинговия доклад в светлината на някои от тезите, изказани от нея.

На първо място трябва да обърнем внимание на факта, че

(more…)

Днес в медиите бе лансирана информацията, че председателят на Българския лекарски съюз (БЛС), д-р Божидар Нанев, ще бъде номиниран за министър на здравеопазването. Една новина, която крие както своята добра, така и условно своята лоша страна.

Това, че д-р Нанев ще поеме здравното министерство е само по-себе си изключително положителен факт. За месеците, в които той е председател на БЛС, сме свидетели на една почтена, задълбочена и целенасочена дейност в интерес на медицинската професия и на съсловието. С други думи, номинацията му за поста на министър е несъмнено добра.

Каква е отрицателната страна на новината? След избора му за председател д-р Нанев формира свой екип в БЛС. Сега той като негов лидер, ще се прехвърли в държавното управление. Аз неведнъж съм имал възможност да кажа, че БЛС не трябва да участва в изпълнителната власт. Това само би накърнило независимостта на съсловната организация – близостта с властта би ограничило свободата й. Това вече веднъж се случи в историята на страната и резултатът не беше положителен. Според мен БЛС трябва да има свое присъствие в парламента например и то във всички парламентарни групи - и сред опозицията, и сред управляващите. Интересите обаче на БЛС и на Министерство на здравеопазването като част от изпълнителната власт, не могат да бъдат едни и същи. За да защитава в максимална степен интересите на лекарското съсловие Лекарският съюз по никакъв начин не бива да се превръща в казионна организация. От такава организация лекарите в България нямат полза. Опасност това да се случи има, ако неговият сегашен председател стане здравен министър. За да се преодолее тази заплаха, то би трябвало да има събор с пълна промяна на ръководството на БЛС. За жалост това ще се случи само няколко месеца след избора на настоящото ръководство и новият вот предвещава поредното “разбунване на кошера” на съсловието.


Съвсем наскоро участвах в експертна анкета за това какво трябва да направи новото правителството в областта на здравеопазването.

Моето първо предложение беше свързано със скорошно регламентиране на доплащането в здравната система. Неведнъж съм изказвал аргументи в полза на тази стъпка, но отново ще ги представя накратко. Регламентирането на доплащането е ключов елемент в провеждането на една реалистична реформаторска здравна политика.(за жалост стратегическа политика в здравния сектор отсъстваше както по време на кабинета на Тройната коалиция, така и при предишното управление.) На първо място доплащането ще спомогне за ограничаване на свръхползването на системата. На второ място, ще има възможност за регламентирано покриване на разликата между сумата, която плаща НЗОК, и реалната цена на дадена здравна дейност. Понастоящем за различните клинични пътеки тя достига средно до 55% и това съвсем естествено принуждава българските граждани да извършват огромни кешови плащания, а за някои дейности  и плащания “под масата”, за да получат качествено здравеопазване. На трето място ще има възможност за оповестяването на един ясен пакет с реални цени за всяка клинична дейност. Това на свой ред веднага ще доведе до прозрачни преговори между съсловните организации и НЗОК. Няма друга пречка за възстановяване на договорното начало в родното здравеопазване освен изкуствено налаганите цени от страна на Касата, която изпълнява политическа поръчка за това. На четвърто място това веднага ще стимулира реалното задействане на частните здравноосигурителни фондове, които могат да предложат заместване на скъпите кешови плащания с далеч по-изгодното за здравно-осигурените заместващо доплащане чрез тях (доброволно здравно осигуряване).Допълнителните плащания чрез доброволното здравно осигуряване се смята, че ще бъдат поне наполовина по- малки от кешовите плащания сега. Това на свой ред ще доведе до напредване на структурната реформа, определяйки не административно, а на пазарен принцип къде и какви здравни заведения са необходими и каква дейност могат да вършат  те при едно реално финансиране. Така по естествен и логичен принцип ще се постигне отпадане на неефективните звена и заведения, които се издържат  сега от общинските и държавния бюджети. И накрая ще се получи пълна яснота за това кой няма възможност да доплаща и ще станат ясни нужните механизми за социално подпомагане. Разбира се, регламентиране на доплащането открива пътя и трябва да бъде паралелно реализирано със всички мерки за по-нататъшна реформа като приватизация и концесиониране на лечебни заведения, въвеждане на диагностично-свързаните групи (DRG), акредитация, повишаване на качеството на учебния процес по медицина и т.н 

Второто нещо, което смятам, че новото правителство задължително трябва да свърши в областта на здравеопазването, е да изведе на преден план профилактичните дейности с ясно финансово осигуряване  за тях. В условията на криза не е удачно да се пилеят все по-оскъдните публични ресурси. Публикации и изследвания сочат, че в близко бъдеще България ще страда от намаляване на общия брой на населението и повишаване на процента на граждани на възраст над 65 години. Като се има предвид, че именно хората над тази възраст харчат повече от 90% от парите за здравеопазване е логично да се запитаме откъде ще се намерят средства при увеличаване на техния относителен дял сред българското население. Ако в настоящият момент не се направят експертни прогнози и не се заложат стратегически принципи на превенцията на широк кръг от заболявания, ще бъдем изправени пред истинска катастрофа. Като цяло профилактиката може не само да ни осигури една по-голяма предвидимост за необходимите в бъдеще средства за здравеопазване, но може и да спести ресурс за последващи по-тежки и скъпоструващи лечения. Трябва обаче да признаем, че залагането на по-масовата и широка профилактика в една управленска здравна програма би дала плодове чак след един по-продължителен период, вероятно отвъд един мандат. Това означава, че извеждането на този приоритет от правителството би било проява на една национално отговорна политика в полза на гражданите. Предстои да видим дали кабинетът на ГЕРБ ще поеме тази отговорност.

Румен Овчаров вчера (21 юли): http://www.youtube.com/watch?v=l3BK-0WqZks

Коментар на този блог от преди три месеца и половина (09 април): http://www.atanas-shterev.com/?p=485

През уикенда гледах по една от българските телевизии клип, заснет със скрита видеокамера, който показва какво се случва в едно българско училище. Кадрите бяха потресаващи и за жалост съм сигурен, че това не е единственото подобно училище, в което се случват невъобразими и недопустими неща. С риск да бъда по-твърд ще кажа направо, че това, което видях беше държание на малоумни същества, които очевидно имат безумни родители. Не може по-друг начин да се опише хулиганското и непристойно поведение на тези деца – псуване на учителя, пълно незачитане на неговия авторитет, тотална липса на дисциплина, нецензурни жестове и имитиране на полови сношения с опити за оригиналничене по време на час и т.н. Всичко твърде далеч от нормалния учебен процес и повече напомнящо за зоологическа градина, а не за училище. Вече съм напълно убеден, че българските учители са истински герои, за да работят в подобна среда.

Кадрите от този филм ме накараха да се замисля за един прост въпрос. Струва ли си да хвърляме на вятъра парите си, за да плащаме данъци, част, от които отиват за образование на българските деца по този начин, щом мнозина от тях просто буквално ги пилеят, без да успеят да покрият минимални критерии за възпитание и ниво на образование. Ако днес не бъдат взети мерки, то тези подобия на цивилизовани хора утре ще станат възрастни и ще формират по същия отвратителен начин живота на цялото ни общество. Време е всички родители и граждани да приемат, че имат отговорност към формирането на децата като личности. Тази задача не може да се прехвърли на никого – нито на държавата, нито на която и да е била институция. Те могат да имат единствено спомагателна функция в този процес на социализация. Ако продължим с наблюдавания в момента фрапиращ отказ от поемане на отговорност ще станем свидетели на едно цяло поколение от социално осакатени индивиди. Те на свой ред ще прехвърлят своята “осакатеност” на следващите поколения и така обществото ни ще попадне в един омагьосан кръг, от който няма да има измъкване.

Как може да противодействаме на тази заплаха? Според мен началните училища и прогимназиите трябва да работят в тясно взаимодействие със семейството. В училище и в класните стаи трябва да присъстват ежедневно родители на дежурства. Сама така в условията на демокрация и зачитане на правата на личността, учителите ще могат да се справят с поддържането на дисциплината. Авторитетът на родителите трябва да бъде използван за възстановяването и поддържането на авторитета на учителите. Подобна практика не е новост и се използва в САЩ и Европа.  Именно това е проява на родителска и обществена отговорност.

Замислям се също така дали не е редно да се възстановят т.нар. класически общообразователни гимназии. Те трябва да бъдат с допълнително заплащане от родителите и възможност за стипендии за децата на семейства с по-ниски доходи, с униформи и с високо ниво на дисциплина и поддържане на образователния процес. Пример за това е американският колеж, който функционира в София. Разбира се, успоредно с тях трябва да функционират и т.нар. професионални гимназии с униформи, доплащане и стипендии, които да подготвят децата за определени професионални направления – здравеопазване, строителство, филологии и др .

Подходящо ми се вижда и например след осми клас за онези деца, които не искат да се образоват в нормалната форма на обучение или не спазват изискванията там, да се създадат професионални центрове за обучение по определени професии. Там ще има възможност за усвояване на определени професионални умения с поне 50% трудово обучение, разбира се, съобразено с възможностите за натоварване на подрастващите. Просто не виждам смисъл да бъдат поддържани училища с невероятно занижени критерии и почти никакъв образователен процес само и само за да се каже, че някой е завършил нещо. Щом дадено дете няма желанието да полага усилия да учи и да се развива умствено, то трябва поне да бъде насочено към добиването на адекватни трудови умения и навици.

И накрая държавата и общините трябва да предвидят достатъчно бюджет за разширяване на мрежата от стипендии, която да гарантира равнопоставен достъп до образование на всички деца, независимо от социалното положение на техните семейства. Тези стипендии обаче трябва да бъдат отнемани при неизпълнение на съответните задължения, защото това са парите на данъкоплатците и те не могат да се пилеят безотговорно.

За финал бих искал да кажа, че не съм сигурен дали това са най-правилните мерки, които трябва да бъдат приети. Това, което видях в клипа със скритата камера обаче ме възмути дълбоко и си мисля, че всеки гражданин би трябвало да вземе участие в дискусията за това как би трябвало да изглежда образованието на  българските деца.

Тази събота (18 юли) се проведе годишното отчетно събрание на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). В него участие взеха над 40 души специалисти от цялата страна. На заседанието досегашният председател на БАСРЗ, д-р П. Табакова, представи годишен отчетен доклад, бяха обсъдени организационни въпроси и бяха разисквани новите постижения в областта на съвременните репродуктивни технологии у нас. Беше взето решение председателството на Асоциацията да се определя ежегодно чрез пряк избор. Тази година бях номиниран и избран за председател на БАСРЗ. Приех този допълнителен организационен ангажимент със съзнаване на цялата отговорност от заемането на този пост. Надявам се, че както досега с моята работа ще подпомогна усилията по основните приоритети на Асоциацията, а именно повишаване качеството на знанията и професионалните умения на специалистите в областта на репродуктивната медицина в България и насърчаване на интереса към проблемите на стерилитета и човешката репродукция.

Вече почти няма съмнение, че спечелилата изборите партия ГЕРБ ще се насочи към създаване на правителство на малцинството. След последните изявления от определена политическа сила  дали правителството на ГЕРБ ще бъде правителство на малцинството или с гарантирано мнозинство е отделен въпрос. Заслужава си да приемем, че новото правителство ще бъде обаче именно правителство на малцинството и да поразсъждаваме върху това, доколкото този ход ще бъде сполучлив и ще гарантира стабилно управление.

На пръв поглед решението за съставяне на еднопартиен кабинет при сегашната парламентарна конфигурация изглежда нелогично решение. Лично аз обаче смятам, че много хора подценяват Бойко Борисов. Той е доказано харизматична и популярна личност, а от друга страна е пресметлив и комбинативен политик, който умее да се възползва от благоприятните обществено-политически възможности. До сега се е доказал като добър тактик, но тепърва предстои да разберем дали в допълнение към това притежава и дългосрочно стратегическо мислене.

В сегашната ситуация на шест-партиен парламент само на Ахмед Доган и ДПС към днешна дата им е безразлично дали мандатът на 41 НС ще бъде завършен или прекратен предсрочно. Всички останали парламентарни сили са в по-голяма или по-малка степен недоволни от изборните резултати: Бойко Борисов и ГЕРБ, затова че не успяха да реализират пълно мнозинство; Костов и Синята коалиция заради незадоволителното представяне и съответно произтичащата от него невъзможност за преодоляването на раздорите  в и със СДС; Волен Сидеров и АТАКА, които желаят да увеличават влиянието си; БСП, които в момента са в тежък нокаут. Но при настоящото положение никой не може да предизвика в действителност предсрочни избори. БСП ближе раните си, Сидеров и Янев са натикани в ъгъла, Костов, макар и желаещ власт, не може да постигне засега контрол над Синята коалиция и в частност СДС. С други думи, в краткосрочен план няма голяма опасност да бъде бламирано едно правителство на малцинството на ГЕРБ. Засега основните политически играчи имат изгода да го подкрепят, докато изчистят вътрешните си проблеми и подредят по-добре позициите си.

За да управлява ефективно обаче Бойко Борисов се нуждае от повече власт и най-вероятно е разбрал, че само изпълнителната такава не му е достатъчна. Съвсем скоро той ще установи, че ще има проблеми в прокарването на законодателни актове, към което ще се добави и невъзможността за въздействие върху съдебната власт, което е практика на всички досегашни мнозинства.

Нека поразсъждаваме кое би било най-добро за страната и за това Бойко Борисов да разшири своите властови позиции. Една от най-важните задачи пред България в момента е смекчаване на негативните ефекти и преодоляване на кризата и възползване в пълна степен на ползите от пълноправното ни членство в ЕС. На второ място е нужно провеждане на необходимите реформи, които от една страна да възвърнат напълно доверието на европейските ни партньори, от друга да гарантират икономическия растеж занапред. На трето място на страната е необходимо свикване на ВНС и промяна на конституцията за префасониране на плачевно неефективната съдебна система, а оттам и ширеща се корупция и престъпност, разширяване на правомощията за президентската институция и увеличаване на възможностите на местното самоуправление. Точно тук се проявяват и интересите на Бойко Борисов, който може да разшири влиянието си над повече видове власт. Ако той успее да запази контрола и респекта над собствените си хора, които сега ще влезнат в управлението и чрез реални реформи и мерки успее да задържи гласуваното му доверие от Запада, чрез промяна на Конституцията той ще може да си гарантира едно продължително присъствие на върха на държавата. Българската народопсихология неведнъж е показвала, че толерира един по-авторитарен тип властови подход. Ако изиграе успешно своите ходове, Бойко Борисов ще има възможност да наложи вид „мека диктатура” в България, която до известна степен може и да е полезна за страната. За една демократична държава обаче, член на НАТО и ЕС, единствената допустима форма на управление с по-голяма еднолична концентрация на властта би била президентската република. Може би трябва да разглеждаме решението на Борисов за съставяне на еднолично правителство от ГЕРБ  сега именно в светлината на тази перспектива.

Към днешна дата изглежда, че едно управление на малцинството би издържало до края на 2009 г. със сигурност Проблематично е дали ще успее да се задържи до средата на 2010 г. И е почти невъзможно да се запази на власт до 2011 г. Тогава ще се проведат президентските и местните избори, а все по-явни стават амбициите на Бойко Борисов да участва в надпреварата за държавен глава. Каквото и да се случи с рейтинга му през следващите две години, едва ли срещу него ще може да се изправи сериозна и конкурентоспособна кандидатура.

Изпълнението на тази стратегия минава именно през съставяне на еднопартиен кабинет за известен период. Бойко Борисов и ГЕРБ се насочват към практика, която няма традиции по нашите географски ширини. Правителства на малцинствата обикновено се съставят в държави с дълга демократична история и развита консенсусна политическа култура. Такива управления успяват да се задържат цял мандат и дори да го повторят в случаите, когато водещата политическа сила се намира във възходящ тренд на своята обществена подкрепа. Когато тази партия набира все повече привърженици и все повече избиратели гласуват за нея, без обаче тя да може да постигне пълно мнозинство. И без мнозинство обаче сигналът на гласоподавателите е достатъчно еднозначен и останалите партии са принудени да се съобразяват с тази воля. От тази гледна точка формиране на едно самостоятелно правителство в момента е изключително подходящ ход за ГЕРБ и Бойко Борисов.  Сигурно чак след година, през 2010-та, новият премиер ще бъде принуден да сформира парламентарно мнозинство и да прекрои правителството си в партньорство с едно от двете крила на вероятно вече разцепилата се Синя коалиция (ЕНП вероятно ще създаде пречки за коалиция с РЗС и още повече с АТАКА). Тук е подходяща една вметка - положението на старата десница в момента е изключително неблагоприятно. Очертава се в 41 НС Синята коалиция, единна или разцепена, да бъде боксова круша и за управляващи и за опозиция. Подобно развитие щеше да бъде избегнато, ако Иван Костов беше послушал призивите на БНД за широко дясно обединение преди повече от година.  Сега обединената десница можеше да има едно стабилно представителство от 40-50 депутати без тези на ГЕРБ, което да й гарантира едно равнопоставено положение спрямо Бойко Борисов, а не настоящата поддържаща роля и то когато ситуацията го изиска.

В крайна сметка политическото разположение на силите в момента предвещава евентуални предсрочни избори през 2011 г. Ако Бойко Борисов покаже, че освен добър тактик е и прозорлив стратег, то може да се окаже, че тези избори няма да са за обикновено народно събрание, а за ВНС. Предстои да видим дали  и тази прогноза ще се сбъдне.

 

Замислял ли се е някой защо първите между равни в Народното събрание – председателят и заместниците му, не са винаги в пленарна зала, когато има заседание. Отговорът е много прост. Защото имат и други задължения, свързани с работата им на народни представители, извън залата по същото време. Същото се отнася и за огромното мнозинство от депутатите. Това означава, че наред с търсенето на отговорност трябва да се създадат условия за работа. И все пак въпросът за отсъствията от пленарна зала и нелегитимното гласуване с чужди карти остава открит.

Могат ли да се преодолеят тези проблеми и как? Разбира се, че е възможно. Тъй като от ГЕРБ държат и с право изключително много на решаването им, аз искам да им дам няколко съвета, съобразени с опита който съм натрупал като народен представител.

 На първо място – преместете в най-скоро време в нова сграда, например  в бившия партиен дом, пленарната зала в близост до кабинетите на депутатите. Проектът е готов, но намеренията за преместване са от преди осем години.  Така те ще имат възможност за работа, а не за шляене по коридорите и разговори с журналисти в промеждутъците до разглеждането в зала на законите от тяхна компетентност. Второ – определете конкретни дни и точни часове за гласуване на законопроекти. Трето – направете биометрично разпознаваем пулта за гласуване. Четвърто – направете точно законово определение и в последствие съблюдавайте нормата за представителност (кворум) за приемането на закон или друг акт на народното събрание. Пето – налагайте солени парични глоби след определен брой отсъствия от заседание (това няма да стресне единствено г-н Доган, но за него са нужни други мерки). При изпълнение на горните пет мерки всичко ще бъде ясно и точно.

Ако ГЕРБ в действително искат да се справят с проблемите на отсъствия от заседания и  с гласуването с чужди карти, то те могат да реализират горните предложения. Ако пък ли не - може да приемат, както се предложи, да се гласува за 1 секунда, за да няма време депутата да натиска копчетата с чужда карта. Може да маркират депутатите с баркод, да обещаят на избирателите да го завържат за пулта за гласуване, може да го фотографират, критикуват, разобличават, да правят изследвания колко процента от законите са приети без кворум, въобще могат да предлагат всевъзможни допълнителни  щуротии, както скоро ще се наложи, до следващото 42-ро Народно събрание.

 

15 юли, 09

Категория: Стари публикации

Явява се един младеж на изпит за шофьорска книжка и изпитващия го пита:

- Ще ти задам няколко въпроса и при положителен отговор ще станеш шофьор. Кажи ми гледаш в един тунел и виждаш, че се приближават към теб две светлини, какво превозно средство е това?

- Много просто! – отговаря нахакано кандидат шофьора - Това е лека кола.
 
-А бе, че е кола, кола е ,но ми кажи каква кола е – Пежо , Шкода , Ауди?

Младежът мълчи.

- Добре - казва изпитващият – Ще ти задам друг въпрос. Стоиш пред тунела и се приближава една светлина. Какво е това?

- Мотоциклет – казва изпитваният с надежда за верен отговор.

-А бе, че е мотор, мотор е , но какъв- Ямаха , Сузуки, Харлей Дейвидсън?

- Не зная – смутено отговаря кандидатът за шофьорска книжка.

- Е- е- е ! Ами ти нищо не знаеш, как да ти дам изпита без нищо!? - подсказва инструктора-Добре ще ти задам последен въпрос. Стоиш пред тунела и гледаш се приближават четири светлини и над тях още четири светлини. Какво е това?

Кандидатът мига на парцали и плахо отговаря:

- Какво може да е, ТИР.

-Не мога да ти дам изпита, младеж . Нямаш никаква подготовка. Че е ТИР, да това е ТИР, но какъв- Рено , Скания, Мерцедес ? Не знаеш! Свободен си!

Младежът тръгва към вратата, но преди да излезе се обръща и пита инструктора:

-А аз мога ли да Ви задам един въпрос по Вашата специалност?

- Давай – отекчено се съгласява изпитващият.

- Шофирате по магистралата – казва младежът - и виждате отстрани Ви маха една жена, ама циците и почти отвън, поличката възкъса, почти голичка. Каква е тази жена?

- Магистрална проститутка, ясно – отговаря инструкторът.

- А бе, че това е проститутка, ясно е, но коя е тази проститутка - дъщеря ти ли е, сестра ти ли е, майка ти ли е?

В днешния брой на в. 24 часа (13 юли 2009 г.) е публикуван един добър материал на г-жа Светла Костадинова, изпълнителния директор на Института за пазарна икономика (ИПИ). Материала е озаглавен “Със 70 мерки ГЕРБ трябва да оправи България.” Основната теза в него е, че новото правителство бързо трябва да се насочи към реформи в ключовите държавни сектори, за да се гарантира бъдещото развитие на страната ни и просперитета на нейните граждани. Предложените от ИПИ 70 реформаторски мерки са съобразени с добрите практики и политики, приложени в световен мащаб. В статията на г-жа Костадинова са изведени десет от най-важните стъпки, които трябва да бъдат предприети от новото управление. Позволил съм си да ги изброя тук с малък допълнителен мой коментар за всяка една от тях, приложен в курсив и болд:

1. Необходими са условия за реална конкуренция в редица сектори, в които държавата е създала толкова ненужни и изкривяващи правила, че на практика не позволява на предприемачите да предложат най-добрите условия на потребителите. + В  това число за здравеопазването.

2.  Високата прозрачност на бюджета чрез публикуването на редовна и изчерпателна информация, както и прозрачността на работата на администрацията и на процеса на вземане на решения ще позволи да се осъществява контрол, а, от друга страна, ще възпре администрацията от безумни решения. Демокрацията всъщност е един непрекъснат, равнопоставен диалог между управляващи и граждани.

3. Либерализацията на цените ще стимулира конкуренцията…+Включително за цените на лекарствата, като се премахне за част от тях държавната регулация. 

4. Ускоряването на приватизацията при ясни и прозрачни процедури… + Включително за лечебните заведения с различни инструменти като дългосрочни наеми и още по- добре  концесиониране.

5. Оптимизиране на администрацията чрез намаляване на чиновниците, въвеждане на работещо електронно правителство и намаление на режимите… + въвеждане на принципа на  мълчаливото съгласие и равнопоставена отговорност от чиновниците и гражданите при нарушение на нормативните правила.

6. Ограничаването на корупцията чрез ефективна съдебна система… + подготовка за ВНС и приемане на  нова конституция.
 
7. Намалението на осигуровките с поне 10 процентни пункта и увеличаване на частта, която отива в лична пенсионна сметка… + насочване към цялостна реформа в посока към въвеждане на капиталонатрупваща пенсионна система.

8. Строгият контрол на публичните системи, които се финансират от бюджета - здравеопазване, образование, армия… + премахване на различните форми на държавен монополизъм в области като здравеопазване, образование, наука и стратегическо програмно финансиране в тях.

9. Премахването на субсидиите от държавния бюджет… и използване изключително на програмно финансиране.

10. Изключително важно е да се започне веднага с провеждането на реформи…: Управляващите имат на разположение приблизително до 1 г. и 6 мес. да подготвят законовата база на реформата и да започнат прилагането й, за да може до края на мандата да се получи поне за част от реформите положителната оценка на обществото.

Светла Костадинова завършва своята статия с твърдението, че “Бавните реформи са по-лесни за блокиране и отхвърляне, ефектите от тях се виждат години по-късно, подкрепата на обществото спада и е все по-трудно да бъдат продължени. Най-доброто, което могат да направят следващите управляващи, е да следват посочените препоръки, да действат решително и да се наслаждават на способностите на българските граждани и предприемачи да вземат свободно решения за собствения си живот и бизнес. Доказано е, че при висока икономическа свобода предприемчивостта води до високи доходи и стандарт на живот.” Към това аз бих добавил, че българските граждани се убедиха, че провеждането на политика на социализъм не означава провеждане на социална политика, а още по-малко на успешна социална политика.

Между другото подобна беше посоката на статията за победата на ГЕРБ в The Economist. В нея беше изведена тезата, че Бойко Борисов и водената от него партия е спечелила тази висока подкрепа именно в резултат на негативната гражданска оценка срещу досегашното управленско статукво и надеждата на българите за промяна на политическия курс и реформа в почти всички сфери на държавното управление. Предстои да видим дали новите управляващи ще имат смелостта да се насочат към очакваните и необходими реформаторски стъпки, които да гарантират преодоляване на рецесията  и дългосрочна стабилност и благоденствие в България.

10 юли, 09

Категория: Стари публикации

Новите управляващи срещу един стар проблем

 

Днес експертът от икономическия екип на ГЕРБ, г-н Бисер Боев, представи по Дарик радио шест мерки на бъдещите управляващи за борба с корупцията. В резюме тези мерки включват:

1. Промяна в закона за обществените поръчки;
2. Намаляването и премахването на лицензионни и разрешителни режими;
3. Въвеждане, където е възможно „принципът на мълчаливото съгласие” в държавната администрация;
4. Въвеждане на реално електронно правителство и обслужване на едно гише.
5. Справяне с огромните конфликти на интереси в министерствата;
6. Най-висшата администрация, включително хората, които се занимават с еврофондове, да имат по-високи заплати и да получават процент за свършена работа.

И шестте мерки са за оценка шест. Част от тях като втората мярка са залегнали в програмата на БНД. Одобрявам особено шестата предложение - на изнесено заседание на Комисията по европейски въпроси при 40 НС в Благоевград преди месеци аз предложих наред с редица мерки за отстраняване на проблемите по еврофондовете и това администрацията, занимаваща се с тях, да има по-големи заплати и да получават процент за свършена работа. Така с намаляване на броя на чиновниците и на увеличаване на тяхната квалификация те ще бъдат мотивирани да пазят местата си, без корупционни практики.

Ако ГЕРБ въведе дори само една-две от шестте мерки – принципа на мълчаливото съгласие или/и електронно правителство, то ефекта ще бъде огромен, да не говорим, ако се въведе всичко, което е запланувано. Междувременно Института за пазарна икономика също даде свои 13 препоръки за най-важните мерки, които мнозинството в 41-то НС и новото правителство могат да предприемат. Те могат да се прочетат от он-лайн изданието на в. Дневник. В началото на мандата виждаме, че намеренията на следващото правителство и експертните препоръки са добри. Не ни остава нищо друго освен да пожелаем на бъдещите управляващи да ги реализират и постигнат успех в борбата с корупцията!

09 юли, 09

Категория: Стари публикации

Първа стъпка

 

Започва ново политическо време за страната ни – времето на 41-то народно събрание. Всички българи чакат с надежда да се случат по-добри времена за България. Мнозинството от нацията даде мандат за управление на ГЕРБ и Синята коалиция. Аз също като гражданин подкрепям едно такова мнозинство. Отново обаче повтарям формулата за демокрация, а именно, че това е един непрекъснат равнопоставен диалог между управляващите и гражданите. И именно като гражданин съм длъжен добронамерено, но и критично да дам своето мнение за действията на новите управляващи – за добрите, според моите разбирания, управленски решения да дам своята подкрепа, а съмнителните или лошите действия да осъдя с аргументи. И така на моя блог възнамерявам да коментирам действията на бъдещото правителство в сравнение с управленската програма на Българска нова демокрация, в написването, на която съм взел дейно участие и напълно подкрепям. За по-голяма яснота ще публикувам тези материали в отделна секция “Държавно управление/41 НС” и ще оцветявам заглавията на критичните статии в червено, положителните за дейстията на правителството и парламента в синьо, а индиферентните с обичайния цвят на текста. Така след определен период от време - шест или 12 месеца може лесно да се определи отношението към действията на управляващите.
  
  Вчера бъдещият премиер, г-н Бойко Борисов, заедно с очаквания бъдещ министър на МВР, г-н Цветан Цветанов, направиха първата си важна държавническа среща с Главния прокурор. След разговорът им впечатление ми направи едно от изявленията на г-н Борисов. Според него мястото на прокуратурата в йерархията на държавното управление си е там, където тя се намира понастоящем. Това е първото разминаване между вижданията на ГЕРБ и досегашната дясна опозиция в това число и БНД. Според нас съдът трябва да остане единствената институция в съдебната система, тъй като единствено той правораздава. Нашето виждане е, че прокуратурата трябва да бъде част от изпълнителната власт и респективно да носи политическа отговорност за своите действия. Има една проста логика – “обвинителят” защитава интересите на държавата и той не трябва да се поставя на по-високо ниво от това на обикновения гражданин, който бива защитаван от адвокати. В момента прокуратурата е един вид полу-безнадзорна институция. Над нейната дейност формално не може да упражнява демократичен контрол нито изпълнителната власт, нито законодателната в лицето на българския парламент. Сами разбирате, че това не създава условия за нейната по-голяма независимост, а най-вече дава възможност за безконтролно използване на държавното обвинение за лични, финансово мотивирани и политически цели. Не звучи адекватно опасението, че поставянето на прокуратурата в изпълнителната власт ще позволи по-голям натиск върху нея от страна на властимащите. Подобен натиск съществува и в момента, с тази разлика, че той е нерегламентиран и често се осъществява “зад кулисите” в ущърб на обществените интереси. Ако бъде инициирано преструктурирането, за което говорим, най-малкото ще има пълна публична яснота кой поема политическата отговорност при евентуални неадекватни прокурорски действия. Липсата на подобна отговорност сега и постоянното преплитане на функции и правомощия води до неефективно правораздаване и създава условия за корупция. За жалост обаче с първото си изявление новите управляващи демонстрираха, че няма да се насочат към промяна, която да реформира успешно съдебната ни система. Дано да размислят.

Изминаха осем години след завръщането на Симеон Сакскобурготски в България и основаването на НДСВ. Вчера, ден след парламентарните избори, царят пожела да напусне създадената от него партия, подавайки оставка. Преди близо две години, на 28 ноември 2007 г., аз лично поисках неговото оттегляне от лидерския пост в НДСВ, но той благоволи да даде оставката си едва сега.

Още преди идването си в България през 2001 г. Симеон Сакскобурготски се заигра с ДПС и други маргинални на тогавашната партия СДС сили, което беше една от грешките му. Аз зная, кои са силите, които докараха царя в България с идеята да стане президент на парламентарната ни република. Тази идеи не изключваше сценарий за повтаряне на мандата му, но вече като държавен глава на една президентска република, а после Бог знае какво… Нещата за добро или лошо обаче се развиха по друг начин.

При идването си през 2001 г. изненадата, огорчението, неприязънта към Симеон от страна на изгубилата доверието на избирателите СДС беше огромна. На свой ред негативна роля изигра и династическата нагласа на царя за едновременно покровителстване на управляващи и опозиционни партии – с други думи размиване на отговорностите в политическата система. В крайна сметка беше изгубена възможността за сближаване със СДС. Така естествен съюзник на новосъздадената НДСВ остана ДПС, поради тяхната про-европейска и про-атлантическа ориентация. От друга страна обаче ДПС, като една по същество лявоцентристка партия със зависими лидери, през целия период 2001-2005 г. беше спирачка за осъществяване на пълноценни реформи.

Всички трябва да признаят, че Симеон Сакскобургготски успя да събере в началото екип, съставен в голямата си част от компетентни и можещи хора. Той спомогна за приобщаването на България в НАТО и ЕС, за намаляване на двуполюсното противопоставяне. Освен това партийните назначения бяха далеч по-малко в сравнение с предишни и последващи правителства. В следствия на прагматичната дясно-либерална политика икономическата свобода и кредитния рейтинг на страната бяха повишени през периода на управление на НДСВ. Царят обаче по различни причини, според мен и от алчност, беше вкаран в пистата на противопоставяне с българското общество по отношение на неговите имоти. Разбира се, в една правова държава това би трябвало да бъде  съдебен казус, както всеки подобен случай, касаещ една частна собственост. От политическа гледна точка обаче още през 2005 г. Симеон Сакскобургготски загуби битката с обществото. Можеше да постъпи и другояче.  Зависимостта му и липсата на далновидност си проличаха в поведението му и по отношение на двата президентски избора, приватизацията, отказа за реформи в сфери като образование, здравеопазване, наука и т.н., исканията му за назначаване на неподходящи или послушни кандидати за съветници, министри, висши чиновници и  пр.

Последва изтрезняващата оценка на избирателите на парламентарните избори през 2005 г. Тогава НДСВ се срина на 53 мандата от 120, спечелени четири години по-рано. И тогава обаче все още каузата НДСВ не беше загубена. Дали трябваше партията да влезе в Тройната коалиция аз все още не мога да преценя със сигурност към днешна дата. Приемането на България в ЕС след година и шест месеца тогава беше под въпрос и то вероятно с предпазна клауза. Това не биваше да се допуска и голямата обществена цел и политическата отговорност изискваха извънредни решения от НДСВ. Вероятно обаче бе възможна опцията да се подкрепи правителство на малцинството между БСП и ДПС до 1 януари 2007 г., без да се участва в него. Ако не беше влязло в управлението на Тройната коалиция, НДСВ щеше да се запази за много бъдещи управления.

Така или иначе участието в правителството на Сергей Станишев стана факт. Това определено не беше добър атестат за НДСВ, но беше приемлива стъпка от гледна точка на бъдещата ориентация и развитие на страната ни. Последва пълноправното ни приемане в ЕС на 1 януари 2007 и фанфарите от този успех. От тук нататък започнаха фаталните грешки. За да ги избегне още на 2 януари, НДСВ трябваше да излезе от управляващата коалиция и да се тръгне към подготовка за предсрочни избори. Нерешителността и зависимостта на Симеон Сакскобургготски обаче започнаха да се проявяват все по-силно. До този момент той постъпваше в повечето от случаите като демократ и държавник. Постепенно, за разлика от балансиращата си роля дотогава, той започна да налага чисто лични решения. Падението, компромисите, търговията с влияние и попадането на посредствени хора в обкръжението му довършиха останалото. Стана възможно секретарки, лични сътрудници, прислужници и т.н. да определят управленски политики. По този начин крахът беше предизвестен.

След редица неуспешни опити за въздействие все повече хора от парламентарната група на НДСВ, около 44 души от 52 депутати, решихме, че положението става нетърпимо и започнахме да се консолидираме за промяна. Промяна както във вътрешнопартиен план, така и по отношение на политическия курс на партията. Трябва да кажа, че в НДСВ цареше атмосфера на доброжелателност, учтивост и спокойно поднасяне на аргументите с някои изключения. За това не мога да кажа, че беше разбрано и обичайно посрещнато моето предложение за оставката на царя от лидерското място в НДСВ, макар че беше ясно на всички, че проблемите произтичат от него.

Естествено, след такава “дързост” бях “помолен” да напусна НДСВ, поради това, че “не се чувствам комфортно” в партията. Аз напуснах, разбира се, тутакси, като коментирах пред журналисти, че и двамата със Симеон Сакскобурготски не се чувстваме комфортно в НДСВ. Последва изключване от партията на четирима от водещите й лица. За съжаление едва 12 от общо 44 недоволни имаха доблестта след тези изключвания доброволно да напуснат НДСВ.

Първото заключение на напусналите беше, че проектът НДСВ е приключил. Дали някой е посъветвал Симеон, затова да закрие партията, дали тогава той вече е смятал, че подобен политически инструмент вече не му е нужен, аз не зная. Фактът обаче още тогава беше налице. Всичко друго след това до провала на 5 юли тази година беше една тъжна агония.

България има около 2% от избирателите, които като 700-те хиляди социалистически симпатизанти гласуват за своя избор, без да мислят и въпреки всичко – като монархисти. Не искам сега да коментирам случилото се на евровота преди месец и избирането на 2-ма европейски депутати от листата на НДСВ. Ако го сторя, трябва да навляза в сложните междукоалиционни и финансови схеми, които са видни за всички като “новите дрехи на царя” в Андерсеновата приказка.

В крайна сметка, от родната политика си отиде една партия, НДСВ, и една в миналото харизматична за българите личност – Симеон Сакскобурготски. Да оставим на историците да анализират стореното и пропуснатото и се заемем с политиките на днешния ден и трудните решения за бъдещето на България.

06 юли, 09

След вота

Категория: Стари публикации

Днес се състояха едни от най-важните парламентарни избори в новата ни история.

Първото нещо, което искам да кажа е, честито на победителите във вота! За мен те са ГЕРБ и Синята коалиция. Свободната смяна на властта е най-ясният признак за демократичността на една държава и аз съм изключително радостен, че в момента наблюдаваме именно това в България. Всеки демократично мислещ човек у нас трябва да се гордее най-малкото от факта, че показахме на света своята гражданска зрялост. Въпреки всичките манипулации в последните месеци, България успя да демонстрира, че у нас се спазват демократичните правила и процедури. Към това трябва да се прибави и фактът, че самите български граждани показаха, че са готови да накажат чрез своя глас опитът демокрацията да бъде погазена.

Няколко извода могат да бъдат направени от резултатите от днешния вот:

На първо място се видя ясното желание за промяна от страна на българските граждани. Управляващите и най-вече БСП постигнаха унизителни резултати. Станахме свидетели на един мощен наказателен вот срещу политиката, водена от БСП и лявоцентристкото правителство на Тройната коалиция.

На второ място се забеляза категоричното доверие в ГЕРБ. Доверие, сходно на това към НДСВ през 2001 г. Като имам предвид, че ГЕРБ е дясноцентристка формация, която членува в ЕНП, силно се надявам, че днешната победа няма да бъде застигната от същото разочарование, което последва за НДСВ. Дано хората от ГЕРБ да се поучат от грешките, допуснати от жълтата партия. Г-н Борисов за определен период беше част от управленския екип, направил тези грешки, и дано този опит му бъде от полза при избягването на сходни погрешни решения в бъдеще.

На трето място е налице явна консолидация на етническия вот зад ДПС. Няма как целенасочената анти-дпс реторика, която в по-радикалната си форма се превърна дори в чисто анти-турско говорене, по време на цялата предизборна кампания да не доведе до този негативен феномен. Тепърва ще видим какви ще са по-дългосрочните ефекти от това.

На четвърто място се забеляза за пореден път разпиляване на вота между десните формации, извън ГЕРБ. Явяването на няколко десни партии на вота и постоянните вътрешни конфликти между СДС и ДСБ възпрепятстваха десницата от постигане на далеч по-убедителен резултат.

В крайна сметка изборите приключиха, но трудностите тепърва престоят. Първата, разбира се, е съставянето на правителство. Тази крачка макар и сложна обаче няма да е толкова тежка, колкото стъпките, които трябва да последват в посока на отстраняване на допуснатите слабости от Тройната коалиция в почти всички сфери на държавното управление.

Една от най-отговорните задачи ще бъде възстановяване на доверието на нашите европейски партньори във времето до следващия мониторингов доклад през септември. Голямата цел пред новото правителство е със своите спешни действия да предотврати реалната в момента заплаха от налагането на предпазна клауза на България. Българските граждани вече гласуваха против статуквото и наказаха досегашните управляващи, които компрометираха сериозно страната ни пред Брюксел. Новото управление без минута колебание трябва  да поеме тази отговорност и да задейства нужните мерки, които да убедят европейските експерти и институции, че в действителност страната ни поема нов курс на промяна и справяне с досегашните недостатъци.

Най-важното и трудното, което предстои пред бъдещото правителство обаче е преодоляване на негативните последици от кризата за българските граждани. Това може да стане само с търсене на оптимални политически решения в непрекъснат равнопоставен диалог между управляващи и представители на гражданското общество и експертните среди.

Ще успее ли? Ще видим! Но нека поне да сме оптимисти.


 

От 28 юни до 1 юли заедно с представители от екипа на САГБАЛ “Д-р Щерев” взехме участие в 25 Юбилеен конгрес на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology – ESHRE). Ежегодният конгрес този път се проведе в Амстердам. Българската група, която участва в събитието се състоеше от над 35 души – внушително участие от български специалисти в областта на модерните репродуктивни технологии. Радвам се, че както всяка година и този път екипът на нашата клиника се представи изключително успешно на срещата на ESHRE. Този път постер, подготвен от специалисти от САГБАЛ “Д-р Щерев” в сътрудничество с колектив от БАН, беше приет за отпечатване от ESHRE. Трябва да се спомене, че това е единствената разработка, който бе одобрена за отпечатване на срещата заедно с останалите материали на ESHRE.

Внимание заслужава и новината, че по време на конгреса от българска страна четирима души се явиха на изпит за старши ембриолог. Двама от тях бяха от нашата клиника - г-жа Любослава Петкова и Таня Милачич.

В допълнение представители от САГБАЛ “Д-р Щерев” взеха участие в европейския мониторинг за резултатите от ин-витро оплождането в страните от Европа. Проф. Кюркчиев направи важни препоръки от страна на България за този мониторинг. На свой ред аз бях съпредседател на една от сесиите на конгреса на тема “Асистирани репродуктивни технологии – клинични резултати”, посетена от над 150 души. 

Освен изброеното заедно с г-жа Любослава Петкова участвахме в срещата на Комитета на националните представители – един от управленските органи на ESHRE. На тази среща председателят на Комитета, г-н Питър Брауде, изрази благодарност за препоръките и предложенията, които бях отправил в предварително писмо, и заяви изрично, че те ще бъдат взети под внимание.

Тепърва предстои пълната равносметка за посетените лекции, направените срещи, видените на специализираната изложба материали, лекарства и апарати. Тази по-подробна равносметка ще представя в следващ материал на блога. Първият ясен резултат обаче е налице – благодарение на успешното представяне на членовете от екипа на САГБАЛ “Д-р Щерев”, както и на представители на останалите български репродуктивни клиники, взели участие в ежегодния конгрес на ESHRE, със сигурност може да се твърди, че България разполага с компетентни и квалифицирани специалисти на европейско ниво в областта на репродуктивното здраве.

Бих искал да завърша моят обзор от срещата на ESHRE в Амстердам с кратка бележка за този чудесен град. Ще представя впечатленията си в едно изречение. Това е град на водни канали и музеи, търпимост към привичките и културата на над сто националности, град на великолепна бира, показност към практикуване на платената любов и употребата на марихуана.

 

 

prof.jpg

С проф. Кюркчиев.

sdc11890.JPG

amsterdam.jpg

Изглед от един от амстердамските канали.

sdc11920.JPG

 

03 юли, 09

Преди вота

Категория: Стари публикации

С наближаването на изборния ден все по-странни стават посланията на политическите партии. Нищо чудно, че избирателите вече не се опитват да вникнат в тях. Слушам изявленията на г-н Станишев и на други представители на БСП и не мога да повярвам на ушите си. Чудя се дали те говорят за същия период, за който си мисля. Твърденията им са толкова разминаващи се с действителността, че ми се струва направо, че съм живял някъде другаде през същото време, за което те говорят. На практика ние всички виждаме и знаем, че се съкращават работни места, увеличава се безработицата, затяга се кредитирането, има застой в строителството и индустрията, закриват се и фалират предприятия, намаляват се заплатите и още куп други неприятни ефекти от кризата. Вместо тези проблеми обаче навсякъде управляващите говорят за успехи. Чрез своите предизборни речи те сякаш си създават паралелна реалност, напълно противоположна на сегашната действителност. В нея предизборно неуспехите се превръщат в успехи, корупционните практики стават преодолени трудности, намалената покупателна способност на населението става увеличени доходи на гражданите. Парадоксите са навсякъде в кампанията на социалистическата партия. Още по-трагична е ситуацията, ако погледнем предложенията за справяне с бушуващата криза. Решенията, които се предлагат са наивни и като за малки деца. За жалост тук не става дума само за предложенията на БСП, но и на почти всички политически сили, участващи в надпреварата. Явно всички разчитат на “индулгенцията” световна икономическа криза, зад която да прикрият безидейността и невъзможността да представят работещи мерки. България според мен вече се нуждае не само от смяна на водените досега политики с избор на нови управляващи и нов курс. Страната ни има крещяща нужда от смяна на политическата реторика като цяло – промяна от кухия популизъм към прагматичния реализъм. Неизбежно е, че сегашното говорене  е едно упоително пиянство и  това ще доведе до тежко, с голямо главоболие, изтрезняване. Вероятно трябва да отминат изборите, да утихнат страстите, да бъдат забравени гръмките лозунги, показните митинги, хепънинги, седянки и прочее. След това, седнали в къщи, трябва да преброим внимателно останалите в джобовете ни левове и стотинки. Тогава с прословутата прагматичност на българи да помислим за верният път за излизане от кризата без да викаме неволята.