Архив за август, 2009

17 август, 09

Категория: Стари публикации

Намаляването на средствата за образование е голяма грешка

Не знам колко души четат всеки брой на „Държавен вестник”, но за щастие някои журналисти са сред тях. Защото в днешния брой на „Труд” открих информацията, че в синхрон с антикризисните планове на правителството и стремежа му да запълни дупката в бюджета с 2 млрд. лева, е взето решение да се орежат парите за висшите учебни заведения. Оказа се, че не само те са потърпевши от спестовния устрем на управляващите, всяко министерство ще плати своя дан. На първо място е Министерството на труда и социалната политика, което трябва да съкрати разходите си с над 90 млн. лева. На второ място в тази своеобразна класация е отбраната с над 65 млн., следвана от здравеопазването с малко над 43 млн. Министерството на образованието, младежта и науката трябва да съкрати разходите си с 20 млн. лева. От тях близо 9 милиона според постановлението на Министерския съвет не трябва да стигнат до 33 държавни български университета.

„Недалновидно” е твърде мека дума, с която

(more…)

Чета интервюто на Бойко Борисов в последния брой на вестник „24 часа” и ми се иска да бъда критичен. Затова си припомням различни събития, а и максимата, че за всяко нещо трябва да дойде точното време.

До 1997 г. живеехме в демокрация, но и в разруха, във време на „ революционни  „промени, завършили пагубно (пример – земеделският сектор). През същата година на власт дойде правителството на СДС, което и до днес се свързва с корупционни скандали, но и с поемането по пътя на европейските правила. При синьото правителство България се оттласна от дъното. Царското управление възроди надеждите на българите. Хората се обединиха не около омразата, а около каузата – не толкова НАТО-вската, но категорично европейската. Безспорно при управлението на НДСВ условията за бизнеса станаха по-добри. През 2005 г. хората оцениха НДСВ обективно и решиха България да се управлява от коалиция, определяна от мнозина като невъзможна. Това трудно съставено мнозинство успя да постигне най-важната си задача – приемането на България в ЕС без предпазна клауза. Никой не бива да омаловажава този успех! На 1 януари 2007 г. обаче започнаха опиянението, договорките, поделянето на ресурси. Държавният апарат спря да работи и се отдаде на разпределение и лапане на държавната баница. Пред прага на световната икономическа криза управлението на тройната коалиция забави развитието на България с две години – две години на нищоправене, на компромиси и далавери. Не знам дали някой целенасочено се е стремял към настоящото статукво. Не съм сигурен и къде управлението на тройната коалиция донесе най-големи загуби. Но според мен то се провали най-много в диалога с хората, с тяхната вяра, че държавата може да ги защити, че това е тяхната държаваq за която те работят и в която живеят. Това е най-тъжното в настоящата ситуация.

Връщам се отново към интервюто с Бойко Борисов. Колкото и да бъда критичен, не мога да отрека най-важното – той успява там, където предшествениците му се провалиха, а именно да води диалог с хората. Да, понякога използва авторитарни, дори обидни реплики, но дори и тогава те успяват да достигнат до умовете и сърцата на хората в много по-голяма степен, отколкото „интелигентните” „засукани” фрази на предшествениците му на министър-председателския пост. Вече е очевидно, че цялото ново управление ще се върти около Бойко Борисов. Началото, на което всички ставаме свидетели, е повече от добро, всъщност се сбъдва всичко, което съм искал. Чувствам се щастлив, сякаш самият аз участвам в това управление. Но опитът ми на възрастен човек ме предупреждава да не бъда нетърпелив и преди да си правя изводи, да изчакам доказателствата. Защото въпросите пред новото управление са много: Ще успее ли то в заявените си намерения? Ще привлече ли хората към каузите и целите си? Ще издържи ли Б.Б. на ласкателствата и изкушенията на властта? Ще могат ли всички българи да почувстват една промяна, че с тях говорят и постъпват като с граждани? Искрено искам отговорът на тези, а и на много други въпроси от този характер, да е „да”. Но признавам, че още дълго време ще бъда неутрален между най-често срещаните за Б.Б. „Осанна !” и „Разпни го !” – толкова време, колкото е необходимо да получа сигурните доказателства, за да избера.

Днес хората се нуждаят от много неща, които да осигурят и гарантират психическото, физическото, дори емоционалното им оцеляване. Но преди всичко, поне според мен, се нуждаят от истинско правосъдие, каквото в България не е имало от десетилетия, всъщност от втората половина на ХХ век. Тази констатация надали би изненадала който и да е българин.

Истинско правосъдие има единствено в свободни държави с развито гражданско общество и утвърдени изборност и обективност в работата на съдебните състави. В нашето объркано общество на преход, уви, не съществуват острови на демокрацията, пък камо ли един такъв остров да е съдебната система. Не бива обаче да се стига и до другата крайност, прекалената „демокрация” също не е алтернатива, защото не може общественото мнение да ръководи съда. А в последно време в България се случва точно това – съдът се ослушва за общественото мнение, въпреки че това е работа на социолозите. Свидетели сме на поредното объркване на ролите. Чувал съм от юристи репликата :„Когато общественото мнение влезе в съдебната зала, съдът трябва да излезе от там”.

Признавам, трудно е да бъдеш обективен в обществената атмосфера на заклеймяване, каквато е обстановката у нас. Лично аз съм се противопоставял на правителството „Станишев” и водената от него в обществен ущърб политика и не вярвам да се намери някой, който да оспори това. Но в момента сме свидетели на една истинска хистерична вълна от хули и обвинения към предишните управляващи. Лесно се бие по падналия, но биещите трябва да внимават, защото надигнаха голяма вълна – от хули, но и от очаквания, която може да се обърне с цялата си сила срещу тях.

Бих се зарадвал на всеки осъден държавен служител, но само ако присъдата е справедлива и издадена от безпристрастен съд. А бих бил още по-щастлив, ако наред с присъди, станем свидетели и ползватели на едно по-добро образование, на повече ред в здравеопазването, на повишено внимание към потребителите и данъкоплатците.

Като заключение на всичко изложено в днешното ми мнение искам да добавя две неща. Никога не бива да забравяме, че всички ние сме смъртни. Управляващите обаче не бива да забравят още нещо – че са временно на своите постове.

12 август, 09

In Memoriam

Категория: Стари публикации

Днес почина Любомир Митов – полицаят от Своге, прострелян при задържането на нагли крадци. Мир на праха му и най-дълбоки съболезнования пред очерненото семейство, съпруга, 17-годишна дъщеря!


Днес все по-рядко край нас виждаме хора, които да изпълняват  съвестно служебните си задължения. Затова да загинеш, докато вършиш работата си, на страж за спокойствието и сигурността на другите, е деяние, достойно за най-голямо уважение. Нелепост – може би така някои биха определили смъртта на Любомир Митов. И сигурно са прави, нелепи са всички смърти, а още повече тези в мирно лятно време. Но постъпката му оставя всички нас, останалите, в дълг пред паметта му, а и пред семейството му. Затова аз в лично качество моля, ако някой от читателите на моя блог знае начин, да ми съдейства да се свържа със семейството на Любомир Митов, за да се опитам да помогна на тези хора с каквото мога и с каквото е необходимо. Не ни остава друго, освен да се стремим да си подаваме ръка в такива моменти.

Запознавайки се с написаното и изговореното в медиите в понеделник, бях учуден от многообразието и дори развлекателността на някои материали и позиции, публикувани в иначе скучната и по-бедна откъм теми августовска преса. Вниманието ми обаче привлякоха две теми, по които ми се ще да разсъждавам днес.

Първата е фактът, че за пореден в България е пребит журналист. Това действително може да е чисто криминален, битов инцидент, за което само специализираните органи могат да се произнесат. Но в една демократична държава обществото заслужава тези специализирани органи в лицето на полицията максимално бързо да разкрият причините за такова действие и да сложат край на догадките. Защото ако причината е опит за затваряне на нечия уста, този акт на насилие се превръща в диагноза за цялото общество. Затова трябва да сме сигурни за какво става въпрос. Свободното слово е един от крайъгълните камъни на демокрацията. И всяко негово възпрепятстване уронва вярата в демократичното общество.

Демокрацията обаче може да бъде потъпкана и с демагогия и умишлени или неволни разсъждения в погрешна посока. Това ми съждение идва по повод втората тема, направила ми впечатление в днешните медии. А тя се отнася до изнесените данни за спада в потреблението на млечните продукти, хляба и месото. Естествено, че производители и наблюдателите на пазара имат право на своите заключения. Но е неправилно да се говори, че няма криза в потреблението и то за тези продукти от първа необходимост още повече, че съвсем категорично е ясно, че има криза и в ресторантьорския бизнес. Прочетох в днешната преса мнения, че българинът предпочитал по-евтините нискокачествени чуждестранни месни изделия пред местните луканки, но това, видите ли, не било заради кризата. Или, че потреблението на хляб било спаднало заради масовото спазване на диети. Това е смехотворно! Доказано е, че по време на криза диетите с цел здравословно хранене или отслабване са най-малко популярни, все пак приоритет е оцеляването.

Предлагам ви за размисъл само една алтернативна причина за спада в потреблението на хляб. Не изглежда ли достатъчно реалистична липсата на икономическа изгода да се хранят с хляб животните и това да е причината за намаляването на продажбите му?

Трябва да сме наясно, че криза има и че тя неминуемо натиска цените на хранителните продукти надолу. Разбира се , че ще има търговци, които ще опитат фактора „по-ниска цена” със занижено качество, но това в дългосрочен план е безперспективна политика. И това рано или късно ще се отрази върху процеса на конкуриране между родните и чуждестранните стоки. От тази гледна точка, кризата може да се окаже една възможност за подобряване на качеството на българските хранителни продукти. А не само да предизвиква плач за субсидии. Така че коментарите и изводите, които днес всеки може да прочете в медиите по повод причините за спада в потреблението, са меко казано неправилни. Те просто са твърде зависими от интересите на една или друга група производители. Обществото има други нужди и те са продукти с по-високо качество на възможно по-ниски цени. При еднаква и обективна регулация за всички, свободният пазар води точно до такива резултати!

Резултатът от последните парламентарни избори предопредели провеждането на частичен кметски вот в редица български градове, сред които и София. Този конкретен избор е знаков, защото представлява важен тест за дясната част от българското политическо пространство. Различните интерпретации на предстоящия вот и възможните му сценарий вече започнаха да се забелязват в медиите. Чуват се предположения за самостоятелна кметска кандидатура на Синята коалиция, а дори и за използването на тази кандидатура за разрешаването на вътрешнопартийни конфликти в СДС. Разисква се и напълно противоположният вариант – кандидат-кмет на ГЕРБ, подкрепен от СДС и ДСБ. Каквато и да се окаже истината наесен, не бива предстоящите избори да се използват за нанасянето на политически удари, независимо дали по ГЕРБ или по Синята коалиция. И едната, и другата формация имат да решава много сериозни проблеми – първата на държавно ниво, втората на партийно. Но и в двата случая крайният резултат рефлектира върху най-важния фактор в политическото уравнение, а именно дясномислещите граждани, които отдадоха политическото си доверие на последния парламентарен вот. Те могат да бъдат представлявани спокойно от ГЕРБ и Синята коалиция, стига двете формации да изберат пътя на взаимното допълване и разумните компромиси.

 

Но да се върнем на предстоящите избори. След като правителството е изцяло сформирано и ръководено от ГЕРБ, логичен би бил стремежът към силна дясна кандидатура за кмет на София. Все пак такъв синхрон в политическата окраска на двете власти не е имало от почти десет години. Питам се обаче това няма ли да се изтълкува от част от десните избиратели, че за Синята коалиция се определя само ролята на една подгряваща група. Също толкова логично обаче е тази кандидатура да е издигната от Синята коалиция, но зад нея да застане цялото дясно политическо пространство. Така, от една страна, наесен София ще има десен кмет, който ще разполага с подкрепата на поне 42-мата общински съветници от ГЕРБ, СДС и ДСБ. От друга страна, на десния столичен гласоподавател ще му бъде спестена тежката дилема да избира пред две сходни в политически план кандидатури. Такъв сценарий би осигурил създаването на по-здрава сплав между ГЕРБ и Синята коалиция, а това безспорно е от полза както за парламентарното мнозинство, така и за всички дясномислещи граждани.

 

Ако обаче есента бъде белязана от (поне) две десни кандидатури в София, вероятността ГЕРБ да продължи победния си изборен поход никак не е малка, но това няма ли да бъде пирова победа. Защото десните избиратели в столицата отново ще бъдат разединени от лидерите си, които би трябвало да са катализатор на точно обратния процес. А стъпката между електоралното разединение и политическо отвращение е една и е много малка.

 

Почти половината от гласувалите българи вече дадоха доверието си на ГЕРБ, но на партията й предстои да предприеме редица непопулярни управленски стъпки. Именно поради това в бъдеще тя ще се нуждае дори от още по-сериозна подкрепа – както от страна на партньорите си в дясната част на политическия спектър, така и от десните избиратели, но обединени.