Архив за септември, 2009

В четвъртък (17.09) световните медии разпространиха новината, че САЩ се отказват от разполагането на елементи от анти-ракетната си система в Полша и Чехия. Стъпка, която най-вероятно е продиктувана от желанието за затопляне на напрегнатите в последните години отношения с Русия. Независимо, от сключените споразумения между бившата президентска администрация на Джордж Буш с полското и чешкото правителства, новият президент Барак Обама явно поема нов курс и вероятно ще се откаже от изграждането на системата за противоракетна отбрана (т.нар. ПРО) в Източна Европа. Американският държавен глава, който ще се срещне с руския президент Дмитрий Медведев следващата седмица в Ню Йорк, нееднократно е заявявал, че желае по-добри връзки с Русия. Неговото желание е двете суперсили и бивши врагове от Студената война да си сътрудничат по различни въпроси на световната сигурност – като бъдещето на Афганистан, въздържане на Иран от развитие на своята ядрена програма за военни цели и въобще ограничаване на разпространението на ядрено оръжие. Този нов курс напълно отговоря на либералната политика на диалог и сътрудничество в международните отношения, за които представителите на Демократическата партия в САЩ отдавна призоваваха. Ако отказът от изграждането на ПРО в Чехия и Полша официално бъде потвърдено, това със сигурно ще спомогне за подобряване на руско-американските отношения - Русия винаги е твърдяла, че възприема разполагането на ПРО в Чехия и Полша като заплаха за сигурността си. При всички положения обаче този ход ще събуди някои страхове в централноевропейските страни от бившия социалистически блок. Както анализаторите отбелязват, след 1989 г. тези държави гледат на Вашингтон като един от основните им поддръжници за въздържането на влиянието на имперските интереси на бившия си “господар”.

В крайна сметка решението на новата президентска администрация показва, че ще бъде сменена бившата политика на неотстъпчивост към Русия. САЩ вероятно има намерение да подели тежестта на това да бъде единствен “световен полицай”. Както при всяко поделяне на отговорности в международните отношения и тук всичко е въпрос на договорки и подялба на влияние. Можем само да се надяваме, че ще се окаже грешна констатацията на бившия чешки премиер, Мирек Тополанек, че решението на Обама е поредният знак, “че американците вече не са толкова заинтересовани в този регион, колкото бяха преди”. Дано този ход стартира не просто поредното преразпределяне на силите, а нов етап в сътрудничеството между двете суперсили в подържането на световен ред и стабилност. В тази връзка е интересно, че ден след оповестяването на новината за отказът на САЩ да от своите планове да разположат в Източна Европа елементи от противоракетния си щит, генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Размусен, побърза да отправи предложението алиансът и Русия да свържат системите си за противоракетна отбрана.

Ясно е, че след известен период на свиване на влиянието си, Москва се завръща на международната сцена като водеща световна сила. Предстои да видим как това ще се отрази на Източна Европа и на България в частност. Откакто съществува Русия води имперска политика и като една от световните суперсили не е чудно съобразяването с нейните желания. В миналото, а и в момента, експанзията на Русия е насочена навсякъде – на изток към японски територии; на юг – към влияние върху Иран, Афганистан, Ирак и южните авторитарни републики; на изток главно срещу интересите на Полша, Украйна и други по-малки съседни държави от т.нар Близка чужбина и на Север към придобиване на собственост от полярната област. Едно от важните направления на експанзията на руското влияние, което засяга и нашата страна, е югоизточното с интереси към прикавказките държави, към Турция, Румъния и България. Не са за подценяване интересите на Русия и в други части на света – Куба, Ангола, Конго, Либия, Венецуела. С други думи, дали ни харесва или не, светът и в частност България, са принудени да се съобразяват с външната политика на Москва.

В съвременния глобализиран свят не може да се очаква друго поведение от една от световните сили. Положението обаче е доста по-различно от това в последните години на Студената война. От една страна има  промяната на световния ред – първо израстването на нови суперсили - ЕС, Китай, Иран, Индия, Израел, Турция, които искат да са равностойни на старите империи. От друга, опитът на човечеството да замени старото противопоставяне и завладяване с помощта на военно надмощие и военна експанзия с нови инструменти - финансов, икономически, технологичен, културен, езиков, верски натиск. Светът все още не може да изключи от арсенала на завоюването войните и оръжията, но предполагам опасността от всеобщото унищожение чрез съвременните военни технологии съвсем ще премахне в близко бъдеще подобни инструменти. Все пак противопоставянето между имперски сили съществува от векове и хилядолетия, единствено актьорите се сменят и това, разбира се, не може да спре. Израз на тези противопоставяния в момента са интригите между Русия, САЩ, Иран за противоракетната отбрана. Предстои да видим до какво ще доведе новия американски курс в тази посока.

Въпреки всичко в сегашната ситуация изглеждат напълно оправдани опасенията на някои европейски държави от засилващия се натиск на Русия. Решението, включително за България, е само едно - общата европейска политика, съобразена с интересите на потенциално засегнатите по границите на ЕС държави. Главната опасност за България в средновековния свят винаги е била Гърция (Византия), а в съвременния Русия. За страната ни ключът към спокойното и добро бъдеще се крие в развитието на един силен ЕС и още по-добре на една стабилна и партнираща си евроатлантическа общност. Именно това гарантира занапред принадлежността на България към един цивилизован свят. 

11 септември, 09

After the Borisov-Putin meeting

Категория: Стари публикации

 Статията е достъпна и на български език тук.

Bulgaria should return on its path of becoming a normal European country. Bulgarian citizens have to exert significant efforts in order our country to be part of Europe. Bulgaria does not belong to the Orient or to Russia. Now it should once again, as it was a hundreds years ago, to become a transmitter of the European norms and the European behavior towards the Orient and Russia, but we should not let the opposite to happen.

These thoughts were provoked by the first meeting between the new Bulgarian PM, Mr. Boyko Borisov, and the PM of the Russian Federation, Mr. Vladimir Putin. As it was expected earlier, a major topic on the agenda was energy projects between Bulgaria and Russia, particularly the three major joint-projects– South Stream gas pipeline, Belene Nuclear Power Plant (NPP) and Burgas-Alexandroupolis oil pipeline. The meeting was held in the usual formal and diplomatic bonne-tone, and apparently nothing significant happened at it. This was only at the surface, what stayed hidden to the public is probably much more. However within the diplomatic remarks exchanged by the two PMs there could be found very important messages. Implicitly were presented political intentions, which probably will predetermine not only the destiny of the joint energy projects, but also the Russian-Bulgarian economy and political relation as a whole, as well as the future geopolitical positioning of Bulgaria. Two things clarified after the meeting. At the first place, the PM Borisov confirmed internationally the earlier statement that Bulgaria will review and reevaluate the profitableness and further participation in the two of the above mentioned projects (Belene NPP and Burgas-Alexandroupolis oil pipeline). Many analysts commented that this is an attempt for a new political course which seeks to modify the Bulgaria’s dependence and to recede it of the Kremlin’s sphere of influence. On the other hand, PM of Russia seemingly demonstrated calmness and no any vexation about the hardened position of the new Bulgarian government on the joint energy projects. Mr. Putin’s words could be described with the classical American expression - Take it, or leave it. In other words, if Bulgaria wants to participate in these projects it should state it position as soon as possible, otherwise Russia will seek alternatives. Of course this is only at the surface – in fact the Russian economic and geopolitical interests are so serious, that most likely in the next months Moscow will tighten the pressure towards Bulgaria. Russia has shown many times that it knows very well how to utilize the European energy dependence for its political purposes. (the most recent example was the gas supplies crisis in the beginning of 2009).

So far the new center-right Bulgarian government has been giving signs that will change the Bulgarian political attitude towards Moscow, at least regarding the energy policy. Let’s remember, that in the beginning of 2008 the former government led by the Bulgarian socialist party (BSP) made in a completely non-transparent manner series of agreement with Russia in the energy sector. Then we from Bulgarian New Democracy (BND) party demanded the government to reveal to the public the parameters of the contracts. The main reason of our demand was that when the Bulgarian state signs long-term contracts, which will bind the country and will concern the Bulgarian taxpayers for the years to come, it is not normal the whole society to be left in full lack of information on the negotiations and the engagements.  Of course the BSP government did not pay any attention to the demands of the opposition at that time. It could be said that the non-transparency of the Russian-Bulgarian agreements was a continuation of the complete vagueness around the official Bulgarian position about the future of our energetics during the previous mandate (2005-2009).

In the view of the above mentioned I completely support the statement of the new Bulgarian government to make a complete revision of the energy contracts with Russia. This is one of the most hoped effects from the resignation of the political duet Stanishev-Parvanov, which worked obviously against the Bulgarian interests in the energy policy. Of course, the new course could not and should not seek a confrontation with the Russian side. This would not be in favor for nobody. We should base our relation with Russia on clear principles and national priorities. At first place, we should never forget that Bulgaria is a member of EU and we are an ally and partner of the European countries, and not of Russia. At second place, Bulgaria is a part of the Euro-Atlantic community of democratic countries. I say community, because such it is, despite of the desire of many to trigger confrontations between the EU and the USA. With Russia we want to develop friendly relations based on equality and mutual respect – once for all there should be forgotten the rough plans of Churchill and Stalin from the middle 20th century. Bulgaria now has powerful allies – let’s develop our relations with Russia in accordance with our goodwill and common interests.

As for the limitation of the opportunity of Russia to exert political pressure utilizing the energy dependence of Bulgaria and the other European countries, it is necessary our country to seek resolutions not independently, but within the framework of one coordinated energy policy of EU.

Hence, the construction of the South Stream pipeline is a matter which could find its resolution within the EU, and not through bilateral agreements between Russia and separate European countries, as Moscow is trying to do. If for EU and the common European policy is more profitable to be completed the South Stream instead of the Nabuko – OK. But if is not – that we should comply with the EU’s common interest.

The question for Belene NPP is very complicated. (There should be mentioned that within BND there were different opinions, part of them influenced by Mr. Jordan Kostadinov (the former Kozloduy NPP manager), who according to me intelligibly is highly one-sided on that issue). My personal opinion is that the right position could be elaborated when clearly and transparently are fulfilled few requirements. Firstly - to be presented complete expert estimation and economic justification of the project and the eventual consequences and loses in case it is canceled. Secondly – there should be categorical guarantees for fulfillment of the increased requirements of nuclear and radiation safety, as well as there should be implemented the best world practices for nuclear installations. Thirdly – there should be a complete transparence about the agreements with foreign investor, no matter private or governmental, who will participate in the realization of the project. This is indispensable in order to be prevented the threat Bulgaria to be put under energy dependence or the EU’s interest to be harmed. I think that it is most than unacceptable Russia alone to be let to build such a strategic object at Bulgarian territory. This should not happen.

As for the Burgas-Alexandroupolis project there are no more doubts that under the conditions by which the agreement was contracted and in the presence of highly negative opinion of the local population, the building of the pipeline could not continue. The approximately $ 40 millions per year, which Bulgaria could expect if the project is realized, look insignificant in comparison with the huge potential loses for Bulgarian tourist business. This sum is quite an insignificant also in the view of the possible ecological damages that could do a eventual failure of the pipeline. The Russian media announced that Moscow has an alternative way for the pipeline – Samsun-Ceyhan. Even this alternative project starts Bulgaria should have opportunities within the Organization of Black Sea Economic Cooperation to react and to demand compensation in case of ecological catastrophe.

In conclusion there should be mentioned one more very important thing – Bulgaria have to consider very well, in case it cease completely our joint energy project with Russia, whether our partners such as Greece, Romania and Turkey won’t take advantage from that. The trust toward them is a very expensive thing, especially in the view of the fact that our small and poor country was cheated by “friends” many times in the past. However, it appears to be a hard task situation to be correctly analyzed when the Bulgarian public sphere is dominated by experts, analysts, media and politicians, who are highly dependent and constantly trying to influence the public opinion in a direction favorable for foreign interests.

 This article is also available in English - link

България трябва да се завърне на своя път към превръщането й отново в европейска страна. Българите трябва да положат значителни усилия за това държавата ни да бъде част от Европа, защото от нашия регион е започнала европейската история. България не принадлежи на Ориента или на Русия, тя може да бъде отново сега, както хилядолетия преди, трансмитор на европейските норми и поведение към Ориента и Русия, но в никакъв случай не трябва да се позволява обратното.

Тези мои разсъждения бяха породени след първата среща между новия български премиер, Бойко Борисов, и министър-председателя на Руската федерация, Владимир Путин. Съвсем очаквано основната тема на срещата бяха енергийните договорености между България и Русия и по-специално трите най-мащабни общи проекта – петролопровода Бургас-Александруполис, ядрената електроцентрала Белене и газопровода “Южен поток.” Срещата мина в напълно обичаен формален и дипломатичен фон и сякаш на нея не се случи нищо съществено. Това е известното за публиката, предполагам, че неизвестното е много повече. В дипломатичните реплики, разменени от премиерите на двете държави, обаче се съдържаха изключително важни послания. В тях имплицитно бяха представени политически намерения, които вероятно ще предопределят не само съдбата на общите енергийни проекти, но и на цялостните икономически и политически българо-руски отношения, както и бъдещото геополитическо позициониране на България. Две неща станаха ясни от срещата. На първо място, премиерът Борисов официализира външнополитически направената по-рано заявка за преоценка на рентабилността и понататъшното участие на България в два от изброените по-горе проекти (АЕЦ Белене и Бургас-Александрополис). Мнозина анализатори отчетоха в това опит за смекчаване на зависимостта на страната ни и отдалечаване от руската орбита на влияние. На свой ред, премиерът на Русия привидно показа пълно спокойствие и липса на раздразнение от втвърдената българска позиция по общите енергийни проекти. Неговите думи можеха да се опишат с класическия американски израз – Take it, or leave it. Сиреч, ако България иска да участва в тези проекти, нека съвсем бързо да заяви позицията си, в противен случай за Русия няма проблеми и тя ще търси алтернативи. Разбира се, това е само на повърхността – в действителност руските икономически и геополитически интереси са толкова сериозни, че натискът към България вероятно ще бъде засилен през следващите месеци. Кремъл вече нееднократно е доказвал, че знае много добре как да се възползва от енергийната зависимост на европейските държави за реализиране на собствените си външнополитически цели. (най-пресният пример беше кризата с газовите доставки от началото на 2009 г.)

Засега новото правителство на ГЕРБ дава всички заявки, че ще преосмисли българския политически курс към Москва, най-малкото по отношение на енергийната политика. Нека си припомним, че в началото на 2008 г. миналото правителство на Тройната коалиция, водено от БСП, сключи по напълно непрозрачен начин една серия от енергийни договорки с Русия. Още тогава ние с колегите ми от Българска нова демокрация (БНД) поискахме пълно оповестяване на параметрите на договореностите. Основателният ни аргумент беше, че когато се подписват дългосрочни договори, които обвързват страната ни и които ще оказват влияние върху българските данъкоплатци за години напред, не е нормално обществото да бъде поставено в условие на пълна неяснота относно съдържанието на преговорите и ангажиментите. Правителството на БСП, разбира се, не обърна внимание на исканията на опозицията тогава. Като цяло непрозрачността на българо-руските договорки бе продължение на цялостната неяснота при предходния кабинет, витаеща около официалната българска позиция за бъдещето на енергетиката у нас.

Поради изброеното аз подкрепям напълно заявката на новите управляващи да направят цялостна ревизия на енергийните договори с Русия. Именно това е един от най-очакваните ефекти от свалянето от власт на дуета Станишев-Първанов, който в енергийната политика работеше съвсем очевидно против българските интереси. Разбира се, новият български курс не може и не трябва да залага на конфронтация с руската страна. Това няма да бъде изгодно за никого. Във взаимоотношенията ни с Русия ние трябва да изхождаме от ясни принципи и национални приоритети. На първо място не бива да забравяме, че ние сме член ЕС и сме съюзник и партньор на европейските държави, а не на Русия. На второ, част сме от голямата евроатлантическата общност на демократични държави. Казвам общност, защото тя е именно такава, независимо от желанието на някои да противопоставят ЕС и САЩ. С Русия искаме да развиваме приятелски, равноправни отношения, базирани на взаимно зачитане и уважението – веднъж завинаги трябва да бъдат забравени бакалските сметки на Чърчъл и Сталин от преди половин век. България сега има могъщи съюзници и нека с доброжелателност и взаимен интерес да развиваме нашите отношения.

Що се отнася за ограничаването на възможността на Москва да налага натиск, използвайки енергийната зависимост на България и останалите европейските държави, то е наложително страната да търси решения не самостоятелно, а в рамките на ЕС в една съгласувана енергийна политика.

Оттук и изграждането на Южен поток, е въпрос, който ще се реши в рамките на ЕС, а не чрез двустранни договори между Русия и отделни страни, както Москва се стреми да постъпи. Ако за ЕС и общата европейска политика е по-изгодно да има Южен поток, а не Набуко - ОК. Ако не обаче – то трябва да се вслушаме в общия интерес на ЕС.

Въпросът за АЕЦ Белене е изключително сложен. (междувпрочем в БНД имаше различни мнения, част от тях повлияни от  г-н Йордан Костадинов, който според мен  разбираемо е силно пристрастен към тази тема) Лично аз мисля, че правилното становище може да се получи, ако ясно и прозрачно бъдат изпълнени няколко основни изисквания. На първо място, да има пълен експертен разчет и публична икономическа обосновка за реализирането на проекта и последиците от замразяването му при досега изградените мощности. На второ място трябва да има категорични гаранции за изпълнение на повишени изисквания на ядрена и радиационна безопасност и прилагане на най-добрите световни практики при работа и ремонт на ядрени съоръжения. На трето място, трябва да има пълна прозрачност за това кои са чуждестранните инвеститори, било то частни или държавни, които участват в осъществяването на проекта и какви са договорките с тях, с цел да бъде избегната всякаква опасност от попадане в зависимо положение в бъдеще и накърняване на интересите на България и ЕС. Струва ми се не просто неуместно, а трагикомично Русия сама да строи на българска територия подобен стратегически обект. Това не бива да се допуска в никакъв случай.

По отношение на проекта Бургас-Александруполис вече няма съмнения, че при условията, при които е сключен договора, и при отрицателното мнение на населението в района, просто не може да се мисли за продължаване на проектирането и строителството и каквито и да са инициативи в това отношение. Близо четирийсетте милиона долара годишно, които можем да очакваме след построяването на петролопровода, изглеждат нищожни в сравнение с евентуалните загуби за туристически ни бизнес от отлива на летовници по южното черноморие. Да не споменаваме и огромните екологични вреди, които може да нанесе една авария по тръбата. В руските медии се спомена, че Москва вече има алтернативно трасе – Самсун – Джейхан. Дори да се строи този петролопровод, би трябвало България да има възможности за въздействие и компенсации в случай на екологична катастрофа в рамките на черноморското сътрудничество.

И за финал нещо много важно – добре трябва да се прецени, ако замразим тотално общите енергийните проекти с Русия, дали наши съюзници като Гърция, Румъния и Турция няма да се възползват от това. Доверието към тях  е много скъпо нещо, за да си позволи да го има без алтернатива една малка и бедна страна като нашата, мамена толкова пъти от „приятели”. В крайна сметка е много трудно да се преценят правилно нещата, когато в публичното пространство доминират експерти, анализатори, медии и политици, които са зависими и тикат разсъжденията в определена изгодна за чужди страни посока.

 

 

 

 

02 септември, 09

Категория: Стари публикации

Не е ли време за реална здравна реформа? 

Новините за все по-тежкото финансово положение, в което изпада българската здравноосигурителна система, отново повдигат темата за нужните реформи в родното здравеопазване. Това, че здравната реформа у нас е спряла от 2001 г. насам е напълно вярно. Медиите обаче продължават да спестяват на сегашните управляващи истината за това, което трябва да се направи. А то наистина е болезнено. Няма как да стане реформа просто като се дадат част от парите, събрани от здравно-осигурените, на доброволните фондове. Те отдавна го искат – наготово да “лапнат” и да се разпореждат със събрани под формата на задължителни здравни вноски пари от държавата. Това беше идея на ДПС още от миналото 40-то НС. Истината е, че няма как такава стъпка да доведе до истинска реформа.

Какво обаче може да бъде сторено? Трябва да

(more…)