Архив за октомври, 2009

26 октомври, 09

Димитровден

Категория: Стари публикации

И тази година взех участие в празника на старозагорското село Горно Ботево. Тържеството се провежда всяка година на Димитровден, като за 12-ти пореден път се включих в него с курбан в памет на своя дядо Димитър Карев. Дядо ми е бил виден възрожденец, народен учител и просветител, на когото признателните потомци на бежанците от с.Балъкьой, Дедеагачко (Беломорска Тракия) са издигнали паметник в центъра на с. Горно Ботево. Писал съм повече за него тук и тук на блога.           

Тази година заедно с Кметството на с. Горно Ботево, читалище ”Пробуда” и Тракийско дружество”Димитър Карев”, съорганизатор на тържествата беше и Фондация „Д-р Димитър Щерев”. А празник без песни и танци не може. За доброто настроение на гостите, пристигнали от различни краища, се грижиха самодейните състави от читалищата на домакините и на съседните села Хан Аспарухово и Оряховица. В празненството се включи и детският танцов състав при читалище ”Светлина”, село Алдомировци, Софийско. Те са мои приятели и подариха своите танци на празника на далечното им село Горно Ботево в знак на благодарност за подкрепата, която им оказвам в тяхната културна дейност. Поздравление при откриването на тържеството отправи кметът на Горно Ботево, инж.Йовчо Йовчев, който спомена за помощта в обзавеждането на селския клуб на пенсионера. В отговор отвърнах, че според мен училищата, читалищата и църквите в малките населени места са храмове на народната памет и родолюбие и за мен е истинска радост, ако с нещо мога да допринеса за тяхното подържане и съхраняването на дейността им.  Празникът продължи с хоро на мегдана и завърши с песни, танци и почерпка с курбана на закрито. Накрая добавям и малко снимки от самото тържество:

s4035690.jpg

Пред паметника на Димитър Карев в с.Горно Ботево

 pa254539.JPG

Танцов състав от с.Алдомировци,Софийска област

pa254535.JPG 

Самодейци

pa254530.JPG 

Най-малката солистка

pa254532.JPG

На тържеството

s4035700.jpg 

На курбана

Няколко материала в вчерашната преса ме мотивираха да напиша този коментар. На първо място впечатление ми направи информацията за проучванията, сочещи за широката  популярност на ГЕРБ в първите месеци след поемането на властта. Това показва, че общественото доверие към тази партия продължава да е високо. Не по-слаби обаче са и очакванията към новото управление, на които ще обърна внимание малко по-долу. От вчерашните вестници става ясно и че през октомври се планират цели 6 партийни конгреса – на СДС, ДСБ, БСП, ДПС, НДСВ и ВМРО. Както се отбелязва на тези конгреси изброените партии, по-голяма част, от които са емблеми на българския преход, ще ближат раните си. Разочарованието на избирателите от тези емблематични политически сили е толкова голямо, че те решиха отново след 2001 г. да прехвърлят надеждите си на една нова и млада политическа формация – в случая ГЕРБ.

В друга вчерашна публикация много ясно се демонстрира този процес на прехвърляне на очакванията на гражданите. В нея се казва, как в местните срещи на избирателите с депутатите на ГЕРБ основните искания са свързани с по-високи пенсии, по-добър достъп до здравеопазване, по-качествена инфраструктура, но най-вече с желанието да им се намери работа. Както се изразява един от пловдивските депутати на партията “Възприемат офисите ни като бюра по труда. Обикновено логиката им е: “Аз гласувах за вас, така че сега ми намерете работа.” Нищо ново. Участвайки в срещи с избиратели и преди 4, и преди 8, и преди 15 години, мога да кажа, че исканията им към управляващите винаги са били същите. Тепърва на новите управляващи от ГЕРБ им предстои да разберат, че трудно могат да удовлетворят голяма част от желанията на своите гласоподаватели. Това е периодът на отрезвяване, който неминуемо настъпва няколко месеца след вота. В крайна сметка нещата изглеждат далеч по-лесни преди избори, когато се представят политическите намерения, но трудността идва, когато те трябва да бъдат изпълнени де факто. Засега ГЕРБ успяват да запазят високо ниво на популярност, но рано или късно ще дойде негативизмът и разочарованието на част от избирателите, без това със сигурност да означава, че управлението се проваля.

Три месеца след поемането на властта от ГЕРБ могат да се откроят и положителни и отрицателни моменти. На първо място новите управляващи в съзвучие с предизборните си обещания полагат усилия да внесат позитивен елемент в управлението на страната чрез нов политически подход. Прави ми много силно впечатление фактът, че ГЕРБ държи някои изключително ключови парламентарни комисии да бъдат съставени на паритетен принцип или да бъдат председателствани от опозицията. За подобна нормална демократична практика ние от Българска нова демокрация настоявахме още през мандата на 40-то НС. Само по този начин контролът върху изпълнителната власт може да бъде ефективен. Не може например комисии като тази срещу корупцията, тази за ДАНС или етичната комисия да бъдат доминирани от мнозинството. Това е все едно управляващите да контролират сами себе си.

На второ място впечатление ми прави силният натиск за намаляване на държавната администрация. Ясно е, че ако в България продължава да има ширеща се корупция и злоупотреби, това се дължи на политизираната, раздута и неефективна администрация. “Стягането на юздите” е едно от най-похвалните стъпки на ГЕРБ засега. Вероятно могат да бъдат изведени и още позитивни моменти от предприетия нов политически курс след изборите.

Впечатление обаче ми прави управленското “стъписване” в някои области като например здравеопазването, където липсва идея и план за реализирането на наистина болезнени мерки, които трябва да бъдат предприети. Оправданията и отлагането във времето няма да доведе от само себе си до подобряване на състоянието на сектора. Ако не се задействат жизненоважните реформи, най-скоро ще лъсне истината, че всичко си е останало по старому и българското здравеопазване продължава “да боледува.”

Не на последно място трябва да се обърне внимание и на загатването в вчерашната преса, че ГЕРБ може да предприеме данъчни повишения. Опасявам се, че притиснато от дефицита в бюджета и от обещанията за намаляване на осигурителната тежест, управлението на ГЕРБ ще тръгне към увеличаването на някои налози в Бюджет 2010.  Дано това не се случи. Трябва да признаем обаче, че задачата на управляващите в ситуация на криза е изключително трудна. Ако новото правителство продължи своя реформаторски стремеж, то най-малкото трябва да се опитаме да разбираме и да подкрепяме това, което се прави като позитивни усилия.

За финал, нека отново да се върнем на темата за исканията на избирателите в приемните на депутатите на ГЕРБ. Време да се разбере, че по-високите пенсии, по-добрият достъп до качествено здравеопазване, и по-високата заетост не бива да се свързват пряко с избраните политици, а с реализирани програми. С други думи, не е въпросът някой, гласувал за победилата на вота политическа сила, да отиде в местния й клуб и да поиска в отплата на своята подкрепа намиране на работа.  По-важно е реализирането на програмата за заетост и мерките за нейното насърчаване да създават благоприятни възможности за тези хора да си намерят сами работа. Не е въпросът някой да отиде в приемната на депутата и да поиска по-висока пенсия. По-важно е реформата в пенсионната система да позволи на възможно най-голям брой хора да получават достойни доходи на старини. Не е въпросът някой да отиде в партийния офис и да поиска да му уредят достъп до определено лечебно заведение. По-важно системата да бъде реформирана така, че да му позволява качествено здравеопазване.

Примерите могат да бъдат безброй, но каква е разликата? В единия случай просто се решава краткосрочно даден частен проблем. Във втория става дума за провеждане на целенасочена политика с дългосрочни позитиви. Когато един демократично мислещ човек гласува за определена политическа сила, той може би си мисли именно за това как ще бъдат разрешени неговите частни въпроси, но очаква това да стане единствено чрез реализирането на определени политики. Политики, които ще са в негова полза, но и в полза на цялото общество. Именно това е рационалният вот, който трябва да води след себе си и рационални очаквания. Всичко останало е просто разновидност на шуробаджанащината в партийна форма.