Архив за февруари, 2010

Прочетох във в. Сега новината, че стартирането на програмата за студентско кредитиране се отлага за пореден път. В кризисната ситуация забавянето на тази мярка, изискваща държавно финансиране и гаранции, вероятно ще спести публични ресурси. Замислих се обаче дали именно кризата не изисква нейното по-бързо въвеждане. Всяко заделяне на държавни пари за образование не е просто харчене, то е инвестиция в дългосрочните ползи за цялото общество и икономиката на страната ни. Въвеждането на реално студентско кредитиране би позволило на сегашни и бъдещи студенти да получат търсеното от тях образование без допълнителни пречки и затруднения. Излишно е да казвам, че това създава национален ресурс и повишава конкурентоспособността на икономиката ни.

За да обясня какво мисля, ще направя леко отклонение от темата. Миналата събота участвах в среща на представителите на частните болници с представители на управляващите. На нея управляващите представиха какви са намеренията им за т.нар. преструктуриране на болници и въобще предвижданите стъпки в здравната реформа. Представителите на частните лечебни заведения пък направихме обща декларация и представихме своите виждания за промени в сектора. Ясно е, че управляващите ще отстъпят от позицията за закриване на неефективните, малки болници под натиска на общините и поради липсата на организация за това. Казвам всичко това, за да направя паралел между сферите на здравеопазването и образованието и тяхното състояние понастоящем.

Политически активните и гласуващи граждани в момента са преобладаващо от групата на по-възрастните хора в България. В голямата си част това са онези, които биха пострадали най-много при закриването на болниците в малките градове и които най-тежко ще понесат, ако реформата не бъде извършена по правилен начин. В крайна сметка тези граждани най-много разчитат на социалните функции, които изпълняват тези неефективни лечебни заведения. Ясно е, че управляващите трябва да мислят сериозно над този проблем. От друга страна обаче най-лошият вариант е да се отстъпи от вече започната реформа единствено с цел да се спре нарастващото недоволство срещу правителството. Такова управленско поведение ни обрича на постоянен застой и нерешени проблеми, защото е ясно, че тежките реформи дават своите положителни резултати в дългосрочен план.

Това важи както здравеопазването, така и за образованието. В момента примерно се изразходват далече повече средства за социални помощи при безработица, отколкото за малки насърчителни мерки в подкрепа на придобиването на добро образование, каквото е студентското кредитиране например. Дали е случайно, че правителствените мерки са насочени преобладаващо към онази част от населението, която е по-малко икономически активна, но далеч по-политически мобилизирана. Младите хора по традиция са обществено индиферентни и преобладаващо не се възползват от правото си на глас. Те не се интересуват много от политика и смятат, че реализацията им не зависи толкова от управленските решения. Казано по-ясно, те не са след “целевия електорат” на нито едни управляващи, независимо кои са те. Сегашното правителство също не прави изключение. За да гарантира стабилността си, то се движи по линията на най-малкото съпротивление. А именно, удовлетворява исканията на онези слоеве на населението, които са най-социално чувствителни, най-мобилизирани за изборно участие, но за жалост и най-малко допринасят за движението на България напред. В крайна сметка и при изготвянето на държавния бюджет за 2010 за социални плащания бяха отделени най-много пари. Днес се вижда обаче, че за финансиране и гаранции за преференциално студентско кредитиране все още не може да се намери ресурс. Засилената социалната роля на държавата е изключително нужна, за да се смекчат настоящите негативни ефекти от кризата. Само инвестициите в образование обаче ще осигурят нужната национална конкурентоспособност, за да се възстановим от тази криза в перспектива. Ако сегашната политика продължи, то може да се окаже, че в бъдеще няма да има подготвени хора, които да спомогнат на България да се отласне от дъното и да се върне по пътя към просперитет.

Както неведнъж съм казвал, образованието наравно със здравеопазването са двете системи, където в най-голяма степен могат да се осъществят превантивни мерки за подобряване на качеството на човешкия потенциал на страната ни – за доброто физическо и интелектуално развитие на българските граждани. Защото след кризата икономиката ни ще се нуждае не просто от здрави, но и от образовани и квалифицирани кадри, които да измъкнат държавата от неминуемите икономически последици. Поради тази причина влагането на средства в образование и здравеопазване всъщност са най-доброто вложение, което може да направи всяко едно управление. Разбира се, понякога тези вложения изискват болезнени мерки, които няма как да се извършат, ако управляващите се грижат единствено за имиджа си на момента.

От седмица насам се засилва дискусията за разполагане у нас на елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО). Дебатът тръгна от едно изречение “между редовете” по време на публична реч на новия американски посланик Джеймс Уорлик миналия петък. След него последваха въпроси към министър-председателя Борисов. И двамата наблегнаха на думата “разговори”, г-н Уорлик дори ги нарече “неформални”  и то не “преговори.” Това обаче не попречи на Русия да реагира мигновено и само ден по-късно чрез външния си министър Сергей Лавров да поиска обяснение от България. Стигна се дори до там т.нар. Приднестровска република да обяви, че е готова да приеме руски ракетни комплекси в отговор на западния ракетен щит. Ясно е, че светкавичната руска реакция и сериозно раздвижване само в рамките на седмица едва ли може да бъде предизвикано от няколко случайно изпуснати фрази. Какво в действителност се случва обаче е трудно за разгадаване. Това се дължи най-вече на факта, че при междудържавните отношения на нашата страна с Русия обществото и гражданите не знаят много подробности. От там и всяка интерпретация може да е погрешна. Не може да се приемат като напълно чиста монета дори и чисто експертните становища поради факта, че става дума за изключително важни геостратегически интереси и самите експерти са също политически ориентирани и пристрастни.

България е член на ЕС и партньор в Североатлантическия пакт. Няма да се уморя да

(more…)

08 февруари, 10

Изборът на Украйна

Категория: Стари публикации

Малко повече от пет години след Оранжевата революция Украйна отново избира своя президент. По предварителни неофициални данни победител е Виктор Янукович с много малка преднина. Още преди вчерашният втори тур другият претендент, Юлия Тимошенко, се закани, че в случай на загуба ще организира нови “оранжеви” протести поради големите нарушения и недемократичните според нея изменения на избирателния закон дни преди вота. От щаба на Янукович пък вече обявиха победата си и призоваха Тимошенко, ако се смята за европейски политик, да признае поражението и да поздрави опонента си. Засега изглежда, че това няма да се случи толкова бързо и лесно и може би ще станем свидетели на поредната ескалация на вътрешнополитическото напрежение в Украйна.

Ситуацията в Украйна в действителност е много сложна. Резултатите от президентския вот потвърдиха сериозното разделение, на което е подложена страната. Отвъд традиционния политически спор между привържениците на прозападната и про-руската ориентация на Украйна за момента, тлее и още един вид противопоставяне. То идва от миналото и очевидно все още не е изживяно. От едната страна в това разделение стоят рускоезичните украинци, които имат в родовите си корени руснаци. Въпреки че те са приели Украйна като своя родина, явно у тях все още тлее страхът от дискриминация – пак повтарям, че имам предвид страхове, които идват от миналото и са насочени към бъдещето. Разбира се, тук трябва да се обърне внимание и на целенасочените усилия на Русия да развива тези притеснения и да подкрепя онези сили, които привидно са готови да предпазят това украинско население от дискриминационно отношение в един бъдещ момент. От другата страна в противопоставянето стоят онези граждани на Украйна, които имат чисто украински произход. При тях по механизмите на родовата памет от поколение на поколение се предават спомените от 30-те години на миналия век. Политиката на Сталин и СССР, довела до известния в историята “голям глад”, причинил смъртта на милиони украинци, репресиите по време на Втората световна война и по-късно през комунистическия режим и т.н. продължават да мотивират техните политически избори на базата на емоцията.

В тези сложни отношения крайностите и вътрешните борби в лагера на вторите водят до допълнително разединение. Това, разбира се, дава предимства на про-руските сили в страната. Утешителното в случая е промяната на крайната позиция на Янукович по отношение на външнополитическите приоритети на Украйна. За разлика от 2004, понастоящем той заявява, че страната трябва да се насочи по пътя на европейската интеграция. Макар и нюансирано Янукович вече приема сближаването с ЕС. Разбира се, по въпросът за членство в НАТО продължава да е категорично против. Все пак сближаването на позициите на двата лагера поне по отношение на европейското бъдеще на Украйна показва, че в изминалите години е постигнат някакъв напредък. Не може народ, който живее на една и съща територии и който по същество изгражда една нация, да се развива хармонично, ако тези болезнени и ясни разграничителни линии не бъдат туширани. Да се надяваме, че демонстрацията на гъвкавост и промяна във вижданията за про-европейската ориентация на Украйна в средите на привържениците на Янукович е искрена. Постигането на вътрешен консенсус поне по въпроса, че бъдещето на страната е в ЕС, дава основа за преодоляване на тежкото противопоставяне.

Съвсем отделен обаче е въпросът дали ЕС, който в момента все още доизгражда своите структури и институционален облик и който все още не е напаснал механизмите за своето ефективно функциониране, е готов за едно разширяване на изток. Европейската перспектива пред Украйна обаче трябва да бъде заложена занапред. Както тази страна трябва да се подготви за своето евентуално членство, така и самият ЕС трябва да положи усилия да бъде ефективен при бъдещ разширителен процес. Ако това не се случи, противниците на Европейския съюз в Украйна ще имат допълнителни аргументи да насочват страната обратно в прегръдката на Русия.