Архив за март, 2010

26 март, 10

Ден на Тракия

Категория: Стари публикации

Днес отбелязваме 97- годишнината от Одринската епопея. На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. е превзет` Одрин, считан по онова време за една от най-добре укрепените и непревземаеми крепости в Югоизточна Европа. С тази победа завършва една от най-блестящите операции на българската армия през Балканската война, донесла свободата на тракийските българи. Именно поради тази причина днешната дата е избрана да празнуваме и Деня на Тракия. Всяка година на този ден се отдава почит на тракийските българи и тяхната роля за съхраняване на едно от най-богатите исторически и културни наследства в Европа. Като потомък на тракийски бежанци и аз ще отбележа днешната годишнина, поднасяйки цветя на паметника в градинката между ул. Опълченска и ул. Пиротска.На тържеството беше открит и паметник на екзарх Антим I. Използвам тази публикация да честитя празника на всички тракийски потомци!

shukri-pasha.jpg

Снимка: Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.)

26 март, 10

Благовещение

Категория: Стари публикации

Над 15 години САГБАЛ “Д-р Щерев” отбелязва Благовещение. На 25 март нашата клиника празнува заедно с родителите и децата, родили се при нас или появили се на този свят благодарение на усилията и грижите на нашия екип. Избрали сме тази дата символично – според християнската традиция на този ден празнуваме благата вест за зачатието на света Богородица, която архангел Гавраил носи на света. Според народните вярвания пък именно това е денят, в който се отбелязва новото начало, идващо с пролетта. Празникът Благовещение символизира настъпването на пролетта в семейството, благословено с появата на свое дете. Избрали сме именно на този ден да отбелязваме неформалния празник на нашата клиника, заради силната обвързаност на екипа ни от лекари, акушери, ембриолози, санитари и административен персонал с целия процес на създаване и поява на нов живот. Радвам се, че с всяка изминала година все повече семейства и техните нови членове се присъединяват към нашия общ празник!

picture-209.jpg

По традиция преди да се порадваме на организирания от нас детски празник “Благовещение”, вчера на специална пресконференция представихме годишния отчет на клиниката ни. От тук можете да видите презентацията на д-р Даниела Савова към представения от нея отчет за 2009 г. за родилното и гинекологичното отделения, лабораторните изследвания и информационната дейност на МЦ „Репродуктивно здраве” и САГБАЛ „Д-р Щерев”. Презентацията на д-р Таня Тимева към нейното представяне на отчет за извършените в клиниката АРТ процедури през 2009 г. може да видите от тук.

Радвам се, че постигнатите резултати от екипа ни се подобряват всяка година.  Изразявам надеждата и готовността на всички в нашата клиника и през тази година да продължим да създаваме радост и да носим блага вест на все повече родители, желаещи да дадат нов живот!

Всяка година поне на няколко пъти се случва да има недостиг на различни животоспасяващи лекарства за онкологични или хронични заболявания. В момента сме свидетели на поредната криза в това отношение. Няколкократно съм заявявал, че причината за този недостиг е в порочни механизми от държавната лекарствена политика, които се поддържат с години наред. Очакванията бяха, че със смяната на управлението ще има и промяна на модела, но за жалост това не се случва. Ако мога да се изразя на шега, лекарствената политика продължава по станишевски без Станишев. Явно има кръгове, които имат изгода нещата да си продължават по старо му. В крайна сметка се оказва, че прекалената държавна регулация във фармацевтичния сектор, която уж се налага, за да пази правата на пациентите и потребителите, просто води до ефекти в техен ущърб.

Трябва да се разбере, че при хроничните и онкологичените болести трябва да има солидарност и тя трябва да е по-силна изразена, отколкото при другите заболявания. В НЗОК се събира ресурс, но той не е достатъчен да се покрият разходите по най-тежките заболявания. Поради тази причина е необходимо лечението на тези онкологични, хронични или терминални случаи да бъде допълнително компенсирано чрез специални програми на министерството на здравеопазването. Това трябва да става без значение къде се извършва съответното лечение. В крайна сметка, ако сегашното управление действително иска да води дясна политика на практика, то е чудно защо не се насочва към програмното финансиране на болниците специално за лекуването на онкологични и хронични случаи.

Самата организация на процеса на доставяне на лекарства трябва изцяло да се промени. Сега виждаме как пожарно се предприемат действия по конкретни казуси. Излиза информация, че няма лекарства за определен тип заболяване, общественото напрежение се нагнетява, следва ad hoc действие на държавата и временно решение на въпроса. После следва същата схема за друг медикамент и така в една безкрайна порочна верига. Междувременно непрекъснатото забавяне коства страдание и нерви на нуждаещите се болни. Потвърждава се моята теза, която нееднократно публично съм представял и заради, която съм търпял много неприятности. Става дума за това, че болните, които получават по държавна поръчка медикаменти, периодично се поставят изкуствено в ситуация на дефицит на тези лекарства на преференциални цени. Според мен има групи държавни чиновници, които умишлено спъват и удължават времето за провеждане на търговете за тези медикаменти. Хората, които са болни, естествено, не могат да чакат без лекарства, докато съответният търг приключи и се принуждават да ги купуват от аптеките на пазарни цени. От тук може да бъде направено заключението, че забавянето е умишлено, за да може болните да се насочат към свободния пазар и да изкупуват залежалите партиди, които са на свободна продажба и към които така или иначе може да има търсене единствено от тези потребители. Лесно е да се предположи, че ако държавната поръчка се изпълнява систематично и точно, то тези лекарства никога няма се продадат, защото по принцип ползващите ги хора, разчитат на преференциалните медикаменти, които държавата трябва да им осигури. Тази порочна практика се реализира със законови средства, без да има възможност да бъде посочен конкретния виновен. По лошото в случая е, че макар да има многобройни механизми за прекъсването й (един от най-простите е търговете да се провеждат с определен срок аванс, за да не се стига до забавяне), очевидно няма воля за намиране на решение.

Освен това е абсурдно български граждани да отиват в съседните ни държави, за да намират по-евтини лекарства. Оправданието на чиновниците е, че у нас съответните медикаменти са по-скъпи, защото фирмата-доставчик е представила такава цена. Това е така обаче просто, защото потреблението у нас е далече по-малко и това е допустимо най-ниското пазарно ценово ниво, определено от обективни фактори. Никой чиновник обаче не се замисля, че крайната цена у нас е по-висока най-вече заради твърде ниския процент от стойността на медикамента, който се покрива от държавата. Най-вече поради тази причина, а не заради разлики в цените, в съседните държави лекарствата са по-евтини. Недоволството на гражданите обаче се насочва в неправилната посока – към фармацевтичните доставчици, а не към държавните органи. Най-важното в крайна сметка е едно животоспасяващо лекарство да достигне до нуждаещите се от него с минимална цена – те трябва да платят единствено базова сума, чрез която да докажат, че имат нужда от този медикамент, а няма да го вземат просто да им залежава в домашните аптечки. Останалото трябва да се покрие от държавата чрез насочване на част от солидарно събрания ресурс за здравеопазване.

Това, което обаче най-много липсва в българската лекарствена политика е стратегическият поглед. При постоянно растящото потребление на лекарства експертите по здравен мениджмънт на държавно ниво би трябвало да се замислят за причината, да се запознаят със успешния чужд опит и да предложат решения. В целия цивилизован свят се залага на насочване на средства към превантивни профилактични програми с цел да се намалят нуждите от използване на лекарства за по-късно лечение на развити заболявания. За съжаление у нас все още не се осъзнават предимствата на профилактиката и в това отношение България се доближава по-скоро до страните от Третия свят.

В заключение може да се каже, че явно за определени групи от чиновници и политици сегашната система е много удобна и изгодна. Поддържането на това вредно статукво обаче преминава през страданието на невинни хора. Ако ние продължаваме да обръщаме внимание на проблемите с недостига на скъпоструващи лекарства единствено, когато се развие поредния случай, при който кратковременно публично се търсят виновници, а не дългосрочно решения, то ние ще си останем в сегашния порочен кръг. Нужна е воля за промяна, яснота какво трябва да се промени и знание как да се промени. И трите сякаш липсват на сегашните управляващи.

 

Тази седмица стана ясно, че управляващите ще предприемат увеличаване на здравните вноски още от април тази година. Темата вече предизвика сериозна дискусия, като предполагам, че дебатът тепърва ще се разраства. Следейки различните политически мнения оставам с впечатлението, че някои хора, особено сред сегашните управляващи, нямат никаква яснота за нужните стъпки по отношение на здравната реформа. Разбира се, сред тях съществуват и такива, които знаят какво трябва да се прави, но докато са на власт предпочитат да не го реализират, защото “лечението” под формата на реформа е болезнено. Всъщност никой не обича да го боли, но временното страдание си заслужава, ако това води до по-дълъг, по-здрав и по-добър живот. Здравната ни система в момента е болна и нейното оздравяване няма да стане чрез лъжи, заблуди и псевдо-реформи.

Нека първо видим какви са фактите за издръжката на българското здравеопазване. Здравната ни система се издържа реално с повече от 7% от БВП (виж сведенията на СЗО) т.е. при 66 млрд лв БВП за 2009 г за здравеопазване се харчат повече от 4.6 млрд лева . Факт е обаче, че от тези над 7% едва 4,2% или 2.8 млрд лв. се осигуряват от публични средства според Бюджет 2010, а останалите се плащат от населението. В реални числа доплащането от гражданите е в размер на 1.8-2 млрд. лева. Тъй като едва 1% от тази сума в момента се покрива от доброволно осигуряване, то останалата средства идват от кешови плащания директно от джоба на пациентите. Фармацевтичната индустрия пък обясни и доказа, че у нас държавата поема едва 37% от лекарствата в аптеката, а останалите 63 % се плащат отново от джоба на гражданите. При около над 1,5 млрд. лева, харчени за лекарства всяка година, това означава, че хората в България сами поемат близо 1 млрд. от тези разходи. За сведение във Франция например гражданите доплащат не повече от 15%, а в Австрия процентът не надвишава 10%. Общо взето на европейско ниво този показател в различните държави на ЕС е между 5 и 25 %, а останалото се поема от публични средства. Може да се каже, че у нас не се харчи малко за здравеопазване, но недостатъчна част от това “харчене” е под формата на публично финансиране и това създава проблеми, обуславя неефективността на системата, лишава от достъп стотици хиляди български граждани и повишава гражданското недоверие в нея. Защо обаче е възможно у нас да има такъв огромен процент от кешови плащания. Единият отговор, естествено, е нереформираната система. Има всъщност и друго обяснение и то се крие в изключително ниските корпоративен данък 10%, данък за физически лица 10% и снижаваща се осигурителна тежест. В крайна сметка се оказва, че е невъзможно да има едновременно и ниски данъци и осигуровки, и отсъствие на кешови плащания. Някой трябва да плати сметката. В здравеопазването, както и навсякъде другаде, няма безплатни неща. 

При тази ситуация се оказва, че най-големите губещи са онези близо 1,5 милиона български граждани с нисък социален статус, които имат ограничен или напълно отсъстващ достъп до медицинска помощ. Именно тук се крие основният проблем – тези хора просто нямат средства да си доплатят за здравни грижи. При кешовите плащания, макар да са в смайващия размер от около 2 млрд. лева, просто липсва солидарният елемент. С други думи, гражданите в неравностойно положение просто не само не могат да се възползват от този ресурс, но и няма система, която да ги защити.

Какво трябва да се направи, за да преодолее тази заплетена и то не отскоро ситуация? Предложенията трябва да са комплексни, а не на парче, добре обмислени, а не с първата дошла на ум идея, ситуирани и прилагани последователно във времето, а не хаотични. Решението на правителството за увеличаване на здравната вноска е правилно. Това увеличение ще промени веднага нарушеното съотношение между публичните средства за здравеопазване и кешовите плащания от джоба на гражданите. Цените на медицинските грижи няма да се променят и след като по-голям процент от тях ще може да бъде покриван от тези публични средства, необходимостта от доплащане ще се намали. Повишението на здравната вноска обаче само по себе си не е достатъчно. Да си припомним, че увеличението от 6% на 8%, наложено от предходното управление, без това повишаване да бъде част от цялостна стратегическа визия за развитие на сектора, само по себе си не доведе до желания положителен резултат. Необходима е една поредица от съпътстващи мерки за една цялостна успешна промяна в българското здравеопазване:

- Необходимо е целият ресурс от здравноосигурителни вноски да се използва по предназначение. Арогантно е да се правят финансови “алабалистики” и да се замразяват във фискалния резерв средства, които са събрани от българските граждани като здравно осигуряване, но се третират като част от консолидирания бюджет. Още по-арогантно е да се предлага сложен тристълбов модел на здравно осигуряване, който не би довел до нищо повече от злоупотреба със събраните пари на осигурените. При този модел дял от задължителните здравноосигурителни вноски трябва да отиват наготово в частните фондове, вместо тези дружества да се преборят на пазара за тях. Ясно е, че при такова решение от съществуващите 21 фонда до този ресурс ще се преборят не най-добрите, а тези, чиито ръководства са най-близко до властта в момента. Те пък вероятно ще се отплатят чрез пълнене на “черни” партийни каси;

- НЗОК не се нуждае от „голям резерв.” Тези пари се натрупаха от 2001 г. нататък поради липса в онова време на механизми за харченето им, но на финансистите от НДСВ им хареса да ги държат в консолидирания бюджет като „преходен остатък„. Никой не можа да обясни до днес защо те не се харчат по предназначение. Правителството на Станишев хареса този подход, задържа парите в консолидирания бюджет, но го кръсти на по-благозвучното „ голям резерв”, без никъде в законите да е регламентиран такъв и най-важното без въобще да е необходим подобен „резерв”. Въобще, пълно баламосване на народа!!! Здравните плащания се плащат месец за месец и не е възможно Касата да фалира. Нека не се спекулира с подобна опасност. В момента се събират месечните здравноосигурителни вноски и събраните средства се харчат текущо. Просто няма натрупване на задължения, за да има нужда от значителен резерв. „Големият резерв”, който в момента е от порядъка на 800 млн. лв. и влиза в консолидирания бюджет, се подържа с единствената цел правителството да може да покрива дефицитите в бюджета . Замразените средства трябва да бъдат използвани за финансиране на здравеопазни дейности;

- Нека управляващите не заблуждават както самите себе си, така и гражданите, че е възможно да наложат реално остойностяване на медицинските грижи. Остойностяването трябва да даде стойността на една медицинска дейност, извършена с фиксирано оборудване от безименен специалист в безименна болница за един средностатистически пациент. Ако се промени само едно от неизвестните в уравнението, това остойностяването ще се окаже чисто и просто един безсмислен труд или поредния опит за административно наложени мерки. Да не говорим, че от стойност на дейността до нейната цена разликата е още по-голяма. Всеки знае, че цената на една услуга, в случая здравна грижа, се влияе от редица допълнителни фактори освен себестойността. В крайна сметка т.нар. остойностяване може да бъде от полза единствено за правилното разпределение на средствата по специалности и дейности, за които плаща НЗОК. Не могат обаче да се формират и наложат изкуствено цени на пазара на медицинската помощ и грижи. Това просто ще бъде поредната недообмислена идея, родена от любители-администратори по здравен мениджмънт;

- Държавата и Здравната каса трябва ясно да определят и оповестят един ясен пакет с реални стойности, плащани от тях за всяка клинична дейност. Трябва да се заложат границите за това до какъв процент всяка една медицинска грижа се поема от Касата и това да бъде ясно за българските пациенти. Тази мярка веднага ще отключи възможности за действие на доброволните здравноосигурителни фондове, които сега са блокирани от законовото положение, че НЗОК плаща всичко, което всъщност е една голямомащабна лъжа;

- Всяко лечебно заведение трябва да определи и оповести своите цени след анализ и разчет на средствата, които са необходими за издръжката по дейности и заплащане на медицинските специалисти. По този начин ще бъде регламентирано прозрачно доплащането на здравните грижи. При това, без да се налага включване на измислени категории като “избор на лекарски екип” или “ВИП условия.”

- Държавата трябва да поеме доплащането на най-малко половин милион социално слаби граждани. Останалите, ако не искат да доплащат по-скъпо кешово, ще могат да си направят допълнително здравно осигуряване. По този начин чрез принципа на солидарността ще намалее от два до три пъти сумата на плащанията на ръка.

- При наличието на нормални финансови взаимоотношения, основани на пазарни принципи и солидарност, държавата и общините трябва да се насочат към приватизация на здравни дейности и активи. С освободените и придобити средства ще могат да се осигурят на населението по-голям достъп до медицински грижи, повишено качество на здравеопазване и преди всичко профилактични мерки.

Чрез изброените стъпки за няколко години гражданите на България, хронично болните и медицинските специалисти ще разберат, че нещо в здравната система се е променило. Алтернативата е управленските лъжи да продължават, здравеопазването ни да затъва все повече, а всички ние да продължаваме да търпим и да се измъчваме все повече. Трябва да изберем какво искаме!

Скъпи приятели и читатели на блога,

Електронният ми дневник вече съществува над 3 години. През това време в него засегнах разнообразни теми от сферата на политиката, развитието на гражданското общество, международните отношения, реформата в здравеопазването, репродуктивното здраве, здравното осигуряване и т.н. И занапред ще продължавам да се интересувам и да коментирам въпроси свързани с тези тематични области. Следейки коментарите на участниците в блога от последните месеци обаче виждам, че се открояват три теми, които предизвикват по сериозна дискусия, отправяне на въпроси и размяна на мнения. Често те не са пряко свързани със статията, под коя се поставят, вероятно поради факта, че техните автори не са намерили по- подходяща в блога, за да изразят позицията си или да зададат питането си. Затова реших да открия отделни статии, които да представляват нещо като форум, където да се поставят мнения по съответните тематични области (по-долу съм приложил линкове към тях).

Първата тема, която се коментира от посетителите на блога ми е тази, свързана със съвременните репродуктивни технологии. Създавам статията “Форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве”, където всеки желаещ да отправи въпрос или да предизвика дискусия по определен проблем може да го направи. В нея съм описал редът и начините, по които може да се свържете с мен или да си насрочите преглед в клиника “Д-р Щерев”. Ще се радвам да отговарям и тук на различните въпроси, които са от моите компетенции и по които има възможност да се даде мнение по интернет.

Втората тема, която също се откроява със засилен интерес е тази за тракийските бежанци. Тези от вас, които следят блога, знаят, че съм потомък по майчина линия на българи - бежанци от Беломорска Тракия. Откривам статията “Форум на тракийските потомци”, където можем да продължим да обсъждаме и да се информираме за различни въпроси, лични истории и организирани събития, свързани с тази тема. Надявам се все повече потомци на тракийски бежанци да се включат тук, за да се превърне той в действително място за виртуални срещи помежду ни. А защо не и за организиране на общи реални такива.

Третата тема, естествено е тази свързана с политическите и обществените процеси в страната. Създавам отделната статия “Форум за политика и гражданско общество”, където всеки може да повдигне и да коментира вълнуващите го теми от обществено-политическия живот. 

Надявам се, че с тези новооткрити своеобразни форуми блогът ще се превърне място за дискусия, размяна на мнения, отправяне на въпроси и публикуване на информация по съответните теми.

Можете да влизате в конкретната статия/форум като кликнете на линка по-горе, оцветен в синьо. За всеки случай прилагам и директните линкове на всеки от форумите:

- Форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве - http://www.atanas-shterev.com/?p=586

- Форум на тракийските потомци - http://www.atanas-shterev.com/?p=587

- Форум за политика и гражданско общество - http://www.atanas-shterev.com/?p=588

Темите могат да бъдат открити и в секция “Форуми” на блога.

Скъпи приятели,

Като потомък на българи - бежанци от Беломорска Тракия, съм радостен да открия на блога си тема, в която да можем да обменяме информация, да представяме свои спомени за нашите предци и да дискутираме въпроси по темата. Надявам се този форум да се превърне в място за виртуални срещи на тракийците, а защо не и за организиране на реални такива в бъдеще.

(моля, използвайте Новия форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве, за да отправите своето запитване. В настоящият форум вече има над 1000 коментара, което го прави тромав и нечетим - кликнете на червения надпис, за да се насочите към новия форум)

Уважаеми читатели на блога,

Реших да открия тази тема под формата на форум, където всеки от вас може да представя различни тези и становища по горещите въпроси на деня, по хода на обществено-политическите процеси и по развитието на гражданското общество в България.

В събота (27 февруари) се проведе събрание на Съвета на регионите на Българска нова демокрация (БНД). По устав това е вторият по важност орган на партията след Конгреса. Целта на срещата на Съвета на регионите бе да се направи оценка на настоящата политическа ситуация и първите стъпки на правителството на ГЕРБ, да се представи организационното състояние на партийните структури и да се очертаят перспективите на БНД занапред. Една от задачите от дневния ред беше и да се вземе решение за подготовка и свикване на конгрес на партията. Като председател на Контролния съвет на БНД със задоволство отбелязвам, че се получи едно легитимно и конструктивно събрание на Съвета на регионите с участието на представителите от ръководството на партията и координатори от всички райони на страната, където партията ни има структури.

На първо място трябва да спомена последното и най-важно решение, което се взе на срещата - а именно определяне на срок до 24 април за провеждане на пълна организационна инвентаризация на централно и местно ниво с цел представяне на предложения за обновяване на състава на ръководните органи на БНД. В този двумесечен период Централния изпълнителен съвет на партията ще проведе няколко свои заседания за определяне на стратегическите насоки и политическото поведение на партията от тук нататък. На следващата сбирка на Съвета на регионите в края на април ще бъде определена датата за свикване на Конгрес, който ще избере ново ръководство, ще утвърди стратегическите цели и ще стартира подготовката за местните избори 2011. 

Една от основните теми, която обсъдихме по време на дискусията тази събота, беше отношението на БНД към управлението на ГЕРБ. Като представители на дясна партия ние от БНД заставаме зад намеренията на сегашните управляващи за задействане на отдавна отлагани реформи в секторите на здравеопазването, образованието, държавната администрация, съдебна система, вътрешен ред и сигурност и т.н. Въпреки това смятаме, че заявките за водене на определен тип политика не са достатъчни, ако няма реални действия в тази посока. Приветстваме също така стремежа за постигане на фискална стабилност чрез ограничаване на публичните разходи, но припомняме, че той не бива да се превръща в цел, а в средство за връщане на страната ни по пътя на икономическо развитие. Финансовата стабилност на държавата не би означавалa почти нищо, ако тя се постига за сметка на тежки затруднения и поставяне под въпрос на оцеляването на българския малък и среден бизнес. Основавайки се на нашите десни разбирания ние вярваме, че именно този бизнес е гръбнакът на българската икономика, който може да я изведе от кризата и да подпомогне възстановяването й след нея. По отношение на външната политика ние от БНД изразяваме задоволство, че страната ни в момента има проевропейско правителство, което полага усилия да България да бъде предвидим и стабилен партньор в рамките на ЕС и НАТО. Оценяваме демонстрираното желание да бъдат преразгледани определени договорки, които биха ни поставили в зависимо положение от Русия. Същевременно обаче у нас будят притеснение разнопосочните сигнали, които излъчват представителите на правителството, що се отнася до важни енергийни проекти и най-вече строежът на АЕЦ “Белене”. По отношение на демонстрираната воля за борба с организираната престъпност от БНД заставаме зад мнението, че страната ни отдавна се нуждаеше от активни мерки в тази посока. Разбира се, надяваме се, че широко оповестените полицейски акции от последните месеци са реализирани по всички законови правила и ще доведат до реални осъдителни присъди, ако бъде доказана виновност на арестуваните. В противен случай българското общество за пореден път ще е станало свидетел на полицейска публичност за сметка на ефективност. От тази гледна точка смятаме, че набиращия сила конфликт между представителите на съдебната система и изпълнителните органи за сигурност и вътрешен ред може да има непродуктивни последици. Вярваме, че при наличието на достатъчни доказателства, събрани от полицията и разследващите институции по надлежния ред и демократичните правила, съдът ще наложи очакваните от обществото мерки и присъди. Опитът за оказване на политически натиск и манипулиране на публичните очаквания е неприемлив за една европейска демократична държава, каквато България се опитва да бъде. Същевременно продължаваме да смятаме, че българската съдебна система продължава да се нуждае от сериозна структурна и персонална реформа, която да повиши нейната независимост и ефективност. В заключение, участниците в Съветa на регионите на БНД се обединихме около становището, че на този етап добрите реформаторски намерения на правителството са налице, но желаните резултати все още се очакват.