Архив за април, 2010

Миналата събота (24.04) се проведе събрание на Съвета на регионите, в което взеха участие представители на БНД от цялата страна. Една от основните точки в заседанието беше анализът на актуалната политическа ситуация с оглед на бъдещите действия на партията. Срещата започна с представяне на анализ на водеща социологическа агенция на основните тенденции в публичните нагласи. Социологическите данни показват няколко генерални извода. Правителството на ГЕРБ се радва на голяма популярност по отношение на политиката на решителни действия срещу престъпността, серията на арести се приемат положително от голямата част от обществото, а демонстрацията на желание за въздаване на справедливост, за битка с корупцията и миналите злоупотребите среща подкрепата на българските граждани. На свой ред обаче доверието към управляващите по отношение на техния капацитет да се справят с негативните процеси в българската икономика и да предложат адекватни анти-кризисни мерки все повече намалява.

Данните за нагласите показват, че поведението на министър-председателя, залагащ на образа на супер-управника с “твърдата ръка”, стремящ се да “огрее” навсякъде и да защитава интересите на “обикновения човек” срещу корумпирания бивш/настоящ елит подържат високия му рейтинг. Тази демонстрация на решителност, непоколебимост и неуморност е похвална и очевидно импонира на масовото съзнание. За съжаление с този тип политика може да запазва рейтинга на премиера, но не се решават действителните проблеми в страната. Пътят на всяко популистко управление е постлан с рози, поне за известно време. Той обаче неминуемо води към ада. “Адът” може да е под формата на продължителен застой в развитието на България или пък да се изразява във възраждане на политическите репресии, за да се тушира недоволство или критика. Управленските неуспехи в реалните реформи, както и по отношение на стабилизирането на българската икономика, независимо от популярността на водача на правителството, водят до известен отлив на подкрепа към кабинета на ГЕРБ като цяло. Този отлив се балансира най-вече от демонстрацията на решителност в сектора на сигурността. За съжаление в останалите важни сектори като здравеопазване, образование, пенсионна система, държавна администрация, публични финанси, се наблюдава сериозно изоставане или директен отказ от реформи.

Въз основа на тези данни нашето заключение е, че и занапред премиерът все повече ще разчита на своя популистки подход. Евентуалните провали на правителството в различните сфери на държавното управление пък биха били смекчавани чрез решителни действия там, където засега властта показа силата си – арестите и създаването на усещане за налагане на дълго чаканата справедливост. Другата линия на неутрализиране на възможното социално напрежение естествено е предприемане на краткосрочни популярни мерки в полза на определени социални групи. С други думи чрез смес от популизъм и показни действия рейтингът на премиера и донякъде на правителството ще се подържа висок за неопределен период. Естественият въпрос е докъде може да достигне ГЕРБ в този подход. Колкото повече не може да се справя една власт с истинските проблеми, толкова повече ще нараства броя на “виновните”. За да има ефект от тяхната виновност, тези хора трябва да бъдат изложени на показ, за да понесат недоволството на народа. Историческите примери за залитания по тази линия са многобройни, а опасността от изтъпления е реална. Трябва да споменем, че ние от БНД, нито пък който и да е друг от демократичния политически спектър, наред с българските граждани, не се надяваме на провал на управлението на ГЕРБ. Не сме срещу добрите намерения, които имат сегашните управляващи. Категорично обаче смятаме, че подходът за постигането им е неприемлив както от рационална управленска гледна точка, така и от демократична. В момента се неглижират проблемите на хората, които могат да извадят България от кризата и да я поведат напред. Дребният и средният бизнес е поставен в затруднено положение. Професионалистите в различни сфери страдат от липсата на реформи. Активните граждани постепенно биват натикани в ъгъла.

Това е основното противоречие на сегашното управление. Въпреки добрите намерения за промяна, интересите на онези групи, които могат да спомогнат за развитието на България са оставени на заден план. Голям брой български граждани, които чрез своите предприемачески усилия и всекидневен труд изграждат гръбнака на българската икономика, продължават да очакват рационални дясноцентристки решения и реформи. Те не могат да бъдат залъгани просто с поредната порция показни публични действия, защото оценяват доброто управление по своето благосъстояние и по просперитета на своите семейства. Именно поради тази причина ние от БНД в своите бъдещи действия, търсейки непрекъснат контакт с представителите на малкия и средния бизнес, със съсловните организации и с активните граждани по места, ще се стремим да бъдем изразители на техните интереси.

“Ако имаме една ръка и с нея трябва да гласуваме, не можем да гласуваме и за свободата, и за сигурността. Аз ще гласувам за сигурността. Много често в живота така се прави – избира се едно, не могат да се вземат и двете неща.” Това каза вчера Иван Костов, гласувайки против президентското вето върху промените в НПК. Един уж символен за българската демократична десница политик подкрепи законодателни промени, които могат поставят под въпрос постигнатия досега демократичен напредък в защитата на правата и свободите в България. Вероятно обаче този негов ход се дължи не толкова на следването на определени принципни разбирания, а на желанието просто да гласува срещу вето, наложено от Георги Първанов.

Българския обществено-политически живот страда от един много сериозен дефицит. Едно действие или изказване се преценява не по това до какво води или какви тези съдържа, а по това кой го извършва или прави. Ако той е от “нашите”, то става добро и се подкрепя, ако е от “другите”, то нещата са наобратно. Даден политик или политическа сила може да представят напълно рационални предложения и решения по определени проблеми, но за масовото съзнание по важна е не тяхната достоверност или евентуални положителни последствия, а това какво са били направили съответните политици в миналото. Подход, от който не може да произтече нищо добро. При него принципите и ценностите, на които винаги се крепи последователната политика, нямат никакво значение. Поради тази причина в България политическата позиция по абсолютно един и същ въпрос може да се изменя на 180 градуса в зависимост от това дали си на власт или си в опозиция (респективно дали си с управляващите или срещу тях в съответния момент). Това може да се определи като умела конюнктурна игра, но не и като последователно политическо поведение. А този който я прилага може да е добър “играч” и успешен “брокер”, но не и истински политик.  


21 април, 10

Vox populi

Категория: Стари публикации

Миналият уикенд пътувах до Северното черноморие. Пътят до там беше истинско изпитание – осеян с дупки, някои с големината на лунни кратери. Особено тежко беше положението след като се качих на т.нар. магистрала при Шумен. В един продължителен участък траповете по пътното платно бяха толкова начесто и толкова големи, че не просто изискваха слаломистки способности, но и попадането в тях при нормалната скорост за една магистрала, би било фатално. Замислих се какво ще се случи на многобройните чужди туристи, които това лято ще се запътят към българското черноморие и ще разчитат на пътните знаци, за да стигнат до там. Най-малкият негативен ефект ще са повредени автомобили. Средна по тежест беля ще бъде накърненият завинаги имидж на България като туристическа дестинация сред тези посетители и техните приятелски кръгове. Най-тежкото, което може да се случи, са истински трагедии на пътя. Разбира се, има още месец и нещо до началото на активния сезон, но никъде по пътя не видях и най-малкия индикатор, че скоро започват ремонтни дейности. Нямаше дори и знаци за нередности на пътя или поне предупреждения, че е нужна съобразена скорост. Имаше само знак за начало на магистрала, а след него този, който се излъже да му повярва, се изправя на път, подхождащ за държава в разгара на тежък военен конфликт, а не на страна-членка на ЕС.

Това вероятно е резултат от широко прокламираното орязване на публичните разходи, свиване на харченията и по-строга фискална политика. Чудно е обаче как така само в първите два месеца на годината по данни за изпълнение на бюджета имаме увеличаване на разходите с 22 % в сравнение със същите месеци миналата година, сред което тези за заплати за администрацията растат с 13%, за текуща издръжка с 7,4%, а за социални плащания с близо 29 %. Очевидно т.нар. “стягането на коланите” е със сгрешени приоритети. Но какво да очакваме от правителство, което изключително много държи на подържането на рейтинга си сред различни социални групи за сметка на дългосрочните (и за жалост болезнени) реформи. Има една дума за подобен управленски подход и тя е популизъм. Трябва да признаем обаче, че популизмът в политиката вирее най-добре в гражданска среда, която го насърчава и дори очаква. От публикуваните в днешните медии социологическо проучване за одобрението/неодобрението на българите към най-важните реформи и мерки*, се вижда, че самите граждани подкрепят само онези стъпки, които им гарантират временния социален комфорт и не са готови да изтърпят краткосрочните несгоди, които реформите с дългосрочни ползи за цялото общество предлагат.Нито правителството, нито гражданите се замислят за простата библейска истина, че каквото посееш, това и ще поникне!  Получава се парадоксът, че онези, които най-много предпочитат популизма пред рационалните предложения, са тези, които най-много зависят от правителствените мерки и същевременно най-много страдат при липсата на прагматична политика.Тези граждани, които най-яростно подържат популистки и вредни по същество за развитието на обществото решения, винаги най-много страдат от последиците на тези погрешни действия. Те са и тези, които най-силно крещят в началото “осанна”, но най-лесно променят своя възглас на “разпни го”. Именно поради тази причина едно отговорно управление би заложило текущото си спокойствието за сметка на онези мерки, които ще спомогнат за развитието на страната ни в годините напред и за по-добрия живот на нас и нашите деца след време. В крайна сметка реформистките правителства остават в историята, а популистките приключват своята история с края на мандата си.

Миналият петък мой приятел ми изпрати линк към публикация в българското интернет пространство с молба за коментар. В нея на гръцкия министър-председател Георгиу Папандреу се приписва изказване, в което заплашва сънародниците си с положението в България. Пълният й текст може да прочетете от тук. Реших да дам своя отговор и коментар на моя приятел тук на блога. Ще направя това с уговорката, че няма категорично потвърждение дали изказването е автентично, а вече дори бяха публикувани опровержения. Въпреки това нищо чудно, ако не самият гръцки премиер, то друг местен политик да е казал подобно нещо. Трябва да си признаем, че част от констатациите по отношение на ситуацията у нас са правилни. Другата част обаче, която разглежда възможностите на България за бъдещо развитие, както и квалификациите относно българите, са плод на едно много нездраво и непродуктивно отношение. То е доказателство за тежкото положение, в което е изпаднала нашата съседка, поради което те имат нужда от стимули, които да поизлъскат националната им гордост. В резултат сме свидетели както на изваждане на позабравени в последната година-две националистически настроения, така и на чиста проба комплексираност в следствие на загубеното водещо положение на Балканите. Истината е, че подобни настроения и компенсаторни механизми са властвали в отношенията между нашите два народа в продължение на столетия. Очевидно причините за тях са много дълбоки и те няма да бъдат преодолени скоро. Явно винаги ще съществува и ще продължава под една или друга форма борбата за надмощие между гръцките островни племена и тракийско-славянското население от материка.

През изминалия век България загуби цели десетилетия от своето развитие и пак се изправяше на крака. Така ще стане и сега. Да си припомним, че след половинвековен комунистически режим, ние положихме нужните усилия и успяхме да се присъединим към двата най-проспериращи международни клуба – ЕС и НАТО, възродихме частната инициатива, отворихме границите и   милиони българи излязоха на европейския и международните пазари, за да си припомнят как трябва да се работи. Ако продължим упорито и трудолюбиво напред, това е гаранция за бъдещ успех. Наред с всичките ни негативи, прословутата приспособимост, упоритост и хитрост на средностатистическия българин са качества, които му помагат да  бъде  конкурентноспособен. Нека не твърдим, че в някои отношение средностатистическия българин превъзхожда средностатистическия грък, но най-малкото той в никакъв случай не се отличава в негативен смисъл по отношение на своите способности.

Гръцкото национално самочувствие е накърнено. Наред с течащата тежка криза при тях има и редица други фактори, които да ги притесняват. Доскорошните “закъсали” пост-социалистически съседи се съвземат и им оспорват първенството на Балканите. Част от тях “присвояват” исторически факти и фигури, които те с десетилетия са налагали като свои. Гръцкото културно влияние в съседните държави е силно отслабено, а асимилационните процеси, прилагани в миналото, в граничните гръцки региони се оказват с недотам ефективни резултати. Ресурсите от ЕС, доскоро изцяло насочвани към Гърция, Ирландия и Португалия, при спазване на определени условия сега ще се насочват към България, Румъния и присъединените през 2004 нови членки на Съюза. С други думи, гърците имат основание да недоволстват и да са нащрек към съседите си.

Балканите винаги са били гнездо на противоречия и противопоставяне. Все пак обаче не трябва да се губи благоразумието и да се изоставя добрия тон. Това, на което ние като българи, трябва да залагаме е справедливостта, а не на една проява на национален комплекс и шовинизъм да отговаряме с насрещен шовинизъм. България има проблеми със своите етнически турци. Турция има проблеми с етническите кюрди. Гърция има проблеми с погърчените помаци, турци и българи. Македония с албанското си малцинство. Сърбия с хърватите, босненците и албанците. Румъния с етническите си унгарци. Въобще всеки на Балканите има проблеми от етническо естество и едва ли продължаването на политиката на противопоставяне от миналото е най-доброто решение за бъдещето. Справедливото решение на наследените проблеми са тежка и неблагодарна задача, но трябва да я извършим по един цивилизован вариант.

В момента гърците са в тежко положение, те разбират, че не може да се подържа европейски жизнен стандарт само с узо, сиртаки и полупазарен/полудържавен капитализъм по средиземноморски. Болезнено е, но когато те боли не трябва да прехвърляш безсилна ярост към “пациента” на съседното легло. Ако се държиш по този начин, неминуемо ще се намерят “инжекции” и яки “санитари”, които да те укротят. А после ще дойде време на психолози, трудотерапията и преквалификация, за да се “събудиш” след време в тъмносин комбинезон на заводския конвейер като чисто нов човек/нация. В крайна сметка всеки празник си има край, след който идва време за работа. 

* Музиката спря, празникът свърши