Архив за юли, 2010

Раширявам рубриката „Граждани за демокрация” с още един материал, този път от личния блог на политолога Владимир Шопов. В него авторът говори за „ремисия” на популизма в страните от бившия соцлагер от Централна Европа. Една от тезите му е, че участието в управлението води до смекчаване на популисткия заряд и радикалната анти-системна и анти-статукво реторика. Анализът на г-н Шопов може да се използва за извличане на косвени насоки за една прогноза за българския политически живот – дали ще последваме примера на централноевропейските държави в посока на постепенна нормализация и рационализиране или пък залитането по популистки послания ще продължи. Второто означава, че периодът на социална трансформация и политически преход у нас не е приключил, защото популизма избуява именно в общества, подложени или на революционно напрежение или в процес на промени и съзряване. Прилагам целия текст на статията на Владимир Шопов, чийто оригинал можете да прочетете от неговия личен блог от следният линк: http://vladimirshopov.wordpress.com/2010/07/29/%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%83%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80/

———————————————————————–

Популистката ремисия в централна Европа

Владимир Шопов

Тежки прогнози увиснаха над централна Европа преди 6-7 години, когато популизмът бе

(more…)

Про-кремълските руски младежи демонстрираха какво значи демокрацията в Русия в чист вид - какъв по-подходящ начин  меко да се размаха пръст срещу инакомислещите. Когато „прогресивните млади хора”  събрани на  “обучение”  с парите на руските данъкоплатци  “по своя инициатива”  си правят инсталации с набучени на колове главите на враговете на властта, то реалната демократичност на тази власт става твърде съмнителна. В крайна сметка това е  руската демократура  днес  и цял свят може да се увери  как тя  култивира  сега своя бъдещ идеологически гръбнак.

Великобритания чрез своя нов премиер, консерватора Дейвид Камерън, вчера демонстрира категорична подкрепа за еврочленството на Турция, размахвайки пръст на останалите „велики сили” на Европа за забавянето на преговорите. Германия бързо разчете този знак и чрез изказването на външния си министър не по-малко категорично отсече, че към днешна дата нито Турция е готова за членство, нито пък Европа е готова да я „преглътне.” Ясно е, че голямото боричкане между интересите на „големите” в ЕС предстои, както е ясно, че компромисът е Турция  да бъде в ЕС, но едва след като страната изпълни всички изисквания на Съюза и покрие трайно критериите за демократизиране на управлението си и укрепване на демократичните институции на светската държава,което задоволява и интересите на България.

Международният съд в Хага се произнесе, че едностранното признаване на незавимостта на Косово през 2008 не е в нарушение на международното право. Освен всичко това решение е и ясно потвърждение, че макар и с леко закъснение признаването на косовската независимост от България е било акт в правилна посока. Освен в съзвучие с международните норми, решението на страната ни беше както ясна демонстрация на нашата евроатлантическа лоялност, така и далновиден стратегически ход в защита на националните ни интереси.

 Вярвам, че една оптимално работеща държава в условията на пазарна икономика трябва да поддържа ограничен, но квалифициран, компетентен, насочен към нуждите на гражданите и данъкоплатците и не на последно място добре платен административен апарат. В последните 10 години всяко управление идваше със заявка за съкращаване на държавната администрация в началото или по време на мандата си, но неимоверно го завършваше с раздут чиновнически щат. Правителството вчера потвърди реално намерение, че ще започне прочистването на административните авгиеви обори от излишните и дублиращи се структури – да им пожелаем успех, защото досега подобно нещо не се е случвало!

Правило ли ви е впечатление, че България е страната на големите обещания и посредствените им изпълнения (или направо неизпълнения). Не говоря за политика, а за всякакъв вид ежедневна работа. Много съм се чудил защо така се получава и на какво се дължи. Днес си припомних една история от преди години като млад лекар, която донякъде дава обяснение. Бях на специализация в Института по експериментална ендокринология и химия на хормоните на тогавашната Академия на науките на СССР. Един ден акад. Жуковски от Института ме покани на обяд във ведомствения стол, който между другото ме порази със своето разнообразие и пищност на менюто, нехарактерни за научно учреждение. В края на обяда акад. Жуковски ми заръча като се върна в България да припомня на неговия приятел проф. Здравко Станчев да му изпрати обещания преди време орхидометър на Прадер (уред за измерване на обема на тестисите). Явно професорът беше обещал този уред на своя съветски колега преди време и беше забравил да изпълни обещанието си. Академикът продължи, като ми разказа, че той е специализирал преди време при самия проф. Андреа Прадер, създателят на орхидометъра.  В последствие акад. Жуковски му предложил съвместна работа като отговорът, който получил, силно го изненадал. Д-р Прадер му отказал категорично като казал, че със славяни никаква работа не върши. Естествено, академикът се позаинтересува какво е предизвикало подобно мнение. „На славяните просто не може да се разчита, отговорил Прадер, вие щедро обещавате нещо, а после дори не си и помръдвате пръста, за да го изпълните.” Силни на думите, слаби на делата – звучи ли ви познато? А проф.  Здравко Станчев така и не изпрати на проф. Жуковски обещания орхидометър!!!

Днес премиерът Борисов за пореден път се намеси и балансира „подхлъзване” на парламентарното мнозинство по промените в Закона за приватизацията. Бързата поправителна реакция от най-високо ниво е положителна практика при сегашното управление. Тя обаче концентрира прекалено много политическа отговорност за Премиера-Слънце, а и показва явно, че в младата организация ГЕРБ все още липсва синхронизация на действията и добра вътрешната комуникация.

В днешно интервю за в. Монитор* Премиерът Борисов заяви, че „коварните” ДПС са основен противник на ГЕРБ, а „опитният” Първанов е предпочитан опонент заради сговорчивостта му по важни национални проблеми. Когато водещата политическа сила продължително време няма срещу себе си алтернатива, тя получава шанса сама да издига в чин ‘противник’ избраните от нея политически играчи. Г-н Борисов умело се възползва от тази възможност, но легитимирането на определени лица може да нанесе непоправими щети за България.

Попаднах на материала на г-н Георги Ангелов на блога www.ikonomika.org за регулацията при цените на такситата и реших да го публикувам в рубриката „Граждани за демокрация. Темата е конкретно за регулативната намеса на държавата при ценообразуването на таксиметровите услуги, но тезите в нея са валидни за намесата на държавата в стопанските процеси като цяло. Съгласен съм с изказаното от г-н Ангелов, но смятам, че за жалост той не е привел достатъчно уместни аргументи и обяснение, за да подкрепи вижданията си. Това позволява в коментар на статията да се включат голям брой „дървени философи”, които се упражняват по темата, изказвайки вродените си идеи без дори да са схванали смисъла на написаното.

Ако бъдат оставени да действат наистина свободно (не чрез псевдо-либерализация под чиновническия надзор, каквато често наблюдаваме), пазарните процеси водят до един естествен баланс, който да носи полза за всички. Всяка държавна регулация създава предпоставки за чиновническо облагоденстване и естествено разкрива поле за прокарване на картелни интереси. В крайна сметка излиза, че прекомерната регулация, която уж се прави в интерес на потребителите, най-често поражда ефекти в техен ущърб. Подобна е ситуацията примерно с наложеното държавно регулиране на цените на лекарствата в България, което подържа техните цени по-високи, отколкото, ако бяха оставени на пазарна регулация. Така ще стане вероятно и с цените на такситата. В случая държавата не трябва да се насочва към свръхрегулация, а просто да изпълни ролята си на страж за спазване на правилата за лоялна конкуренция и защита срещу измами.  Ако това се случи просто няма да има нужда от друг тип намеса.

По-долу ви предлагам цялата публикация на Георги Ангелов, чийто оригинален текст можете да намерите на http://ikonomika.org/?p=4163 :

Още за пределната цена на такситата
Георги Ангелов
 
След приемането на пределна цена на такситата, ще се наложи поне веднъж годишно такситата да оказват натиск върху съответната община – за да вдигне пределната цена (а може и по-често от веднъж, ако горивата поскъпнат силно). Ще бъдат принудени, защото ако не се организират целият сектор загива. Т.е. възможно е постепенно да се създаде силна организация на такситата (съюз, синдикат – каквото и да е).

Въпросът е – таксиметровата организация стане толкова силна, за да наложи изгодни максимални тарифи, няма ли да е също така достатъчно силна, за да поиска и наложи също толкова изгодни (за такситата) минимални тарифи? Или направо да наложи единна цена на такситата (законов картел) и да премахне всякаква възможност за пазарен сигнал? А когато няма пазарен сигнал, цената може рязко да се качи нагоре, тъй като няма да е позволено някой да предложи по-евтина услуга – а цената ще се договаря между чиновници и лобисти.

Между другото, вече има синдикат на такситата – и той се стреми точно към това. Дори шефът му казва, че целта му е такситата да поскъпнат шоково и да бъдат по-малко. Дайте сила на този човек, и той ще го постигне. Край на пазара и конкуренцията – всички таксита ще станат толкова скъпи, колкото сега са само “копърките” (които са едва 1-2% от пазара).

България има най-евтините таксита в ЕС единствено и само заради жестоката конкуренция на пазара. Не че таксиметровите шофьори искат да карат на ниски цени – въобще не искат, но нямат избор, конкуренцията ги притиска. Колкото повече се регулира, толкова повече ще скачат цените.

Затова – по-леко с щурма към регулиране.

Още повече, че заради проблем с 1-2% от пазара не е разумно да се регулира целият пазар. Дори регулативистите (ако имат достатъчно здрав разум) ще се сетят за поне 10 начина, по които да се реши проблемът без да се затормозява целият пазар. Например, могат да задължат много по-скъпите таксита (много по-скъпи от средната пазарна цена) да се боядисват розови вместо жълти. Ето ти регулация, която не затормозява целия пазар, а таргетира само част от него.

Но дори това не е необходимо – повечето таксита с високи цени имитират наложени на пазара търговски марки. За този проблем си има решение, просто трябва по-бързо и ефективно прилагане. Други скъпи таксита стоят пред входа на държавната жп гара в София - и за това има решение, например близката частна автогара си е сключила договор с евтини таксита и само те спират пред нея. За летището също има решение (през всички входове да има стоянки за нормални таксита, с които автогарата има договор). Шведският подход не е лош – изискването пътникът да бъде уведомен за тарифата по подходящ начин.

Между другото, от години стои един проблем, създаден от глупава регулация - има нощна, но няма празнична тарифа – затова на празници често няма таксита, или ако случайно има, те не возят по обявената тарифа. Сега същите хора и институции, които в цялата си глупост са забравили за съществуването на празници като Нова година, са тръгнали да свръхрегулират. Пази боже.

Вчера беше гласувана на второ четене актуализацията на Бюджет 2010 г. Няма да влизам в детайли по нейните параметри - различни експерти, макроикономисти и политици изказаха вече сериозни критики по тяхната адекватност. Това, което ми направи впечатление обаче е един момент, предизвикал ожесточена дискусия в пленарната зала (почти толкова сериозна по сила, колкото и въпроса за отпуснатите средства за борбата с комарите). Става дума за резерва за непредвидени и неотложни разходи на правителството, който се предвижда да нарасне на 1,2 млрд. лв. Тази сума трябва да се разглежда в светлината на узаконения бюджетен дефицит от 4,8 % или 3,26 млрд. лв., за което управляващите понесоха най-много критика.
 
Премиерът Бойко Борисов за пореден път доказа, че е хитър не по-малко от своите бележити учители по „държавническо изкуство” – Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. С прости калкулации може да се стигне до извода, че именно тези 1,2 млрд. лева под чертата правят разликата между свръхдефицит и дефицит в 3%-товата норма, наложена от ЕК. В началото на седмицата Брюксел изиска от България да си балансира държавните финанси и да влезе в допустимите рамки до края на 2011 г. Мнозина анализатори изказаха мнение, че това ще е трудно осъществима задача предвид негативната тенденция при изпълнението на Бюджет 2010 до момента и параметрите на неговата актуализация. Огромната сума „за непредвидени разходи”, поверена на разпореждане на Министерския съвет обаче просто може да бъде „спестена” и чудото ще се случи. Финансовият министър още преди месец и половина намекна, че макар, че се готви залагането на голям дефицит в актуализирания бюджет, реалните резултати в края на годината може да са „изненадващо” по-добри. Явно още от сега управляващите се стягат по този служебен начин „под черта” България да се нареди сред първенците по финансова дисциплина в ЕС и да получат потупвания по рамото от Европа. Ако не изскочи нещо в действителност критично, което да изисква спешно харчене от „скритата кесия” на правителството, г-н Борисов още от сега може да настройва тона на заглушителните хвалебствени вувузели. Ако пък в действителност се появи необходимост от големи извънредни разходи, правителството ще има сериозен ресурс да ги покрие без за това да е нужна санкция на Народното събрание, както е по Конституция. Така и премиерът Борисов, и правителството на ГЕРБ, се застраховат от унижението да искат втора актуализация, каквато щеше да се наложи при прагматичното залагане на по-нисък бюджетен дефицит.
 
В крайна сметка с тази конюнктурна хитрост се създава един опасен прецедент. От тук нататък всяко правителство може да се изхитрява да прави подобни процедурни маневри, за да си гарантира заобикаляне на конституционните постановки. Явно България никога няма да бъде истинска парламентарна република с реален демократичен баланс на трите власти. Поне докато продължава този вождистки маниер на принизяване на законодателната власт в приемаща предложенията на изпълнителната, която пък е подчинена на решенията, взети в партийната централа на управляващата в момента партия (или пък директно от Самодържеца).

07 юли, 10

Оставка?

Категория: Стари публикации

След развихрилия се само за няколко дни скандал около действията на д-р Лъчезар Иванов, днес той подаде оставка от заеманите ръководни позиции в Народното събрание. Все още е трудно да се прецени дали този акт е наказание, достойно поемане на политическа отговорност или пък изгаряне на „политически бушон.” Въпреки всичко реакцията беше бърза, имиджът на ГЕРБ бе запазен чист, а обществото получава поредната доза зрелища.

06 юли, 10

Мондиал

Категория: Стари публикации

В навечерието на първия полуфинал на Световното първенство се замислих за една аналогия между случващото се по терените в ЮАР и родната действителност. Всеки шампионат е празник. Във всеки футболен мач се наслаждаваме на изкуството на играта, на духа за победа у играчите, на толерантността към противника дори в разгара на битката. Гледайки футболния спектакъл можем да се замислим колко труд, постоянство и трениране на умения стоят зад показаното от групи мъже, които се противопоставят на терена и при спазването на определени правила се борят за превъзходство. Това е футболът! Но това е и животът в цивилизования свят.

Връщайки се на аналогията първото нещо, което ми прави впечатление е видът на самите играчи. Атлетични, добре сложени, мускулести и тренирани мъже с различни качества,  характеристики и чисто национални физически особености. Тези особености като цяло определят и налагания стил на игра – едни футболни нации са по-технични, повратливи и комбинативни, други залагат повече на издръжливостта, бързината и високите центрирания. В крайна сметка обаче физическите качества оказват голямо влияние върху самата игра и върху борбеността на самите играчи. Веднага се сещам за нашите футболисти с техните закръглени и пухкави форми и отдаденост на нощен живот, приличащи повече на манекени или артисти, а не на спортисти, борещи се за победа. Един играч от нашето първенство едва ли би могъл да издържи и 20 минути на темпото, което наблюдаваме в мачовете на Световното. Това е въпрос на упоритост за подготовка и воля за самоусъвършенстване. Всеки един спортист от световна класа е проливал кървава пот и сълзи, докато си пробие път до това най-високо ниво. Всяко перфектно движение, всяка брилянтно обработена атака, всяка разиграна стратегия, не идва даром, а в резултат на постоянен, целенасочен, ежедневен труд. Дарбата може да умножи ефектът от тези усилия, но не може да ги замести.

Няма какво обаче да се сърдим на родните футболисти. Техните недостатъци са от същия порядък, от какъвто са и недостатъците примерно на полицаите ни, на инженерите ни, на журналистите ни, на съдиите ни, на лекарите ни и т.н. Общите характеристики на представителите на всяко едно професионално съсловие носят чертите на обществото ни като цяло. Това е истината и ако не я видим и признаем, ако продължим да си затваряме очите, то винаги ще се сърдим за нашите неуспехи на някой друг – било той съседът, колегата, политикът, противникът, дяволът, Господ или вселенската подредба по принцип. Никога няма да сме доволни, но и никога няма да живеем добре. Но най-лошото е, че никога няма да променим нещата, защото не търсим това, което можем да променим в нас. Така завинаги ще кретаме като несретници на незадоволително ниво и ще останем метафорично извън Световните финали.

Никой не е забранил участието на България на Световното първенство, както никой не е направил българите бедни. Ние сами сме си предизвикали това, отказвайки се да положим необходимите усилия, за да се случи нещо различно. Никой на никого не може да е крив. Вината е вътре в българина, позволил на мързела, посредствеността, дребнавостта и завистливостта да изместят трудолюбието, интелигентността, великодушието и благородството. Докато те продължават да владеят обществото ни ще бъдем „вън” и „далеч” от стандартите на развитите държави. Дори едно Световно първенство по футбол обаче може да ни даде ясен пример какво трябва да направим, за да стигнем там, където искаме да отидем.

Днес МВР се сдобива с нов химн, възпяващ родната полиция,* с текст, издържан в духа на социалистическото строителство, поръчковото  стихоплетство и агитационно-пропаганден героизъм.  В България определени порядки трудно умират като в случая и поръчителите, и изпълнителите, са решили безгрижно да си спестят интелектуални усилия и да използват прийомите на социалистическия реализъм от времето на „народната  власт.” Няма как обаче в демократична среда подобна „поезия” да не бъде приета като гротеска.

Журналисти откриха днес, че Мики Маус и неговата фирма са сред официално регистриралите се лобисти в регистъра на Европейската комисия*, за разлика от влиятелните лобистки компании в Брюксел.
screenshotmm.gif
Можем само да гадаем за какво е щял да лобира вписалият се на 29 юни г-н Маус, ако „бързо” усетилите се евро-чиновници не бяха заличили днес регистрацията му. Извън кръга на шегата, този гаф е поредното потвърждение, че чисто бюрократичният подход и инициативите „на хартия” трудно водят до реално решение на конкретен въпрос – в случая изкарването на светло на представителите на организирани интереси.

Вчера заедно с представители от екипа на САГБАЛ „Д-р Щерев” се върнахме от участието в 26-та ежегодна среща на Европейската асоциация по човешка репордукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology – ESHRE). Тази година конгреса се проведе от 27 до 30 юни в Рим. Българската група и този път беше внушителна – близо 40 лекари, ембриолози и биолози от цялата страна, която е изключително положителен факт. Участието в този влиятелен международен форум дава много добра възможност на нас, българските специалисти, да представим своите постижения, да участваме в специализираните дискусии със своите колеги от целия свят и да почерпим опит от най-новите световните достижения в областта на репродуктивното здраве, които в последствие да приложим и в България.

От нашата клиника в тазгодишната среща на ESHRE се включихме 15 души. Радвам се, че за поредна година с ползотворното ни участие в конгреса доказахме, че у нас има качествени специалисти по съвременни репродуктивни технологии на международно ниво. За предишните представяния на екипа на САГБАЛ „Д-р Щерев” можете да прочетете от публикациите на блога за конгресите в Барселона през 2008 г. и Амстердам през 2009 г.

Тази година нашата клиника се представи с цели три публикации, които бяха отпечатани в материалите на ESHRE. Това е голям успех и за нашия екип, и за България като цяло. По-долу можете да видите постерите към отпечатаните резюмета:

poster_sagbal_d-rshterev1.pdf

poster_sagbal_d-rshterev2.pdf

poster_sagbal_d-r-shterev3.pdf

Представителите на болницата ни взеха участие в оживени дискусии с други международни експерти в различните дискусии по проблемите на човешката репродукция и модерните репродуктивни технологии. И тази година затвърдихме доброто впечатление от експертната подготвеност на нашите специалисти.

Тазгодишната среща на ESHRE сама по себе си беше внушително събитие – в нея се включиха близо 10 000 специалисти по човешка репродукция и АРТ от целия свят. Разбира се, малко е спорно доколко ефективен е подобен широк формат с толкова много участници, но най-малкото се дава възможност за многобройни лични контакти и дискусии с представяне на многобройни гледни точки.   По отношение на организацията на конгреса този път трябва да спомена, че тя не беше на необходимото ниво. Самото събитие се провеждаше в панаирно градче, намиращо се на повече от един час път от градския център. Мястото не беше много подходящо за провеждане на конгрес – огромни халета и лошо озвучаване на много от сесиите. Един от силните моменти беше специално организираният телемост за едноскопска хирургия с предаване на живо от Германия и Франция. Излъчването беше от операционни зали с камери, предаващи директно от операционното поле. В самата зала в Рим пък присъстваха 300-400 участници в конгреса на ESHRE. Проблем беше единствено неподготвеността на някои от опериращите лекари, което беше коментирано от специалистите,  наблюдаващи в залата.

Въпреки забележките в организацията, тазгодишният конгрес на ESHRE предложи добра възможност за научни дискусии и обмяна на мнения и опит по проблемите на човешката репродукция и новите репородуктивни методи. Тепърва ще се правят заключение за приносите от над 300 презентации и около 600 научни постера.

За финал бих искал да кажа и няколко думи за престоя ни в Рим и Италия. Времето беше изключително горещо, хората, които срещнахме, бяха работливи, любезни и усмихнати. Не мога да правя генерализация за цяла Италия, но в космополитната й столица, всички италианци се държаха изключително приятелски и добронамерено към нас като българи. Самият Рим напълно заслужава славата си на „Вечния град.” Многобройните паметници на културата, впечатляващата архитектура на сградите и площадите, археологическите разкопки на различните исторически пластове, създават тази уникална атмосфера. Трябва да призная, че почти всеки ъгъл на Рим разкрива близо 120-годишни целенасочени усилия да се изгради имиджа на града като Capo Mundi (столицата на света) – чрез запазване на архитектурното богатство, чрез разкриване, консервиране и показване на археологическото наследство, чрез създаване на културни паметници. Интересно е, че подобни дадености имаме и тук, но разликата в политиката по отношение на тяхното разкриване, развиване и презентиране пред света изразява и разликата между начина, по който изглежда днес Италия и по който изглежда България. И все пак, когато се върнахме тук за пореден път  осъзнахме, че страната ни е добро място за живеене. Може би, за да се развие нейният потенциал напълно просто се нуждаем от тези дългогодишни целенасочени усилия и политика, за която споменах по-горе.

Снимки от “Вечния град”:

eshre2010roma-050.JPG

eshre2010roma-065.JPG

eshre2010roma-079.JPG

eshre2010roma-098.JPG

eshre2010roma-133.JPG

eshre2010roma-158.JPG

 След днешните съмнения за пробив в системата за гласуване г-жа Цецка Цачева заяви, че работата на народните представители не се ограничава единствено до гласуване в пленарната зала. Сценарият е сходен вече няколко мандата - с натрупване на опит в парламентарната дейност идва и отрезвяването от гръмки обещания за „ред и дисциплина” в началото на мандата. Ясно е, че решението не е просто в популистките заявки на поредните новоизбрани, а в конкретни малки, но изпълними стъпки.