Предлагам на вашето внимание текста на мое интервю-анализ пред в. Политика (запазил съм редакционното заглавие):

Когато говорим какво трябва да се направи в следващата година, то значи да говорим  за пропуснатото. Защото, ако нещо трябваше да се направи, то трябваше да бъде заложено в бюджет 2008. Отсега нататък ние само ще берем плодовете на това, което не може да бъде свършено.

Първото нещо, което трябваше да се заложи в бюджета на касата и в здравния бюджет, беше най-адекватно финансиране на здравните пътеки при съответен основен пакет. В момента пътеките покриват почти цялата здравна дейност, а се финансират приблизително с 50%, тоест имаме 50% недофинансиране.

На второ място, задължително трябваше да се възстанови чрез Закона за здравното осигуряване договорното начало. Конфронтацията със Съюзите на лекарите и на зъболекарите никому не е нужна. Национален рамков договор трета година няма да се подпише, защото управляващите карат съответните съсловни организации да подпишат договор, в който финансирането е 50-60% от действителното. Естествено е, че целта е да не се подпише такъв договор и да се премахне договорното начало. Възстановяването му означава възстановяване на философията на Закона за здравното осигуряване.

На трето място, МЗ трябва да има достатъчно финансов ресурс от няколкостотин милиона лева за грантово програмно финансиране на дейностите на здравеопазването. Такива дейности са например в болниците, където се провежда лечение на сложни и  по-тежки заболявания, които изискват много финансови средства. В една такава ситуация пътеката, колкото и да е голяма, покрива малка част от лечението. Хората могат да си доплащат, да купуват различни неща, но въпреки това не могат покрият всичко необходимо и тук трябва да се прояви солидарност. И това именно е солидарността – да се направи програма за всяка болница, която, ако изпълнява такава дейност, да получи допълнително финансиране. Това може да бъде въведено във всички области на здравеопазването.

На четвърто място, трябва да се регламентират доплащанията. Нерегламентираните доплащания водят до дефицит на лечебните заведения, изграждат се корупционни практики и т.н.  Говорили сме толкова много по регламентиране на доплащанията, че просто няма смисъл да се коментира по-нататък. Само ще кажа, че ние се стремим да развием една здравноосигурителна система. Елемент от всяка здравноосигурителна система са доплащанията. Има много хора, които не разбират и не знаят това.

На пето място, регламентирането на доплащанията веднага ще активира по единствения възможен начин доброволното здравно осигуряване. Има многократни призиви да активираме доброволните фондове. Няма друг начин това да стане, освен хората да доплащат и вместо да доплащат директно, по-евтино ще им излиза да си направят доброволно здравно осигуряване. Има 15 частни здравноосигурителни фонда, които покриват допълнителните здравни разходи. Доброволният фонд плаща вместо вас.

Освен това трябва да се пусне приватизацията и концесионирането. Само говорим за това, че в доболничната помощ било трудно и т.н. Без да имаме механизъм за приватизация и за концесиониране, много трудно може да се дойде до преструктуриране на здравната система. Една болница, която работи добре няма нужда да бъде приватизирана или концесионирана. Но ако не работи добре, се търсят механизми за по-добра работа, за по-добро обслужване на хората в даден регион.

Следващото нещо, което трябва да се направи, е създаването на стратегия за системни профилактични действия. Това означава, че цялото население трябва да бъде обхванато, особено рисковите групи за развитие на определени заболявания, в стратегия за ежегодна системна профилактична дейност. Например около 2 заболявания – сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, заедно с 8 онкологични заболявания, оформят около 90-95% от смъртността у нас. При положение, че имаме такава смъртност и то много по-ранна и в много по-тежки форми на развитие, отколкото в европейските страни, то ние трябва да създадем профилактични дейности всяка година, особено към рисковите групи, които са застрашени от заболяване или от смърт. Това са болести сред пушачи, сред хора с наднормено тегло, хора с диабет и т.н. Разбира се, колкото повече обхванем децата, колкото повече обхванем възрастното население, толкова по-добре.

Следващото нещо, което трябва да се направи, е да има адекватен прием за обучение на медицински специалисти и квалификация на лекари. Обръщам внимание, че в момента, когато има недостиг на медицински сестри, когато медицинските сестри са в съотношение едно към едно към лекарите в отделенията, най-много две към едно, в този момент се закриват колежи в областните градове. С правилната теза, че бакалавърска степен трябва да се получава само в университетските колежи. Това е така, но когато нямаме сестри, защо не можеше тези колежи в Русе, в Благоевград, в Хасково да продължат да обучават сестри, които не са със степен на квалификация “бакалавър”. Това е недалновидно решение, защото сестрите могат да бъдат с различна квалификация. Те могат да бъдат помощник-сестри, а могат да бъдат и сестри с магистърска степен, което е широко разпространена практика в цял свят. А и когато говорим за квалификация на лекарите, нямаше специализация цели три години. Защо? И сега в момента държавата отпуска определени бройки, за които хората са готови да си плащат и въпреки това не могат да получат специализация. Аз недоумявам как е възможно такова поведение на управление на системата.

Последното нещо, което трябва да се направи, това е разумното отдръпване на държавата от администрирането на лекарствения пазар. Администрирането в момента е тотално. Комисията по цените определя всички лекарства на пазара със стремежа да се определят по-ниски техни цени. Съветите от Европа са да се контролират цените на лекарствата, които се заплащат с публични средства, останалите да се оставят на свободния пазар и регулацията да дойде от там. Ако управляващите бяха приели това предложение, за което много дискутирахме в здравната комисия, то щеше да доведе до ситуацията, че цените на лекарствата на свободния пазар щяха да бъдат по-ниски, отколкото регулираните от държавата. Тези неща би трябвало да се случват следващата година и те няма да се случат, защото няма предвидени съответните средства в бюджета на касата и в бюджета на държавата. Защото управляващите нямат стратегия. Тяхната стратегия е от съвсем друг вид – да се разпределят лекари, да се направи здравна карта, която е задължителна. Министерството на здравеопазването трябва да решава къде да има и да няма болница, с този или онзи лекар да се сключи договор – това е администриране и нарушаване на пазарните механизми. Трябва тотална подмяна на сега съществуващата система.

Стратегията, която се предлага от част от управляващата коалиция, се оказва несъстоятелна. И затова не може да се приеме толкова време. Ако тя бъде приета, това означава връщане назад към руската социалистическа система “Семашко” на държавно контролиране. Защото тя предполага уж безплатно здравеопазване, а то не е. Всичко е за сметка на данъкоплатците.

Липсата на посока води до влошено качество на медицинските дейности. Все повече хора се оплакват, все повече се разстройва работата на болници, на медицински центрове именно поради това, че имаме влошено финансиране на цялата система. Липсва достъп до здравните дейности. В различни региони на страната имаме различна плътност на лекари и лечебни заведения. В големите градове имаме много на брой лекари. Може да се намери винаги специалист за консултация. Но в отдалечени региони, например в Родопите, лекарите са много малко.

Имаме декапитализация на материалната база. Рушат се сгради, покриви, а държавата не е построила нито една болница. Тя смята, че няма нужда от нови болници. Постепенно остаряват вложенията, остаряват инструментите, апаратите.

Имаме влошаване на здравните индикатори на населението. А това е един от най-важните показатели за състоянието на здравната система. Средната възраст на преживяемост на българите е около 6-7 години по-малко и за мъжете, и за жените, отколкото в Европейския съюз. Например за заболяване на рак на маточната шийка в България откритите случаи в напреднал стадий са 40% или малко повече – а това е краен стадий на развитието на заболяването. В Европейския съюз заболяванията в напреднал стадий са само до 10%, ако не и по-малко. Там те се откриват много по-рано. А това означава лечение и висока преживяемост. Късното откриване на заболяваемостта означава смърт.

Тази тенденция е от доста години, не само от сегашното правителство. Но нито предишното, нито сегашното управление успяват да се справят с този проблем.

Има липса за посока на развитие на реформата и дори връщане назад. Това води до задълбочаваща се криза, липса на квалифицирани лекари и медицински специалисти, води до влошено качество на медицинските дейности, недостатъчно ефективно използване на публичния ресурс за здравеопазване. Ако няма предсрочни избори, най-рано през 2009 г. можем да очакваме някаква промяна. В това правителство ние направихме много опити да се преодолее тази ситуация и една от причините за излизането ни от НДСВ са примиряването и компромисите й с управляващата партия БСП.

Аз “дишам” по-спокойно, бидейки сега в опозиция. За да се случат всички тези неща, трябва да има едно дясноцентриско управление. И това ще се случи на изборите през 2009 г. или по-рано на предсрочни избори. Но колкото по-рано, толкова по-добре.  

Един коментар за “Здравна реформа без пазарни принципи е нищо”

  1. Многознайко Says:

    Тази година ще е година на лекарските протести, защототова положение не може да продължава. един хубав материал по темата и във в. дневник:
    http://dnevnik.bg/show/?storyid=445522