В петък (18 януари) взех участие в срещата по проблемите на общинските болници, организирана от МБАЛ-Свиленград и Българския лекарски съюз. Тя се проведе в Свиленград и на нея присъстваха управителите на 40 общински болници от цяла Южна България. Срещата бе предизвикана от лимитираните бюджети на общинските болници и от решението на Националната здравноосигурителна каса от 27 декември, с което на лекарите се позволява само един трудов договор.

Ще направя няколко разяснителни бележки за читателите, които не са запознати с темата. Според новите правила тази година лекарите няма да имат право да работят по договор със Здравната каса в повече от една болница. Освен това даден лекар трябва да е зает в лечебното заведение минимум 40 часа седмично. Преобладаващото мнението на участниците в срещата беше, че това би означавало доста от малките общински болници да не могат да сключат договори с Касата за редица клинични пътеки, тъй като не разполагат с нужните специалисти. От сега нататък, за да могат да подпишат договор с НЗОК по определена клинична пътека, те трябва да докажат на Касата, че разполагат със специалист по съответното заболяване. Практиката до момента беше малките болници да сключват договори с медици от по-големи такива, които да работят при тях по няколко часа дневно или седмично. По принцип лечебните заведения се финансират основно по клинични пътеки от Здравната каса. Ако те останат без специалисти и нямат договори с нея, съответно няма да имат и приходи.

Събралите се на срещата  медицински управители и лекари бяха единодушни в мнението си, че болниците в България като цяло са твърде много, но не могат да се съгласят с политиката “на геноцид” от страна на държавата спрямо общинските болници. Според тях трябва да се намери друг механизъм, а не административно унищожаване на “малките” лечебни заведения. Някои общински болници са готови да се преструктурират в хосписи или болници за продължително лечение, но при ясни механизми на структуриране, функциониране и финансиране.

Бих желал да ви представя накратко и моята позиция по въпроса, която изразих на срещата в Свиленград. В настоящият момент аз смятам, че са необходими три стъпки:

1. Да се възстанови договорното начало:
Това е нужно, защото липсата на договорно начало дава свободата на Касата да прави буквално “каквото си иска.”Възстановяване на договорното начало означава всички решения да се вземат след преговори между НЗОК и съсловните организации, както беше според закона до 2005 г. Понастоящем НЗОК не разполага с много капацитетни експерти и професионалисти и това е обусловено от обективни причини. За да бъде някой експерт в тази сфера, той първо трябва да израсне в медицинската професия, а след това да отиде да работи в Касата. Тъй като НЗОК в момента е млада институция, а и възнагражденията, които предлага не са толкова големи, е нормално там, без да искам да засягам някого, да отиват хора със средни или малки експертни възможности за управленски решения. При монопола, който има Касата и начина, по който се взимат решенията – еднолично, без корекцията на специалисти, заети в медицинската професия – вероятността те да не са напълно адекватни или направо грешни е огромна. Това се потвърждава и от практиката. Аз смятам, че възстановяването на договорното начало може да поправи този дефект.

2. Въвеждане на регламентираното доплащане:
Тема, по която нееднократно съм дебатирал и излагал своите възгледи. Според мен, без да се въведе това доплащане, не може да се стимулира доброволното осигуряване. Няма начин да се намали монополът на Касата и да се активизират доброволните фондове без това да стане. Да не говорим, че тези доплащания съществуват, но по един  нерегламентиран начин на даване на пари в брой “под масата” или по регламент, но директно на лекарите , което не е приемливо. Този начин на нерегламентирано доплащане непрекъснато подронва авторитета и доверието в НЗОК, защото от там продължават да твърдят нещо, което на практика не е вярно – че Касата заплаща 100% от стойността на медицинската помощ, грижа или услуга. Това буквално е откровена лъжа и хората го разбират като си доплащат за лечение и след това напълно в правото си заявяват, че просто са лъгани от Касата. В последствие е естествена реакцията на недоверие и недоволство от страна на всички, плащащи здравни вноски. Не е нужно да споменавам, че една здравна каса, която няма авторитет, не може и да събира постъпление достатъчно добре. Според мен въвеждането на регламентирано доплащане е възлов момент в сегашната ситуация. Не може с политически мотиви да се отлага едно решение, което е чисто експертно и необходимо. Не съществува здравноосигурителна система, която да не коригира свръхползването или с други думи, която не прави опит да се спре злоупотребата с прекаленото ползване на услугите й, като в предложението за доплащане е предвидена възможност държавата да доплаща за социално слабите.

3. Преструктурирането в системата трябва да бъде извършено по пазарни принципи:
На първо място е необходимо освобождаване на приватизацията. На второ място се говори за публично-частно партньорство, като се има предвид концесионирането. Според мен концесионирането в момента е напълно невъзможно да се осъществи в рамките на една-две години. Всички тези болници и лечебни заведения са частна, държавна и общинска собственост, а такава собственост не се концесионира. Собствеността първо трябва да бъде преобразувана по един сложен път, регламентиран в Търговския закон, и чак тогава да се пристъпи към отдаване на концесия. Това сякаш не се разбира от управляващите, но те заявяват, че ще извършат преструктуриране. За пореден път казвам, че преструктуриране чрез административно закриване на болници прави процеса невъзможен. Главната причина за това е протестът на хората в общините, където евентуално биха били закрити болници. Дори да е нерентабилно съществуването на определена болница, дори тя да стои празна с месеци, живеещите в населеното място, което тя обслужва, ще “легнат на пътя” в знак на протест, но няма да позволят преустановяването на нейното съществуване. Закриването на болници може да стане само по пазарен път. Моето мнение е, че Министърът на здравеопазването, правителството като цяло или пък оторизираните да поемат тази дейност лица би трябвало да съберат управителите на тези заведения и да им се обяснят различните възможности за преструктуриране. Където това е възможно и необходимо може да се реши да се запази дейността на общинската болница,. На други места ще е по-правилно болницата да се преструктурира в медицински център с леглова база за извънболнично лечение, като се запази възможността там да се извършват голяма част от оперативните и други интервенции извършвани дотогава в болницата, разбира се, срещу адекватно финансиране. На трети места сигурно ще е по-добре за хората да имат болница за продължително лечение, отново с реално финансиране (тук искам да обърна внимание, че става въпрос за болници за продължително лечение, а не за долекуване, защото в здравеопазването такъв термин няма – да лекуваш някого, а друг да го „ долекува „ !!!). Друга възможна опция е някои от болниците да се превърнат в центрове за прием на деца с увреждания или такива в неравностойно положение, като специалистите в тях ще поемат грижата за тези деца. Това също ще означава повече работа и повече средства, ако бъде регламентирана помощта на държавата. Така на общинските болници и техните ръководства ще се даде правото да направят своя избор от възможните опции и това е пазарният път за преструктуриране. По този начин се дава възможността да се вземе решение съобразно условията на пазарно поведение и обществена полза.

На срещата в Свиленград аз изразих мнението пред събралите се управители на болници и лекари, че за жалост правителството няма да изпълни тези стъпки, защото просто е с ограничен експертен капацитет. От тук нататък възможностите са или лекарите да продължат да се борят и да принудят управляващите да направят компромис, или просто това управление да си отиде и да има предсрочни избори.

За финал бих желал да представя текста на Декларация, подписана от участниците в срещата на Общинските болници. Тя е адресирана до НЗОК, Министерство на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в Народното събрание и бе изготвена самостоятелно от представителите на общинските болници в присъствието на председателя на Българския лекарски съюз Андрей Кехайов, на председателя на здравната комисия в парламента Борислав Китов и на мен, в качеството ми на заместник-председателя на тази комисия. Ето и нейният текст:

     ДО
     НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО - ОСИГУРИТЕЛНА        КАСА
     МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
     ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО         ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 

ДЕКЛАРАЦИЯ
на
участниците в срещата на Общинските болници по проблемите възникнали с решение № РД-УС-04-127/27.12.2007г. на НЗОК

НИЕ,

 1.Категорично не приемаме приетото и публикувано в държавен вестник брой № 5 от 2008г. решение на УС на НЗОК, което създава ограничителен режим за дейността и финансирането на болничните заведения и нарушава грубо принципа за равнопоставеност и здравно осигурителния модел в Република България.Настояваме за отпадане на делегираните бюджети на ЛЗ.
 2.Настояваме да бъде възстановено договорното начало.
 3.Заставаме зад решенията на БЛС от последния 45 извънреден събор
 4.Подкрепяме започналите и предстоящи национални протестни действия организирани от БЛС
 5.Настояваме за ясни правила и адекватно финансиране на диагностиката и лечението на спешните случаи и животозастрашаващи състояния от МЗ на всички лечебни заведения.
 6.Призоваваме управителите на лечебните заведения да не подписват индивидуалните договори с НЗОК/РЗОК до изработване на обща позиция на ОБЩИНСКИТЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ за болнична помощ.
 7.Призоваваме управителите на Общински лечебни заведения да участват на срещата организирана от БЛС и представители на местната власт на 25.01.2008г. в гр.София.

Срещата се проведе се на 18.01.2008г. в гр.Свиленград на която участваха Управителите на 40(четиридесет) Общински болници

5 Коментара за “Среща в Свиленград по проблемите на общинските болници”

  1. Недоволен Says:

    Абе в тази здравна комисия само вие ли разбирате нещо от здравеопазване, че давате единствените що годе смислени предложения, които чувам напоследък или поне най-малкото давате някакви предложения. Или другите там са просто пионки, на които не им е работа да дават идеи. Айде, тези от мнозинството ги разбирам, ама хората от опозицията вътре - Китов е председател, а от него нищо не излиза в публичното пространство. А това решение на здравната каса е толкова абсурдно, че когато му се даде гласност и когато доведе до сериозни протести на лекарите на общинските болници обществото такъв шамар може да забие на управляващите, че да им се завие свят.

  2. i edin nesaglasen Says:

    Az pak ne sam saglasen s tova, che segashnoto pravitelstvo ne razpolaga s kapacitetni eksperti po zdraveopazvane. Kakvo znachi tova i zashto e tova postoyanno plyuene protiv pravitelstvoto, sled kato predhodnite ne pokazaha s nishto, che mogat da se spravyat sas situaciata v zdraveopazvaneto. Ako ideite, koito predlagate sa tolkova dobri, ne vyarvam upravlyuavashtite da sa chak tolkoz kuhi, che da ne gi priemat, pone otchasti. Kato tolkova mnogo znaete, spechelete izborite i pokajete kak moje da se reformira sektora. Obache sam siguren, che shte izpadnete v segashnata situacia nyakoy postoyanno da vi kritikuva vashite reshenia i da predlaga drugi reshenia kato po-dobri.

  3. д-р Георгиев Says:

    Г-н Несъгласния е изказал такава теза, че направо си е признал, че е част от платената интернет младежка кохорта на Позитано. Ами вашите хора като толкова разбират, да направят нещо за това здравеопазване де. Нали сега са на власт, не им трябва да печелят избори, пък и държат ресорното министерство. Истината е, че доктор Щерев е прав, че няма никакъв капацитет у тези пишман здравни експерти и в правителстовото и в НЗОК…

  4. Бацаров Says:

    Доплащането къде го има в европа?

  5. Doktor Says:

    Mnogo tochni razsyjdenia, a kato potvyrjdenie za to4nostta im idva i lekarskia protest, koyto sas sigurnost 6te se razrastva