В края на миналата седмица получих становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание по предложения от мен и моите колеги Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Неговото цялостно звучене е негативно, но поне обемът на документа показва, че Съвета се е постарал да обясни правно своите аргументи. Становището е разделено на пет части, разглеждащи необходимостта от законопроекта, неговата конституционносъобразност, обща характеристика на съдържанието му, правно-техническо оформление, конкретни препоръки. Реших да не влизам в детайлите на цялостната юридическа обосновка в документа, а направо да предоставя на вашето внимание пълното му съдържание. Съзнавам, че само най-изкусените и заинтересуваните по темата ще имат търпението да изчетат тези страници с правна аргументация. Аз обаче държа на коментарите на всички, които биха желали тук да изкажат своето мнение, препоръки и съображения. Вярвам, че всяко законодателно и управленско решение трябва да бъде подлагано на гражданска дискусия. Нямам съмнения, че в дебатът тук ще бъдат изказани рационалните аргументите, които ще бъдат от изключителна полза при оборването на съображенията на Съвета при по-нататъшното обсъждане на законопроекта в Парламента. 

Вероятно изпитвате съмнение дали е възможно гражданското мнение да има тежест пред това на юридическите експерти. Нека преди да ви представя текста на становището, да изразя моето виждане по този въпрос. Няма съмнение, че когато юристите искат да докажат нещо, аргументирайки се с нормативната база, те могат да докажат практически всичко. И най-неправдоподобната теза от обществена гледна точка може да бъде обоснована с правни аргументи, ако съществува съответната законова възможност за това. Често обаче се пропуска един факт. Не правото, под формата на юридически норми, е това, което стои над хората и рамкира границите на техните действия, а моралните и обществените ценности са тези, които имат първостепенна роля. Ролята на правото е само да облече в конкретни разпоредби тези ценности. От там нататък влиза в сила базовата конвенция, част от големия обществен договор, между членовете на обществото, според която те се съгласяват да спазват, да се ръководят и да се подчиняват на тези разпоредби. Чисто юридическото мислене понякога изпуска първия етап от законотворческия процес (основаването на морални ценности и обществени нужди) и се обосновава само на ефекта от тази обществена конвенция – че правните норми са общовалидни и задължителни. Когато това разбиране бъде изведено до своята абсолютна форма, стигаме до абсурда една правна норма да бъде извеждана на базата на друга и да се прекъсва връзката между юридическите постановления и етичните ценности и обществените нрави. За пример ще дам как по времето на социализма имаше толкова правно съвършени текстове, които не противоречаха на нито една част от тогавашната юридическа база, но това не означаваше, че те не бяха против общите морални ценности или правата на човека при едно нормално свободно общество. Този начин на мислене се възпроизвежда по много прецизен начин и в настоящото становище. В него напълно конституционно и законосъобразно е обоснована тезата, подкрепяна от управляващото в момента мнозинство, че няма нужда от предложената промяна в Закона за здравното осигуряване. За финал бих искал да кажа, че хората, които са подготвили документа, според мен, просто са се “хванали за буквата на закона”, без да се опитат и минимално да вникнат в смисъла и духа на исканията на българските граждани в чужбина. Ето и неговият текст:

——————————————————————————————

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

          Вх.№ 853-28-2
          Дата 17/01/2008 г.

       ДО
       ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
       НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
       Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

СТАНОВИЩЕ

Относно:  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното
        осигуряване  № 754-01-168 от 06.12.2007 г., внесен от Атанас Щерев
       и група народни представители
В заседанието си от 10 януари 2008 г. Консултативният съвет по              законодателство - направление „Социалноправни отрасли”, обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Ат. Щерев и група народни представители и на основание чл.22 от Правилника за организацията и дейността на Консултативния съвет по законодателство представя своето становище.

І. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАКОНОПРОЕКТА

От влизането му в сила през 1998 г. Законът за здравното осигуряване е изменян и допълван общо 51 пъти, в т.ч. 7 пъти през 2007 г. Ефектът от толкова многобройни и чести промени е нестабилност на правната уредба и несъгласуваност в откъслечно приеманите през различните периоди от време нормативни решения. Внесеният законопроект продължава така установилата се негативна тенденция – с него се предлага кардинална промяна в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица с важни последици за всички дейности по задължителното здравно осигуряване, без в мотивите надлежно да са формулирани причините, които да налагат приемането му съгласно чл.28, ал.2, т.1 ЗНА, без да са набелязани целите, които се поставят съгласно чл.28, ал.2,т.2 ЗНА, без финансови разчети с актуални статистически данни и такива за средствата, необходими за прилагане на новата уредба съгласно чл.28, ал.2, т.3 ЗНА, без да са посочени очакваните резултати от действието й съгласно чл.28, ал.2, т.4 ЗНА и без анализ за съответствието с правото на ЕС по чл.28, ал.2, т.5 ЗНА.

1. Като  първи свой аргумент за приемане на законопроекта вносителите сочат това, че принципът на задължително здравно осигуряване на всички български граждани бил заложен още при създаването на Закона за здравното осигуряване. Действително чл.33, т.1 ЗОО (обн., ДВ, бр.70 от 1998 г.) в първоначалната си редакция обяви за задължително осигурени в НЗОК всички български граждани. След измененията по §18, т.4 ПЗР КЗОО (ДВ, бр.110 от 1999 г.), считано от 1 януари 2000 г. по чл.33, т.1 ЗЗО (ред. до изм., ДВ, бр.95 от 2006 г.) на задължителното здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които не са граждани на друга държава, а по чл.33, т.2 ЗЗО (ред. до изм., ДВ, бр.95 от 2006 г.) – тези, които са граждани на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. В тази своя част нормативно определеният кръг задължително осигурени в НЗОК лица не е променян след 1 януари 2000 г. Възприемането на този законодателен подход при създаване на Закона за здравното осигуряване и дългогодишното му прилагане по-скоро обуславят запазването му за в бъдеще, а не подмяната му. Разпоредби не могат да се изменят затова, че се съдържат в базовия текст на нормативния акт или поради продължителното им действие.

2. Задължителното здравно осигуряване по чл.33, т.1 и 2 ЗЗО на всички български граждани, независимо от местоживеенето им, има свое конституционно основание, което не е отчетено в мотивите към законопроекта. Съгласно чл.52, ал.1 Конст. гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпни медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. По силата на чл.52, ал.2 Конст. здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от осигурителни вноски (лични или колективни) и от други източници при условия и по ред, определени със закон, т.е. тези две конституционни норми, на които се основава националното ни система за здравно осигуряване, изискват тя да обхване всички български граждани, независимо от тяхното местопребиваване, местоживеене или място на икономическа заетост. Ето защо качеството на здравно осигурени лица не може да се откаже на тези, които не пребивават на територията на Република България постоянно, тъй като това максимално близък до особеностите на националната здравноосигурителна система,  само по себе си би означавало да бъдат лишени от правото на здравно осигуряване, макар чл.52, ал.1 от Конст. безусловно да им го признава, без да го поставя в зависимост от продължителността на пребиваването им в страната или от какъвто и да е друг признак извън гражданството им. Като част от текущото законодателство. Законът за здравното осигуряване може само да регламентира упражняването на правото на здравно осигуряване, не и да изключва придобиването му от тези български граждани, които не живеят постоянно в Република България, тъй като така им се отнема основно право в нарушение на забраната по чл.57, ал.1 Конст.

3. Констатацията по мотивите, че в по-голямата част от държавите-членки на ЕС здравното осигуряване не е обвързано с гражданството, а с продължителното местоживеене и икономическа заетост на лицето е изцяло неконкретизирана. Вносителите не са посочили изрично нито една държава-членка на ЕС, законодателството на която да са имали предвид, предлагайки обсъждания законопроект. При такава бланкетност не може да се преценява дали такова реално съществува, приложимо ли е за здравното ни осигуряване и кореспондира ли му проектът. Във всички случаи самоцелното следване на нужди модели, при това без да е набелязан конкретен  такъв, максимално близък до особеностите на националната здравноосигурителна система, само по себе си не може да е причина за това тя радикално да се реорганизира. Копирането на практиките в други държави-членки на ЕС, без да е ясно кои са те и какви са предимствата им, не значи, че те ще проработят, пренесени в български условия. Отделно, експериментирането с чужди модели не може да е причина основно да се измени обхватът на осигурените в НЗОК лица.

4. В абзац1 от мотивите се сочи, че поради разширяването на ЕС и засилващата се миграция на граждани в рамките на Съюзи, голяма част от българските граждани плащали данъци и осигуровки в държавите-членки на Съюза, където живеели и работели постоянно. Същите били задължени да се осигуряват здравно и в Република България, макар да не живеели в страната и да не ползвали здравноосигурителната ни система. Такова дублиране в действителност не съществува – чрез действащите чл.33, ал.1, т.1 и ЗЗО тези български граждани не могат да се считат подчинени едновременно на социалните законодателства (в т.ч. относно медицинските грижи) на две държави-членки на ЕС в нарушение на забраната за такава кумулация. Съгласно създадената с §5, т.1 ЗИДЗЗО (обн. ДВ, бр.95 от 2006 г.) нова т.6 в чл.33, ал.1, т.1-5 ЗЗО, за които се предлага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Успоредно с това чрез създадената с §5, т.2 ЗИДЗЗО (обн.ДВ, бр.95 от 2006 г.) нова ал.2 в чл.33 ЗЗО, също в сила от 1 януари 2007 г., изрично се предвиди, че не са задължително осигурени в НЗАК лицата, които по правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка. Следователно с тези две разпоредби – чл.33, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЗО, считано от 1 януари 2007 г. кумулацията на здравното осигуряване на едно и също лице, в т.ч. такова с българско гражданство, по едно и също време по социалните законодателства на две държави-членки на ЕС, едната от които е Република България, е вече изключена, така че не се налага втори път да се изключва чрез обсъждания законопроект.

5. Считано от 1 януари 2007 г. Регламент на Съвета (ЕО) № 1408/71 е задължителен за Република България и пряко приложим на територията й съгласно чл.249, ал.2 (предишен чл.189, ал.2) ДЕО. Инкорпорирането му в националния правопорядък не само че не е необходимо, а според практиката на Съда на европейските общности не е и допустимо, тъй като противоречи на Договора за европейското общност, неутрализира спецификата на общностното право и го равнопоставя на вътрешното. Като всеки регламент и този не подлежи на рецепция и е забранено всяко негово „национализиране”. Ето защо не се налага прилагането му да се обезпечава с предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване.
Освен това, приемането на обсъждания законопроект не може да се аргументира с Регламент на Съвета (ЕО) № 1408/71, както е направено в абз.3 от мотивите, и с оглед предмета на неговото регулиране. Същият съдържа разпоредби за координация на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и националните системи  за социална сигурност само в контекста на свободата на движение на граждани на една държава-членка на ЕС, полагащи труд на територията на друга такава. Регламентът им гарантира еднакво третиране с гражданите на държавата-членка по мястото на полагане на труда, както с чл.3, ал.1 постановява равенство в правата и задълженията им, освен ако изрично не е предвидено друго. При положение, че по този режим общественото осигуряване се осъществява по мястото на полагане на труда, проектът не би могъл за съгласува Закона за здравното осигуряване с него, приемайки за базов критерият местоживеене.
Също така, Регламент на Съвета (ЕО) №1408/71 урежда координацията на осигурителните система в ЕС, така че гражданите на държавите-членки, които упражняват реално свободата на движение на трудещите си, да могат да ползват придобитите в една държава осигурителни права във всяка друга, т.е. това не са правила за националните системи за социалното осигуряване, прилагани към всички граждани на съответната държава, а само към тези , които са променили или са променяли мястото си на движение, работа или пребиваване на територията на ЕС и във връзка с това са придобили или са придобивали осигурителни права. Тъй като тези координационни правила обхващат територията само на ЕС и ЕИП и важат само за техни граждани, ползващи свободата на движение (работници и служители, самостоятелно заети лиза, членове на семействата им, държавни служители и приравнените на тях), те не могат да се възприемат като вътрешноправни такива, които да са общо приложими, вкл. Извън определения с Регламент на Съвета (ЕО) №1408/71 персонал и териториален обхват – за лица, които не са граждани на ЕС или такива, които не пребивават в държава-членка на съюза.

6. С описаните в абз.2 от мотивите проблеми от периода 1998-2004 г. По здравното осигуряване на българските граждани, които постоянно живеят в чужбина, приемането на предлагания законопроект не може да се аргументира, тъй като те са вече законово уредени. С §5 ЗИДЗЗО (обн. ДВ, бр.110 от 2004 г.) се създаде нов чл.40а ЗЗО, който предвиди българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през календарната година, да се освободят от заплащането на здравноосигурителни вноски за целия период на тяхното отсъствие, с възможност да възстановят своите здравноосигурителни права след завръщане в страната. Същевременно с § 1 ЗИДЗЗО (обн. ДВ, бр.45 от 2005 г.) се създаде §19в ПРЗ ЗЗО, който  постанови, че българските граждани, пребивавали в чужбина над 183 дни през календарната година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. С дължими вноски, могат да бъдат освободени от задължението за внасянето им, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК по чл.4,, ал.1 ЗЗО за съответната календарна година. Не се сочат в мотивите проблеми в прилагането на чл.40а и §19в ПРЗ ЗЗО на практика, които да са се проявили през 2005-2007 г. И да изискват ново регулиране. Извън §5 ЗИДЗЗО (обн. ДВ, бр.110 от 2004 г.) и §1 ЗИДЗЗО (обн. ДВ, бр.45 от 2005 г.) през 2004-2006 г. Не са извършвани други промени в уредбата, т.е. не са налице сочените в абз.2 от мотивите многократни чести изменения и допълнение в Закона за здравното осигуряване за освобождаване на българите в чужбина от здравноосигурителни задължения, която тенденция за палиативно, временно решение проектът да трябва да преустановява. Здравното осигуряване на българските граждани, които не живеят постоянно в Република България, от 2004 г. е регламентирано трайно, без в изминалия период от време в практиката да са се проявили затруднения или усложнения, които да налагат генерално нова негова законова уредба.

7. Доколкото тунинг-проектът „Свободно движение на хора”, като всеки друг представлява изследване с участие на външни специалисти, а не на официални длъжностни лица от съответните европейски институции, препоръките му нямат задължителен характер, така че отправените такива формално юридически не обвързват страната. Отделно, Проектът „Координация на системите за социално сигурност в Европа, които именно е специализираният по материята, не съдържа препоръка задължителното ни здравно осигуряване да се обвърже занапред с постоянното местоживеене на лицата, а не с тяхното гражданство.

По изложените съображения становището на Консултативния съвет по законодателство е, че необходимостта от приемането на внесения законопроект не е надлежно аргументирана в мотивите, нито обективно е налице.
ІІ. КОНСТИТУЦИОНОСЪОБРАЗНОСТ
НА ЗАКОНОПРОЕКТА

І. Съгласно чл.52, ал.1 Конст. гражданите имат право на здравно осигуряване при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл.52, ал.2 Конст. здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от осигурителни вноски (лични или колективни) и от други източници при условия и ред, определени със закон. Следователно, тези две норми на основния закон – конституционното основание на националната система за здравно осигуряване, изискват тя да обхване абсолютно всички български граждани. Този й обхват, доколкото е конституционно определен, не може да бъде стеснен съ Закона за здравното осигуряване; от него се изключват българските граждани, които не живеят постоянно в Република България. Така те се явяват лишени от правото на здравно осигуряване, което чл.52, ал.1 Конст. им признава безусловно, независимо постоянно или временно е местоживеенето им в страната. Така това им основно право се отнема, при все че чл.52, ал. 1 Конст. Императивно забранява подобна отмяна с текущото законодателство
ІІ. С реш. № 32 от 26.11.1998 г. по к.д. № 29 от 1998 г. Конституционният съд е приел, че прогласеното с чл.52, ал. 1 Конст. Право на здравно осигуряване трябва да е регламентирано със закон, така че да гарантира достъпна медицинска помощ, т.е. възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и еднакви условия за ползването му. Гаранция са принципите по чл.5, т. 1, 3 и 5 ЗЗО, въз основа на които се осъществява здравното осигуряване (задължително участие при набиране на вноските, солидарност и равнопоставеност при ползването на медицинска помощ). По този повод Конституционният съд се е произнесъл, че разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, които предвиждат, че задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани (чл.33, ал. 1), регламентират система за социална здравна защита на населението, която предоставя максимален достъп до медицинска помощ и равенство при получаването й. Конституционният съд е заключил, че тази система е съобразена с чл.52, ал. 1 Конст. и с устройството й не са нарушени принципите по чл.5, т.3 и 5 ЗЗО, обезпечаващи здравна помощ на всички нуждаещи се от лечение български граждани, независимо от тяхното постоянно или временно местоживеене. В този смисъл е и реш. № 8 от 02.04.1998 г. по к.д. №3 от 1998 г. на КС.
III. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА

Въпросът със здравното осигуряване на българските граждани, които живеят в чужбина, понастоящем има нормативното си решение в чл. 40а ЗЗО. Съгласно ал. 1 тези, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, както и за всяка следваща година след предварително подадено заявление до НАП. По този начин тези български граждани не губят здравноосигурителните си права, а доброволно съобразно индивидуалния си интерес суспендират упражняването им за отсъствието си от страната, като могат да го възстановят след завръщането си от чужбина -  след изтичане на 6 последователни месеца, през които съответното лице се осигурява по общия ред по чл. 40-40а, ал. 2 ЗЗО или с еднократно заплащане на сума равна на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 ЗЗО, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 3 ЗЗО). Този механизъм комбинира възможността за временно освобождаване от заплащане на здравноосигурителни вноски по чл. 40 ЗЗО на тези български граждани, които пребивават в чужбина за повече от 183 дни през една календарна година и по тази причина не ползват услугите на националната ни здравноосигурителна система, от една страна, с възстановимост на здравноосигурителните им права след завръщане в страната и заплащане на съответните вноски, от друга страна. Така сполучливо се балансират интересите на тази категория български граждани и тези на бюджета на НЗОК като осигурителен орган. Предимството е в това, че както изключването така и включването в здравноосигурителна система на тези лица се осъществява чрез опростена и облекчена процедура. Този механизъм действа повече от 3 години, утвърдил се е в практиката, без пир прилагането му да са възникнали трудности или противоречия. В тази връзка показателно е, че за изминалия период след влизане в сила на § 5 ЗИДЗЗО (обн., ДВ, бр. 111 от 2004 г.) ВАС е разгледал по реда на касационното обжалване само три дела по спорове по чл. 40а ЗЗО (реш. №6635—07—V отд. по а.д. №4237 от 2007 г., №5816—06 г.—V отд. по а.д. №9899 от 2005 г. и №10900—05—V отд. по а.д. №8819 от 2005 г.). Ето защо намираме, че сегашната уредба по чл. 40а ЗЗО като по-удачна и сполучлива следва да се запази, за да действа занапред, а не да се променя.
В сравнение с нея предлаганата от законопроекта нова регламентация има недостатъци  и прилагането й е свързано с рискове. Тя определя кръга на задължително осигурените в НЗОК лица по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗО чрез критерия „местоживеене на територията на Република България”, който е фактически, а не формално-юридически. За разлика от гражданството, той не е константен, а променлив и не удостоверява трайна принадлежност на лицето към държавата и здравноосигурителната й система. Прилагането му на практика означава непрекъснато на основата на подавана от МВР информация за регистрираните пътувания на български граждани в чужбина и техните завръщания в страната да се актуализира служебно  списъкът на осигурените в НЗОК лица със следващата се от тази изменчивост в персоналния обхват на здравноосигурителната система нестабилност в нейното функциониране. Липсват каквито и да е представени от вносителите финансови разчети, основани на каквито й да е статистически данни, как прилагането на този нов критерий ще рефлектира върху набирането на средства в бюджета на НЗОК по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЗО и тяхното разходване по чл. 24, т. 1 ЗЗО.
Промените са и фрагментарно проведени, поради което открити, без нормативен отговор са останали редица важни въпроси. Законопроектът не предлага§ 1 ДР ЗЗО да се допълни с дефиниция за „български граждани, които постоянно живеят на територията на Република България”.  Липсата на такава дефиниция позволява минимум две противоречиви тълкувания:
 а.  тъй като без легално определение изразът по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗО следва да се приложи с общоупотребимото му значение, следва, че осигурени в НЗОК ще са само тези български граждани, които са живели на територията на Република България всеки ден от всяка календарна година. Така пребиваването им дори и само за един ден извън територията на страната ще е достатъчно основание да бъдат изключени от здравноосигурителната система;
 б. Второто възможно тълкуване е постоянният или временен характер на местоживеенето им в Република България, щом не е законово определен, да се преценява дискреционно от НЗОК  като осигурителен орган във всеки отделен случай, като се отчита спецификата му.
 И двата варианта са еднакво неприемливи.
 Въз основа на изложеното намираме, че като цяло съдържанието на законопроекта не може да бъде положително оценено.
V. ПРАВНО-ТЕХНИЧЕСКО ОФОРМЛЕНИЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

При изготвянето на законопроекта не са спазени  редица изисквания на Закона за нормативните актове и Указа за прилагане на Закона за нормативните актове.

Съгласно чл. 50, ал. 1 УПЗНА изменянето на член става с нова редакция на изменения текст  и се формулира в отделен параграф за всеки член, а това на неговите подразделения – със съответни подразделения на този параграф, като се спазва поредността им по чл. 27, ал. 1 УПЗНА. В нарушение на тези правила отделните промени в чл. 33, чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 ЗЗО по § 1 § 2 и 3 от законопроекта са извършени с букви, а не с точки, което е правилното като поредност вид подразделение н тази разпоредба  по чл. 27, ал. 1 УПЗНА при положение, че тези параграфи нямат алинеи. Отделно промените по § 2 и 3, доколкото са такива в различни алинеи на един и същи член – този на чл. 34, ал. 1 и 2 ЗЗО, следва да се направят с един параграф, а не с два отделни.
 
Отмяната на чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗЗО с § 1, б. „б”  не налага преномерацията на чл. 33, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗЗО по § 1, б. „в”, респ. не е необходима промяната в препращането към § 2, б. „б” – „г” и § 3, защото такава преномерация съгласно чл. 52, ал. 3, изр. 1 УПЗНА се прави само в случаите, когато членът се допълва с нови подразделения (алинеи, точки или букви), поставени на съответното систематично място, като наличните след тях се преномерират. По аргумент за противното от чл. 52, ал. 3, изр. 1 УПЗНА, когато се отменя подразделение на член – в случая т. 2 на чл. 33, ал. 1 ЗЗО, следващите го подразделения от същия вид не подлежат на преномерация.

Промените по § 1, 2 и 3 по същността си са единствено изменения, не и допълнения, както неправилно са квалифицирани  от законопроекта.

§ 1 не отчита, че в чл. 33 ЗЗО, считано от 1 януари 2007 г., е създадена нова ал. 2, както и че сега съществуващите точки в ал. 1 са общо 6, а не 5 на брой.

§ 5 изменя разпоредбата на § 19в ПЗР ЗЗО, която поради своето срочно действие до 31 декември 2004 г. от тази дата е загубила сила и такава по аргумент за противното от чл. 48, ал. 1 УПЗНА не подлежи на изменяне – няма обект на промяна.
VІ. КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ
  § 1
 Предлагаме да отпадне  по съображенията, изложени в горните раздели.
 Както се посочи по-горе, основното изменение по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗО, с което за задължително осигурени в НЗОК лица са обявени всички български граждани, които постоянно живеят на територията на Република България, е въведено, без този нов критерий да е дефиниран законово чрез минималната продължителност на местопребиваването на лицето в страната в рамките на една календарна година или по какъвто й да е друг начин.

 § 2-3
  Предлагаме да отпадне по съображенията, изложени в горните раздели.
 Доколкото преномерацията по § 1, б. „в” е недопустима, не са необходими измененията в препращанията по § 2, б. „б” – „г”, респ. по § 3, б. „а” – „б”.

 § 4
 Предлагаме да отпадне по съображенията, изложени в горните раздели.
 Относно чл. 40а, ал. 1 ЗЗО
 Доколкото разпоредбата урежда две алтернативни хипотези (първата – на придобиване на здравноосигурителни права от български граждани, които никога не са живеели на територията на Република България, а втората – на тяхното възстановяване от напусналите я), възможността за включването им в здравноосигурителната система може да е свързано със завръщане в страната само във втория случай, докато за първия то следва да се обвърже с тяхното установяване на нейна територия.
 За разлика от действащия чл. 40а, ал. 1 ЗЗО новата му редакция по § 4 от законопроекта пропуска да уточни, че този ред за придобиване или възстановяване на здравноосигурителни права важи за български граждани, вкл. с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си. По този начин изрично не му е отказано приложение в хипотезите по чл. 40, ал. 3, т. 1 – 3 ЗЗО, когато осигуряването е за сметка на републиканския бюджет.
 Относно чл. 40а, ал. 2 ЗЗО
 Член 40а, ал. 3 ЗЗО следва да предвиди заплащане на стойността на оказаната медицинска помощ на изпълнителя до придобиването или до възстановяване на осигурителните права от лицата по чл. 40а, ал. 1 ЗЗО. Сега предлаганият чл. 40а, ал. 3 ЗЗО отчита само една от алтернативните хипотези по чл. 40а, ал. 1 ЗЗО.

 § 5
 Предлагаме да отпадне по съображенията, изложени в горните раздели.
 Нормата създава недопустимо изключение от императивно установено задължение за заплащане на здравноосигурителни вноски по чл. 34, ал. 2 ЗЗО, като условие за възникване на правото на здравно осигуряване и по чл. 50 ЗЗО, като такова за упражняването му чрез ползване на медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. Въвежда се специално законово основание за погасяване на публични държавни вземания, каквито по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК са тези за задължителните здравноосигурителни вноски, за продължителен 7-годишен период от време (от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2007 г.) към изключително широк кръг български граждани, пребивавали извън Република България повече от 183 дни през календарна година през посочения период. Така тези подлежащи на осигуряване в НЗОК лица – понастоящем длъжници на системата, заради неизправността си, се третират по-благоприятно от останалите български граждани, пребивавали в страната над 183 дни за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2007 г., за които това специално погасително основание не важи. Това противоречи на основни принципи на здравното осигуряване, каквито са тези по чл. 5, т. 1 ЗЗО за задължително участие при набирането на вноските на всички осигурени лица, по чл. 5, т. 5 ЗЗО за равнопоставеност при ползването на медицинска помощ, и др.
 Неизяснени са редица въпроси, свързани с така създаденото с § 19в, ал. 1 ПЗР ЗЗО основание за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски:
1. Не е конкретизиран изрично по вид начинът на погасяването им по чл. 168, т. 1 – 7 ДОПК.
2. Не е уточнено дали същият е приложим за главницата и/или за лихвите за забава.
3. Не е изяснено дали подаването на декларацията по § 19в, ал. 2 ПЗР ЗЗО е с или без конститутивен ефект за освобождаване от задължението за плащане на вноските и изобщо дали то настъпва  пряко по силата на закона или след издаване на определен акт на осигурителния орган.
4. Изобщо не е регламентирана процедура, в която да провери наличието на условията по § 19в, ал. 1 ПЗР ЗЗО и да установи размера на дължимите неизплатени давностно непогасени вноски, подлежащи на опрощаване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ: ……………………………………..
    Проф. Д-р Красимира Средкова
 

21 Коментара за “Становището на Консултативния съвет по законодателство”

  1. атанас Says:

    Д-р Щерев, благодаря, че движите законопроекта както обещахте.
    Съгласен съм с Вашия анализ към който ще добавя следното. Не мисля, че същинската причина за отхвърлянето е формалната буква на закона. Предлагането и отхвърлянето на един закон може да бъде обосновано с “морални и обществени нужди”, но също и с неособено морални нужди на партийни, държавни и икономически кръгове. Примери: Ванко 1, законопроектът за хазарта и много други.
    Според мен квинтесенцията на цялата аргументация против законопроекта е в тази фраза :

    *** Така тези подлежащи на осигуряване в НЗОК лица – понастоящем ДЛЪЖНИЦИ на системата, заради НЕИЗПРАВНОСТТА си, се третират по-благоприятно от останалите български граждани, пребивавали в страната над 183 дни за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2007 г., за които това специално погасително основание не важи.***

    Значи системата е перфектна, а гражданите са неизправни и основателно са нейни длъжници. За да докажем противното трябва да демонстрираме, че системата е сбъркана и гражданите нямат вина за това. Сбъркана е формално, поради което стигаме до абсурдни положения.

    В Конституцията е записано право на здравно осигуряване и проф Средкова се позовава на него, за да обоснове задължението за плащане на здравни вноски по следния начин в параграф I.2:

    ***тези две конституционни норми, на които се основава националното ни система за здравно осигуряване, изискват тя да обхване всички български граждани, независимо от тяхното местопребиваване, местоживеене или място на икономическа заетост.***

    Логично е при това положение НЗОК да заплаща за здравни услуги независимо от местопребиваването, местоживеенето или мястото на икономическа заетост. Да, но в ЗЗО изрично е записано (ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.) че:

    Чл. 36. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на
    направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.
    (2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

    Нека уважаемият Съвет обясни как ще упражни конституционното си право български гражданин, който получава остра сърдечна криза в Австралия? Как да поиска разрешение от НЗОК? Писмено по пощата ли? Освен това НЗОК ще отговори, че този вид медицинска помощ се оказва и в България и ще откаже да плати.

    Ако приемем за справедливо задължението за осигуряване по гражданство, то трябва да признаем, че ЗЗО в член 36 е дълбоко НЕИЗПРАВЕН и противоречи на Конституцията, защото… ***Като част от текущото законодателство. Законът за здравното осигуряване може само да регламентира упражняването на правото на здравно осигуряване, не и да изключва придобиването му от тези български граждани, които не живеят постоянно в Република България, тъй като така им се отнема основно право в нарушение на забраната по чл.57, ал.1 Конст.***

    Във Вашия законопроект не се предлага да се отнемат права, а да се премахнат задълженията за тези граждани, които не могат да ползват правата си дори и да го желаят.

    Тук ще отворя една теоретична скоба.
    Правото е нещо, което можеш да упражниш, но можеш и да не упражниш. Това важи както за правата от първо поколение (живот, свобода, собственост, мнение, събрания, избирателни права), така и за правата от второ поколение към които се числи здравното осигуряване, правото на труд, стачка и други социални придобивки.
    Правата от първо поколение защитават самоопределението на индивида от държавата. Правовата държава ги признава и ги гарантира.
    Правата от второ поколение влизат в конфликт с правата от първо поколение. За да ги гарантира, държавата трябва да наруши суверенитета на индивида и да го лиши от собственост (данъци и осигуровки). Индивидът във всеки момент може да принуди държавата да му върне взетото (ако се разболее да му плати лечението). На тези права им казват също “дължими права”. Държавата има дълг към индивида, защото му е нарушила основно право като му е взела парите. Тя няма право на избор, длъжна е да върне дълга. Но индивидът може и да не си поиска дълга, той има право на избор.
    Затварям скобата и минавам към заключението:

    Ситуацията с конфликта между член 33 и член 36 на ЗЗО се резюмира така: държавата взима от гражданина в чужбина по силата на чл. 33 и не му връща нищо когато е в нужда по силата на член 36.

    Ние искаме, (а Вие предлагате в законопроекта) държавата да престане да отнема собственост (или да вменява дългове) на българите в чужбина. Това е най-правилното решение. Искаме също връщане на отнетото. Последното е естествена реакция на една правова държава, когато се усети, че е сгазила лука.

    Има и друго решение: да отпадне ретроактивно член 36-ти и тогава всеки български гражданин (извън ЕС) ще може да се лекува за сметка на НЗОК където и да е по света срещу 10 лв месечно. Срещу 1000 лв той ще може да представи на НЗОК за осребряване фактури за здраве за 7 години назад. Няма да му се налага да иска никакви разрешения.

    Може би си струва да се пробва такава законодателна промяна? Проф. Д-р Средкова вече е формулирала изчерпателно аргументите за такъв законопроект. Любопитно ми е каква ще е реакцията на НОИ, НЗОК и Министерството на финансите като го получат за мнение.

    Пропускам буквоедските дреболии като липсващата дефиниция на пребиваващ в чужбина, изброяването на всичките 26 европейски страни в които осигуряването не е на принципа на гражданството, поредните номера на параграфите и т.н. Същината на проблема не е в тези подробности и е несериозно да се предлага отпадането на законопроекта заради тях.

  2. borissova Says:

    Не знам за Вас , другари, но проф. Средкова ме убеди напълно! Аз и ставам вече вярна фенка.

    Шегата настрана, но въпросната госпожа се справя блестящо по отношение на защитата на конституционните ни права и с желязната си логика (в тази й част на становището) ме накара да прозра една иначе очевидна простичка истина: чл. 36 от ЗЗО е противоконституционен!

    Чл. 36. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на
    направените разходи за медицинска помощ в чужбина САМО КОГАТО са получили предварително РАЗРЕШЕНИЕ за това от НЗОК.
    (2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която НЕ се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

    Не се изисква особен интелект, за да се види, че този член е в пълен разрез с конституционното ни право, дадено ни с чл. 52.

    “Съгласно чл.52, ал.1 Конст. гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпни медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.” (Проф. Средкова по-горе)

    Ето я и кулминацията:

    “Законът за здравното осигуряване може само да регламентира упражняването на правото на здравно осигуряване, не и да изключва придобиването му от тези български граждани, които не живеят постоянно в Република България, тъй като така им се отнема основно право в нарушение на забраната по чл.57, ал.1 Конст.”

    Брилянтно! Желязна логика! Аз просто нямам какво да кажа тук. Колкото повече се замислям, толкова повече онемявам… след всичките абсурди и глупости, изписани в ЗЗО, сега той лъсва и като противоконституционен!

    Доц. Щерев, не унивайте, когато нещо е сбъркано априори, то рано или късно няма да издържи и балонът ще се спука. Аз сега разбрах (Thank you, professor!) нещо фундаментално: вече 7 год. на мен ми е било отнемано конституционно право! На мен и на още, колко стотин хиляди бяха, българи…

    Като продължа да мисля в тази пикантна посока се сещам, че за тези 7 години съм похарчила една прилична сума за моето лично здравеопазване поради принудителната защита на конституционното си право, наложена от отнемането му ЗЗО. Много вероятно е да продължа да мисля в тази посока и да стигна до интересни идеи…за което ще Ви държа в течение. Междувременно ще си направя една-две консултацийки насам-натам по повод на новото ми озарение :-)

  3. атанас Says:

    След внимателен прочит, мисля, че този пример не е най-добрият:

    ***
    “Законът за здравното осигуряване може само да регламентира упражняването на правото на здравно осигуряване, не и да изключва придобиването му от тези български граждани, които не живеят постоянно в Република България, тъй като така им се отнема основно право в нарушение на забраната по чл.57, ал.1 Конст.”
    ***

    В цитирания пасаж става въпрос за придобиване на здравно осигуряване. Чл. 36 не ограничава придобиването, а налага рестрикции върху упражняването на вече придобитото право. Но тези рестрикции са противоконституционни, защото:

    ***
    По този повод Конституционният съд се е произнесъл, че разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, които предвиждат, че задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани (чл.33, ал. 1), регламентират система за социална здравна защита на населението, която предоставя максимален достъп до медицинска помощ и равенство при получаването й.
    ***

    Така че : Долу член 36!

  4. Марияна Says:

    Благодаря на доц. Щерев, че се ангажира с решението на проблема за задължителните здравни осигуровки на българските граждани в чужбина - безумен проблем, породен от един безумен закон.

    От внимателния прочит на аргументацията на професорката разбрах две неща - че госпожата се вълнува от стабилността на системата, а не от нейната справедливост, и че не прави разлика между право и задължение.

    Колегите по-горе са казали преди мен - в случая на ЗЗО има негарантирано право на медицинска помощ, но затова пък абсолютно гарантирано задължение. Обикновеният здрав разум подсказва, че първо е правото, а после - произтичащото от него задължение. След като гражданинът е във физическа невъзможност да ползва правото (понеже пребивава извън територията на страната), защо има съответното задължение? Смисълът на здравното осигуряване е всеки член на дадена национална общност (териториално ограничена) да има достъп до медицинска помощ, от което произтича задължението му да внася определени суми. Пак здравият разум подсказва, че даденият член на общността живее и работи на съответната територия и рано или късно ще му се наложи да ползва медицинска помощ - тъкмо защото пребивава на тази територия, а не другаде. Ако пребивава другаде, той не представлява никакъв риск за общността (на нея няма да й се наложи да покрива разходите му за лечение). Какво толкова сложно има тук?!

    Значи причината за предлаганите изменения е следната - сбърканият принцип на осигуряване по гражданство, с което се вменява задължение на лица, които са във физическа невъзможност да ползват въпросното право и не представляват никакъв риск за общността. Лично аз съм на мнение, че дори и да се измени ЗЗО, това ще бъде поредната кръпка в един изначално сгрешен закон; обхватът на здравноосигурените лица би трябвало да се определя по критерия за място на икономическа заетост (съответно наличие на доходи), защото то включва и местоживеенето, и местопребиваването.

    Относно целите на измененията - да се поправи един очевиден пропуск на законодателя, вменил задължение, но не осигурил съответното право. Нека Народното събрание да избира - или да осигури ползването на правото на всички български граждани, където и да се намират (защото ги задължава където и да се намират), или да стесни обхвата на задължителното здравно осигуряване по горепосочения критерий. Накратко - да поправи една очевадна несправедливост. Ако избере втория вариант, ще трябва да анулира натрупаните задължения.

    Какви резултати да очакваме от подобни изменения? Ами българската държава най-после да скъса с крепостното право и да навлезе в 20 век, когато са изработени осигурителните системи в повечето европейски страни.

    Накрая да разкажа моя случай, защото съм пропуснала предишната дискусия. Живея във Франция (страна със солидарна социалноосигурителна система) от 1998г., явно преди приемането на ЗЗО, за който чух чак през 2005. Никога не съм избирала личен лекар, за чието съществуване разбрах през 2006. Миналата година отидох в териториалната НАП, за да науча, че не само аз дължа вноски за целия период 2000-2007 заедно с лихвите, но и големият ми син, роден в Париж през 1999, също дължи за периода 2000-2002! Няма шега, няма измама, на компютъра излезе името на 3 годишно дете-длъжник за 2002г.! А и двамата сме с прекъснати осигурителни права след първите 3 неплатени вноски. Върхът на “справедливостта” е, че българската държава направо ни е вменила тези задължения, без дори да ни пита дали имаме доходи. В Конституцията не пишеше ли нещо относно доходите и данъците?

  5. Симон Живков Says:

    Поздравявам г-н Щерев за мъдро формулирания основен смисъл на законодателството - да облече в законова рамка морално-етичните изисквания на обществото.
    Едва ли нормален човек може да прочете целия текст на “обосновката” - съвременна схоластика, на която могат да завидят специалистите в тази област както от средновековието, така и от ерата на социализма. А в дебрите на днешното законодателство може да затъне всеки опит за търсене на краткост, яснота, логичност и обоснованост - то не случайно е направено така, че да е непонятно за “неспециалисти” и произволно манипулируемо от врелите и кипели в бранша.
    Непонятно е как са си взели изпитите по право всички специалисти, които смесват “Право на здравно осигуряване” със задължение за такова. И на всичкото отгоре противоконституционност обявават за защита на Конституционна норма! Изглежда паричните интереси са доста големи, а както е известно от нашия епос, владиката е съгласен и магаре да запопи, ако то си плати добре…

    Предлагам за размисъл следното:
    СТАТУКВО:
    Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) и свързаните с него нормативни актове закрепостява всеки български гражданин, в България или в чужбина, със или без доходи, задължително да плаща здравно осигурителни вноски, съобразно минималната работна заплата.
    1. Това е в грубо противоречие с правото на личността, свободно да избира начина си на живот, в частност свобода на избор на медицинско обслужване, крепостно-тоталитарен атавизъм, който не позволява избор на алтернативна медицина или на самостоятелна грижа за здравето, което е исконно право на всеки свободен човек! По този начин са нарушени чл.4 (2) и чл.57 (1), във връзка с чл.5 от Конституцията на България, както и чл.12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
    Дори и да се допусне, че такова Здравно осигуряване е правилно, нима трябва отново да се прилага “железния юмрук” на комунистическата революция за щастието!
    2. Противоречи на чл.52, ал.1 от Конституцията - превръщане на конституционно право в задължение! Освен че е противозаконно, в него няма никакъв морал, нито логика, още повече, като се има пред вид, че втората част от същата алинея постановява право на безплатно ползване на медицинско обслужване.
    3. Правен, морален и физически абсурд е да се иска плащане от хора без приходи или с минимални такива. Това противоречи също на духа на чл.60, ал 1 на Конституцията.
    4. Друг абсурд е да се иска плащане за нещо, което по същество, физически е невъзможно да бъде ползвано – от хора извън страната. Това също противоречи на основни правни и морални норми!
    5. Противоречи на антимонополното законодателство и защитата на конкуренцията:
    Държавата принуждава всеки да си купи услугата “Здравно осигуряване”, при това от един и само един монополен доставчик - НЗОК!
    6. Очевидно е че след като около 1/5 от населението не може или не желае да го спазва, то нещо в този закон е тотално погрешно!
    ПРЕДЛОЖЕНИЯ и кратки мотиви:
    Отменя се задължителното здравно осигуряване по лица, като противоречащо на Конституцията и основни човешки права; запазва се това задължение за работодателите, тъй като именно то осигурява спазване на чл.52 от Конституцията и може би е подходящо за сегашните условия в страната.
    Отменят се всички досегашни задължения, като неправомерни – всички длъжници са с прекратени здравно-осигурителни права, така че те нямат и не биха могли да имат съществени реални дългове към НЗОК. Разходите за писма и водене на десетки и стотици хиляди дела биха били по-големи от дълговете и биха довели до тотален колапс и без това задъхващата се правораздавателна система! В много от случаите това би било опит да се “събуят на босия цървулите”.
    Неработещите по трудов договор могат да се осигуряват доброволно по желан от тях начин (план), както е в по-нормалните правови държави (напр.САЩ).
    Неравностойните категории (деца, ученици, безработни и пр.) се осигуряват от държавата.
    КОМЕНТАР:
    Настояването на ръководителите на Здравната каса всички да плащат, показва, че те извличат заначителна печалба от всеки осигурен. Опасениятя, че ще се намалят приходите са неоснователни, защото ако са по-малко на брой осигурените – по-малко ще са и разходите за тях.
    Кипър, Латвия, Литва, Малта (от новите) нямат задължително ЗО, няма такова и в САЩ; някои от бившите соц.страни имат задължително здравно осигуряване, но то се плаща предимно от държавния бюджет или от работодателя. Има възможност за избор - например в Чехия здравното осигуряване се осъществява от 9 фирми. Обикновено държавата плаща за безработни и нискодоходни.
    ( http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=702902 )
    В много държави ЗО е изцяло или предимно от държавата (Финландия, Швеция, Великобритания, Дания, Естония и др). Това осигурява максимална простота, справедливо разпределение на разходите – по-богатите плащат повече, а освен това се спестяват разходи за допълнителна админаистрация за събиране на здравни осигуровки! Едва ли другаде има подобен правен и морален абсурд като в БГ.
    ( http://ec.europa.eu/employment_social/social_protection/missoc_tables_en.htm )

  6. Марияна Says:

    Извинете, че пак взимам думата, но тъй като професор Средкова се кахъри, че нямало доказателства за различното устройство на осигурителните системи на страните от ЕС, осмелявам се да попълня донякъде зейналата празнина. По-надолу ще намерите началото на френския Кодекс на социалното осигуряване (във Франция здравното осигуряване е част от социалното). Преводът е безплатен.

    ГЛАВА ПЪРВА: Организация на социалното осигуряване.

    Чл. Л111-1

    Организацията на социалното осигуряване се основава на принципа на националната солидарност.

    То осигурява РАБОТЕЩИТЕ (курсивът мой) и техните СЕМЕЙСТВА (к.м.) против рискове от всякакво естество, които могат да намалят или да доведат до пълна загуба на способността им за печалба. То покрива и разходите за майчинство и бащинство, както и семейните разходи.

    Социалното осигуряване гарантира на всички други пребиваващи на френска територия лица и на членовете на семействата им покриването на разходите в случай на боледуване, майчинство, бащинство, както и на семейните разходи.

    Тази гаранция се осъществява посредством включването на съответните лица и присъединяването на техните правоимащи към един или повече задължителни режими.

    Чл. Л111-2-1

    Нацията потвърждава своята привързаност към всеобщия, задължителен и солидарен характер на здравното осигуряване.

    Независимо от възрастта и състоянието си, всеки социално осигурен е защитен срещу риска от боледуване и последиците му, като за тази цел той финансира системата СПОРЕД ДОХОДИТЕ СИ (к.м.).

    Чл. Л111-2-2

    … в един от задължителните режими на социалното осигуряване в рамките на настоящия кодекс се включват, независимо от възрастта, пола, гражданството или местожителството им, всички лица, които упражняват НА ФРЕНСКА ТЕРИТОРИЯ (к.м.), временно или постоянно, на пълен или на непълен работен ден:

    - ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ (к.м.) за един или повече работодатели, били те установени във Франция или не, и каквито и да са размерите и естеството на заплащането им, каквито и да са формата, естеството или срокът на договора;

    - ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ за своя сметка.

    Край на цитата.

  7. Димитров Says:

    Нямам юридическо образование и моля да ми простите изказването на лаик.
    От 1992 живея и работя в Швейцария. Когато дойдох веднага без никакви условия започнах да плащам задължителните здравни застраховки. Не трябваше нищо да доплащам или да правя някакви медицински прегледи. Зная че Швейцария не е член на ЕС но все пак е държава в Европа и то доста успешна.
    Според действащия сега закон аз съм длъжник на държавата въпреки че съм се ползувал от услугите на здравеопазването в България само когато беше безплатно. Не мога да проумея защо повечето от нашите политици разсъждават толкова нелогично.

  8. атанас Says:

    Искам да подчертая и един друг пасаж, демонстриращ тоталитарното мислене на авторите на становището:

    В точка III

    ***…Прилагането му на практика означава непрекъснато на основата на подавана от МВР информация за регистрираните пътувания на български граждани в чужбина и техните завръщания в страната да се актуализира служебно списъкът на осигурените в НЗОК лица…***

    Щом ролята на държавата е да следи постоянно гражданите дали спазват законите, то тя е длъжна да проследи как се прилага похваления от Съвета механизъм на член 40а.

    *** Съгласно ал. 1 тези, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, както и за всяка следваща година след предварително подадено заявление до НАП. ***

    Я си представете, че 1 милион недобросъвестни граждани подадат декларации по чл. 40a, че напускат страната и спрат да плащат вноски, след което продължават да си живеят мирно и тихо в България. Никой не може да ги задължи да напуснат страната, така че те не декларират неверни данни когато декларират НАМЕРЕНИЕ да напуснат страната. Следователно санкция не може да има. За да ги контролира, държавата трябва да проследи дали наистина всеки един от тези граждани е напуснал страната и ако не го е направил, да го включи отново в системата. Тоест, прилагането на чл. 40а е също толкова невъзможно, но това не притеснява авторите на становището.

    Забелязвам също някои странности в подредбата на този документ. Точка IV римско изобщо липсва. Подномерацията на точка I е с арабски цифри, а на точка II с римски. Точка III няма подномерация, въпреки, че смислово може да се раздели поне на две части. Точка V също няма подномерация. Ако някой студент ми даде такава писмена работа ще му намаля оценката за зле структурирано изложение независимо от съдържанието.

  9. Dr.Roumen Petrov Says:

    Ot vsichko napisano ot gospoja Prof. Ne mi stava jasno edno: Kakva e funkcijata na zakona ? Da sluji na grajdanite ili grajdanite sa zadaljeni da slujat na zakona? Pri tova polojenie mainata vi na darjavata i na grajdanstvoto. Tova e darhjaven terorizam a ne pravo!

  10. Младежа Says:

    Мнението на КСЗ (професорката може само да го е подписала, а то да е дело на друг) започва с внушение, че предложената от Щерев поправка (ПЩП) е едно недоразумение. Началото на документа е манипулация, а не рационална критика.

    1) Броят предишни поправки на ЗЗО не е правен (или рационален) довод да се отхвърли ПЩП. Той обаче е показател за правното качество на ЗЗО, което КСЗ защитава.

    2) Вмъкването на израза “установилата се НЕГАТИВНА тенденция” оставя у читателя усещане за нечистоплътност на ПЩП.

  11. атанас Says:

    Имам подозрение, че проф. Средкова е участвала активно в изготвянето на становището, както и в написването на оригиналния ЗЗО заедно с Илко Семерджиев (магистър за 2 месеца от Бургаския университет). Те двамата са ръководители на екипа публикувал книга на тази тема през 1999 г.:

    Здравно осигуряване в България екип р-ли: д-р Илко Семерджиев, проф. д-р Красимира Средкова 1999 г. ИК Труд и Право http://www.trudipravo.bg/scripts/bibl.php

    Това обяснява манипулативните текстове и ревностното отстояване на признака гражданство, въпреки очевидната несъстоятелност на аргументите. Как така коскоджамити професор и капацитет ще си признае, че е сбъркал науката! А колко ли още закони е сбъркал в нормотворческата си кариера?

    Ето вижте тук за кого става дума.

    http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=450871

  12. атанас Says:

    Д-р Щерев, как ще коментирате факта, че вашето предложение за поправка на един сбъркан закон се оценява от тези, които са сбъркали закона? Естествено, те го оценяват негативно и това ще повлияе на обсъждането в КЗ. Има ли възможност да поискате експертиза и оценка за въздействието на проектозакона от независими правни експерти?

  13. пипи Says:

    не знам, но ми се струва че българите пребиваващи в чужбина нямат право да искат здравно осигуряване от България понеже просто не работят в България. когато работят в България (а не само живеят тук) може, но иначе е безмислено - работи в чужбина а иска да се лекува в България. по принцип това е възможно но трябва да е според вноските които се правят в Европа или САЩ, защото иначе просто здравеопазването в България ще фалира. или трябва да се плаща за всяко лечение като услуга, или да се върне предишната система на високи данъци както през комунизма за да се покриват изключително високите разходи за лечение на населението и особено на пенсионерите. сега в момента здравните вноски са изключително ниски и това води до масово желание на българите от чужбина и чужденците да се лекуват тука.

  14. Svilen Says:

    След като прочетох “становището” на “професор” Средкова няма какво повече да добавя. Щом като дължа толкова пари на държавата (за 6 години съм бил 2(ДВЕ) седмици в БГ), тогава имам напълно сериозно предложение към г-н Чобанов.
    Г-н Чобанов, не смятате ли, че ще бъде по-ефективно и удачно за всички страни да се направи предложение за закопроект за бърза и ефективна процедура за освобождаване от БГ гражданство? Моето мнение е, че тези хора наистина се гаврят с нас и наистина желая да се откажа от БГ гражданство. За съжаление сегашната процедура е тромава и бюрократична и аз не разполагам с необходимото време да си дойда в БГ.

  15. nikolay Says:

    Моето мнение е, че тези хора наистина се гаврят с нас и желая да се откажа от БГ гражданство.
    Mojeli g-ja Sredkova da kaje koi, sashto i koga e napravi profesor i kade sa dezata i ako ima takiva?

  16. Atanas Says:

    Bulgarskite politici ni podlagat na genocid. Demographskata struktura se planira i naso4wa ot sili izwyn Bulgariq. Celta e mladi i mojeshti da ostanat prysnati po sweta, naturalizirani tuk i tam. Nenujni za milata si tatkowina, po prawilo tuwa sa obrazowani mladi hora, bulgari po narodnost.. Sys deca i/ili wyw wyzrast nai-podhodqshta da glawqt semeistwo i da rabotqt. Nai-perspektiwnite hora na bulgarskiqt narod. Sled 20 godini w Bulgariq shte ima mnogo seriozen demographski problem. W dwe nasoki: a/ bulgarsko naselenie twyrde wyzrastno za da e produktiwno b/ etni4eski problemi poradi ka4estweno nowa struktura - segashnite malcinstwa shte sa we4e mnozinstwa procentualno.
    Koi sa silite koito uprawlqwat tozi strategi4eski process mojete sami da se dosetite.
    Koi sa “bulgarite” koito turseiki li4ni oblagi ili pyk poneje sa s bolni umowe ot mnogoletno nabiwane na ideologi4eska literatura w glawite si ni podlagat na genocid, to e qsno.

    Do kolko towa e taka, shte se widi sled wreme. Ama w sysedni dyrjawi we4e se wijda.

    Az li4no sym napusnal Bulgariq poradi dwe pri4ini:
    - pari4ni problemi, za prehrana ne stigaha, kamo li za li4ni lekari. Na bulgarski lekar ne sym hodil ot u4eni4eskite si godini, t.e. nai-malko ot 25 godini.
    - poradi towa, 4e dyrjawata “natiska” otgore horata i dnes taka kakto predi po “sywetsko”. Nqma demokraciq, ne mi prili4a i 4e nqkoga shte ima. Sled kato po-golqma grupa ot naselenieto ne moje da wliqe wyrhu deistwiqta na edna po-malka grupa, na uprawlenskata klasa. Ne moje nqkoi zado4no da preobryshta prawata mi proizti4ashi ot grawdanskwo mi w zadylweniq. I to pari4ni, a ne moralni.

    Mili rodni i narodni politici. Razlikite sys evropeiskite durjawi nqma kakwo da se diskutirat. To trqbwa da se prejiwee.

  17. атанас Says:

    цитат от пипи: сега в момента здравните вноски са изключително ниски и това води до масово желание на българите от чужбина и чужденците да се лекуват тука.

    Драга Пипи,
    Това просто не е вярно. Никой не може да се лекува в България безплатно ако идва ей така от чужбина.
    Не сте разбрали какво искаме. Не искаме да се лекуваме в България. Искаме да не ни карат да плащаме здравни осигуровки, има разлика, нали?

  18. Petya Says:

    Zakonut za zdravnoto osiguryavane e PROTIVOKONSTITUCIONEN. Tova smyatam da pokaja sus slednoto izlojenie:

    Konstituciata na Republika Bulgaria e osnoven zakon v stranata i drugite zakoni ne biva da i protivorechat. Tova se uchi po Obshta teoria na pravoto ot studentite v 1-vi kurs. Kogato se ustanovi, che edin zakon sudurja razporedbi, protivorechashti na Konstituciata, toi sledva da bude obayven za protivokonstitucionen i da bude otmenen. Takava tryabva da bude sudbata na Zakona za zdravnoto osiguryavane (ZZO) po slednite prichini.

    Kakto pravilno otbelyazva prof. Sredkova, spored chlen 52,al.1 ot Konstituciata, «grajdanite imat PRAVO na zdravno osiguryavane, garantirashto im dostupna medicinska pomosht, i na bezplatno polzvane na medicinsko obslujvane pri uslovia i po red, opredeleni sus zakon. » Osnovniat zakon na Bulgaria (t.e. Konstituciata) govori za PRAVO na zdravno osiguryavane, a ne za ZADULJENIE, v kakvoto se opitva da go prevurne prof. Sredkova. ZZO obache suvsem celenasocheno suzdava « zaduljenie za zdravno osiguryavane » za vsichki bulgari, bez ogled kude jiveyat. Tova oznachava, che oshte ot samoto si suzdavane, ZZO e obrechen da bude v razrez s razporedbite na chlen 52 ot Konst. Po dumite na samata prof. Sredkova, « ZZO moje samo da reglamentira UPRAJNYAVANETO (kursivut e moi) na pravoto na zdravno osiguryavane, a ne i da izkliuchva pridobivaneto mu ot tezi bulgarski grajdani, koito ne jiveyat postoyanno v RB, tui kato taka im se otnema OSNOVNO PRAVO (kursivut e moi) v narushenie na zabranata po chlen 57,al.1 ot Konst. » Zashto obache prof. Sredkova ne citira spomenatia ot neya chlen 57 ot Konstituciata ?!! Zashtoto toi ne e v interes na napisanoto ot neya, tui kato glasi: « Osnovnite prava na grajdanite sa NEOTMENIMI » ! Prof. Sredkova priznava pravoto na zdravno osiguryavane za « neotmenimo » ! No vednaga sled tova pravi neshto razlichno — ne samo, che ne tretira pravoto na bulgarite na zdravno osiguryavane kato istinsko PRAVO, ami otiva po-natatuk i si protivorechi kato go prevrushta vuv FAKTICHESKO ZADULJENIE (sus suzdavaneto na ZZO) na vsichki bulgari po sveta ! Takova otnoshenie kum razporedbite na Konstituciata e ne samo neprofesionalno, no to e i napulno nedobrosuvestno !

    Stava yasno, che na praktika sushtestvuva pulno protivorechie mejdu smisula na Konstitucionnia tekst na chlenove 52 i 57 ot edna strana i razporedbite na ZZO. Ima dva putya za razreshavane na vuzniknaloto protivorechie : 1. Nai-logichnoto : otmyana na protivokonstitucionnite razporedbi na ZZO i zamyanata im s napravenite predlojenia v Zakonoproekta na Docent Atanas Shterev. Ako tova ne stane, togava da se pristupi kum : 2. Promyana na Konstituciata na Republika Bulgaria v chastta i za zdravnoto osiguryavane, a imenno – premestvane na PRAVOTO na zdravno osiguryavane v sekciata za ZADULJENIATA NA GRAJDANITE. Spored bulgarskata Konstitucia ima 4 osnovni zaduljenia za vsichki bulgarski grajdani. Te se sudurjat v tekstovete na chlenove 58-61 ot Konst. Tova sa : zaduljenie za spazvane na Konst. i zakonite ; za zashtita na otechestvoto ; zaduljenie za plashtane na danuci i taksi ; zaduljenie za okazvane na pomosht na durjavata v sluchai na prirodni bedstvia. Ako « pravoto na zdravno osiguryavane » se zameni sus « zaduljenie za zdravno osiguryavane » (kakvoto to vsushtnost e na praktika !!) shte otpadne napulno protivorechieto na ZZO sus Konstituciata ni ! Pravoto ni na zdravno osiguryavane shte se tretira kato « danuk grajdanstvo» i togava durjavata shte ima pulno osnovanie da iska prinuditelnoto mu izpulnenie ! Napulno nepriemlivo i iuridicheski neizdurjano e da se definirat « prava », koito sled tova tihomulkom da se prevrushtat v chista proba « zaduljenia » za grajdanite i da se nakazvat poslednite za neizpulnenieto im !! A v sushtoto vreme da se hvali demokratichnia harakter na Konstituciata ! Tova e demagogia !

    Ako obache « pravoto » na zdravno osiguryavane bude predefinirano kato « zaduljenie » ili « danuk » na grajdanite, togava nie shte imame osnovanie da privlechem kato argument zabranata za DVOINO DANUCHNO OBLAGANE ! Zashtoto na praktika suzdadenoto sus ZZO « zaduljenie » za zdravno osiguryavane na vsichki bulgari po sveta bez ogled na mestojiveene, postavya v situacia na DVOINO DANUCHNO OBLAGANE vsichki bulgari, jiveeshti v chujbina. Vednuj si plashtame zdravni zastrahovki po mestojiveene (izvun Bulgaria), (i to dosta seriozni sumi !!) i vtori put, nashata Rodina ni zastavya da plashtame tam, kudeto sme se rodili !! Che daje suzdava zaduljenia za nashite maloletni deca, koito sa rodeni izvun Bulgaria i v nyakoi sluchai vaobshte ne sa stupvali na bulgarska zemya ! Tova e zilkiuchitelno yasen primer za dvoino danuchno oblagane !

    Pri taka deistvashtia ZZO izliza, che nyamame drug izhod osven da se otkajem ot bulgarskoto si grajdanstvo, za da se oturvem ot tozi « nalog ». Nyama da ni e tolkova lesno obache, zashtoto pak shte sme dlujni za natrupalite se dosega na nashe ime zaduljenia (zaedno s lihvite !) kum NZOK. Nyama da ni pusnat lesno sus sigurnost ! Ako se stigne chak dotam i nashite zakonodateli naistina ni prinudyat da pristupim kum takava kraina myarka (kato otkazvane ot bulgarskoto ni grajdanstvo) , to togava te shte nosyat Nacionalna otgovornost pred Durjavata i obshtestvoto za otbluskvaneto na milioni mladi hora ot stranata i spomagane za demografskia srif i bavnia ikonomicheski rastej v Bulgaria.

    Strashnoto e obache, che v sushtnost upravlyavashtite nyamat politicheska motivacia za udovletvoryavane na nashite iskania. Nie – bulgarite, jiveeshti v chujbina – sme malcinstvo. I po-losho, upravlyavashtite v Bulgaria v sushtnost imat tochno obratnata motivacia – da subirat kolkoto e vuzmojno poveche pari ot nas ! I tova e po edna suvsem prostichka prichina. V bulgarskoto obshtestvo sushtestvuvat nastroenia sreshtu bulgarite jiveeshti v chijbina – tova e edna realna naglasa na nyakoi ot nashite sugrajdani v Bulgaria. Logikata na takiva hora e: „Neka im e na bulgarite v chujbina, te sa bogati, neka plashtat!“ „Ne stiga, che sa se izmuknali, ami sega ne iskat i da plashtat !“ Mnogo tujna konstatacia, no fakt. Za sujalenie hora, koito zaemat mnogo otgovorni durjavni pozicii v nashata strana, poddurjat sushtoto stanovishte. Te izpolzvat svoeto polojenie, za da prokarvat svoite idei i vijdania po vaprosa, bez da se suobrazyavat s pravnite normi. Primer za takova otnoshenie e stanovishteto na Konsultativnia suvet po zakonodatelstvo.

    Suvsem celenasocheno, prof. Sredkova poddurja DVOEN STANDART kogato stava duma za zaduljitelnoto sdravno osiguryavane na bulgarite, jiveeshti v chujbina. Kakvo imam predvid?! Tya poddurja pravilnostta na chlen 33 ot ZZO, s koito vsichki bulgarski grajdani podlejat na zdravno osiguryavane, nezavisimo kude jiveyat. Tya propuska obache da oburne vnimanie i da talkuva t.2 ot sushtiya chlen 33 ot ZZO, kudeto se govori za „tezi, koito sa grajdani na druga durjava i postoyanno jiveyat na TERITORIATA na Republika Bulgaria“. Kakvo izliza togava, kriteriyat „teritoria“ vse pak se otchita, kogato stava duma za chujdi grajdani! Zashtoto, razbira se, nyama da e spravedlivo da zaduljavame „chujdi grajdani“ da plashat, kogato ne jiveyat na bulgarska teritoria! No savsem spokoino prof. Sredkova moje da zaduljava bulgarite, postoyanno jiveeshti v chujbina, da si plashtat zdravni vnoski! Nyama nikakva reciprochnost za bulgarite, jiveeshti v chujbina. Shtom sa bulgari, nezavisimo, che ne prekarvat jivota si na bulgarska teritoria, te tryabva da plashtat i za drugite! Tova e dulbokia zamisul na ZZO!

    Kato sledvashto dokazatelstvo za protivokonstitucionnia harakter na ZZO, iskam da oburna vnimanie na negovia chlen 36. Napulno spodelyam razsujdeniata na g-n Tchobanov po otnoshenie na vaprosnia zakonov tekst. Chlen 36 ot ZZO v sushtnost ne dava realistichna vazmojnost ili po-skoro celenasocheno vuzprepyatstva uprajnyavaneto na pravoto ni na zdravno osiguryavane. V sushtoto vreme obache zakonut ni vmenyava zaduljenie za zaplashtane na zdravni vnoski. Tekstut na zakona v al.1 na chlen 36 iziskva predvaritelno razreshenie ot NZOK, za da moje eventualno bulgarinut, jiveesht v chujbina, da poluchi vuzstanovyavane na napravenite razhodi v chujbina. Po natatuk, al.2 postavya uslovie, che medicinskata pomosht trybva da e takava, koyato ne se izvurshva v Bulgaria. Koi obache moje da znae PREDVARITELNO za kakuv vid medicinska pomosht v chujbina da iska razreshenie ot NZOK?!! Tozi tekst moje da ima smisul edinstveno za bulgarskite grajdani, koito jiveyat v Bulgaria i PLANIRAT da potursyat medicinska pomosht v chujbina, zashtoto tya ne se predostavya v stranata ni. Za nas, bulgarite koito postoyanno jiveem v chujbina, tozi tekst e podigravka i razhodite ni nikoga ne biha bili vuzstanoveni ot NZOK.

    Sledovatelno, imame zaduljenia, no ne mojem da se polzvame realno ot kakvito i da e prava po nai-malko dve prichini: fizicheski ne sme v stranata kogato ni potryabva medicinska pomosht; I vtoro: kogato napravim razhodi za zdraveto si v chujbina, nymame REALNA vazmojnost za vuzstanovyavaneto im, poradi vuzprepyatstvashtoto deistvie na chlen 36! Izliza, che prof. Sredkova iska da si plashtame, a dali shte poluchim neshto realno v zamyana, tova veche e drug vapros, s chieto razreshavane tya ne se zaema. Az puk ne iskam da polzvam zdravni uslugi v Bulgaria, zashtoto ne jiveya tam! Suznatelno reshavam da NE se vuzpolzvam ot konstitucionnoto si pravo na zdravno osiguryavane i to po edna mnogo prosta prichina —- plashtam golyama suma pari (ejemesechno) za zdravno osiguryavane, kudeto jiveya za postoyanno – izvun Bulgaria. V rezultat poluchavam medicinsko obslujvane v durjavata po mestojiveeneto mi. V malkoto vreme, v koeto se vrushtam v Bulgaria za kratka vakancia i za da se vidya s blizkite si, na men lichno i prez um ne bi mi minalo da otida da se lekuvam v durjavna bolnica. Purvo, che nyama da me priemat, zashtoto kakto stotici hilyadi bulgari sum s prekusnati osiguritelni prava. (Mejdu drugoto, masovata praktika na prekusvane na osiguritelnite prava e v direktno protivorechie s tvurdenieto na prof. Sredkova, che tezi prava sa neotmenimi po smisula na chlen 57,al.1 ot Konst.!) Vtorata prichina, poradi koyato ne bih se lekuvala v durjavna bolnica e, che nymam doverie na tezi bolnichni zavedenia! Ako mi se naloji da potursya speshna medicinska pomosht v Rodinata si, to tova bi bilo nai-veroyatno v chastna klinika! Sigurna sum, che mnogo hora shte se suglasyat s men. Taka ne bih oshtetila absoliutno s nishto biudjeta na NZOK, zashtoto bih platila edinstveno i samo ot djoba si. Pri tova, razhodite mi v tozi sluchai shte budat vuzstanoveni ot zdravnata mi zastrahovka v durjavata, v koyato jiveya, bez da e nujno predvaritelno da sum iskala razreshenie.

    I nakraya, iskam da oburna vnimanie na vaprosa za veche platenite pari ot bulgarite, postoyanno jiveeshti v chujbina. Poluchenite dosega ot durjavata parichni vnoski za zdravno osiguryavane ot bulgari, jiveeshti v chujbina, koito sa bili prinudeni da gi platyat po edna ili druga prichina (kato naprimer za izvurshvane na prodajba na imushtestvo v BG), sustavlyavat Neosnovatelno obogatyavane na durjavata spryamo grajdanite. Zakonut za zaduljeniata i dogovorite (ZZD) reglamentira figurata na Neosnovatelnoto obogatyavane v chlen 55-59. Spored chlen 55,al.1 ot ZZD „Koito e poluchil neshto bez osnovanie ili s ogled na neosushtestveno ili otpadnalo osnovanie, e dlujen da go vurne“. V nashia sluchai sus Zakona za zdravnoto osiguryavane, bulgarskata durjava v liceto na Zdravnata kasa, se e obogatila za smetka na grajdanite, jiveeshti v chujbina (koito sa bili prinudeni da platyat zdravni vnoski) bez absoliutno nikakvo pravno osnovanie. Lipsata na pravno osnovanie se diktuva ot goreizlojenite dokazatelstva, che ZZO e protivokonstitucionen po sushtnostta si. V sledstvie na tova razporedbite mu ne mogat da slujat za pravno osnovanie na NZOK da subira zdravni vnoski ot bulgarite, jiveeshti v chujbina. A ot tova sledva, che NZOK tryabva da vurne vzetite pari na grajdanite.

  19. Maria Says:

    Bravo, Petya, “pravo v desyatkata”! Nadyavam se tvoeto izlozhenie da bude procheteno ot prof. POsredkova. Blagodarya.

  20. Maria Says:

    Току що видях и коментара на Atanas (24 февруари, 2008 в 11:59 часа, латински букви:)) и искам да добавя, че съм толкова разочарована от ситуацията и перспективите в България, че когато се уловя да говоря чужд език на моите деца, първо се упреквам, а после си казвам “че за какво им е български, те никога няма да живеят в България?”! Знам, че е тъжно и затова се боря всеки ден с тези си “предателски” мисли…но докога? Все още не ми е минало през ума да се откажа от българското си гражданство, но имам чувството, че това е действително целта на нашата родина - да ни накара да се откажем…

  21. Dr.Roumen Petrov Says:

    Prof. Shterev, Blagodarja za pozicijata , kojato zashtitihte i s kojato pomognahte edna zakonodatelna glupost, granichesta s prestaplenie da bade popravena.