След проведения предварителен вот в щатите Тексас, Охайо, Върмонт и Род Айлънд стана ясно, че Джон Маккейн печели президентската номинация при републиканците, а при демократите надпреварата продължава. С победите в три ключови щата Хилъри Клинтън успя да прекъсне победната серия на Барак Обама и да си върне инициативата, въпреки че продължава да изостава по брой на спечелените досега делегати (по последни данни Обама разполага с подкрепата на 1 451 срещу 1 365 делегати за Клинтън при нужни 2 025 за спечелване на президентската номинация.)

На всеки човек, интересуващ се дори малко от политика е ясно, че въпросът кой ще бъде следващият американски президент не е единствено вътрешнополитически за САЩ. Той касае развитието на международните политически отношения за годините напред. Преди време във влиятелно западно издание беше публикувана статия, в която се твърдеше, че Америка в момента се намират на кръстопът по отношение на своята бъдеща роля в световната политика. Основната дилема пред нея е дали да продължи политиката на една експанзираща “империя”, подобна на някогашната Римска, която налага своите ценности и хегемония от позицията на силата или ще се опита да се трансформира от имперска сила в един вид водач в общност на демократични народи – модел, приложен от Британската империя при нейния залез. В този смисъл е изключително важно не само за американците, но и за останалите държави по света, дали в следващите години в САЩ ще управлява републиканец, поддръжник и продължител на политиката на Джордж У. Буш, или президентският пост ще бъде зает от представител с по-демократични и либерални възгледи.

В момента наблюдаваме една изключително интересна и стратегическа битка за оставане на републиканците на власт. След като вече е почти сигурно, че Джон Маккейн ще бъде официалната номинация на Републиканската партия, по интересно е кой ще се изправи срещу него и какви ще са шансовете му за успех. От гледна точка на стратегическата важност на надпреварата между демократи и републиканци, моето мнение е, че по-удобният кандидат за Маккейн е Барак Обама. Това явно се разбира и от влиятелните републикански среди, които според мен не е изключено да се опитват да повлияят върху хода на предварителните избори при демократите. Част от тези среди, които днес финансират управлението на републиканците, правят всичко възможно срещу Маккейн да се яви Обама, смятайки, че това ще гарантира по-лесна победа за първия. Прецедентът да избират между афро-американец и жена може би е еднакво предизвикателен за американците - и в двата случая се задействат определени културни и обществени предразсъдъци. Лично аз обаче смятам, че съвременната американска управленска традиция сякаш подсказва, че много по-лесно би се приела една жена за президент, отколкото афро-американец, при това с твърде специфичен произход и име (вече неведнъж по време на кампанията бяха правени спекулации с религиозната принадлежност на Обама). Независимо от демократичното си развитие в американското общество все още има групи със значителна избирателна тежест, които латентно или явно изповядват сегрегационни разбирания. При евентуално изправяне на Барак в същинската президентска битка със сигурност тези съществуващи консервативни настроения ще бъдат използвани за излъчването на определени гласни или негласни внушения на голяма част от американците. В подобна ситуация един герой от Виетнам и твърдолинеен републикански представител, макар и различаващ се в някои от своите виждания от Буш-младши, ще може да получи допълнителни дивиденти в кандидат-президентския двубой. Най-малкото привържениците на републиканската партия ще бъдат втърдени и мобилизирани до максимална степен, а част от по-консервативните демократи вероятно ще бъдат разколебани. Допълнително между сегашните демократически опоненти Клинтън и Обама, вторият изглежда по-радикален и демонстриращ по-недвусмислени и драстични намерения за промяна (друг е въпросът дали зад тези намерения стоят прагматични и осъществими предложения.) Това допълнително може да “притесни” консервативно мислещите американци. Поради изброените причини лично аз смятам, че Клинтън е по-опасният и по-конкурентният противник за републиканците. На първо място, тя има много по-голям политически опит и по-ясни планове за осъществяване на предизборните си намерения и програма. На второ място, провалите преди години в осъществяването на предлаганите от нея реформи в американското здравеопазване и образование са я направили много по-предпазлива. Днес тя изглежда значително по-прагматична и това дава по-големи шансове да бъдат реализирани реформите, особено в здравната система, от които явно Америка се нуждае.

Въпреки това, досегашният ход на предварителни избори при демократите показва, че много влиятелни хора са се обединили срещу това Хилари Клинтън да не достигне до президентска номинация, като по-този начин ще бъдат увеличени шансовете на републиканците да останат на власт и съответно да бъде продължена сегашната вътрешна и външна политика. За мен например е изключително странно, че новакът Обама успява да събере повече средства от Хилари Клинтън, която поне в началото на кампанията беше считана за почти сигурна номинация на демократите и беше подкрепяна от едни от най-влиятелните представители на партията. Това показва, че някои среди, които разполагат с огромни финансови ресурси искат Обама да излезе напред в предварителната надпревара. Към тезата, че той е по-удобният противник за републиканците трябва да се добави и факта, че продължителната вътрешнопартийна кампания с все по-яростно противопоставяне между двамата опоненти може да доведе до разделение между привържениците на демократическата партия, което да се отрази и на реалните избори през есента, независимо кой от двамата кандидати на демократите спечели. Демократичният начин на определяне на президентската номинация в САЩ не предполага друг изход от тази ситуация (като изключим доброволното отказване на единия от опонентите в полза на другия) освен чрез вота на симпатизантите на партията. В оставащите месеци те ще определят дали техният кандидат, който ще се изправи наесен в надпреварата, ще бъде жена или афро-американец.

Като се дистанцираме от второстепенните противопоставяния от типа ‘жена-мъж’, ‘бял-чернокож’, по-важният въпрос е дали Америка ще бъде управлявана от един герой от Виетнам със завидна военна биография или от един възпитаник на Йеил например. В настоящия момент, когато САЩ е на кръстопът по отношение на своята бъдеща роля, НАТО е в процес на трансформация и предефиниране на своите приоритети, когато в Русия се възражда абсолютизма чрез прилагането на заплашителни по своите размери недемократичните практики, когато се забелязват наченките на нов тип световно противопоставяне, е изключително важно кой ще поеме поста на “най-влиятелния човек в света”, този на американския президент, и каква ще бъде водената от него политика.

 

 

8 Коментара за “Развитие на предварителните избори в САЩ”

  1. Сашко Says:

    Може би наистина Хилъри е по-опасния конкурент на Маккейн, но със сигурност е доста по-малко симпатична от Барак Обама. А че американците няма да си изберат черен за президент още 100 години е повече от ясно. Затова съм склонен да се съглася с тезата, че скрити републикански интереси тикат Барака към първото място в надпреварата на демократите.

  2. USA lover Says:

    A shto da e nevazmojno cheren da stane prezident, az tova sam go gledal v pone 3-4 amerikanski filma:)

  3. Peter Says:

    4eren ili zhena v sluchaya ne e tolkova vazhno, po-vazhnoto e da ne se pozvolyava na tozi iastreb Mccain da zaeme posta na president. Ako tova stane, Bush 6te ni se stori nevinno kotence v sravnenie s nego…

  4. democrat Says:

    още при определянето ан кандидатите на демокраите битката беше изгубена. Жена срещу черен наистина оставя без конкуренция републиканците. дано сегашната криза в америка да им послужи за урок и се променят нещата въпреки че не вярвам

  5. Милан Says:

    Абе нещата са ясни, Хилари президент, Обама вице (макар да е с вятърничеви и популистки послания все пак е симпатяга). Маккейн го пращаме да почива, щото на тея години не е много перспективен, ако го изберат трябва много да се внимава кой ще му е вицепрезидент, че да не се задейства по време на мандата един специфичен член от Конституцията на САЩ (то и в Българската го има, ама де тоя късмет - нашия най-много някой вълк да го изяде, иначе е здрав и напет като пионер)

  6. Petya Says:

    Kakvo e strannoto, che Obama nabira poveche sredstva s napredvaneto na kampaniata. nachaloto naistina vodeshtite predstiteli na Demokraticheskata partia stoyaha zad Hilari, no s neyniya hod, kogato vidyaha che Obama ima shansove, zapochnaha da se prenasochvat. Normalno i e finansiraneto da se prenasochva, zashtoto sledva tozi, koyto demonstrira sila i vazmojnost za pobeda. Loshoto e, che naistina, ako prodalji taka tazi kampania nay-nakraya glasuvalite i za ediniq i za drugiq kandidat demokrati nqma da mogat da se gledat - izhodat ostava may naistina kakto kazva Milan - sformirane na obshta kandidat prezident i viceprezidentska dvoyka.

  7. Никсън Says:

    Не знам за каква конкуренция на Маккейн може да се говори след като демократите изправят две неприемливи опции - черен или жена.

  8. Анонимен Says:

    Черна гора има ново правителство, начело с Мило Джуканович

    Черна гора има ново правителство, начело с Мило Джуканович
    Новият, стар премиер на Черна гора

    Парламентът на Черна гора избра ново правителство, оглавявано от Мило Джуканович, считан за архитект на независимостта на Черна гора.

    Предишният премиер напусна поста си по здравословни причини.

    За правителството на Джуканович гласуваха 42 от присъстващите 46 депутати.

    Представителите на опозиционните про-сръбски партии отказаха да участват във вота, като поискаха от Джуканович да каже “дали неговото правителство ще признае Косово”.

    Той от своя страна заяви, че “никой до момента не е искал мнението на Черна гора за Косово” и уточни, че отговорът зависи от националния интерес на страната.

    “Никой не ни изнудва и ние водим политика на сътрудничество в региона, съгласно нашите задължения по отношение на европейската интеграция”, заяви той.

    Черна гора подписа през октомври договор за сближаване с ЕС, което е първа стъпка към присъединяване.

    Това е пети мандат на Джуканович като премиер. На три пъти той заемаше и президентския пост в тази бивша югославска република. През 2006г. той се оттегли от политиката за да се отдаде на бизнес, като обаче остана да оглавява Демократическата партия на социалистите.

    Черна гора обяви независимостта си от Сърбия през юни 2006г.