Признаването на независимостта на Косово от България в края на миналата седмица предизвика много обществени спорове по въпроса дали българската дипломация е направила крачка в правилната посока. България взе това стратегическо решение заедно с още две страни от региона - Хърватия и Унгария, което само по себе си вече е сигнал, че две членки на ЕС и една кандидат осъзнават отговорностите си за стабилността на Балканите. Така страната ни на практика препотвърди своята евроатлантическа лоялност, макар че не само в Сърбия и в Москва, но и мнозина в София силно се надяваха стремежът за запазване на добросъседските отношения и православната нишка да се окаже по-здрава от коректността към партньорите ни. Извън тази коректност обаче основание за признаването на Косово може да се търси и в стремежа за следване на дългосрочните стратегически интереси на страната ни. Факт е, че позицията, заявена официално от България в четвъртък беше противоположна на тази, категорично изразена от други две балкански страни, Румъния и Гърция, преди месец. Това даде основание на някои анализатори да лансират тезата, че сме свидетели на формирането на две нови коалиции на Балканите с разминаващи се интереси. От едната страна застават България, Унгария и Хърватска, а от другата Гърция, Румъния и Сърбия. Дали тук става дума по-скоро за ad hoc обединения на база на съвпадение на интереси или за дълготрайно преразпределяне на партньорствата на Балканите ще стане ясно при бъдещите решения на държавите от двете “коалиции” по ключови въпроси, свързани с разширяването на НАТО на Балканите, с приемането на Турция в ЕС, с въпроса за обединението на Кипър, с продължаване на процеса на европейска интеграция на Сърбия (след като той бъде възобновен), с решаването на спора за официалното наименование на Македония и т.н.

Ясно е, че по темата за независимостта на Косово в действителност на Балканите, а и в цяла Европа, поради липсата на позиция на ЕС, се обособиха две групи от държави. Самият ЕС не можа или не пожела да изработи обща позиция по признаването на Косово. Една от причините за това може да се търси във факта, че Европа не е поела сериозна финансовата отговорност да гарантира сигурността в този район. По този начин се задейства онзи механизъм, който българския народ е описал с поговорката, че този, който плаща музиката, я поръчва. Основната финансова тежест още през 1998 г. беше поета от САЩ и поради тази причина бе логично американската позиция по Косово, която е ясна и недвусмислена в полза на независимостта, да надделее. В случая ЕС, въпреки демонстрацията на активна политическа ангажираност, по-скоро се съобрази с нея и остави на държавите-членки сами да преценят в зависимост от своя интерес, какво отношение да заемат по казуса. Може да се твърди, че именно и поради факта, че имаше разнопосочни национални интереси на отделните държави-членки, Съюзът не пристъпи към налагането на обща позиция. В този смисъл, повечето от европейските страни погледнаха на въпроса за независимостта на Косово “от своя край на чергата”. Това предопредели различните групи на признаващите и непризнаващите появата на новата държава. Интересно е да разгледаме как в този контекст се позиционира България с решението да подкрепи независимостта на Косово. Ние отидохме в съгласие не с Румъния например, която каза не на Косово вероятно поради притеснение от “ефекта на доминото” по отношение на наличните на нейна територия големи унгарски малцинства. Присъединихме се към Унгария, която има много силен мотив за този свой ход, като подава сигнал на унгарските малцинства  в съседните на нея държави.

Ако се върнем отново на тезата за двете групи европейски държави, то можем да кажем, че едната група страни не искаха да признаят независимостта на Косово, поради притеснение, че това е опасен прецедент, който може да даде основание за сепаратистките настроения на тяхна територия. Това в по-честия случай са държави, в чиито рамки има значителни етнически малцинства или пък са пострадали/страдат от подобни настроения. Другата група пък (тук, разбира се, не могат да бъдат включени всички признали независимостта европейски държави), с признаването на Косово дават знак на своите малцинства, които се намират в съседни държави. Със своето решение от края на миналата седмица очевидно България се ориентира към втората група и ако това е плод на стратегическо обмисляне на българската дипломация, аз смятам, че това е по-перспективния ход.

От гледна точка на дългосрочните перспективи от национален интерес ние не можехме да се присъединим към нашите съседи, които не признаха независимо Косово. Не само, че нямаме полза от това, но и определени исторически предпоставки биха определили подобен ход като нелогичен. Макар да изглежда примитивна, зловеща и изкарваща стари противопоставяния на преден план, тезата, че Сърбия, Румъния и Гърция твърде често в далечното и близкото минало са били противници на българската културна, историческа, териториална и езикова идентичност не е напълно лишена от основание в случая. Независимо, че отдавна прекрачихме прага на XXI в. и вече участваме в изграждането на обединяващото се европейско семейство,  нагласите на хората и политиците на Балканите, а и не само тук, се формират освен на друго и на базата на факти от миналото и изградените в тези общества исторически стереотипи. Допълнително трябва да се спомене, че през последните 20 години управляващите в Сърбия се плъзгаха по ръба на един вреден шовинизъм, който донесе само нещастие на малцинствата в тази държава, в това число бяха потърпевш и българите от Западните покрайнини.

Чрез своето решение България намира баланс на формиралата се коалиция между Гърция, Сърбия и Румъния. Целта на този баланс е страната да не попадне в ситуация на изолация в сърцето на Балканите, заобиколена от съседи, които има дългосрочно по-скоро негативно отношение към нея. От тази гледна точка партньорството с Унгария не е случайно. То се основава не само на конюнктурните интереси на двете държави в момента, но вероятно на една солидарност, градена през целия XX в., особено през неговата първа половина. Нещо повече, България и Унгария имат сходни съдби. И двете държави са обградени от свои бивши територии и собствени етнически малцинства. Разбира се, могат да се дадат още много примери, демонстриращи близостта между страните ни.

В случая с признаването на Косово, според мен, нашата дипломация е намерила верния път за поемане на стратегия за защита на националния интерес. Когато говорим за този интерес, който често е израз на националния идеал, трябва да кажем, че той се трансформира през различните епохи. През XIX в. например е свързан с църковна независимост и по-късно политическо освобождение. След това през първата половина на XX в. е насочен към обединение на българската нация и този идеал става част от националната доктрина. След 1945 г. в последвалите години на социалистически режим, България изпълнява ролята на съветски сателит и едва ли може да се твърди, че нейната политика е подчинена на ясно преследване на националния интерес. Към днешна дата обаче нашата национална доктрина трябва да бъде същата като през ХХ в. – обединение на всички земи, където живеят българи, но не по пътя на насилието, а по пътя на икономическото развитие, по пътя на културната интеграция и по пътя на съревнованието. Най-нормалният начин това да се случи в новите реалности на XXI в. е чрез включването в ЕС на държавите, в които се намират тези територии. Продължаващата интеграция на Съюза води до постепенно отпадане на границите и формиране на една демократична общност. В този смисъл е от интерес на България да съдейства за демократизирането на Сърбия, продължаване на нейната европейска интеграция и бъдещото й включване в ЕС. Подобна е ситуацията и по отношение на Македония, която все повече се чувства притисната от претенциите на Сърбия и Гърция и все повече македонци осъзнават, че спасението им минава през България, засилваща своите политически и икономически позиции.

Излизайки от темата за конкретните национални интереси за финал бих искал да кажа, че в крайна сметка решението България, Хърватия и Унгария да действат заедно в признаването на независимостта е добър подход към усложнената ситуация на Балканите. По този начин се даде сигнал, че става дума за позиция, която е свързана с бъдещето на региона, а не само с перспективите на самото Косово. В дългосрочен план това решение може да се окаже в интерес и на Сърбия, и на съседните й страни, въпреки противопоставянето на част от тях в настоящия момент. Европейските държави, особено тези, които не са пряко засегнати, би трябвало да установят контакт с Косово и чрез процес на интеграция в следващите години да приобщят и да европеизират институционално и икономически новата държава. Същото важи и за Сърбия. Икономическа или политическа изолация на западната ни съседка не води до нищо положително. Колкото по-бързо се постигне нормализация в Косово и Сърбия, толкова по-малко вероятна е дестабилизацията на региона. От тук нататък след като признаването вече е факт, основният въпрос е какви могат да бъдат негативните последствия от реакциите на Белград най-вече за българското малцинство, икономическите контакти, транспорта, българските инвестиции, туризма. Искрено се надявам този път управляващите да са подготвени с план за преодоляване на отрицателните ефекти в първоначалния период след обявяването на българското решение.

11 Коментара за “Българските национални интереси при признаването на независимо Косово”

  1. borissova Says:

    Интересно изложение и коментар. Благодаря за публикуването.

  2. Българин Says:

    Най-накрая да прочета едно смислено политическо мнение по темата за признаването на независимостта на Косово от България. Поздравявам д-р Щерев за написването му.
    През изминалите дни се запознах с какви ли не глупави позиции за това, как било грешка да се признава Косово. За пореден път бях смаян от невежеството на българите по националите ни интереси или от злонамереното смесване на частни и партийни интереси с националните. И за пореден път да ме прощава Господ, ме хвана срам, че съм българин.
    Когато спорим за или против признаването, най-честият манипулаторски въпрос през последните дни беше ние за кои сме – за сърбите или за албанците.Абсолютно неадекватно. Българска позиция може да се диктува само от българския национален интерес. И тук по най-късогледия и удобен за българската мафия начин националният интерес се отъждествяваше с интересите на превозвачи, туроператори, шофьори, и най-вече с интересите на бизнесмените, които нарушаваха безпардонно югоембаргото по времето на Милошевич, а сега явно продължават мафиотския си алъш-вериш със сърбите на друго поприще. Всички медии тръбяха как може да пострада българския бизнес или пък свободното преминаване през Сърбия след признаването на Косово.
    Аз питам, защитата на населението с българско самосъзнание в Македония от терора на разпасалата се сърбо-македониската олигархия част ли е от българските национали интереси?
    Защитата на българите в Западните покрайнини от сръбския произвол част ли е от нашите интереси?
    Някои от българските политици в ляво, водени от корпоративно-мафиотските си интереси пропуснаха поредната и то много добра възможност да отстояват българските национали интереси както пред сърбите, така и пред албанците. Никой от мастити журналисти, държавници, “интелектуалците”, не опонира на дезориентацията и спекулациите, които се ширят по въпроса.
    Вместо това кресливо се размахва турско-ислямската заплаха. Очевидно тази заплаха е много необходима на бандитската олигархия, управляваща България. Те създадоха тази заплаха, раздухвайки я и поощрявайки я чрез организацията ДПС – филиал на ДС и възползвайки се от ниската култура на иначе добродушното турско население. Очевидно за кръговете с престъпен бизнес е винаги добре етническите групи в обществото да се мразят, за успешно прикриване на вътрешни и международни далавери.

  3. Ангел Says:

    Тази статия и по-горния коментар ме провокираха да публикувам и още едно сходно мнение по темата:

    Защо независимостта на Косово е полезна за България?

    Защото ще затвори албанския въпрос в границите на Косово. И ще очертае граници на Косово. Споменах по- горе, че понастоящем границата между Сърбия и Македония не е призната от албанците в Косово и те се чувстват свободни да се движат насам-натам без притеснения и формалности. Едно признаване на независимост за Косово ще изчерпи кредита на търпение в средите на т.нар международна общност по отношение на албанските искания и претенции. И ще затвори процесите в Косово и Косово в сегашните му граници. В противен случай пълзящата албанизация ще превземе и Македония и Западните Български Покрайнини. България може и трябва да замени признаването на косовската независимост с признаването на забравеното българско национално малцинство в Косово, на брой около 40 000 в общините Призренска жупа и Гора и българското малцинство в Албания. Това ще ни отвори възможността да искаме културна и административна автономия за българите в тези територии. Сред това малцинство в момента усилено работи македонистката пропаганда, също както и сред българското малцинство в Албания. България може и трябва да изиска от партньорите в ЕС и НАТО възможност и гаранции за защита на българските национални интереси в Македония в замяна на нашето признаване на косовската независимост. Това ще рече засилено участие на България в процесите на присъединяване на Македония към НАТО и ЕС. Ще рече и поставяне на условия от страна на България към правителството в Македония за промени в конкретни сфери в хода на тези процеси.

    Защото 94 % от населението на Косово понастоящем е етнически албанско и несръбско. Населението в Родопите е българско в огромното си мнозинство. Не може и не трябва по никакъв начин да се правят сравнения между двете области. България, като държава, трябва да си извлече поуки от това как Сърбия загуби Косово и да не повтаря тези грешки. Тактиката на затаяването и отлагането на един проблем обикновено води до неговото задълбочаване. В случая сравненията между Косово и Родопите и отлагането на този въпрос пред българското общество работят само в полза на турската и ислямските пропаганди в Родопите. Тезата „Трайте за Косово, да не загубим Родопите” е дълбоко погрешна, защото предполага, че в Родопите живеят небългари, така както в Косово не живеят сърби. Което не е вярно – в Родопите живеят българи и малка част етнически турци, в Косово - 95% албанци.

    Защо тезата, че сърбите са ни „православни” и „славянски” братя е невярна, вредна и опасна за България.

    Защото не е вярна. От времето на борбите за национално освобождение на българския народ от турско робство, Сърбия многократно и последователно е доказала, че нито „православието”, нито „славянството” я спират да превземе и окупира чисто и изконно български земи. Като се започне от окупацията на Зайчар и Кула, през Ниш и Пирот, през сръбското нашествие от 1885, през окупацията на българска Македония през 1913 и извършения геноцид над българското население там, чак до незаконната окупация на Западните Български Покрайнини след Ньойския диктат. Ясна и последователна противобългарска политика. Без славянски и православни сантименти. Сърбия в момента плаща сметките за музика, поръчана в началото на миналия век. Няма никаква причина България да застава на страната на един свой последователен неприятел и да брани неговата условна териториална цялост. Напротив, българският национален интерес изисква последователното разпадане на Сърбия и отделянето на незаконно окупираните от нея чужди земи. Като Западните покрайнини и Войводина.

    Обобщено – осъзнатият български национален интерес изисква българското правителство да признае независимост на Косово, като в замяна защити българските позиции и в Албания и в Косово и в Македония.

  4. Анонимен Says:

    Сто български интелектуалци против признаването на Косово
    19.03.2008 18:45
    “Луди водят слепи” е озаглавено отвореното писмо на 100 български интелектуалци, които не са съгласни с признаването на Косово от България.

    “Разумните политици, държавните мъже на Гърция и Румъния, заявиха, че не признават самопровъзгласилата се държава Косово. Тези страни са членки на ЕС и на НАТО. Тяхната позиция отразява защитата на фундаменталните им национални интереси. В ЕС и в НАТО се отнасят с разбиране. Обаче в държавата България има някакви псевдополитици, които твърдят, че трябвало час по-скоро да се признае странната територия, наречена независима държава Косово”, се казва в писмото.

    Авторите на текста коментират българските политици, като ги определят като “Недотам интелигентни, податливи на външни внушения (знае се откъде) или обикновени дилетанти? Нито едното, нито другото, нито третото. Но все пак какви?

    Очевидно хора, лишени от способността да разсъждават за стратегическите национални интереси на Отечеството. А интересите не са свързани с лявото, центъра и дясното на политическия спектър. Не са конюнктурни и временни. Те са вечни. За да разсъждаваш в проекцията на вечността, трябва да осъзнаваш, че си наследник на няколко велики цивилизационни послания – на тракийската, античната гръцка, римската, византийската, прабългарската, славянската, османската култура.

    Днешните български управници, изглежда, не осъзнават тежестта на своята историческа отговорност. За жалост катастрофалните последици от техните безотговорни решения ще понесат наследниците им. Всички ние ще плащаме продукта на националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня. Висше възмездие винаги има, но не е лошо да има и земно.”

    “Ние – писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови патриоти, ви казваме, господа управляващи: Може да сте глухи и слепи, но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси. Не се затваряйте в луксозните си кабинети, слезте от своите лимузини. Знайте, че има и народна воля. Тя е различна от вашите конюнктурни и безотговорни решения. Сърбите са наши братя по кръв и вяра, днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние.

    “Подписалите се напомнят “Преди седем години правителството на Иван Костов разреши от българското въздушно пространство да се извършват варварски набези на натовските бомбардировачи, които атакуваха братския сръбски народ. Загинаха невинни хора. Бяха разрушени мостове, обществени сгради, храмове. Загинаха дори дипломати на чужди държави, поразени от „интелигентните” бомби…” В заключение 100-те интелектуалци заявяват “Днес правителството поема историческата отговорност да признае една криминална държава в разрез с всички международни правови норми и залагайки мина със закъснител на собствената ни национална сигурност.” И питат: “Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени? Каква е цената на вашите души?“.

    Под писмото са се подписали: акад. Кирил Василев, Леда Милева, акад. Людмил Стайков, Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, акад. Светлин Русев, Андрей Слабаков, Нешка Робева, акад. Никола Попов, проф. Георги Марков, Велислава Дърева, Любомир Левчев, проф. Николай Василев, Виктор Пасков, Николай Петев, Йорданка Христова, Алек Попов, Никола Манев, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопски митрополит Натанаил, Архимандрит Борис, проф. Александър Йосифов, Георги Трифонов, Мария Петкова, Атанас Косев, проф. Димитър Сотиров, проф. Георги Костов, Евтим Евтимов, Пламен Карталов, Христина Ангелакова, Никола Инджов, проф. Венцеслав Кисьов, Лиляна Стефанова, Петър Караангов, Веселин Стоянов, Евстати Бурнаски, Вели Чаушев, Ценко Минкин, Минчо Минчев, Никола Радев, Владимир Владигеров, Иван Гранитски, проф. Иван Маразов, доц. Владимир Янев, Панко Анчев, Владимир Кондарев, Тодор Иванов, Георги Константинов, Димитър Танев, Воймир Асенов, Иван Димов, проф. Чавдар Добрев, Никола Статков, Иван Налбантов, проф. Захари Захариев, проф. Огнян Сапарев, Чавдар Стоименов, Христо Карастоянов, Таньо Клисуров, Любомир Коларов, Маргарита Петкова, Любомир Котев, Панчо Панчев, Петко Братинов, Драгомир Шопов, Петър Велчев, Петър Анастасов, Петко Тотев, Димитър Томов, Лъчезар Еленков, Рашко Стойков, Свилен Каролев, д-р Александър Фиданов, Димитър Стефанов, Стоян Бойчев, Павел Писарев, Петър Динчев, Бойка Присадова, Надя Попова, Евгений Кузманов, Володя Кенарев, Петър Добрев, Андрей Андреев, Паруш Парушев, Тодор Коруев, Катя Гумнерова, Валентин Измирлиев, Джени Петрова, Цветан Казанджиев, Валери Станков, Анибал Радичев, Бойко Ламбовски, Ана Александрова, Христо Черняев, Борис Данков, Иван Есенски, Димитър Милов, Минко Бенчев, Тодор Велчев, Трендафил Василев.

  5. Dimitre Kolev Says:

    Tazi deklaracia e prosto umilitelna, vrashta me v dobrite soc.-godini i predstavya edna ot nay-priatnite cherti na t.nar. bulgarska inteligencia - politicheskoto podlizurstvo. Napusnah Bulgaria predi povecdhe ot 15 godini, no cheteyki ya prodaljavam da mislya, che opredeleni stereotipi u nas ne sa se promenili. V sluchaya onache iskam da izkaja zadovolstvoto si ot materiala na d-r Atanas Shterev, koyto e edin ot malkoto bulgarski politici, koito predstaviha malko po-smislena poziciia i tezi po interesa na priznavaneto na Kosovo ot Bulgaria, a ne porednite populistki gluposti.

  6. SRBIN Says:

    KOSOVO JE SRBIJA

  7. Прочетете малко преди да пишете Says:

    http://www.kosovo.net/histkim.html

  8. kosovo Says:

    Facts: Kosovo is Serbian. The Serbian nation has always included Kosovo. Kosovo is the heart that beats at the centre of the Serb psyche. The recent meddling by Martti Ahtissaari with his absurd plan for independence not only defies logic, its acceptance by five of the six members of the Group of Contact (also G8 members) must have Mussolini and Hitler laughing in their graves, for this was their plan for a Greater Albania. History yet again proves Albania wrong and Serbia right.

    The United States of America, the United Kingdom, France, Germany, Italy…five nations whose colonialist history and practices of slavery speak for themselves, think it is a good idea to contravene what history has been trying to prevent in the Balkans for centuries, namely the creation of a Greater Albania, by giving the nod to the Finnish UN special envoy to the Balkans, Martti Ahtissaari and his plan to gradually create an independent Kosovo.

    “Gradual and unconditional” independence for Kosovo, ripping the heart out of Serbia, a meddlesome and intrusive, unwelcome and unasked-for act of blatant arrogance from non-Balkan peoples. What business is it of theirs? What business is it of Finland, England, America, Germany, France or Italy to deliberate what is or is not Serbian territory, to carve off the historic berth, the birthplace of Serbia, and grant it independence just because 90 per cent of its inhabitants are Kosovar Albanians?

    Ninety per cent, why? Because over decades, Albanian women walked from their backward, underdeveloped eclave in Shqiperije (Eagle-land, i.e. Albania) to give birth in Kosovo, part of Serbia (and Yugoslavia), where living conditions and the people were civilised. Born the baby, then brothers, husbands, uncles, aunts, grannies and a whole host of weird and wonderful beings poured across the frontier and inflicted themselves on the ethnic Serbs.

    It is like Marseilles being occupied by North Africans, who push out the French and declare it as an Algerian enclave. It is like Leicester in England having a population of 90% ethnic Bengalis, who install a Koranic state and impose sharia law on Mrs. Bridges, Mr. Smith and the spinster, Miss Jones, the only three English people left. It is like a German city with a 90 per cent ethnic Turkish population seceeding from the Bundesrepublik and forming a separate Free Turkish State. Then the UNO backs them up, draws lines on maps and declares “This territory is not yours, it is theirs”, rather like historically the same nations carved up huge swathes of territory overseas and said “This is ours, and that is yours”.

    Mussolini and Hitler must be laughing in their graves

    The only country standing up for the rule of law, right and reason, as usual, is the Russian Federation, which refuses to allow any settlement which would be humiliating for Serbia and wishes to postpone any UN decision until a Serbian government can be formed (after elections) to deliberate on the issue. After all, it is the soul of their nation that Ahtissaari wants to rip out. Mussolini and Hitler must be laughing in their graves, for it was they who in 1941 integrated Kosovo into Greater Albania as tens of thousands of Serbs were forced out of their homes.

    History proves Albania wrong and Serbia right

    The Albanian government has claimed at various times that the Albanians are the descendants of the Illyrians, the original inhabitants of this region, and that therefore they have a right to this Province of Serbia.

    However, for anyone who bothers to do any research, it would appear evident that the Albanians have got their history in a twist. However much one adulterates the word “Illyria”, one does not get anywhere as near to “Albania” as the “Albani”, a tribe which had lived on the Caspian Sea and which many centuries after the Illyrians had been conquered by the Romans, moved westwards into their mountainous refuge, where these tribes remained as the “Shqiperi” or “eagle people”. Polybius (200 – 118 BC) writes that the Albani and Illyrians spoke two distinct languages and needed interpreters to understand each other. Indeed, it was under the Ottoman domination of the Balkans that the Albanians settled definitively in the area which is Albania today.

    It was the Serbian army, led by prince Lazar, aided to some extent by Bosnians and Albanians, which fought the heroic battle of Kosovo Polje (Blackbird Field) on 28th June 1389, gaining an honourable draw against the might of the Ottoman Turks, but being so weakened that by 1459, all of Serbia had been occupied. However, Kosovo Polye stood firm in the hearts and minds of generations of Serbs for hundreds of years as their rallying cry.

    If these imperialist nations which want to give Kosovo to those who invaded it over centuries thought of a battle which rallied the national spirit, for Serbia this would be Kosovo Polye, near Pristina.

    Giving Kosovo to the Albanians by making it an independent state is paramount to giving the thumbs-up to the Fascist practices of the Albanians during the Second World War, when they sided with Hitler. It is to condone acts of terrorism perpetrated by the Ushtria Clirimtare e Kosoves, the KLA, against fellow Albanians and Serbs alike. It is to create an Albanian question in the Balkans, because after Kosovo will come Greece, Macedonia, Serbia and Montenegro. Perhaps these nations should decide what happens on their frontiers and not Washington, London, Paris, Berlin, Rome and Helsinki and perhaps these countries should, for once, get off their high horse of arrogance and listen to Vladimir Putin.

  9. Йордан Николов Says:

    Вие пишете:

    “…Към днешна дата обаче нашата национална доктрина трябва да бъде същата като през ХХ в. – обединение на всички земи, където живеят българи, но не по пътя на насилието, а по пътя на икономическото развитие, по пътя на културната интеграция и по пътя на съревнованието. Най-нормалният начин това да се случи в новите реалности на XXI в. е чрез включването в ЕС на държавите, в които се намират тези територии….”

    Следвайки тази логика, България би трябвало да е твърдо против влизането на Турция в ЕС.

  10. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Николов,

    Предполагам в цитираната по-горе тези Ви притеснява фактът, че в България има територии с концентрация на компактно турско население. Както обаче смятаме, че българските малцинства извън пределите на страната имат право да изразяват открито своето българско самосъзнание, така трябва да сме толерантни към същото това право и за малцинствата, живеещи на наша територия. Аз обаче обръщам внимание не толкова на самоопределението на българските турци, които имат демократичното право да го сторят, и в никакъв случай не говоря за промяна на граници, автономии и развитие на сепаратистки тенденции, а за самоопределението на българи, които живеят в близост до границите на България. Казвайки, че това не бива да става по пътя на насилието, а по пътя на икономическото развитие, по пътя на културната интеграция
    и по пътя на съревнованието смятам, че това може да стане в рамките на Обединяваща се Европа. По отношение на Турция вярвам, че българската позиция трябва да е в подкрепа на нейното присъединяване към ЕС, но, разбира се, при изпълняване на необходимите демократични условия от тази страна.

  11. Anti-Kosovar Says:

    Pregledah tazi statia sled vcherashnoto priznavane na Kosovo ot Hagskia sad i da vi kaja pravo dobre ste se argumentirali, no ne mi haresva kosovarite taka da im se puska gyvecht. Ami losh znak e za vsichki podobni etnicheski i religiozni malcinstva, koito izobilstvat na Balkanite. Vie kazvate, che tova e ot strategicheska polza za nas s ogled na nashite malcinstva, s koito sme zaobikoleni, no pak da ne zabravyame, che imame golyamo tursko malcinstvo koncentrirano na nyakolko mesta v Bg. Ami ako to reshi po podoben na kosovci nachin da nadigne glava kakvo shte stane… Neznam ima i plusove i minusi