12. Преодоляване на безрезултатното противопоставяне на идеологическа основа и замяната му с конкуренция на конкретни прагматични визии за развитие и управленски проекти - Време е окончателно да се обяви края на примитивното идеологическото противопоставяне като сериозен фактор, мобилизиращ избирателите към подкрепа. Очевидно е, че българските граждани вече трудно биха се мобилизирали от абстрактни политически модели (напр. на противопоставянето комунизъм / антикомунизъм). По-скоро в зависимост от определени социално-значими приоритети се формира нов тип рационален вот. При него са важни предлаганите управленски решения на дадени проблеми, вълнуващи членовете на обществото, като вече не може да става въпрос за радикално противоречащи си подходи. Отношението към бившия репресивен социалистически режим трябва да остане на ниво интелектуална позиция. Оценката за комунизма не трябва да се подценява, но тя трябва да става от гледната точка на общочовешките ценности - за престъпленията - справедливо възмездие и обществено порицание, за добрите достижения – признание, а не просто непримиримо отрицание на всичко. Емоционалният краен антикомунизъм, залагащ основно на негативизъм, сам по-себе си не е продуктивен и след 18 години преход вече е загубил своята адекватност. Още повече, че идва цяло едно ново поколение от български граждани, за които противопоставянето по оста комунизъм-антикомунизъм говори твърде малко. То има нужда да бъде мотивирано на базата на конкретни и ясни предложения за бъдещи политики.  В този смисъл, водещото в миналото послание “да спрем БСП/комунистите/социалистите и т.н.” вече не съдържа достатъчен самостоятелен мобилизационен заряд за умерените и прагматични десни и дясно-центриски избиратели. На тях десницата трябва да покаже прагматични управленски проекти, защитаващи дясната визия за икономическо и социално развитие. Няма нужда от нови идеологии или ценностни експерименти. Дясноцентристкото пространство има своите модерни базови ценности: свободата за отговорност към себе си и към общността, инициативността на предприемачески дух и индивидуалните приоритети, редът на свободния пазар и върховенството на закона.

Един коментар за “12 идейни пункта - идеологическо противопоставяне”

  1. Руслан Семерджиев Says:

    Здравей Докторе!
    Много неща ми допадат от 12-те пункта, но с повечето от този последния не мога да се съглася.

    Първо: Антикомунизмът не е отрицание, не е негативизъм. Разпространяването на подобни изфабрикувани от Кънчо Стойчо-Андрей Райчевата “социология” от АОНСУ има ясна цел - хвърляне на отговорността в мъглата. Антикомунизмът е разумно разбиране на вредите от насилствено наложената извратена идеология, разбила обществата в десетки страни, окървавила 20-ти век с повече от 100 милиона жертви и обрекла вероятно 100 пъти повече човешки същества на бедност и мизерия, заличила ценности и култура, обичаи и традиции. Изкоренила почти напълно основните морални ценности в обществения и дори личния живот.

    Второ: Антикомунизмът е разбиране за управление. Почтенно и основаващо се на приетите от обществото правила, закони и установен морал. Отричане на привилегиите, управление, основаващо се на опазване на свободата - индивидуална и групова. Управление, основаващо се на предприемаческия дух, познанието и свободната коткуренция.

    Трето: Антикомунизмът е управление на свободния пазар, който е достъпен за всеки, независимо общественото му положение, роднински връзки, етническа или религиозна приназлежност. Управление на икономическата ефективност, опазване на сътворените блага и усъвършенстване на производството, услугите, забавленишята.

    Четвърто: Антикомунизмът е против КРАЖБАТА и разсипничеството. Ако това противопоставяне на комунизма е крайно и емоционално? Има ли друго общество в историята на човечеството, в което кражбата и присвояването на обществени блага, доносничеството, предателството и лъжата да бъдат идеал и ценност освен КОМУНИЗМА?

    Пето: Антикомунизмът е стремеж към добро образование за всички, без измислени и безбройни привилегии, но със правото на по-способния, по-работещия, по-успяващия. Заедно с с това и помощ за онези, които съдбата не е дарила достатъчно, но също имат право на достойно участие във всички области на човешкото проявление. Само такова общество създава напредък и благоденствие.

    Шесто: Антикомунизмът е против насилието. Не зная защо не се припомниш основата на комунистическото противопоставяне - непримиримия антагонизъм и класовата борба. Нима антикомунизмът предлага насилие, отнемане на живот, собственост, права? Ще рече антикомунизмът е за СВОБОДАТА, ИСТИНСКАТА.

    Седмо: Антикомунизмът е правосъдие и справедливост. Запомни , не съм аз първият, който го казва - БЕЗ ПРАВОСЪДИЕ противопоставянето в обществото ще трае вечно! Намесата на правосъдието може да бъде заменена с истинско покаяние, когато е доброволно и искрено. Тогава може да настъпи и общественото единение и сплотеност. Но май възможностите за покаяние отдавна се изпариха. Вместо покаяние - безогледна вакханалия на простащина, грабеж и наглост.

    Осмо: Антикомунизмът е защита на Отечеството и интересите на нацията!

    Още много неща могат да се добавят. И ако всичко това е вредно противопоставяне на комунизма, то Бог да пази Българите!