Предлагам на вниманието на читателите на блога днешното ми парламентарно изказване по вота на недоверие:

Петият вот на недоверие срещу сегашното правителство се предхождаше от масирано публично лансиране на тезата, че той е безсмислен, защото няма шансове да мине. Нейната манипулативна цел бе да убеди обществото в несъстоятелността на вота поради факта, че той няма да може да свали правителството и ще доведе най-вече до консолидация на управляващите.

На първо място искам да кажа, че Тройната коалиция, водена от БСП, дотолкова се е вкопчила във властта и завършването на мандата си, че и без друго е достатъчно консолидирана. На второ, едва ли има представител на опозицията, който, при наличието на едно подкрепящо правителството мнозинство от 150 депутати, да си е правил някакви илюзии, че кабинетът може да падне. Едва ли също така има някой от опозицията, който да смята, че това е основната цел на сегашния вот. Нека си припомним, че в новата българска история все още няма случай на успешен вот на недоверие.

Фактът обаче, че обективната парламентарна конфигурация прави минаването на вота невъзможно в никакъв смисъл не го лишава от неговата оздравителна функция. Опозицията в един парламент и в демократичното общество като цяло може да се приеме като имунната система на управленския организъм, алармираща и защитаваща от зловредните инфекции, които могат да се развият и поставят под заплаха просперитета на страната. Именно опозицията чрез своята функция на коректив на недалновидните управленски действия предупреждава и информира обществеността и спомага за прекратяването на всяка злоупотреба и грешен ход на властимащите. Само така могат да бъдат защитени интересите на българското общество и да бъде гарантирано нормалното развитие на България. Изхождайки от това разбиране, ние от Българска нова демокрация заедно с останалите десни парламентарни сили, в светлината на тежката криза в МВР, заплашваща устоите на държавността у нас, приехме за свое задължение да поискаме оставка на Кабинета чрез вот на недоверие.

В настоящия момент правителството може да разчита на своето стабилно мнозинство, но на свой ред основната сила, върху която опозицията основава своето влияние, е общественото мнение. Факт е, че кризата от последните седмици и липсата на решителни политически действия за нейното разрешаване ясно отграничи два вида мнозинства – едното на управляващите със своите 150 депутата в парламента, другото на българските граждани, които страдат от водената политика и все повече губят доверие в институцията, призвана да бди над тяхната сигурност и законността в страната. Настоящият вот на недоверие е израз на желанието за промяна на цялото българско общество, защото в момента няма разумен човек, който да одобрява случващото се в МВР. Дясната опозиция, която внесе вота, е само изразител на това желание. Опитът ви, господа управляващи, да неглижирате неговата основателност означава, че вие обръщате гръб на мнението на преобладаващата част от българските граждани.

Чрез вота на недоверие опозиция предлага на правителството и министър-председателя Сергей Станишев алтернативата да избира между две възможности:

- Едната е да се вслуша в сигналите, идващи от “имунната система” на държавата и по този начин да чуе общественото мнение. Обществото ясно иска поемане на политическа отговорност поради скандалите в МВР и тази отговорност най-малкото може да се изрази в сменя на ресорния министър Румен Петков. Подобна смяна обаче вече не заменя необходимостта от генерален ремонт на целия Кабинет и подмяна на всички неработещи министри, а те са повече от половината от неговия състав.

- Втората възможност, разбира се е, поради вътрешнопартийните сметки в БСП и поради това, че има паралелни структури, които осъществяват контрол над действията на министър-председателя, да се запази статуквото чрез имитация на промени и отстраняване на хора от по-нисшия ешелон на МВР. Така ще се продължи досегашната стратегия на снишаване и изчакване бурята да отмине. С подобно действие обаче “оздравителният” процес, който твърдите, че се случва в МВР ще остане една химера. В едно демократично общество такова управленско поведение неминуемо води до срив в доверието, чийто ефекти няма да закъснеят.

Г-н Министър-председател, ако сега отново се скриете зад комфорта на стабилното си мнозинство и не предприемете мерки, то може да сте сигурни, че на следващите избори българските гласоподаватели много ясно ще ви посочат, че сте сбъркали. Ако изберете възможността да действате решително, вероятно Ви очакват неприятности, главоболия и разправии във вашата партия и влиятелните кръгове в нея, представител, на които очевидно е г-н Румен Петков щом е толкова трудна неговата смяна. Вслушвайки се в това, което Ви казва опозицията с настоящия вот на недоверие, вие имате шанса да продължите реформаторските процеси във Вашата партия като по този начин защитите едновременно и обществените интереси. Обратното би означавало да запазите Вашето и това на хората около Вас спокойствие, разчитайки, че лобитата в БСП ще се консолидират и разберат кой какво ще прави и какви изгоди ще има от това. По този начин обаче обществото ще продължи да страда от нарастващата арогантност на престъпните групи и добиващото застрашителни размери срастване на държавата с организираната престъпност.

Крайно време е управляващите от социалистическата партия да се запитат дали удържането на властта на всяка цена е по-важно от просперитета на България и сигурността на нейните граждани. Разбираемо е, че БСП иска да се отърве от комплекса си на политическа сила, която не може да завърши един цял мандат в демократичната история на страната. Това обаче не бива да става като се поставят приоритетите на партията пред приоритетите на България и българското общество. Няма логика след една година да се потупате гордо в гърдите, твърдейки “ние завършихме мандата”, ако оставите след себе си висока инфлация, ширеща се престъпност и корупция, лошо здравеопазване, недобре работеща икономика, спрени средства от ЕС, нисък жизнен стандарт и усещане за несигурност сред българите.

За финал бих искал да кажа, че умишлено в изказването си не обърнах внимание на партньорите в Тройната коалиция от НДСВ и ДПС. По време на развиващите се скандали в МВР и двете партии не представиха своя позиция по темата и не настояха за по-решителни политически действия. В този смисъл подкрепата, която техните представители ще дадат на правителството при гласуването на вота не е аргументирана, а просто е продиктувана от желанието за оставане във властта до край. Фактът, че от НДСВ и ДПС не реагираха по адекватен начин макар вероятно да осъзнаваха, че това, което случва в МВР е нередно и вредно за страната, може да означава само едно – че вече са се превърнали в заложници на “червените” теснопартийни интереси и скритите сили, стоящи зад тях.

 

 

Един коментар за “Опозицията пое ролята си на имунната система на управлението”

  1. Юлиян Says:

    Г-н Щерев, следих днес първата част от дебата и от всички изказали се от опозицията ми направихте най-добро впечатлние. Честно казано дори останах изумен от смелостта ви да бръкнете по един метафоричен начин точно в раната на БСП - срастването и покровителствуването на мафията и дори да ги иронизирате сериозно с презентацията която направихте. Честно казано изпитах голям кеф като ги гледах как пребледняха и после как им трепераха гласовете от яд на двете червени депутатки като взеха думата за реплика. Поздравления за изказването и смелостта ви.