През последните няколко седмици вниманието на всички интересуващи се от политическите процеси у нас беше насочено към кризата в МВР, вотът на недоверие и ремонтирането на кабинета “Станишев.” Въпреки това реших за момент да се отдалеча от родната обществено-политическа ситуация и да обърна погледа си към хода на предварителните избори в САЩ. Веднъж вече казах, че това кой ще е следващият американски президент не засяга единствено Америка, а цялостното развитието на международните политически отношения за годините напред.

Предварителните избори при републиканците неформално завършиха преди няколко месеца, след като сенатор Маккейн набра необходимия брой делегати за спечелване на номинация. Интригата обаче продължава при Демократите, където преди предстоящите вотове в щатите Пенсилвания (22 април), Индиана и Северна Каролина (6 май) резултатите са 1 631 гласа за Барак Обама срещу 1 488 за Хилари Клинтън при необходими за победа 2 024. С други думи, борбата между двамата претенденти за кандидат-президентска номинация все още не е решена. Вдругиден (16 април) те отново ще се изправят един срещу друг в интересен телевизионен дебат във Филаделфия, който ще се излъчва пряко по телевизия Ей Би Си.  Факт е обаче, че прекалено дългата предварителна надпревара между двамата започва постепенно да отслабва интереса на голяма част от американците. Докато Клинтън и Обама са се вкопчили във вътрешна битка за номинация, Джон Маккейн вече стартира своята президентска кампания и с вътрешнополитическите и международните си срещи и изяви започна да излъчва послания, характерни не просто за кандидат, а сякаш за вече действащ президент. Очевидно той да цели да демонстрира самочувствие и увереност, които да го доближат до финалната победа през ноември.  Допълнително прекалено дългата предварителна надпревара при демократите започва да внася сериозно разделение в средите на най-мотивираните симпатизанти на двамата кандидати. Става все по-вероятно значителна част от подкрепящите загубилия претендент, независимо кой е той, поради създаденото в хода на вътрешните номинации напрежение между двата лагера, да не дадат своят вот за спечелилия демократически кандидат наесен, когато той се изправи срещу Маккейн. Спадането на интереса на гласоподавателите и растящото разделение след симпатизантите на демократите неминуемо увеличават изгледите за нов президент от Републиканската партия.

Що се отнася до въпроса кой има повече шансове да се окичи с финалната победа – Клинтън или Обама – неговият отговор е все по-трудно прогнозируем. Забележете обаче, че Барак Обама печели с голяма преднина пред Хилари Клинтън основно в щати, в които на реални президентски избори демократите почти никога не са побеждавали или пък имат слаби изгледи за успех. Очевидно не по-малко важен въпрос от този кой от двамата ще бъде претендента на Демократическата партия, е кой от тях ще бъде по-конкурентоспособен претендент срещу републиканеца Джон Маккейн.

Един коментар за “Битката при демократите в САЩ продължава”

  1. Observer Says:

    Sledya nadprevarata otblizo i sam saglasen s vas, che dalgata borba pri demokratite zapocvha da pritapyava interesa na izbiratelite. Vse pak obache smyatam, che vednaj sled kato bade izbran kandidat, toy shte se varne, zashoto togava shte pochne istinskata nadpreva, a togava shte se vklyuci i elementa na partiyna prinadlejnost i simpatia. Ne biva da se otpisvat demokratite, poradi golyamoto nedovolstvo v stranata sreshtu dvumandatnoto nekadarno upravlenie na republikaneca Bush. E, ayde da ne e chak nekadarno, zashtoto kak inache biha go izbrali dva pati, no da kajem dosta nepopulyarno naposledak. Ta moje da se okaje, vse pak, che nezavisimo koy e oponenta na Mccain, Barak ili Clinton, toy vse pak da bade dostatachno konkurentosposoben i s realni shansove da go nadvie.