Вчера получих на блога пост от г-н Атанас Чобанов, съдържащ благодарствено писмо към всички народни представители, спомогнали за приемането на поправката в Закона за здравното осигуряване, която разрешава проблема със здравните осигуровки на българските граждани, пребиваващи в чужбина. Неговият текст можете да прочетете на следния линк - http://www.podpiski.org/?u_s=0&u_a=191

С настоящата публикация бих желал да се обърна към всички, като г-н Чобанов и г-жа Борисова, които бяха приели решаването на този въпрос като своя гражданска кауза. С приемането на промените в Закона за здравното осигуряване наистина беше поправена една стара законодателна грешка и бяха удовлетворени справедливите искания на българите, живеещи в чужбина. Искам обаче да допълня, че целият процес, съпътстващ поправката на ЗЗО, според мен доведе до още един положителен ефект – беше даден добър пример, който да подпомогне развитието на гражданското общество в България. За мен този ефект е не по-малко важен от фактическото решаването на проблема с осигуровките на българите зад граница. За съжаление българското гражданско общество почти 19 години след рухването на комунистическия режим у нас все още не е толкова зряло и активно, както това в западните държави и дори в повечето бивши социалистически страни от Централна Европа. Нашите сънародници в чужбина, живеещи в среда на свободно изразяване на мнения и гражданска активност, показаха на българските граждани в страната как би трябвало да се защитават ясно, прозрачно и категорично интересите на определена група от хора. Промяната в ЗЗО е пример как държавните институции в една демократична държава трябва да се вслушват и съобразяват с основателните искания на групи от граждани, обединени в защита на своите интереси. Ще завърша с една теза, която нееднократно съм изказвал и в която ще продължавам да вярвам – истинското демократично управление в едно свободно и отворено общество се реализира чрез непрекъснат диалог между управляващите и активното гражданство. Там, където липсва подобно равностойно партньорство между гражданско общество и държавна власт, не можем да говорим за демокрация. Макар България да мина през почти две десетилетия преход, страната ни има да извърви още път в своето демократично развитие. Вярвам, че този път ще бъде подпомогнат от подобни прояви на организирана гражданска активност като тази, настояваща за решаването на въпроса за дължимите здравни осигуровки на българите, постоянно пребиващи в чужбина.

12 Коментара за “За промените в ЗЗО и гражданската активност”

  1. Dimitre Kolev Says:

    D-r Shterev, kato bulgarin jiveesht v USA se vklyucvam v blagodarnostta na vsichki zasegnati ot stariat zakon za zdravnoto osiguryavane za usiliata vi zaedno s tezi na ostanalite deputati za negovata promyana. I az kato vas vyarvam, che grajdanskoto obshtestvo tryabva da igrae vajna rolya v upravlenieto na edna strana nared s darjavnata vlast. Dano novoto pokolenie v Bulgaria, koeto e otvoreno kam sveta, da dovede do nov tip grajdanska kultura v stranata. Za jalost dosegashnite mi vrashtania v Bulgaria me karat da si mislya, che makar da ima nyakakav napredak, tempovete s koito tazi promyana shte se sluchi ne sa mnogo obnadejdavashti.

  2. borissova Says:

    Благодаря за хубавите думи, доц. Щерев.

    Наистина сте много прав за това за съжаление все още прохождащо гражданско общество у нас, дори и след две десетилетия на демократични промени. И отново сте прав за наличието на такова в другите бивши соц. държави.

    Надявам се да успеем да наваксаме и ще съм най-щастливия човек на земята, когато това гражданско общество стане истински осезаемо и категорично отстоява правата си, когато те са ощетени. Това би било една истинска репрезентативна демокроция както я пише по дебелите книги.

    Лично Ви благодаря за Вашия принос, за това, че бяхте нашия глас в парламента и за вслушването в исканията ни за справедливост…особено ме впечатлихте с борбата, която хвърлихте за тази кауза (визирам заседанието на парламентарната комисия, на което присъствах).

  3. Emo Markov Says:

    Popravkata beshe postignata v kombinacia na grajdanskata aktivnost na bulgarite zad granica i podkrepata na nyakolko politici kato Vas g-n Shterev. Dano tazi aktivnost da bade dobar primer zanapred, a da ne e samo primer za udovletvoryavaneto na opredelen organiziran interes.

  4. атанас Says:

    Още веднъж поздравления за постигнатото, д-р Щерев.
    Не мога да не се съглася с думите Ви за недостатъчно активното гражданско общество в България. Не толкова, защото липсват граждански прояви, такива има всеки ден в новините, а защото бързо се изчерпват и като че ли са заченати в песимизъм. Типичен пример е пораженското: “за какво скачахме през 97-ма? Всички са маскари.” Как за какво? А като са маскари, защо от 97-ма до днес не сте скачали? Чакате сами да си отидат маскарите, или да се облагородят с времето?
    Мисълта ми е, че гражданските каузи не се защитават с три минутен рунд и ОЛА от залата, а са по-скоро като маратонско бягане и не винаги сред тълпи от почитатели. Трябва да се “скача” по-често и по-високо. Ако нашият пример стане христоматиен, ще се радвам, но най-вероятно ще се забрави като много други хубави примери в нашата история. Дано не съм прав.

  5. атанас Says:

    Преборихме се за закона, сега трябва да се борим с администрацията. Царят дава, пъдарят (НАП) не дава, иска доказателства, все едно декларацията не влече наказателна отговорност ако не е вярна…

    http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=491080

    Закон за електронното управление

    Еднократно събиране и създаване на данни

    Чл. 2.
    (1) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.
    (2) Първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закон събира или създава данни за гражданин или организация за първи път и изменя или заличава тези данни. Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях.

  6. borissova Says:

    Даааа…така е..НАП си нарушава закона, даже съвсем комфортно бих казала. Това не си заслужава да му дам от ценното си време даже и една секунда. Има си го черно на бяло и достатъчно ясно. Аз подадох декларацията си като надлежно подписах имейл-а с електронен подпис, и също така комфортно отказах да приложа каквито и да било удостоверителни измислици на НАП.

    Аз искам да питам: НАП имат електронен портал, през който се подават разни декларации по електронен път. Толкова ли е сложно да се добави и тази декларациа към другите там? За да я подам по електронен път, както законът сега ми позволява, трябва да стане единствено чрез пращането й като аttachment в имейл, който е електронно подписан. Лошо няма, но се сещате, че атачмънтите трябва да се сканират преди това, а това изисква наличието на допълнително устройство наречено скенер. Много хора нямат такова животно у дома си. И не са длъжни да имат, само защото НАПаджии са направили някакъв половинчат електронен портал, който всъщност не върши работа в случая!! Т.е. питането ми е кога господата и госпожите от НАП ще си вършат работата на 100% и ще могат хората да подават директно този документ?

  7. Атанас Щерев Says:

    Уважаема г-ж Борисова, уважаеми г-н Чобанов,

    Напълно съм съгласен, че промените в ЗЗО няма да доведат до реално улесняване на българските граждани, пребиващи постоянно в чужбина, ако администрацията не е подготвена адекватно за прилагането им и чрез тази неподготвеност се обезсмисля целта им. Моята препоръка е да подготвите гражданско писмо с вашите искания и препоръки към НАП и съответните институции и аз като български народен представител изразявам готовност да съдействам то да бъде представено на отговорните органи и да настоявам за бързо вземане на мерки с цел да бъде разрешен възникналия проблем.

  8. atanas Says:

    Благодаря д-р Щерев, тази седмица ще имаме среща с юристите на НАП. По техни данни проблемът бил в Гранична Полиция, която категорично отказва да даде на НАП данни за пребиваването на лицата извън страната. Оправдават се или с класифицирана информация, което е абсурдно, защото същата информация те я продават за 10 лв на гражданите, или с техническа невъзможност, което е лъжа.
    Ако не се намери решение ще потърсим Вашата подкрепа.

  9. atanas Says:

    Ето проекта за гражданско писмо. Малко дълъг се получава, но за сметка на това изчерпателно обясняваме проблема и предлагаме аргументирани решения. Надявам се, д-р Щерев, че ще имате конструктивни забележки и ще го подкрепите.

    На вниманието на:

    Г-жа Мургина, Директор на НАП

    Г-н Орешарски, Министър на Финансите

    Г-н Михов, Министър на Вътрешните Работи

    Уважаема госпожо Мургина, уважаеми господин Орешарски, уважаеми господин Михов,

    Обръщаме се към Вас с настояване да бъде коригиран образецът на декларация по член 19и от Закона за здравното осигуряване и да бъде установено сътрудничество за обмен на информация между поверените Ви ведомства.

    Тази декларация се подава от българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, за да бъдат освободени от дължими здравни вноски за периода 2000-2007 г.

    Според нас изискванията заложени в образеца на декларацията ограничават и изкривяват смисъла на закона в ущърб на интересите на засегнатите граждани.

    Решението на въпроса е от техническо естество, но изисква добра воля и координация на институциите.

    Предистория:

    През 1997 г. българският законодател допуска грешка в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) като задължава всички български граждани да внасят здравни вноски независимо от това дали са местни лица или живеят постоянно в чужбина.

    Получава се ситуация в която на гражданите е наложен универсален данък по признак гражданство, срещу който те не могат да получат права, тъй като същият ЗЗО забранява изплащането на здравна помощ в чужбина освен в строго регламентирани случаи.

    Българските граждани не бяха добре информирани за този закон, но опитите на НОИ и НАП да съберат натрупаните задължения предизвикаха остър и продължителен протест от страна на българската общност в чужбина.

    Законодателното решение:

    В началото на 2008 г. българският законодател промени Закона за здравното осигуряване и освободи от плащане на здравни вноски българите, пребивавали повече от 183 дни в годината извън страната за минали периоди.

    Новата разпоредба на закона гласи :

    § 6. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 19и:

    “§ 19и. (1) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.

    (2) В случаите по ал. 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.

    (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват по реда на чл. 40а, ал. 2 и 3.

    (4) Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2007 г., за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат възстановени по ред, определен с инструкция, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.”

    Важно е да се подчертае, че с това изменение законодателят признава, макар и индиректно, че има грешка в оригиналния закон. Потвърждение за това има в дебатите в Комисията по здравеопазването. Точка 4 също потвърждава, че гражданите обявени за длъжници не се явяват такива и трябва да получат компенсация, ако са били принудени да заплатят здравни вноски.

    Подчертаваме също императивната формулировка в точка 1. Освобождаването е задължително и не се изискват никакви доказателства от гражданите. За сравнение, в предишния текст от 2005 г., с който се даде възможност за освобождаване само на лицата, които не са избрали личен лекар, са изброени условията, при които може да стане това и са прецизирани документите, които трябва да бъдат представени. В новите разпоредби такива изисквания няма.

    Проблемни положения с подзаконовия акт:

    Възниква въпросът как да бъде проверена истинността на декларациите по точка 2. Настояваме, че това не следва да е наш проблем поради факта, че именно нашите права са били изначално нарушени, законодателят го е признал и с тази поправка на закона ние получаваме справедливост.
    При това положение доказателствената тежест за удостоверяване на нарушените права не може да бъде прехвърлена върху потърпевшите.

    За съжаление, НАП и Министърът на Финансите са утвърдили образец на декларация, която съдържа изисквания за представяне на удостоверителни документи и други неточности:

    1. Изискват се копия от задграничен паспорт, справка от МВР или легализиран превод на чужд документ, доказващи пребиваването в чужбина, въпреки, че тази информация може да бъде получена по служебен път от Гранична Полиция;

    2. Изисква се да се попълват точните дати на пребиваване в страната, при положение, че в закона няма такава разпоредба;

    3. Не е прецизирано за какъв период се отнася условието, което анулира разпоредбата на закона, а именно ползването на медицинска помощ, заплатена от НЗОК. Съгласно смисъла на закона това условие не може да е за целия период, а трябва да се прилага за всяка календарна година. Нелогична и недопустима е ситуацията, в която НЗОК е похарчила 1 лев за някого през 2000 г., той да не може да се освободи от 1200 лв дълг за целия период до края на 2007 г.

    4. Тълкуването на НАП е, че за всеки месец прекаран в България здравните вноски не се анулират, а остават дължими. Наистина в закона пише “за времето, през което са били в чужбина”. Но времето има начало и край. Отрязъкът от времето, за който се прилага закона е прецизиран и това е календарната година. Пребиваване извън страната повече от 183 дни в годината е основание за прекратяване на статута на местно лице и следователно причина за освобождаване за цялата календарната година, а не само за месеците извън страната.

    Решения:

    Подаването на декларации до НАП беше предложено от гражданските организации на българите в чужбина като проява на добра воля, за да бъде улеснена администрацията. От момента на подаване на декларацията последната има целия ресурс да провери дали данните в нея са верни.

    Припомняме, че от 2000 г. Гранична Полиция записва в компютърна система всички влизания и излизания от страната и е достатъчно тази информация да бъде предоставена на проверяващите органи на НАП. Затова ние предлагаме следните решения по горните проблемни точки:

    1. Представянето на доказателства към декларацията не може да се изисква. Като български граждани, познаващи
    закона, ние декларираме, че носим отговорност по чл. 313 на НК за неверни данни. Това за нас е достатъчно. Не е
    наше задължение да мислим как ще бъде проверявана истинността на декларираните данни.

    Въпреки това, като информирани граждани можем да дадем следното предложение на администрацията:

    Гранична Полиция съхранява данни за напускане и влизане в страната за всеки гражданин от 2000 до 2007 г. МВР може да предостави на НАП тези данни за пребиваването на лицата извън страната при тяхно информирано съгласие. Това съгласие може да бъде дадено в декларацията по чл. 19и.

    Според НАП в момента МВР отказва тази информация, като се оправдава с техническа невъзможност. Не е вярно, че липсва техническа възможност, след като съвсем очевидно има възможност и тя ясно личи от справките за пребиваване извън страната, които МВР с готовност продава на гражданите срещу 10 лв.

    От 13 юни 2008 влиза в сила Законът за електронното управление, който задължава администрацията да изисква по служебен път информация за гражданите, която веднъж е събрана (чл. 2). Считаме, че тази разпоредба може да се приложи автоматично и за въпросния казус.

    2. Промяна на декларацията, от която да отпадне сложната таблица с описване на дните прекарани извън страната.

    3. Прецизиране, че условието за ползване на здравна помощ платена от НЗОК анулира освобождаването само за календарната година през която е извършено плащането на НЗОК.

    4. Освобождаване за цялата календарна година през която лицето е пребивавало повече от 183 дни извън страната, а не
    само за конкретните месеци прекарани извън страната.

    Заключение:

    Отношението на българската държава към съгражданите си в чужбина е деликатна материя, в която всяка законодателна грешка или неоправдано бюрократично препятствие неизбежно се тълкуват като злонамерен акт на държавата към гражданите й.

    Възможно е, макар че не е желателно, да се допускат грешки. Нормално е те да бъдат признавани и коригирани, а гражданите да бъдат компенсирани, ако са им причинени вреди. Затова ние призоваваме българската администрация да не задълбочава конфликта и да имплементира нашите забележки.

    Ние считаме, че мнозинството от засегнатите български граждани са информирани, образовани и съвестни хора, които ще предоставят на администрацията декларация с верни и проверими данни за периодите, в които са били уседнали извън страната.

    Ако настоящата декларация не бъде променена, това означава, че българската администрация счита обратното. Това означава, че тя подозира, затруднява и възпрепятства гражданите в упражняване на техните права. Освен, че е дълбоко обидно, подобно отношение е абсолютно недопустимо за една европейска държавна администрация и би довело до конфронтацията с нея, като неминуемо репутацията и доверието на гражданите в нея ще пострадат.

    Уважаема госпожо Мургина, уважаеми господин Орешарски, уважаеми господин Михов,

    Още веднъж Ви призоваваме да упражните Вашите правомощия за прецизно прилагане на закона и максимално улесняване на гражданите като вземете в предвид решенията, които предлагаме.

    С уважение,

  10. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Чобанов,
    Проучвам въпроса, който поставяте и вероятно в понеделник /19 май / ще внеса парламентарно питане до г-н Орешарски и г-н Михов. Ще Ви информирам за това допълнително.

  11. borissova Says:

    Очакваме новини по въпроса…

  12. М. Макариева Says:

    Аз ще се въздържа от големи благодарности, защото смятам, че както и при първата поправка, е свършена половинчата работа. Уредено е освобождаването от задължения за определен период, преди до края на 2004, сега до края на 2007 г. Нищо не е направено обаче за окончателното отписване от системата на българските граждани живеещи в чужбина. Казва се как могат да влязат в нея, но не и как могат да излязат. Очевидно е, че гражданите живеещи от години в чужбина Чл.40а е практически неприложим. Те не могат да подадат заявление предварително преди напускане на страната, защото вече са я напуснали. Това евентуално може да бъде направено при някое временно посещение в страната, а междувременно там ще бъдат натрупани нови задължения.
    Точно това се случва и сега за 2008 година. Поправката в закона освобождава от задължения до 31 декември 2007, а междувременно докато се гласува закона, докато се изработят декларациите и инструкциите за освобождаване от тези задължения, докато хората успеят да удовлетворят бюрократичните изисквания, се натрупват нови задължения за 2008 година.
    В действителност в политическите среди няма воля за реално решаване на проблемите със здравното осигуряване.