Вчера официално в длъжност встъпи новият руски президент Дмитрий Медведев, а днес руската Дума одобри кандидатурата на доскорошния държавен глава Владимир Путин за министър-председател. Т.нар. “смяна”на властта в Кремъл за пореден път показа, че в тази държава има фасадна демокрация, при която чрез имитация на демократичност на политическите процеси се маскира тоталната липса на плурализъм и свободното представителство на различните граждански интереси. Демокрацията в Русия е сведена единствено до нейните формални характеристики – практически там има подобни на западните демократични институции, има избори, има опозиция, има медии – но всичко е дирижирано от представителите на управляващия режим, придворните им полит-технолози и свързаните олигарси с цел властта да бъде запазена в един ограничен кръг, а гражданските маси да бъдат тотално манипулирани и управлявани по авторитарен начин.

Направи впечатление, че при вчерашното встъпване в длъжност на Медведев Путин подчерта, че церемонията в Кремъл била важен етап в демократизирането на страната. Подобно твърдение за една церемония, пък каквато и да е тя, звучи абсурдно 17 години след формалното рухване на комунистическата диктатура. Може би Путин има предвид, че за първи път президент на Руската федерация сдава директно властта в ръцете на наследника си. Спомняте си, че преди осем години Борис Елцин преотстъпи президентските си правомощия на Путин месеци преди да се оттегли официално от поста. И тогавашната, и сегашната смяна обаче бяха режисирани от едни и същи кръгове и еднакво маскарадни. В подобна дирижирана обществено-политическа система е напълно нормално няколко месеца преди изборите да e ясно кой ще е следващия президент, нормално е да се знае предварително, че старият държавен глава ще стане министър-председател, нормално е също така след като бъде извършена тази промяна да се увеличат и правомощията на новия руски премиер и той реално да продължи за известно време да бъде “господар на Русия”. При това всичко се извършва при пълно следване на формалните демократичните процедури, което дава основание на Путин да заяви, че “законите и конституцията са стриктно спазени”. Това може и да е така на повърхността, но този факт не пречи на пълното погазване на принципите на плурализъм, свободен избор и либерални граждански права в Русия. Имайки предвид начина, по който се управляват обществено-политическите процеси в тази страна, звучи твърде цинично изказването на Дмитрий Медведев  в речта му по встъпването му в длъжност, че като президент за него една от най-важните задачи ще е “по-нататъшното развитие на гражданските и икономическите свободи и създаване на нови граждански възможности.”

3 Коментара за “Демокрацията в Русия”

  1. $$$ Says:

    Ima malka nadejda sled 5 godini Medvedev da izbere politika na demokratizirane na Russia sled kato bade razpoznat ot izbiratelite kato nezavisim ot Putin politik. Dano dojiveem da vidim edna neagresivna Russia, koiato moje da vodi civilizovan debat s US , ne kato sapernik, a kato saiuznik. V kraia na kraishtata tova moje da stane ,ako srednia ruski grajdanin ima poveche informacia za tova , kakvo e US i nai-veche fakta , che srednia amerikanec ne mrazi Russia, a naprotiv-vazhishtava se na istoricheskoto i kultunoto i nasledstvo, no ne moje da razbere zashto srednia rusnak niama chuvstvo za lichna svoboda, sobstvenost i varhovenstvo na zakona i vse chaka niakakva centralna sila (imperator, car, darjaven glava ili diktator) da mu reshava jiteiskite problemi.

  2. Пелев Says:

    Много ми хареса това за “придворните полит-технолози.” Като ги споменахте вижте какво казва един от най-изявените и приближени до Путин негови апологети Владислав Сурков в лекция пред актива на “Единая Россия”:

    “ За да разберем как ще се развива демокрацията в Русия… трябва да определим архетипните, неотменими свойства на руската политическа култура… уникалната матрица на националния начин на живот, характера, мирогледа…. Забраната да се създават политически партии по регионален, религиозен или професионален признак идва да каже, че те, партиите, трябва не само да разделят избирателите по възгледи и убеждения, но и да ги обединяват около общи ценности. Избирателите - разделени, народът - обединен. Това е принципа на руската многопартийност… Казват, че у нас личността измества институциите. Струва ми се, че в нашата политическа култура самата личност е институция. Далеч не единствената, но най-важната.”

    Мисля, че коментарът е излишен…

  3. Сашко Says:

    Ама каква демокрация, ако преди Путин имаше някакви съмнения, то по негово време, което си продължава де, той доказа, че Русия може и без демокрация. И дори някога да има демокрация в тази държава някога, то тя пак ще е някаква смес от демократични институции и авторитарно управление - това за личността като най-важната иснтитуция от предния коментар си е направо блестящо определяне на ситуацията.