В седмицата след учредяването на партия Българска нова демокрация, която в декларацията за своите основни ценности и в първоначалните си програмни документи, категорично се определи като формация, залагаща на дясноцентристки принципи и предлагаща десни управленски мерки, обърнах внимание на това, че тази новина получи отразяване главно в масовите ежедневници и дори в част от лявата преса. Това ме накара да се замисля за състоянието на журналистиката в България, както и за процесите, променящи медиите като институция в световен мащаб. 

На първо място бих желал да насоча поглед към родната ситуация. Изключително показателно за състоянието на българската медийна среда e фактът, че т.нар. десни вестници и изданията, които се обявяват в подкрепа на бизнеса и предприемачеството в страната не отразиха учредяването на партията. Ако в България в действителност съществуват бизнес-ежедневници, то би било нормално те да се заинтересува от сформирането на нова политическа сила с про-пазарни възгледи, да проявят любопитство каква е програмата на партията и какви са хората, които се включват в нея. Общо взето никой не е очаквал българските ежедневници от левия печат като в. Дума, в. Сега или в. Земя или пък дори популярните издания на масовия читател като в. Труд и в. 24 часа  да публикуват материал за създаването на тази нова формация. Беше нормално обаче вестниците като в. Капитал, като в. Дневник, в. Пари и всички други издания, които претендират, че са представители на бизнеса и на предприемачите, да се заинтересуват, дори и ако 10 души се събират заедно и се организират в полза на зараждаща се предприемаческа класа в България.

Явно е обаче, че главните редактори и собствениците на медии в България се водят от съвсем други мотиви и най-вече от финансовия ресурс и облагата, която биха спечелили от едно такова отразяване. С други думи, действа се на принципа “не се публикува нищо за този, който не е платил.” Този принцип демонстрира един сериозен дефект в българското медийно и обществено пространство. Той повдига въпроса за това кой кого представлява в публичната сфера и чии интереси защитава публикуването на една или друга теза, маскирана като журналистически материал. Когато говорим за медии обаче е коректно да се направи разграничение между редовите журналисти и главните редактори и собствениците на съответните издания. Често, и това е широката практика в България, самите журналисти имат свое мнение и виждане по темите, които разглеждат, но са принудени да следват определена редакционната политика, наложена им от управляващите или притежаващите съответната медия. Излишно е да се споменава, че всичко изброено възпрепятства създаването на независима журналистика и вреди на формирането на свободно гражданско общество като цяло.

Що се отнася до положението на медиите в международен план, то в продължение на горните мисли може да се спомене интересния анализ, озаглавен “Да регулираме ли медиите, за да защитим демокрацията”, публикуван миналата седмица във в. Дневник. В него се обръща внимание на опасността от загуба на безпристрастността и характеристиката им на демократичен коректив на свободните медии на Стария континент в следствие на прекалената концентрация на собствеността върху тях. Особено внимание е отделено на доклада на комисията по култура към Европейския парламент, представен от естонката Мариане Микко през януари тази година. В доклада се посочва, че “макар основната цел на медийния бизнес да е финансовата печалба, медиите остават идеологическо и политическо средство със значително влияние, което не бива да се третира единствено в икономически средства.”

Пренасяйки тези опасения на родна почва, трябва да се спомене, че докато в Западна Европа заплахата за намаляване на независимостта и плурализма на сектора идва от наблюдаваната през последните години прекалената концентрация на собствеността на медиите и спадане на качеството, то у нас ситуацията е малко по-различна. Българската журналистика след демократичните промени винаги е била под сянката на нерегламентирания контрол на определени кръгове, а безпристрастността й е страдала от финансовата мотивация на голямата част от публикуваните тези, мнения, анализи и коментари. Тук по-скоро става въпрос за оказване на натиск от една страна от наследниците на бившите репресивни комунистически структури, запазили своите вече скрити властови, но явни финансови, ресурси. От друга, натискът е от едри корпоративни играчи (често има съвпадение на първите и вторите), които си плащат за медийна поява и които се маскират като автентични представители на българското предприемачество. Ясно е, че суми за подобни плащания отделят лица и кръгове, които разполагат преди всичко със свободни от данъци средства. За жалост българските медии съдействат за подържането на огромното влияние на “сивия” сектор в обществения живот и затруднявайки борбата с неговите представители. В този ред на мисли не е случайно, че според класациите на “Фрийдъм Хаус” и “Репортери без граници” България е сред страните с частична медийна свобода.

Пристрастността на традиционната журналистика като институция в български и световен мащаб предизвиква и още един интересен феномен. Световните тенденции, които не прескачат и България, показват, че ако ре-демократизиране и възвръщането на независимостта на медиите (на Запад) или еманципирането от нерегламентирано влияние, стремящо се нарочно да изкриви информацията (у нас), не се случи, гражданите сами ще потърсят алтернатива. Доказателство за това е набиращият сила стремеж да се прескочи посредничеството на медиите, особено печатните, и възхода на т.нар. гражданска журналистика. Тези процеси стават възможни благодарение на развитие на интернет комуникацията и разкриването на възможността всеки един гражданин да бъде “предавател” на информация и коментатор на едно или друго събитие, което лично той счита за важно. Потребността от това да се тръгне чрез собствен блог, интернет публикации, форум и т.н., да се представят и коментират определени събития или новини до голяма степен, според мен, е продиктувано от загубата на обективност в традиционните медии. При тях поради изброените по-горе причини във все по-голяма степен се наблюдава филтриране на информацията. Като пресен пример тук може да се даде новината за протеста и организираната подписка от няколко издатели на български медии срещу патронажа и участието на президента Георги Първанов в третата годишна среща на българоезичните медии в Мадрид. Тя беше напълно неглижирана от водещите медии, бе отразена главно от няколко интернет издания и подкрепена отново само от потребителите в он-лайн пространството. Наложеният филтър всъщност не позволи да се развие широка гражданска реакция и дискусия по темата, естествено с изразяване на мнения “за” и “против.” Това отново поставя въпроса за зависимостта, защото в случая водещите издания действаха по нелогичен начин. Обикновено те винаги търсят скандалното, а в случая имаше предпоставки за скандал, за да могат да повишат интереса на читателите. Явно обаче това се случва само тогава, когато е политически безобидно за техните покровители. Подобно “казионно” поведение би трябвало да ни накара да се замислим дали всъщност всеки медиен шум и гореща тема, подхващана от медиите (като например скандалите в МВР), не са дирижирани от определени скрити кръгове, стремящи се да контролират и насочват обществено-политическите процеси в страната. Но когато даден обществено активен човек открива нещо, което според него е интересно и заслужава медийно отразяване, но наложеният “филтър” не позволява това, той се отдръпва – един спира да чете вестници, друг гледа само новините по телевизията, за да може да види с очите си случващото се, трети се интересува само от определен тип медии, а четвърти се насочва към интернет, за да получи или предаде свой тип информация. Загубата на обективност в традиционната журналистика води до загуба на доверието на нейните читатели и зрители. По този начин се създават кълновете на нов тип информационна култура и стремеж за нов тип комуникация, при която няма нужда толкова от посредничество и при която се установява пряка връзка между потребителите на информация, т.е. прескача се медиацията на медиите. Очевидно тази тенденция се усеща и от традиционните медии, които все повече се опитват да инкорпорират т.нар. гражданска журналистика в своите издания и предавания, за да могат да “запазят” територия. Истината е, че стандартната журналистиката постепенно бива притисната в ъгъла, но ако тя като институция се стреми да предава информацията правдоподобно ще бъде търсена повече, отколкото, ако прекалено много филтрира или изкривява нещата. В крайна сметка остава надеждата, че гражданския натиск и свободата в интернет, ще способстват за извършването по естествен начин на тази необходима реформа.

11 Коментара за “Демокрация и медии”

  1. Анонимен Says:

    Nikoga nyama da se opravi Bulgaria, vsichko e tolkova navarzano i dirijirano, che ne vijdam nadejda.

  2. Мартин Русков Says:

    А според мен проблема не е в медиите, а във Вас. Вече от достатъчно време сте в политиката, за да знаят хората кои сте. Знаем и кога и защо се отцепихте от НДСВ. Във всяко народно събрание има дробене на партии. Просто Вие не сте новина. Не сте си заработили правото да станете новина. Но искам да Ви поздравя, този блог е крачка в правилната посока. Мартин Заимов и Мартин Димитров използват много добре трибуната на блоговете си за кауза в която вярват. За Вас още нямам такова впечатление.
    Между другото, чисто технически съвет: пишете по-кратки статии, така ще ги прочитат повече хора.

  3. Мартин Русков Says:

    Моля да ме извините за граматическите грешки!

  4. Методи Says:

    Абе, то че БНД не са голяма новина, не са. Ама тука се казва нещо по важно, което според мен е чистата истина, че родните медии и най-вече тези дети ги притежават буквално и преносно манипулират информацията и така сами правят от едно нещо новина, а друго пращат във боклука. Щото, Мартине, ай да видим, ако примерно Партията на пенсионерите например излее няколко милиона да плаща за излаз в медиите да видим как няма да е една от водещите в БГ. Иначе скоро у нас, пък и навсякъде по света не виждам как гражданската журналистика ще измести традиционните медии. Все пак един вестник има десетки хиляди тираж, телевизия гледат милиона, а блоговете се четат едва от стотици.

  5. Partner Says:

    Evala za tazi statia!

  6. Express-ен Says:

    Все пак в събота в в. Капитал излезна материал за срещата на медиите в Мадрид. Но малко се изумихме като го прочетох. Много интересно г-н Щерев, почти като потвърждение на анализа ви статията отначало почва добре макар със свенлива атака и ирония към президентското участие. Понататък обаче тази ирония се насочва сякаш към медията дръзнала да напише нещо срещу антуража на Гоце в случая Гергов. Явно така наречените кръговете са си казали думата

  7. Сашко Says:

    Добри моменти има в статия особено в частта за продажната журналистика у нас. Но прогнозата на финала не ми се струва, че ще се случи в България. За да може гражданската журналистика да принуди традиционните медии да са по-честни и безпристрастно да предават информация трябва поне някаква традиция на независима журналистика да е имало у нас, а то от 1945 досега си е все едно и също с леки изменения.

  8. atanas Says:

    Д-р Щерев, благодаря, че отново повдигате този въпрос. Имаме идея да направим алтернативна среща на българските медии по света. Среща без трибуни, коктейли и спонсори, на която да си говорим откровено за проблемите на свободата на словото. Ще поканим и политици, които се съгласят да отговорят на списък от въпроси зададени от читатели. Атанас Чобанов

  9. Антон Василев Says:

    Поздравявам ви за смелото изказването на подобни истини за които обикновено се мълчи!

  10. Мануела Says:

    Зависимите медии в България са не по-малък проблем от мудната и подкупна съдебна власт.

    Понеже сте цитирали доклада на Фрийдъм Хаус е интересно какъв е неговия анализ по отношение на свободата на словото у нас. Част от констатациите потвърждават направените от вас тук. Според доклада страната ни се нареди в групата на Ботсвана и Тонга. Цитирам от материал на РФИ-БЪлгариа “В документа, посветен на медийната независимост, бе посочено, че българските журналисти са под натиск да прокарват и да защитават икономически и политически интереси, както и престъпни интереси. На практика нищо общо с приетия от тях етичен кодекс, в който декларират, че ще предоставят на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриват или изопачават факти. Думата корупция в българския тълковен речник има значение на лъжливост и подкупност.

    Най-често подкупността на медиите се изразява в публикуването на интервюта или репортажи, които могат да бъдат обозначени като ПР или платена реклама. Още в зората на демокрацията започна една практика, която продължава и в момента, редакторите да наемат невежи хора за журналисти, защото те са по-лесно манипулируеми и могат безапелационно да прокарват начертаната политика.

    Известно е, че в частните медии интересът на собственика е закон. В държавните пък се отстоява правителствена или президентска позиция. Слуховете в медийната среда разнасят мълва след мълва за близостта на един или друг представител на журналистическата гилдия до съответната политическа партийна централа. За добре запознатите близостта личи в поведението на екрана, в избора на събеседници, в начина на интерпретация на фактите. Материалните облаги остават скрити.

    Най-ясно това поведение проличава във времето на предизборни кампании - време за изпитание на подкупността на много от журналистите и медиите. Неслучайно българските избиратели вече са резистентни на медийните послания по отношение на политическата активност и тяхното поведение се изразява в активна пасивност. Наблюдава се и нетърпимост към явлението.

  11. Горан Says:

    За съжаление водещите медийни групировки са силно зависими от политически и бизнес интереси. Те са тясно свързани с рекламните групировки и оформят една голяма рекламо-медийна мафия която се използва за полтически интереси. Естествено на върха на това стоят комунистите.