Блогът би трябвало да е място, където човек се представя “без вратовръзка.” Поради тази причина реших да ви покажа снимките (макар по ирония на тях отново да съм с вратовръзка) от една инициатива, която организирам вече десета поредна година в старозагорското село Горно Ботево. Става дума за традиционния курбан, който давам в памет на моя дядо Димитър Карев, изявена личност и дългогодишен учител в селото, на 8-ми ноември – Димитровден по стар стил. Радвам се, че тази година освен жителите на Горно Ботево и околните села събирането беше почетено лично от новоизбрания десен кмет на община Стара Загора, проф. Светлин Танчев.

gorno-botevo3.JPG

gorno-botevo1.JPG

gorno-botevo4.JPG

gorno-botevo2.JPG

gorno-botevo5.JPG

2 Коментара за “Димитровден в с. Горно Ботево”

  1. S.Kyurkchiev Says:

    Чудесно е, че се стремите да продължавате и подкрепяте традициите и подържате постоянен контакт с хората от Вашия роден край.
    Относно Вашия блог, основен е въпроса ще можете ли да бъдете винаги акивен в уеб пространството? Искрено Ви пожелавам да не оставяте нито един въпрос или коментар без бърза реакция и отговор. Успех.

  2. Георги Димов Says:

    Изглежда има грешка в адреса, който ми дадохте - - връща обратно съобщенето, което не може да бъде доставено.
    За това Ви го изпращам по този начин.
    С уважение, Г. Д.

    АНАЛИЗИ/Геополитика

    А Н А Л И З

    През 2008 година пред Турция се очертават сериозни предизвикателства и неизвесности

    През новата 2008 година пред Турция се очертават някои неизбежни и сериозни предизвикателства и значителни неизвестности. Изминалата 2007 година за Турция беше пълна с възходи и падения; година, в която на повърхността изплува едно невероятно противопоставяне и се водеше ожесточена борба буквално на живот и смърт във всички области на обществено-политическия живот. Новата 2008 година също няма да бъде никак лесна и спокойна за Турция и това може да се види с просто око още от сега.

    От днешна гледна точка през тази година пред Турция се очертават следните по-сериозни предизвикателства и значими събития, които крият доста въпросителни и сериозни неизвестности за националните интереси на страната:

    Първо. Темата за Ирак и борбата срещу Кюрдската работническа партия /ПКК/. Това е най-сериозният и невралгичен въпрос, наследен от изминалата 2007 година. Изявленията на президента Абдуллах Гюл и на премиера Реджеп Тайип Ердоган в последните дни на миналата година бяха в посока, че операциите на турската армия, включително и трансграничните военни операции на територия на Северен Ирак, ще продължат без никакво колебание и прекъсване. Продължаването на изключително важната за Турция подкрепа за провежданите операции от световното обществено мнение обаче няма да е безгранична и ще зависи изцяло от стъпките, които правителството ще предприеме - или по-точно ще има капацитета и куража да инициира - за намиране на разрешение на проблема в сфери, извън чисто военната област.

    Турция не може внимателно да не отчита, че за сега подкрепата на САЩ е активна, докато на ЕС и на мюсюлманският свят е по-скоро временно въздържане и предпочитане да не се заема определена крайна позиция. От тази гледна точка могат да се очакват не само инициативи, ограничаващи се в рамките на палиативни мерки за мотивиране на въоръжените представители на ПКК да слязат от планините и да изоставят оръжието, но и оживени обществени дискусии и конкретни действия в политическата, икономическата и правната сфера.

    Второ. Приемането на новата конституция. Изглежда че борбата срещу ПКК и в по-широк план – стъпките, които ще бъдат предприети по отношение на намиране на разрешение на кюрдския проблем като част от задължителното извършване на по-широки демократични промени, неизбежно ще се отразяват върху дискусиите за промените на основите постулати в действащата конституция. Впечатляващата изборна победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ на общите избори 22 юли 2007 година й дава значително предимство и комфорт за извършване на тези промени на конституцията, както и да има водеща роля за решаването на кюрдския проблем.

    Правителството има намерение да оповести промените и конституцията да бъде приета най-късно до края на годината, но по-специално през първата половина на 2008 година може да се очаква атмосфера на по-бурни дискусии и политическо противопоставяне по замисляния нов основен закон на страната. Най-вероятно новата турска конституция ще запази принципите на светска, демократична, социална и правова държава, но ще окаже влияние за извършването на сериозни реформи във всички области, с което ще се осигурят по-големи права и свободи на гражданите.

    Трето. Процесът на присъединяване на Турция към ЕС. Както и по отношение на въпросите за Ирак и за ПКК, така и във връзка с членството в ЕС, Анкара най-вероятно ще продължи остро да се противопоставя на всякакви действия, които целят да унизят и предизвикат Турция. В тази връзка изглежда, че темата за ЕС трайно ще се запази в дневния ред на правителството. Ако това впечатление се окаже вярно, може да се очаква Турция да предприеме нови инициативи за разширяване на фронта на своите привърженици и приятели в средите на ЕС, в противовес по-специално на негативния подход на френския президент Никола Саркози и в известна степен на отрицателната позиция на канцлера на Германия Ангела Меркел към турската кандидатура.

    Може да се очаква, че това няма да бъде ограничено само в рамките на дипломацията, а ще бъде в пряка връзка с реалната политика, т.е. ще има връзка с извършването на очакваните от ЕС реформи в Турция. Също така може да се каже, че успехът на операциите, които турската армия провежда срещу ПКК в Северен Ирак, имат пряка връзка - обективно ще улесняват, ускоряват и допълнително ще мотивират извършването на тези реформи.

    Четвърто. Икономическите затруднения на страната. През изминалата 2007 година силно неблагоприятно влияние върху турската икономика оказаха от една страна външните фактори – глобалната неизвестност и сътресенията на световните финансови пазари, а от друга страна – напрегнатата изборна обстановка в страната, нестихващите дискусии за бъдещето на режима и острото обществено противопоставяне. По тази причина правителството не успя да изпълни три от поставените си основни макроикономически цели - овладяването на инфлацията, борбата с безработицата и поддържането на висок икономически ръст.

    Възможно е през 2008 година повишаването на цените на петрола и на природния газ в резултат на войната в Ирак и на постоянно нарастващите потребности и неизвестната степен на нарастване на търсенето на енергийни ресурси от страна на Китай и Индия, да принудят правителството да прехвърли на гърба на народа тези затруднения. Това обаче рязко ще контрастира на широко разпростирането сред народа впечатление, че именно ПСР един ден ще го направи богат. Защото още на общите избори на 22 юли 2007 година народът в Турция наистина повярва, че единствено ПСР можа да напълни джоба му и да реши проблема с безработицата.

    Освен това, напълно възможно е – да не кажем почти неизбежно – слабият и без това щатски долар да постави нови изпитания и затруднения пред правителството, а следователно и пред народа. Това допълнително ще съдейства за разсейване и намаляване на констатираната през миналата година монолитна подкрепа за управляващата ПСР.

    Не случайно МВФ изброява осем страни в света, сред които е и Турция, които са най-близко до икономическата криза. Същата тази Турция, над която МВФ буквално трепереше от 2001 година до сега, сега изведнъж бе обявена за “лесно чуплива”. Това се доказва от икономическите реалности - процентът на краткосрочното задлъжняване отнесено към валутните резерви; процентът на дефицита на текущата сметка отнесен към националния доход; процентът на обществените заеми отнесен към националния доход; процентът на отпуснатите кредити на частния сектор отнесен към националния доход и т.н. Всичките те са твърде високи, а това е синтезиран показател за една боледуваща икономика. Когото към тях се прибавят и други икономически реалности и негативни тенденции, не само МВФ, но и светът като цяло променя отношението си към Турция. Вече започва открито да я показва и да казва - внимавайте с Турция.

    На този фон от края на миналата година активно се заговори за започване на нов период в отношенията на Турция с МВФ. През май 2008 година приключва 19-ият преглед на стенд бай споразумението с МВФ и тогава ще стане ясно дали ще продължи 50 годишното сътрудничество със световната финансова институция. Ако Турция поиска да продължи с МВФ, има три варианта – доброволен и незадължителен стенд бай споразумение; наблюдение след приключване на програмата и нормален стенд бай споразумение. Счита се, че представителите на държавната хазна ще препоръчат продължаване на отношенията с МВФ с доброволен и незадължителен стенд бай споразумение. Ако бъде избран този вариант, делегациите на МВФ ще идват по-рядко в Турция – не на всеки три месеца, както е до сега, а един-два пъти на година. Няма напълно да бъде изплащано задължението и да бъде закриван дългът към МВФ. Самите кредити ще се използват съобразно сътресенията на глобалните финансови пазари, в периоди, когато това се окаже абсолютн
    о наложително и неизбежно.

    Пето. Президентските избори в САЩ. Изборите през ноември 2008 година ще сложат край на осем годишното управление на президента Джордж Буш и на неговата администрация. Все още обаче не е ясно дали демократите ще успеят да вземат властта от републиканците. Турция обаче отчита, че прокараният през последните дни на 2007 година през американския Конгрес от администрацията на Джордж Буш “закон за чистата енергия”, не е само един жест, направен под натиска на защитниците на околната среда. Осъзнава се, че този закон в същото време означава и промяна на стратегическата визия. Следователно, която и партия да дойде на власт в САЩ, тя ще показва своята обвързаност с тази промяна на стратегията и в областта на дипломацията, и в реалната политика и в глобалната търговия.

    Разбира се, много важна за Турция е по-специално и политиката на САЩ по отношение на Ирак и по Иран. Впрочем, промяната напоследък на позицията на САЩ към присъствието на ПКК в Ирак, може пряко да се обвърже с промяната именно на тази стратегическа визия; на новите хоризонти на американската политика, които постепенно, но трайно се очертават. Тази нова ситуация касае изключително пряко Турция и има непосредствено отношение към посоченото в точка първа.

    Шесто. Възходът на Русия. Така както в Турция събитието на 2007 година беше избирането на Абдуллах Гюл за президент, така и събитието на изминалата година в света безспорно беше възходът на Русия и ролята за това на руския президент Владимир Путин. Благодарение на увеличената цена на енергийните източници, главно поради войната на САЩ в Ирак и бума на производството в Индия и в Китай, Владимир Путин успя отново да издигне страната си от тежкото и задлъжняло положение, в което тя беше изпаднала. Турция не може да не отчита, че Русия вече отново е равноправен съперник на САЩ в надпреварата във въоръжаването и в завладяването на Космоса.

    В Турция внимателно се следят действията на Владимир Путин неговото място да бъде заето от Дмитрий Медведев. Повишен интерес предизвикват плановете самият той да стане премиер през 2007 година, след съответна промяна на държавното устройство на страната и значително увеличаване на ролята и на правомощията на министър-председателя на Русия. Ако този план на Путин се реализира – а според турски оценки това няма как да не се случи - без съмнение трябва да се очаква оказване на силно влияние върху цялата политика на Турция, главно по отношение на сигурността на енергийните доставки в региона.

    София, Георги ДИМОВ
    04.01.2008.