Няколкомесечните или дори няколкогодишните усилия на президента Първанов да наложи имиджа на дистанциран и безпристрастен радетел за политическа реформа кулминираха вчера последователно в телевизионно интервю и представяне на списък с предложения за промени. За пореден път държавния глава показа, че рядко извършва публичен ход, който да няма характера, използвайки неговата реториката, на популярно “намигване” към електората. Конкретните президентските идеи обаче отново не прескачат нивото на “намигване.”

Препоръките, амбициозно обявени като “предложения за реформа на политическия модел” на практика не предлагат нещо повече от няколко точки по отношение на изборите и финансирането на политическите партии. Трябва да се признае, че в част от тях има рационални елементи, но пък би било прахосване на време и усилия от г-н Президента, който от толкова време “жадува” за политическа реформа, да не успее с внушителния си съветнически екип да извади поне някое разумно предложение. Няма да навлизам в критично обсъждане на неговите 10 точки, но мнението ми е, че те предлагат един изключително частичен поглед върху необходимите промени, нужни за едно цялостно преустройство на политическия модел и поправяне на неговите основни слабости.

Моето мнение е, че за една пълноценна и цялостна политическа реформа се изисква свикване на Велико народно събрание (ВНС), което да приеме нова Конституция на Република България. Реформаторските стремежи на Г. Първанов явно са само номинални и ще останат само в рамките на тези десетина точки, написани на крак от съветниците му, щом той пропуска тази необходимост. Реформата не може да бъде извършена без изготвянето и приемането на нов основен закон на страната, който да е съобразен с:
- променените условия в България като страна на завършилия преход;
- членството й в НАТО и ЕС;
- насоките за бъдещото й развитие като правова и модерна социална държава;
- нуждата от преосмисляне на функциите и правомощията на институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;
- и необходимостта от съществуването на институцията на ВНС като цяло.
Специално внимание трябва да се обърне на фиксирането на ново място на президентската институция в политическия процес като се поправи сегашното несъответствие между прекия начин за избиране на държавния глава и лимитираните му правомощията. Несъответствие, което при сегашния, ако мога отново да използвам неговия изказ, емоционален и амбициозен президент води до постоянното им превишаване. Тук не бих се ангажирал с прибързано мнение за това в каква посока трябва да е тази промяна – непряко избиране и ограничени правомощия или пряк избор и по-широка власт – защото смятам, че този важен въпрос изисква сериозно обсъждане и запознаване в широк кръг от експертни мнения. Като цяло също така смятам, че подготовката на проект за нова Конституция трябва да стане чрез широк, отворен и свободен дебат между представители на всички политически сили, неправителствения сектор, юристи, политолози, социолози, експерти и граждани. Насоките за промяна на основния закон трябва да са ясни преди свикването на Великото народно събрание, където да се подложат на финална дискусия и приемане, а не тепърва да се изработват от тесен кръг юристи. И за финал по тази тема личното ми мнение е, че процеса по свикване на ВНС не бива да започва при сегашното доминирано от социалистите мнозинство, защото отново има опасност и този път те да манипулират изготвянето на основния закон на страната.

Конкретните стъпки, които могат да бъдат предприети в рамките на текущия мандат са няколко. На първо място е необходимо приемането на Изборен кодекс, който да уеднакви правилата за провеждане на всички видове избори. Заедно с колегите ми от Българска нова демокрация нееднократно сме заявявали необходимостта от кодифициране на цялостното изборно законодателство в подобен нормативен документ. Свързано с тази тема е и предложението за въвеждане на постоянна изборна администрация и тук президентът е налучкал правилната посока.

Втората крачка от необходимия комплексен подход за реформа на политическия модел обхваща два изключително важни закона – закон срещу конфликта на интереси с ясна дефиниция на случаите на т.нар. свързани лица и закон за лобизма. Действията на партията, чийто бивш лидер и настоящ патрон е Г. Първанов, през последната седмица показаха, че чрез гласуването в полза на откровено недомисленото предложение на г-жа Тачева, възнамеряват да “заметат под килима” за неопределен срок от време приемането на работещ закон срещу конфликта на интереси. По отношение на лобизма пък е време политическата класа да признае, че подобен феномен съществува и чрез неговото регламентиране и публично осветляване да сведе до минимум негативните ефекти от неговото осъществяване.

На трето място трябва да се приеме Закон за финансиране на политическите партии. Тема, която нееднократно съм коментирал. Президентските предложения за повишаване на правомощията и капацитета на Сметната палата, макар и не напълно ясни, звучат разумно. Тук е необходимо още предвиждане на строги и ефективни санкции за всички партии, непредставили отчети за своите приходи и разходи в законоустановения срок, не само чрез отнемане на държавна субсидия за тези, които имат право на такава, а лишаване от право за участие на избори и закриване при по-тежки финансови злоупотреби. Нужно е и регламентиране на класификация на разходите на политическите партии с цел да се прилага еднакъв подход при изготвянето на отчетите им, за да се гарантира тяхната достоверност. Ясна е необходимостта от въвеждане на нов ред за финансиране на предизборни кампании чрез използване на специални “публични” банкови сметки, в които се набират средствата за кампанията и от която се извършват всички разплащания по нея. Тези сметки трябва да са достъпни on line и всеки гражданин да може свободно да проследява транзакциите по тях.

В заключение, Изборният кодекс, постоянната изборна администрация, законите за финансиране на политическите партии, за лобизма и Законът срещу конфликта на интереси са sine qua non, за да можем да говорим за реформа на политическия модел, за по-всеобхватен и взаимосвързан подход за усъвършенстване и справяне с недъзите на политическия процес в България. За предприемането на подобна комплексна промяна обаче явно не са дорасли законотворците от управляващото мнозинство в 40-то НС и техния патрон.

11 Коментара за “Президентът реформира”

  1. Мартин Says:

    Първанката отново се показа каот майстор на евтиния ПР. При него колкото по ефтин е, толкова повече хваща дикиш сред масите, ама и тъпите медии му помагат много. Пусна един половинчат кьорфичек и сега цяла седмица телевизии и вестници ще говорят за предложенията за реформи на Гоце и ще създават искустевн дебат. Ей тва му се вика да му лъснат имиджа.

  2. Mia Says:

    Сега може да очакваме и предложенията за реформи от Бойко Борисов и ще имаме пълна лига на плиткоумните реформатори популисти.

  3. Сашко Says:

    Не стреляйте по президента, той толкова може :)

  4. Петракиев Says:

    Какво очаквате д-р Щерев, Първанов да предложи една истинска реформа която да включва комплексен подход, какъвто предлагате, включително и най-важното нещо като нова Конституция. Едва ли ще стане предвид, че първо Първанов няма толкова стратегически поглед и второто по-важно е, че той най-малко има изгода от такава радикална реформа.

  5. Demokrat Says:

    Ot vsichki predlojenia tuk na men nay-vajnoto mi se vijda priemaneto na nova konstitucia, zashoto vsichki si spomnyame po kakav nachin beshe napravena segashnata i kak komunistite prez 1990 dirijiraha procesa. Defektite tryabva da se popravyat, ako iskame da ima v deystvitelnost realna politicheska reforma, a ne da si govorim ala-bala-nici kolkoto da ni otrazyavat mediite. Za ostanalite promeni i az sam saglasen, che e nujen po-vseobhvaten i kompleksen podhod, a ne nyakolko idei nahvarlyani na hvarchast list. Ama vse pak Parvanov si postigna celta de, toy prosto tryabvashe da izlezne po mediite i da se zagovori za proslovutite mu reformi, a tova se sluchi v krayna smetka. Ama kakvo da ochakvame v darjava kadeto dvata nay populyarni politika sa Parvanov i Borisov

  6. Jores Says:

    Prezidenta se opalchi sre6tu politi4eskata oligarhia i vednaga ot vsichki strani po4naha da se sipqt ataki sreshtu nego. Statukvoto e silno!

  7. Locke Says:

    Абе Жорка, кви ги говориш бре? президента се бил опълчил срещу олигархията, че той е еманация на олигархията. Тея публични флитфлаци и половинчати мерки дето ги вади са чисто доказателство за това

  8. Мартин Says:

    Все пак е забавно как всички се връзаха на свирката на президента и всеки го е страх да не каже публично, че президентските предложения са “голи” и постни, да не би случайно да го обвинят, че не е за реформи.

  9. Svetla Says:

    Prezidentat ne reformira, a informira - posredstvenite politici mogat samo tolkova.

  10. Евтим Says:

    Д-р Щерев, сългасен съм, че за една истинска политическа реформа е необходим по комплексен поглед и подход включващ законодателни промени в посочените от вас сфери. Проблемът е обаче същия като този, който сте посочили и по отношение на промяната на Конституцията. Що за промени в изброените закони очаквате при сегашното мнозинство, ами то и изборен кодекс ще направят, и закон за лобизма, и за финансирането на партиите и други, ама всичко или ще обсулжва интересите им или просто ще е някаква изкелефинчена работа. За пример може да се види закона за конфликта на интереси на Тачева. Докато тези са в мнозинство реформа няма да има!

  11. Саламандър Says:

    Четох предложенията на презито. Пълен бул-шит примесен с тоталитарни похвати. Не знам кой го е посъветвал да забранява участие на избори на малките партии, но това е просто върха на типичното Отечествено фронтовско мислене, което цари на Позитано. Почвайте да правите структури, д-р Щерев, че както е тръгнало няма да може да участвате на изборите!