Следя дискусията за политическа реформа, която тече напоследък, и съм сигурен, че подобен дебат е нужен, защото едва ли има рационален човек, който да е доволен от родния политически процес. Гражданите масово заявяват директно, че презират политиците и се отдават на политическа апатия. Политическата класа на свой ред им отговоря по подобен начин с липса на чуваемост и арогантно използване на нерегламентирани практики. Без да коментирам къде е първопричината за тези дефицити, смятам, че по този начин се създава един порочен кръг на липса на доверие и откъсване на политическата дейност от нейното гражданско основание. За съжаление у нас се създава усещането, че няма изход от този кръговрат, а взаимното недоверие и повишаващата се неприязън, постепенно водят до задълбочаване и репродуциране на негативните нагласи. Нормално е в такава ситуация да се инициира дебат за реформа на политическия модел/1/. В него обаче, сякаш спекулативно се налагат две тези. Популярната е, че е нужна основно промяна на една техническа част, каквато е избирателната система, за да може да бъде сменена цялата политическа система. Радикалната, която е завоалирана, е, че чрез смяната на начина на избиране, “омразните” политици и партии, представяни като защитници на статуквото, ще бъдат “изметени”. Парадоксално е как поредната реформа в избирателните закони се представя в България като лекарство за очевидно големите проблеми на българската политическа система. Начинът на избор на политически представители не може да реши нито страничните ефекти - например купуването на гласове - нито основното заболяване на една политическа система - пропастта между граждани и политици. Избирателната система най-вече определя как подадените гласове се превръщат в мандати и от там кой печели едни избори, с колко гласа и колко места получава срещу тях. От тази гледна точка нейната промяна може да повлияе примерно на партийните съотношения в България и очакваното разпределение на силите, но сама по себе си не може да промени политическата система с нейните дефицити и недъзи. Тези, които в момента спекулативно насочват дебата в тази посока явно искат промени, които да обслужат скритите им интереси, а не да са в полза на една цялостна и дългосрочна реформа на политическия модел.

Очевидно е, че родната политическа система в момента е замърсена и това пречи на нормалното й функциониране. Ако мога да използвам метафора обаче, когато въздухът, който дишаме е замърсен, нямаме нужда да търсим алтернативен начин да оцелеем чрез пригаждане към това замърсяване примерно чрез фотосинтеза, а трябва да открием методи за пречистване на въздуха. В този смисъл, нека не се насочваме към частични промени, към които рано или късно изборните и политически брокери просто ще се нагодят, а да потърсим цялостни и комплексни решения.

На първо място трябва да се разбере, че съществуващата демократична политическа система, действаща у нас, няма алтернатива. Нужно е да се изясни това, защото в шума, породен от дискусията за реформа, започват да се прокрадват и твърдения за обратното. Каква са другите възможности? Алтернатива примерно би било това, за което е писал още през 1920 г. Александър Стамболийски, а именно заместване на политическите партии със съсловни сдружения/2/. Идея, явно модерна за времето си, подобна на теорията за фашистката “корпоративна държава.” Историята сама оборва адекватността на подобни виждания. Друга възможност е еднопартийната тоталитарна диктатура или авторитарното управление. Положителни примери в световен мащаб за тях трудно могат да бъдат намерени, а в България добре сме запознати с уродливостта им. Трети път на развитие примерно би била верската държава, макар и в България да няма обективни условия за подобна. И тук трябва да спомена, че понастоящем по света има достатъчно примери за управленските абсурди в страните, където религията е издигната в ранг да определя хода на държавната политика. Разумният избор си остава плуралистичната, многопартийна демократична система и не бива да има никакво съмнение за това. Въпросът тогава “дали да бъдат “изметени” партиите или не?” не стои на дневен ред. Трябва да се попитаме какво можем да направим, за да прекъснем политическата корупция във всичките й форми и да не позволим българската система да се превърне единствено във фасадна демокрация или „демократура”/3/.

Според мен нашата цел като граждани е да спомогнем България да стане реален член на НАТО и ЕС. Формалното членство на страната ни вече е факт и то дава добри изходни позиции, но задачата на евроатлантическата ни интеграция все още не е приключила. Тя ще се реализира за годините и може би десетилетията напред. Всички ние обаче трябва да разберем, че демокрацията е благо, което трябва да се завоюва всекидневно, а гражданската пасивност и липсата на отпор срещу нейните осъзнати и неосъзнати противници я поставя под заплаха. За пръв път в българската история страната ни е част от съюзи на демократични държави, което е не просто въпрос на външнополитически, а на цивилизационен избор. От тук нататък, за да ползваме благата на тези съюзи, ние трябва да изготвим и спазваме определени правила, които да доразвият и укрепят демократичната ни система. И ако на нивото на политическа и гражданска култура това ще се постигне постепенно в един продължителен процес, то на нормативно ниво са необходими няколко спешни законодателни стъпки. Част от тях съм обсъждал вече тук, но ще ги резюмирам отново. Според мен са нужни:

1. Закон за финансиране на политическите партии – основното, което трябва да се постигне с този закон е налагането на механизми за осветляване и прозрачност на партийните финанси, партийните спонсори и партийните разходи. Гражданите трябва да имат достъп и яснота кой финансира политическите сили и за какво плащат те в своята ежедневна дейност и по време на избори.

2. Изборен кодекс – чрез него веднъж завинаги трябва да се уеднаквят и кодифицират правилата за провеждането на всички видове избори у нас. Гротескна и порочна е практиката преди всеки вот те да се променят в зависимост от конюнктурните интереси на моментното мнозинство.
 
3. Закон за лобизма – постоянно отлагана мярка, чрез която трябва да се изведат на светло отношенията между корпоративния сектор, организираните интереси и политиката, за да не може те да бъдат в ущърб на обществото.

4. Закон против конфликта на интереси – нужната крачка за пресичане на порочната практика за използване на служебното положение за реализиране на нерегламентирани лични или семейни интереси.

5. Антимонополни закони – българските граждани и потребители продължават да страдат от държавни и частни монополи на родния пазар. Необходимо е да се ограничи монополното обсебване на цели сектори и да не се допуска бъдещото картелиране в тяхна вреда.

6. Правила за неподкупни и независими медии – азбучна истина е, че медиите са изключително важен белег за демократичното развитие на една държава. Когато бъдат поставени в зависимост от “сивата” икономика и котерийните борби между отделните политически играчи, те губят характера си на обществен коректив и се превръщат единствено в средство за манипулация.

На базата всички тези прилагани и приети закони е необходимо подготвянето на нова Конституция. Това е по-правилният път, отколкото първо да се направи Конституция и в последствие да се изготвят закони, които да обясняват правилата и да изпълват със смисъл нормативните граници, заложени от нея. Новата Конституция ще бъде като обобщение и синтез на всички приети и апробирани в условията на 20-те години българска демокрация закони. Когато тя бъде приета ще следва дългият и еволюционен път за налагане на забравени демократични традиции в българското общество. По този път обаче решаваща роля ще има индивидуалната гражданска активност и ангажираност, защото както вече споменах демокрацията трябва да се отстоява ежедневно. Използвайки популярните думи на Чърчил, ще имаме нужда от още много “кръв, труд, сълзи и пот”/4/, за да постигнем европейска България!

Бележки:

1/ Предложения на президента Първанов за реформа на политическия модел:
http://www.president.bg/news.php?id=3076

2/ Ал. С. Стамболийски, Политически партии или съсловни организации, Печатница “Земеделско знаме”, София, 1920 г.

3/ Krastev, Ivan. “Democracy’s “Doubles””, Journal of Democracy, April 2006, Volume 17, N: 2

4/ Първа реч на Уинстън Чърчил като министър-председател на Великобритания пред Камарата на общините: http://www.winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageid=391

 

14 Коментара за “За постигане на европейска България са нужни още много “кръв, труд, сълзи и пот””

  1. Александър Доникян Says:

    Чудесен анализ, имах нужда да прочета нещо подобно след популистичните писания и коментари които ни заливат напоследък

  2. Znaesht Says:

    Много ми е интересно как ще станат закони за неподкупни медии, или няма да станат (много по-вероятно) или ще се окажем без медии много бързо. Много ми е интересно колко платиха на FT за платените интервюта на станишев и ко през последните месеца.

  3. atanas Says:

    Добри предложения, към които трябва да се приложат примери от европейската практика, особено в частта за финансирането на партиите. Бих добавил и реформа на съдебната власт, на прокуратурата, където все още има единоначалие от съветски тип. Само пагони им липсват на прокурорите, като в Русия.
    FT публикува множество силно критични материали за България. Това, че са взели интервю от Станишев е по-скоро за баланс на мненията, а не защото някой го е платил. Мнението на Знаещ, обаче, е показателно за доверието на българина в медиите, съдейки от опита в България. Разберете, западни медии не се купуват така лесно, ако изобщо могат да бъдат купени.

  4. Василев Says:

    Много е важно това за дебата за избирателната система, което казвате. Защото според мен това дегизиране на тази тема уж под знаменателя на дискусия за промяна на политическия модел цели да използва явната неприязъм, за която пишете, и социална енергия в посока налагане като под масова психоза на идеята за някакъв тип избирателна система единствено в изгода на определени кръгове и политици. Добре, че почват да се надигат рационални гласове, които обяснават че подобна промяна няма да ни реши основните проблеми. Лошото е обаче, че масата на рационални гласове не вярва. Най-много и те да бъдат изкарани като поредните маскари, дето искат да запазят лошото статукво.

    По отношение на предложенията съм съгласен, че са нужни, но имам подозрение че примерно закона за неподкупни медии няма как да проработи. Атанас е прав, че западните медии по трудно се купуват, но пък там това според мен се дължи на друг тип гражданска култура в по голяма степен отколкото на нормативни документи. Вярно, че законите помагат, но в България е ясно, че те продължават да се приемат от някои като “врата у поле’. Българските медии уж имат някакъв етичен кодекс, ама да не би да го спазват. Да не говорим, че в процеса на приемане на такива закони част от тези “подкупни медии” ще вдигнат такава патардия за ограничаване на свободното слово и т.н., че може да стане и като дебата за реформа на политическия модел. Абе с две думи наистина бая “кръв, пот и сълзи” ни чакат.

  5. Martin Says:

    Hubavo e vsichko napisano gore, no koy vijdate da proleva “krav, trud, pot i salzi”. Shoto, ako se chaka ot tozi ovchedushen narod nyama da stane, politicheskata klasa i tya e chast ot naroda sirech sashtite kachestva. Ta nakraya boya pak shte go yade edno malko misleshto malcinstvo, ama pone dano da si struva i da se promeni neshto pa makar i sled 50 godini, a ne da se predadem i da ostanem zavinagi kakto ste pisal fasadna demokracia.

  6. Znaesht Says:

    Драги Атанас, разбирам, че не може да се сравнява труд с FT, но практиката на зависимост и купуване на медии разпространена навсякъде. Случай като България обаче вероятно са малко по стпеента на корумпираност. Не вярвам да може да се постигне нещо в тази област със закони, колкото и добра воля да има сред отделни политици. Иначе съм съгласен, че с лозунги за избор на личности и пари за гласуване се цели само евтин PR, колкото да не се направи нищо за основните проблеми - как се финансират партиите, как законите се сменят преди всички избори в зависимост на кой как му е изгодно и тн.

  7. Алекс Says:

    С всичко съм съгласен освен с контрола над медиите. Няма да да се осъществява такъв контрол без да ревнат, че са им нарушени правата, за свобода на словото. Ясно е че са прогнили от корупция. Ососбено преди избори пишат всякакви небивалици за пари. Въпросът е че всякак форма на наказание ще бъде интерпретирана като ограничаване правото на свободни изказване. Едиснтвеният начин е правителството да прави временни коалиции с едни медии срещу други. Тогава пък ще има преференциално отношение както е в момента. Правителството вкарва пари в една медия за някоя обществена кампания, медията отвръща с добри намерения, ad nauseam infinite.

  8. Атанас Щерев Says:

    До Атанас Чобанов:

    Съгласен съм с Вас, че политическата реформа не може да бъде осъществена без реформа на съдебната власт, но тук нарочно не съм извел този въпрос. Смятам, че промените в съдебната система не могат да бъдат извършвани на парче с отделни закони или пък с частичните козметични промени на сегашната Конституция, което наблюдавахме до момента. Факт, че когато се използва такъв подход още в самите предложения, а в последствие и чрез решенията на Конституционния съд, се блокират значимите и нужни промени. В крайна сметка цялото българско общество стана свидетел на това, че последните поправки в основния закон на страната не доведоха до някакъв видим резултат, а недъзите в системата си останаха. Моето мнение е, че съдебна реформа може да бъде осъществена пълноценно с приемането на нова Конституция, чрез която да бъдат преформатирани, установените с настоящия основен закон, функции и взаимоотношения между институциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

    До коментиращите въпроса за неподкупните и независими медии:

    Няколко от коментиращите тук са изразили скептицизъм доколко могат да се постигнат неподкупни и независими медиите чрез налагане на определени нормативно установени правила. Тук бих искал да кажа, че имам предвид, че е нужно да се изпълнят няколко основни мерки в българското медийно пространство. На първо място, да се наложи чрез етичния кодекс или по друг формализиран начин изискването към българските журналисти да предават на гражданите правдива, проверена и базирана на доказателства информация. Само така публикациите и репортажите ще се основават на истина, ще бъдат базирани в по-голяма степен на обективни данни, а не толкова на субективното мнение на авторите им, а при нужда тяхната достоверност ще може да бъде доказана. Базисни изисквания, които в момента просто не се изпълняват. Втората мярка, която смятам, че е нужна, е да се осветли принадлежността към бившата държавна сигурност на хора, които са част от ръководствата на медии или дори ги притежават. Това е изключително важно, защото в българския медиен сектор продължава да е твърде силно влиянието на реорганизираните и трансформирани остатъци на бившите репресивни органи на бившия режим. Това влияние естествено не залага на използване на мощта на т.нар. четвърта власт за налагане на демократични разбирания у нас, а за манипулация на обществото. Третият важен елемент е както се иска прозрачност при финансиране на политическите партии, така да се изисква отчетност на финансирането и на всяка една водеща медия. Необходима е пълна прозрачност за всяка постъпила при тях сума - от къде идва, с какъв документ влиза и за какво се харчи. Не може да не подлежат на пълна публична финансова отчетност медиите, които оказват огромно влияние за развитие на обществените процеси и обществените настроения ,дори в по-голяма степен отколкото политическите партии. В допълнение е нужна и публична достъпност до информация за реалните тиражи на печатните издания, както и данните от пипълметричните изследвания за аудиторията на електронните медии. Скриването на тази информация под претекста за търговска тайна е повече от неоснователно и създава предпоставки единствено за укриване или “изпиране” на паричните потоци, минаващи през тях. Излагам всичко изброено с дълбокото убеждение, че промяната на функционирането на медийния сектор у нас е неразделна част от очакваната реформа на политическия модел.

  9. Александър Доникян Says:

    Г-н Щерев, прав сте за много неща и най-вече за това че бг медиите се контролират от едни кръгове дето излизат от бившата ДС. Само, че едва ли ще има файда тяхното осветляване. То като се разбра, че Гоце е агент какво стана, нищо. Продължи да си развява байряка.

  10. Сашко Says:

    Не че нова конституция е панацея на сегашните проблеми нашенската политика, но сегашната просто блокира много от необходимите реформи. Сиреч без промяна на конституцията няма да минем и Първанов като се прави на голям реформатор трябваше да повдигне и този въпрос. Иначе много съм съгласен с това, че реформата на медиите у нас трябва да се разглежда като част от политическата реформа. Не случайно, както сте писал, им викат “четвъртата власт”, сиреч и те са част от политическата система.

  11. Marieta Chergeva Says:

    Mnogo dobre kazano tova za evropeyska Bulgaria i mnogo vaji naistina ot samite bulgari. Da izberat pat kam Evropa, koyto obache shte e osean s “кръв, труд, сълзи и пот” ili Bulgaria da stane iztochna diktatura kato Rusia, za koeto tryabva samo apatia, bezdeystvie i niska grajdanska aktivnost.

  12. Симидчиев Says:

    Българската демокрация отдавна се е превърнала във фасадна. Мноог точно попадение е тази дума демократура. Понеже сме членове на ЕС имаме още някакъв шанс да прекъснем този процес и страната ни да се върне в правия път, но това зависи много от желанието на сегашната политическа класа да се оттърси от послочивчната си корумпираност и ограниченсот. Но не по-малко и от позаспалото ни общество, което трябва да почне да се държи като общност от европейски граждани. Изгледите не изглеждат добри засега…

  13. Цветин Says:

    Попаднах случайно на този текст като си ровех в интернет и особено много се впечатлих от коментара ви, че от избирателната система най-вече ще зависи това “кой печели едни избори, с колко гласа и колко места получава срещу тях.” Не се бях замисли досега затова, но последващите ви разсъждения показват, че едва ли няма някакаква скрита идея зад това шумно прокламиране на вкарването на мажоритарния елемент. Интересно, че никой досега не обръща внимание на този аспект.

  14. Muncho Says:

    Izliza, che e po-lesno kogato ste v opozicia da se davat mashtabni idei. Togava vsichki politici da otivat v opozicia