Вчерашният доклад на ЕК за България бе поредното доказателство, че сегашното правителство, чието съставяне бе оправдано с реализирането на членството на България в ЕС, в момента вече се явява спирачка за по-нататъшната европейска интеграция на страната ни. Липсата на управленски капацитет и провалите на Тройната коалиция не ни позволяват да прекрачим реално прага на Европейския съюз и да се възползваме от всички права и възможности, които еврочленството ни предлага. При това положение единственият изход е оставка на правителството. След като управляващите нямат доблестта да поемат политическа отговорност сами да подадат тази оставка след ясния вот на недоверие от страна на ЕС, то дясната опозиция е задължена да поиска парламентарен вот на недоверие като израз на настроенията и неодобрението на цялото българско общество.

В последната седмица се лансираха различни идеи, какво трябва да е поведението на опозиционните сили, за да бъде свален Кабинета. Вотът на недоверие и последващите действия на опозицията обаче би трябвало да бъдат разгледани от гледна точка на това кой ще управлява след едни избори и с каква програма ще го прави. Именно това трябва да бъде пресечната точка на дискусиите, а не дали да се излезе от парламента и дали да падне предсрочно правителството. Не е нужен твърде задълбочен анализ, за да се убедим, че интересите на опозиционни партии са различни и ако те не направят компромиса за общи действия, то ще се получи това, което наблюдавахме например на миналите и по-миналите президентски избори. Тогава президентът Първанов спечели, не защото се радваше толкова на любовта на народа, а най-вече, защото десните сили бяха разединени и макар да привидно да имаше един общ кандидат, всеки лидер излъчваше разнопосочни и объркващи десните избиратели послания.

Ясно е, че политическата ситуация в момента е такава, че с всеки месец, който остава до провеждането на редовните избори, ГЕРБ вероятно ще губи по един евентуален мандат. От тази гледна точка е нормално Бойко Борисов да има интерес да се случат предсрочни избори възможно най-скоро. Въпросът е доколко реализирането на неговия призив към парламентарната опозиция за напускане на Народно събрание би могло да спомогне за предизвикване на такива избори или по този начин просто ще бъде загубена обществената трибуна, която тази институция дава. Подобно искане не звучи напълно сериозно, ако паралелно с това столичният градоначалник смята да запази кметската си позиция и да остане в управлението, макар и местното. Разбираема и разумна позиция би била само пълен бойкот на президента и на правителството, отказ на представителите на опозицията да провеждат срещи с тях, опозиционните кметове и общински съветници да излязат от местната власт и всички опозиционни депутати да напуснат Народното събрание. Бойкот само по отношение на парламента няма да доведе до необходимия ефект. Най-малкото, ако с моите колеги от БНД напуснем местата си, те ще бъдат заети от представители, които просто ще увеличат мнозинството.

Моето мнение е, че подходът трябва да е различен. Няма съмнение, че е необходима концентрация на атаките срещу сегашното правителство, което доказа, че е некадърно и няма капацитет да управлява страната. В същото време обаче трябва да се образува алтернативен форум в Народното събрание, където дясноцентристките сили да обменят и обсъждат конкретни идеи за бъдещото управление на България. В сегашната ситуация, разчитайки на стабилното си мнозинство Тройната коалиция превръща българската политическа система от парламентарна демокрация в “министерска република”. По този начин се обезсмисля ролята на опозиционните сили като парламентарен коректив в полза на обществения интерес на всяко недалновидно управленско решение и предложение. Всеки разумен и рационален законопроект от страна на опозиционните парламентарни групи е обречен на автоматично отхвърляне или в най-добрия случай на дълго блокиране на неговото разглеждане. В пленарна зала и в комисиите почти нищо не се обсъжда по същество, а текат общи разговори. Мнозинството понастоящем и без това няма нито дневен ред, нито идея какво да правят, а ролята на депутатите му е свита до тази на марионетки, гласуващи предложенията на правителството. Без визия за реформи управляващите просто чакат да свърши мандата, за да може да се похвалят, че най-накрая са докарали един управленски цикъл до край. В този смисъл, ако опозицията направи алтернативен форум в Народното събрание в кооперация ще могат да бъдат изработени всички необходими закони за задвижване на политическата реформа като Изборен кодекс, закон за финансиране на политическите партии, закон за лобизма, закон срещу конфликта на интереси и дори принципите и основните постановки на една бъдеща Конституция. Предвид мнозинството те вероятно няма да имат шанса да бъдат приети в рамките на мандата на Тройната коалиция, но ще бъдат готови за следващото дясно мнозинство. На подобен форум могат да бъдат съгласувани и програмните параметри на едно бъдещо дясноцентристко управление. След като бъде постигнато съгласие по тези основни документи и бъде оформена рамката на това управление, десните сили ще могат да се явят на избори и ще бъде публично ясно на българските граждани кой се готви да управлява България, по какъв начин и с какви приоритети. Защото не е достатъчно да се постигне единствено сваляне на настоящото правителство, което като необходимост се осъзнава от все по-голяма част от обществото. Нужно е на българските граждани да бъде представена ясна управленска алтернатива на настоящата Тройна коалиция. От тази гледна точка взаимодействието на дясноцентристките сили е нужно не само по отношение на блокиране на правителството и предизвикване на предсрочни избори, но и по отношение на изработването на програмните параметри на едно бъдещо управление, които да бъдат представени на обществото.

Срещу изложените по-горе идеи има няколко възможни възражения. Първата теза е обвинението, че представителите на опозиционните формации искат да останат в Народното събрание, за да запазят заплатите и привилегиите си до края на мандата. Тук искам да припомня, че част от опозиционните депутати, в това число и от БНД, са се отказали да получават своите възнаграждения или ги даряват напълно за различни благотворителни каузи, както са се отказали да ползват каквито и да е депутатски привилегии. Тоест твърде неадекватно е по подобен начин да се спекулира с желанието за разумно политическо поведение.

Втората теза е, че ако парламентарната опозиция напусне Народното събрание, тя ще блокира работата на мнозинството. Припомням опита от Великото народно събрание, когато 39 депутати напуснаха в знак на протест, но това не попречи на останалите да подготвят и приемат Конституция, изгодна на социалистическия им начин на мислене. Очевидно не беше най-разумната стъпка да се напусне трибуната, където се сформира общественото и политическото мнение и да се пристъпи към протест, особено, когато това не води до някакви позитивни последици.

Третото възражение е, че сегашните представители на опозицията след като в миналото са били във властта сега искат отново да “додрапат” до управлението. Като аргументът в подкрепа на това се споменава, че избирателите вече са оттеглили доверието си от тях на предходните избори. Тук искам да припомня, че демократичния процес изисква постоянно препотвърждаване на доверието от страна на гражданите при свободната конкуренция на политически идеи и предложения. С други думи, ако веднъж избирателите са оттеглили подкрепата си от десницата и нейните водачи в определен обществено-политически контекст и при предлагане на определена управленска програма, това не значи, че при нови условия и с подновени приоритети тази подкрепа няма да бъде възвърната на следващия вот. Постоянно налаганата теза за необходимостта от нови лица в политиката у нас сякаш е изведена до абсурдното положение да се пренебрегват натрупания политически опит и нуждата от предвидимост и приемственост. В крайна сметка проблема в политиката не са толкова лицата, а идеите, които се предлагат. Да не говорим, че демократичната история познава чести случаи, когато желаните нови лица не са се оказвали нещо повече от политически авантюристи или откровени популисти, които не са оправдавали очакванията на обществото. 

12 Коментара за “Какво още трябва да се случи?”

  1. Martin Says:

    Neznam kakvo oshte tryabva da se sluchi naistina, za da si tragne tova idiotsko pravitelstvo ot vlast samo. Naglostta i gyonsuratlyka im obache e tolkova golyama, che ste si izkarat mandata kato stoy ta gleday. Edinstvenoto smisleno neshto za opoziciata e nasitina da poche da gotvi nyakakva programa, zashtoto taka ili inache tehni zakoni nyama da minat. Tova s protesta shte e boshlav rabota, istinskite protesti se vdigat otdolu, a ne otgore.

  2. Обективен Says:

    Харесва ми идеята за десен форум, на който да се случат предложените горе неща. Обаче като гледам как всеки лидер гледа да дърпа чергата към себе си, как всяка дясна партия гледа да се надпреварва с другите не ми се вярва да се получи такова нещо. То че няма дясното ще е разединено, разденено ще е, ама поне се научете да работите заедно. Иначе ще видим дясно правителство през крив макарон.

  3. Алекс Says:

    Къв форум кви пет лева кво дясно правителство. Костов рути СДС, Борисов Рути СДС, Гергьовден рути СДС. Как да стане тоя форум. Дясна коалиция не е възможна! Всички разсипват единствената автентична антикомунистическа партия, която имаше някакъв шанс да преживее прехода и да се превърне в модерно дясно. СДС ще си замине на тези избори. ГЕРБ ще си замине на следващите и дясното просто ще се представлява за напред от маргинали, които са се докопали до властта за по един мандат макс. БСП ще се връща на власт и ще отстъпва на някой маргинал временно по малко. Тва ни чака… Не мога да отрека на БСП, че са майстори на дългата игра как си наредиха колодата ще дърпат конците още 100 г. жална ни майка. Изруди и педофили в АТАКА успяха да имплантират. Ченге мафиоз в СДС за НДСВ да не говорим. Там има от всичко по малко. Жална ни майка ….

  4. Nayden Says:

    S tozi monitoringov doklad pone veche nyamame samneni, che poemame edno evropeysko parvenstvo: stanahme nay-smotanata, nay-bavnorazvivashtata i s nay-nekadarnoto upravlenie darjava v ES. Taka che deystviata na opoziciata tryabva da se stremi dvete neshto da varvyat paralelno - svalyane na pravitelstvoto, no i yasna programa kakvo shte se pravi ot tuk natatak. Shtoto pak s obshti prikazki nyama da izleznem ot blatoto, a i evropa ni go kaza v prav tekst - poveche prikazvate, po-malko pravite neshto s realni rezultati.

  5. Милена Says:

    Не знам кое е най-правилното поведение от опозицията, но след като е ясно, че утре правителството няма да падне при вота на недоверие се надявам поне опозиция да продължи по някакъв начин борбата против това вредно управление.

  6. Симидчиев Says:

    Хареса ми горния призив борбата да продължи. Ако вотът не мине, един вид намеква за партизански действия :)

  7. Mia Says:

    Какво още трябва да се случи? Ами убедете днес НДСВ да гласува за вота на недоверие и тогава наистина ще се случи нещо, иначе ще се чака до другото лято.

  8. atanas Says:

    Съгласен съм с мнението на Миа. Убедете НДСВ да гласува за вота на недоверие или поне се постарайте да го направите чрез личните си контакти и влияние сред парламентарната им група.

  9. Атанас Щерев Says:

    В изказването на г-н Пламен Моллов НДСВ бе представяно като партия, която има идеи за подобряване на ситуацията по отношение на слабостите, посочени от ЕК в мониторинговия доклад. Явно обаче партията не може да реализира тези идеи в рамките на Тройната коалиция.
    Щом НДСВ твърди, че има експертното ноу хау за справяне с проблемите, защо след като вече три години участва в управлението не е използвала това ноу хау, за да не се допусне България да изпадне в сегашното неблагоприятно положение. НДСВ имаше шанса да бъде рационален коректив в сегашното лявоцентристко управление, но благодарение на постоянните компромиси и скрити договорки, този шанс беше пропилян.
    Ако НДСВ иска да бъде в действителност прагматична про-европейска политическа сила и рационален коректив във властта, то най-достойното поведение би било да подкрепи вота на недоверие срещу правителството, което се превърна в спирачка на по-нататъшната евроинтеграция на България.

  10. Mia Says:

    Напълно съм съгласна с вас. Вчера беше смешно как от НДСВ се държаха уж като хора, дето критикуват правителството и неодобряват случващото се с евроинтеграцията на България. В прав текстобаче като ги питаха ще подкрепите ли вота отговорът беше в стил “не, сакън”. Странно поведение откъдето и да го погледнеш.

  11. Jores Says:

    Votat nyama da mine! Stiga lahte!

  12. Илиян Says:

    тва с излизането от парламента е пълна простотия не съум гласувал, за да ми излиза депутата и да се прави на обиден. Още по малко да бойкотира парламента по време на ваканцията точно. Ба си позора