(The text of this publication is also available in English at the “Articles in English” section of my blog)

Барак Обама вече е официалният кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия. Това стана ясно в сряда вечерта след като делегатите на националния демократически конгрес подкрепиха неговата кандидатура. Малко по-късно те гласуваха единодушно в полза на избора на сенатор Джоузеф Байдън като вицепрезидент в кандидатската двойка. Официалната номинация на тандема Обама-Байдън дойде на третия ден на конгреса, стартирал на 25 август в Денвър, щата Колорадо. На него в няколко поредни дни водещи представители на демократическата партия произнесоха запомнящи се речи в полза на президентската кандидатура на чернокожия сенатор от Илинойс. Сред тях може би най-ключови бяха изказванията на семейство Клинтън. Във вторник категорична подкрепа за Обама изрази неговият доскорошен вътрешнопартиен опонент Хилари Клинтън, а вчера това стори и президентът на САЩ от 1992 до 2000 г. Бил Клинтън.

Смисълът на тези две речи беше повече от красноречив – след една от най-сериозните вътрешни надпревари е време да се демонстрира единство в партия, което да консолидира подкрепата на нейните привърженици преди вота на 4 ноември. В политическата теория се смята, че един от най-кризисните моменти при демократичната система е времето непосредствено след едни политически избори. Тогава кандидатът/кандидатите, загубили надпреварата трябва да приемат победата на опонента, признавайки по този начин волята на избирателите, потвърждавайки демократичността на вота пред своите гласоподаватели и поддържайки необходимостта политическите процеси да продължат по установените демократични правила. Точно това направиха и двамата Клинтън. Без да покажат нито капчица огорчение от изхода от предварителната надпревара те заложиха на политическата доблест и мисъл за единството на демократите, подкрепяйки по категоричен начин Барак Обама. Поведение, което в американската политическа традиция е нещо обичайно. Поведение, което беше изключително нужно и сега при Демократическата партия, защото както се пошегува в своето изказване Бил Клинтън “Предварителната кампания генерира толкова “жега”, че чрез нея се повиши глобалното затопляне.”

Мнозина анализатори, подкрепени от данни от социологически проучвания, продължават да твърдят, че част от демократическите поддръжници, подкрепили в предварителната надпревара Хилари Клинтън, на изборите наесен не биха се явили пред урните или дори биха подкрепили републиканския кандидат. Факт е, че подкрепата за Маккейн сред републиканците е далеч по-единодушна, отколкото за Обама при демократите. Това разцепление в позициите не е само вътрешнопартийно, а сякаш се наблюдава и в цяла Америка. Въпреки че засега Обама се ползва с лека преднина в предпочитанията на американските гласоподаватели, неговата кандидатура продължава да буди твърде поляризирани мнения сред американците. В ситуация на разширяваща се икономическа депресия и повишаващо се разделение между различни социални и етнически групи в страната, подобна поляризация може да заложи скрити “мини”, които да се активират в бъдеще. Още в първата си статия на блога по темата за американските избори писах какви, според мен, ще са някои от трудностите, с които ще се сблъска президентската кандидатура на Барак Обама. Нещото, което най-много способства обаче за наличието на поляризирани мнения за него, не е толкова свързано с етническия му произход, колкото с неговата политическа неопитност и най-вече прекалено левите му за американския вкус идеи.

Още в началото на март писах, че с номинирането на Обама за кандидат-президент “част от по-консервативните демократи вероятно ще бъдат разколебани.” Това предположение се потвърждава от данните от последните социологически проучвания на Gallup. Те сочат именно че макар да запазва и дори да увеличава подкрепата сред левите и умерените демократи, Обама постепенно губи доверието на привържениците на партията с по-десни разбирания:


080827subgroups1_graph1.gif 
Източник: Gallup (
www.gallup.com)

Интересно е, че според проучванe на същата агенция, публикувано вчера (28 август) качеството, с което според средния американец Обама изпреварва най-силно своят опонент (53% за него срещу 33% за Маккейн) e “загрижеността за нуждите на хора като мен.” Демонстрирането на подобна загриженост отвъд океана, както и у нас, традиционно е се приема положително от гражданите с по-леви убеждения, очакващи държавата да играе активна роля по подържането на тяхното благосъстояние. Вероятно това е и причината либералната интелигенция, концентрирана в университетските центрове и градове, както и младите образовани хора и жителите на щатите по източното и по западното крайбрежие да подкрепят Обама, привлечени от неговата харизматичност. Тази подкрепа обаче по-скоро няма да е достатъчна за победа, защото преобладаващата част от Америка е съставена от по-консервативно население, за което определени традиционни стереотипи продължават да са водещи при политическия му избор. Въпреки харизматичността на Обама, която привлича определени групи, не бива да се подценява силния и непоколебим характер на Маккейн като личност, която пък се харесва от други значителни групи от американски граждани. Значително например е предимството за Джон Маккейн във възприятията на американците за него като подходящ главнокомандващ (80% на 53 %), както и като по-силен и решителен лидер (48% на 40%). Може би в тези характеристики (твърдата ръка) се крие и причината за нарастването на доверието към републиканеца в дните, когато конфликтът между Грузия и Русия ескалира и поведението на руските управляващи предизвика втвърдяване на позицията на САЩ.

В крайна сметка моето мнение е, че при сегашното икономическо положение, в което се намира Америка, прилагането на голяма част от левите идеи на Обама и вижданията му в социалната политика едва ли ще са най-добрият избор за страната. От друга страна обаче, познавайки външната политика на администрацията на Буш, може да се предвиди, че героят от Виетнам Маккейн би следвал сходна философия на едностранни действия, залагащи повече на военната сила, отколкото на международните преговори. Смятам, че при сегашното поведение на Русия САЩ и ЕС, а и целият свят, имат нужда от американски президент, който да може да запази съотношението на силите в световен мащаб. Очевидно е, че това не може да се случи единствено от твърдата позиция на военната мощ, а в комбинация със силата на международното сътрудничество и дипломацията. Както заяви Бил Клинтън в своята реч вчера Обама би “работил за Америка с повече партньори и по-малко неприятели. Той би възстановил разрушени съюзи и би съживил ролята на международните институции, които помагат да се сподели товарът на международните проблеми и да се повиши нашата сила и влияние.” Въпросът е дали официалният вече кандидат на Демократическата партия ще успее в оставащите месеци да убеди американските гласоподаватели в ползите от подобна политика. На този етап, въпреки че на партийно ниво предпочитанията на американците след осемгодишното републиканско управление са значително в полза на демократите, на персонално ниво битката между Обама и Маккейн все още няма ясно изразен водач и разликата помежду им варира между 1 % – 4%. Тепърва обаче ми се струва, че републикансия кандидат ще набира скорост. В крайна сметка тази оспорвана надпревара е показателна, че макар мнозина да твърдят, че в САЩ не е останало много от истинската демокрация, гражданите все пак имат възможност на реален избор на алтернативни лица и политики. Този избор все пак е част от реалната, а не от фасадната демокрация, която наблюдаваме у други държави, претендиращи да бъдат световни сили.

P.S. Междувременно президентската надпревара в САЩ става още по-интересна предвид факта, че Маккейн избра жена за свой кандидат-вицепрезидент.

8 Коментара за “Обама vs. Маккейн”

  1. Rudi Says:

    Dobar analiz i veroyatno ste prav, che levicharstvoto na Obama plashi amerikancite, no poneje az jiveya tuk ot izvestno vreme mi se struva, che tezi koito ne go haresvat se plashat glavno ot fakta che e afro-american. America da izbere chernokoj za prezident shte e ravno na malka revolutia. Fakta, che e Obama ima levi poslania obache e svarzan i s fakta, che e afro-american. Ekipat mu mnogo dobre razbira kakvi sa poslaniata, koyato moje da privleche podkrepata na ogromnata grupa ot afroamerikanci, koito v po-golemia slucha sa ot po-niskite socialni sloeve.

  2. Стела Says:

    Обама може да има малко по-леви идеи, обаче, това е единственият шанс на Америка за промяна. Предпочитам симпатичния Барак пред онзи стар ястреб Макейн. Европейците застават зад Обама, защото видяха какво се случва при едно републиканско управление. Стискам палци за него.

  3. Бате Бойко Says:

    По време на избори американците решават проблемът за управлението. Не кой е красив, не кой е симпатичен ляв или десен. Интересува ги КОЙ МОЖЕ ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТ да натисне червеното копче ако се наложи. Избират по благонадеждния, по-силния и по уравновесения. В момента това ми се струва, че е Маккейн. Войната в Грузия и смяната на класирането показва, че съм прав. Американския президент е “шефче на целия свят” и за това американците ще си изберат човек с желязна ръка.

  4. Стела Says:

    @Бате Бойко,
    Хич не съм съгласна, че американците не си избират политиците и по това кой е по-симпатичен и харизматичен. Ако се запознаеш с проучвания ще видиш, че макар това да не е основен фактор при избора той е доста важен. В действителност симпатичността и визията на кандидатите спомага за прокарването на техните политически послания. Ако Обама изглеждаше по-друг начин, нямаше тази персонална харизма и дори този етнически бекграунд, това което предлагаше и казваше едва ли би се приемало по такъв начин от американските граждани.

  5. Бате Бойко Says:

    @Стела
    Така може жените да са избрали Рейгън. Изборите на Буш доказват моята правота.

  6. Martin Says:

    Barak Obama nyama shansove da stane prezident na USA, nezavisimo kolko harizmatichen i neznam si kakav orator e. Tova, na koeto toy zalaga e chist populizam, ako mu proshlushate rechite ot poslednite meseci, shte vidite kolko prazni sa i kak zalagat samo na nayakavi klisheta za promyana i t.natatak. Amerika ot mnogo vremi naistina ne e vijdala kandidat koyto da e takav levichar i takav populist, koyto da edin ot dvamata osnovni oponenti. Hilari ne che beshe mnogo simpatichna, no pone kato politik stoeshe dosta po-seriozno. Golemiat problem na Obama s teya poslania e, che kolkoto poveche privlicha horata ot niskite socialni sloeve i nay-veche chernokojite, tolkova poveche shte otblaskva demokratite ot srednata klasa, koito veche preduseshtat kak privlichenite ot populizma mu moje rano ili kasno da se radikalizirat. No tova e normalniat izpitan pat - tova, koeto v politikata pochva sas silen populizam zavarsha s radikalizam. America ne obicha radikalite, nishto chudno teparva razumnite demokrati da pochnat vse poveche da se obrashtat ot Obama, kakto pokazvat i citiranite prouchvania. Stava vse po-yasno, che se zadava hegemonia na republikancite koito si osiguryavat pone oshte 4 godini na kormiloto.

  7. Dimitre Kolev Says:

    Ne barzayte da otpisvate Obama v deystvitelnost mnogo conservativni demokrati shte se otkajat da glasuvat za nego ili da glasuvat po princip vaobshte, no pak ot druga strana mnogo novi izbirateli koito dosega ne sa glasuvali nito za demokrati, nito za republikanci, shte se registrirat. Harizmata na Obama motivira mnogo hora da uchastvat vav vota. Pobeditelyat oshte ne se znae, no mislya che ubedeno mojem da prognozirame visoka izbiratelna aktivnost. Tova shte sa mnogo interesni izbori. Kakto e pisal d-r Shterev oshte po-interesno stava kato veche sa znayat i viceprezidentite i Mccain si izbra jena za partner.

  8. Edmund Says:

    Gledah cyalata rech na Sarah Palin ot convenciata na Republikancite, prosto napravi Obama na marmalad. Ekipat na Mccain napravi golyam udar s izbora na tazi jena za kandidat prezidentskata dvoyka.