В момент, когато Републиканската партия номинираше официално своя кандидат за президент, настоящият вицепрезидент на САЩ, също републиканец, направи ключово посещение в Азербайджан, Грузия и Украйна. Изборът на дестинациите от визитата е красноречив – посетени бяха страни, представляващи точки на сблъсък на интереси между Русия и Западът. Ясен е и смисълът на посещението на трите държави от т.нар. наречената “близка чужбина” на Русия. След руската демонстрация на сила в Грузия, САЩ целят да препотвърдят ангажимента си в региона и да вдъхнат кураж на държавите в него, че няма да бъдат оставени незащитени от произвола на Кремъл. Неслучайно именно Чейни, един от най-острите критици на Русия, беше изпратен като носител на това съобщение. Във всяка една от трите бивши съветски републики американският вицепрезидент отправи много важни послания. Това, което обаче индиректно каза Чейни със своите визити бе, че Русия трябва да се откаже от имперско отношение към своите бивши сателити.

Как изглежда обаче обиколката му от гледна точка на водената от ЕС политика? След миналата седмица се забеляза голямата разлика между подхода на САЩ и ЕС. Макар и засега само на думи чрез визитата на вицепрезидента Чейни Америка ясно демонстрира по-твърдо отношение спрямо Русия. На свой ред, дали поради енергийната си зависимост или поради неспособност да се обедини под обща външнополитическа позиция (най-вероятно двата фактора са свързани помежду си), ЕС залага на далеч по-дипломатичния подход.  Желанието е да се приложи методът на “моркова и тоягата”, но засега напълно неуспешно. В това отношения е важно да се разгледат какви са опциите на Европа за влияние върху Русия. В последния месец сякаш бе потвърдено старото определение, използвано от един от коментиращите тук на блога, че Обединена Европа е гигант в икономическо отношение, джудже във външнополитическо, а във военно е “червей”. От тук най-сериозните санкции и съответно примамки за Кремъл се крият в икономическите отношения, а най-нищожен потенциал за въздействие би имала политиката от позицията на силата. Не случайно една от най-резките мерки от ЕС досега бе прекратяване на преговорите за рамково споразумения с Русия (макар то да не се изчерпва само до икономически аспекти). Тази санкция обаче самостоятелно се оказа по-скоро твърде символичен акт. Отговорът на Кремъл беше арогантен и самодоволен. В специално интервю министър-председателят Путин директно заяви, че ако Западът възнамерява да наказва страната му, ще трябва да се лиши от ресурсите й “без които изобщо не може”. Истината е, че Европа на този етап е в зависимо отношение, особено що се отнася до руските енергийни ресурси. Това нормално ограничава и възможностите за оказване на сериозен външнополитически натиск. Липсата на единност в действията допълнително намалява тежестта на ЕС. В рамките на Съюза се очертават два лагера. Единият, воден от Германия, Франция и Италия, които са за по-мек тон към Москва. Другият, воден от Великобритания, към която този път се присъединяват и някои от новите страни-членки, които биха искали по-твърда политика и директни санкции. Пример за това беше и срещата на европейските външни министри, която се проведе във френския град Авиньон през уикенда. На нея, въпреки че се постараха да  демонстрират единен фронт по отношение на Русия на срещата си, европейските външни министри отново не успяха да постигнат консенсусно мнение по редица ключови решения. В Москва очевидно усещат това общо колебание и се възползват умело от него. В предходния месец, докато Русия скоростно разиграваше своите козове, Западът и специално ЕС заложи на дълго умуване по постигане на консенсус какво да бъде реципрочната позиция срещу поведението на Кремъл. Може би това накара и САЩ да предприемат по-твърд тон чрез посещението на Дик Чейни.

В крайна сметка въпросът е кой от двата подхода, този на твърдата позиция или този на смекчената дипломатичност или и двата заедно дават по-ефективни резултати. В началото на седмицата сякаш отговорът беше в полза на дипломатичния стил на Европа - Русия се съгласи да изтегли силите си от Грузия в рамките на месец, след като в Москва бе постигнато споразумение между Никола Саркози и руския му колега Дмитрий Медведев. Само ден по късно обаче стана ясно, че Кремъл ще задържи 7 600 свои войници в Абхазия и Южна Осетия за дълго време и присъствието им там няма да бъде повлияно от споразумението. При подобно поведение на Русия, според мен, подходите на САЩ и Европа не бива да се разглеждат като алтернативни, а като допълващите се. Неслучайно Чейни приключи своята среща в Италия, където проведе разговори с редица свои европейски колеги, сред които и министър-председателя Берлускони. Става все по-ясно, че само в партньорство на демократичните държави може да се окаже необходимия натиск срещу Кремъл. Кооперирането на усилията на САЩ и Европа създават нужния съюз, който е еднакво мощен в икономическо, външнополитическо и военно отношение. Само подобен съюз би имал достатъчно възпираща роля за Русия.

 

11 Коментара за “Западът - раздвоен в подходите към Русия”

  1. Dimitre Kolev Says:

    Rusia si razigrava konya i ne se saobrazyava s nishto i nyakoy tryabva da ya vazpre. Yavno mekia ton i podmazvaneto zaradi energiynite resursi im dava oshte poveche vazmojnost da si pravyat kakvoto iskat. Sigurno shte me obvinyat v prekalen pro-amerikanizam, no Cheney postipa dobre sas vtardyavaneto na tona. Evropa tryabva da prestane sashto da bade prekaleno otstapchiva.

  2. Гогол Says:

    Русия държи почти цяла Европа за топките и е много ясно, че ще се помайват да й наложат санкции каквито заслужава. Ако се замисли човек за двата лагера които сте описал, ще мустане ясно че от едната страна стоят най-зависимите от руски ресурси икономики. От другата пък е проамериканска Великобритания и бившите соцдържави дето са много на ясно на какво са способни руснаците.

  3. Ми не мога да кажа кой съм Says:

    Няколко уточнения:

    1. Западна Европа и най-вече Германия, като се има пред вид какви количества газ купуват, плащат най-високите цени за това гориво в света. Русия други такива клиенти няма да намери. Алжирският газ, който Франция купува, е по-евтин. Германия е силно зависима от газта, но Русия също е много зависима от тези приходи, още повече, че, ако се стигне до невъзможното - доставките за Западна Европа да бъдат спрени, Германия ще се оправи, но на Русия ще и трябва доста време, за да си намери нови клиенти от подобен калибър, при това на значително по-ниски цени, в Азия; пътят за Европа за нея ще е затворен и дори троянския и кон няма да и свърши работа.

    2. В дългосрочна перспектива поведението на Русия в момента само ще стимулира търсенето и разработването на алтернативни/възобновяеми източници и дори може да ускори връщането към атомната енергия, каквато в Германия, например, не ползват.

  4. Pro-west Says:

    Krayno vreme e zapadat da tupne po masata na Rusia. Nyama znachenie kakvi resursi ima i dali ES e zavisim ot tyah ili ne tolkova. KOgato na edni diktatorski rejimi im se pozvoli da pravyat tova koeto iskat, posledstviata vinagi sa pagubni

  5. Русофил Says:

    Не че нещо ама още Дьо Гол е казал нещо много умно преди години: Спасението на Европа минава през Русия. Без руските ресурси ЕС не само, че ще продължи да бъде военен червей ами постепенно има опасност да стане и икономическа мишка. Така че не ми говорете много за тропане по масата на Русия защото това не е някаква треторазрядна сила.

  6. Бате Бойко Says:

    OO long time no see
    Атомът Атомът е голяма работа. Докато се се спре с тези глупости за алтернативни източници ще си дишаме въглища до припадък. Само атомната енергия е приемлива за този етап от развитието на индустрията.

  7. Керемедчиев Says:

    Много смислени тези. Вече не трябва да се съмняваме обаче, че ако се остави само на първата група страни от ЕС за които пишете Европа ще бъде обречена на зависимост вовеки. ДНес се видя каква е реакцията на НАТО, разбирай САЩ, Великобритания и компания по отношение на подхода на ЕС към Русия. Вижда се , че подхода на ЕС не струва.

  8. Moni Says:

    Abe ne ya mislete tolkova Rusia. Kato gledam tam ne falirat banki vseki den i nyamat ipotechna kriza. deto da gi srine. Rusnacite ne rachkitat na vyatara da praviat biznes, a na realnite si resursi. Ne samo biznes ami i politika.

  9. X-ray Says:

    Интересно пишешь.

  10. Pave Says:

    По малко да приказваме по добре ще сме.На нас са ни необходими ресурси,от всякаде.Да не прибързваме,да определяме кои трябва да носи медала.Ако греша извинете ме.На мен ми тябват партнъори.

  11. Severin Says:

    Mnogo interesna statia s mnogo interesen pogled. Az sym na mnenie, che Evropa i vaobshte zapadat tryabva da sa malko po-tvardi kam Rusia i da ne ya ostavyat tya otnovo da si razvee bayryaka. Posledniat voenen parad na Chervenia ploshtad s cyalata si pishnots beshe neshto kato zakachka i preduprejdenie, che Rusnacite iskat da se varnat v golyamata igra. Losho nyama svetat da ima nyakolko silni polyusa, no ne i takiva da sa napalno nedemokratichni i nepredskazuemi darjavi. Edno e da ima “os na zloto” ot strani kato Iran, Iraq i Severna Korea, savsem drugo e ako neshto podobno se izgradi okolo svrah sili kato Rusia i Kitay naprimer.