Преди седмица разгледах тук една тема за раздвоението на Запада по отношение на възможните подходите към Русия. Възгледите на коментиращите статията бяха различни. Те варираха от мнения, че Русия трябва да бъде поставена на мястото й с по-твърдо поведение на ЕС и САЩ, минаваха през преценката, че оскъдицата на ресурси ще накара Европа да се справя сама, насочвайки се към ядрена енергетика, и стигаха до коментари, че няма начин ЕС да запази икономическата си мощ без руските ресурси. Нормално е да има разнопосочни мнения по един токова сложен въпрос, който у нас традиционно се разглежда не само с прагматизъм по отношение на българските и общоевропейските интереси, но и с голяма доза емоционален привкус, породен от старо разделение на обществото ни на русофили и русофоби. В крайна сметка с емоция или без, истината е, че Европа все повече изпада в енергийна зависимост от Русия. Кремъл полага сериозни усилия да засили усещането на тази зависимост и да притисне Стария континент в задушаваща енергийна прегръдка. Явно това е стратегията на Русия да се завърне на “голямата шахматна дъска”, ако мога да използвам този израз на Збигнев Бжежински.

Какво потвърждава наличието на подобна стратегия? Де факто Русия пуска “пипалата” си, опитвайки да блокира Европа отвсякъде. Тръгвайки от далечния север - текат преговорите за подялба на арктическите територии и съответно прилежащите им природни богатства между Русия, Норвегия, Дания, САЩ и Канада. Ако учените докажат, че шелфът и по-точно океанският хребет Ломоносов е продължение на Сибирската континентална платформа, това ще позволи на Русия да претендира за огромна територия от океана, възлизаща на 1.2 млн. кв. км. Територии, вероятно криещи огромни залежи на нефт и природен газ, които ще спомогнат за разширяване на руската енергийна мощ. Минавайки на юг стигаме до случващото се в Грузия. Ако има нещо, което принуждава Русия толкова агресивно да брани своето влияние в бившите си сателити, както и да се стреми да разшири това въздействие и дори териториите си на юг, то това е желание за запазването на петролния си монопол и хегемонията си над пътищата на доставка на нефт и газ. Диверсифициране на доставките по алтернативен канал през бившите южни съветски републики около Каспийско море, ще значи изпускане от руснаците на контрола и възможностите за натиск. Продължавайки по на юг стигаме до Северна Африка и по-специални Либия. Русия от месеци насам демонстрира голям интерес към петролното и газовото богатство на Либия. Няма как затоплянето на отношенията между руските лидери и Муамар Кадафи и сключването на редица договори между двете държави да не притесняват САЩ и ЕС. От тук можем да продължим далеч на Запад, където се намира Уго Чавес и неговата богата на петрол Венецуела. Залагайки на ексцентричен и опасно популистки стил Чавес използва това богатство да разпростира политическо влияние в цяла Латинска Америка, където се формира сериозен анти-западен алианс. Излишно е да се споменава, че подобна среда е изключително благоприятна за възстановяване на руското влияние в региона. Новината за предстоящото военоморско учение на Русия и Венецуела в Карибско море е не само потвърждение на този факт, но и ясен знак към Запада. Разсейват се и последните съмнения, че “завръщането” на Русия няма да бъде по правилата на икономическото развитие, пазарното съревнование и демократичните отношения. В тази връзка са показателни думите на руския посланик в НАТО Дмитрий Рогозин. В арогантно интервю за тазседмичния брой на в. Капитал той потвърждава, че е дошло времето страната му да се върне в “голямата игра” и завърша със странната шега: “В Русия оптимистите учат английски, песимистите учат китайски, а реалистите учат устройство и действие с автомат “Калашников”.

След всичко изброено става ясно, че от тук нататък на дневен ред все по-горещ ще става въпросът: Как Европа може да се измъкне от енергийните клещи, в които я стяга Русия? Освен всичките беди, които подобна зависимост носи, трябва да се има предвид и факта, че опасността от нея се увеличава поради отказа на руските управляващи кръгове да поведат страната по демократичен път на развитие. Може би по-лошо от енергийна зависимост, е енергийна зависимост от една полу-тоталитарна държава с възраждащи се имперски амбиции.

При това положение твърде примиреното отношение на редица влиятелни страни-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия към засилващия се натиск едва ли може да се приеме като най-добрата стратегия за отговор. Европа обаче сякаш има твърде ограничен брой опции за избягване на тази зависимост. Както писах в предходната статия по темата - кооперирането на усилията на САЩ и ЕС създават нужния съюз, който е еднакво мощен в икономическо, външнополитическо и военно отношение, за да се противопостави на Кремъл. В този смисъл е важно развитието на ситуацията както в Грузия, така и в Украйна – изграждането на американски военни бази в тези държави и приемането им в НАТО, може да се разглежда като помощ за Европа да разхлаби клещите на Русия. Посещението пък на американския държавен секретар Кондолийза Райс през миналата седмица в Либия и срещата й с Муамар Кадафи може да се прецени като друго действие, целящо да подпомогне Запада срещу руския енергиен натиск.

Европейската енергийна зависимост може да бъде намалена и чрез засилени инвестиции в наука и търсене на нови екологични възобновяеми източници на енергия. Това, което не бива да се забравя в крайна сметка, макар от днешна дата това да изглежда твърде далечна перспектива е, че въглеродните енергийните източници имат край. Те не са неизчерпаеми. От тази гледна точка не и безкраен ресурса на Русия да оказва енергийна принуда върху Европа. Тук е мястото да се обърне внимание на още една зависимост, пред която е поставен не само Старият континент, но и целият свят – екологичната зависимост. Днес сме свидетели на глобалното затопляне, парниковите ефекти, замърсяването на планетата, топенето на ледници, разрушителни природни бедствия. Сериозното замърсяване на природата с отпадните материали, получени от използването на нефтени продукти, ни изправя пред опасността да изпаднем в тежка екологична криза, ако потреблението продължава да расте със сегашните темпове. В този смисъл нищо чудно усилията за справяне със зависимостта от екологична катастрофа, да спомогнат за преодоляване и на енергийната зависимост от държавите, които искат да оказват политически и икономически натиск чрез нея.

10 Коментара за “Под енергийната блокада на Русия”

  1. Василев Says:

    Твърде малко хора на високи позиции говорят открито за опасността от руското енергийно менгеме. Или нямат смелост, или не искат да разярат агентите на Големия брат. А в действителност опасността е голяма. Наглостта на този Рогозин в това интервю го потвърждава на 100%.

  2. Бате Бойко Says:

    Руснаците правят това, което трябва да правят. Гарантират си националния интерес. Отказват да пордават евтини горива на неблагодарни европейци, които само ги критикуват и обвиняват къде в тероризъм, къде в диктатура. Европа е корумпирана до ушите. Спомняте ли си Шрьодер?!! И какво са виновни братушките за този цирк. Европейците сами са си виновни. Българското правителство прави голям пирует в момента. Да видим къде ще ни доведе. Но всеки случай е далеч по-смислена позицията ни от тази на повечето други държави в ЕС и това трудно ще отречете. Заклеймяване на русия като лоша и антидемократична не решава нито един от проблемите ни в БГ и ЕС.

  3. Jores Says:

    Dobre znachi tova koeto pravi Rusia v Libia, Venecuela i Gruzia e losho i nedemokratichno a tova v Irak, v Sauditska arabia ne e

  4. Демократ Says:

    Д-р Щерев позициите ви заслужават адмирации. Русия е зло, срещу което трябва да бъдем нащрек. Европа може да бъде задушена в нейната енергийна прегръдка и руските политически олигарски се възползват от това. А до въпроса на горния човек, аз лично предпочитам “натиск” от една демократична и свободна държава като САЩ, отколкото от един диктаторски режим. Разликата в развитието на “държавите”, които са били приатели на САЩ и на СССР в миналото и досега показва за какво говоря.

  5. Бате Бойко Says:

    КВо значи “аз предпочитам натиск от демократична държава” Първо кво им е демократично на САЩ, които избраха президент с чистопробна манипулация на вота. Второ що за глупост е това. Натискът си е натиск какво значение има кой те натиска, ако си вечно със свалени гащи и най-големият демократ ще се възползва от положението.

  6. Атанас Щерев Says:

    До Бате Бойко
    Уважаеми Бате Бойко,
    Не съм писал “аз предпочитам натиск от демократична държава” , а “Може би по-лошо от енергийна зависимост, е енергийна зависимост от една полу-тоталитарна държава с възраждащи се имперски амбиции. “Най -малкото демократично на американците е че имат възможност да избират от двама за президент, а руснаците си избират посочения .И още - приятелски държави за САЩ са демократичните държави от НАТО и ЕС , а на Русия -Кастро и Уго Чавес. А за свалените гащи сте напълно прав и в момента Русия се възползва от това!!Поздрави ! АЩерев

  7. Сашко Says:

    Не разбирам много от международни отношения обаче реакцията на някои хора тука само ме кара да се радвам, че сме част от НАТО и ЕС. Това ни спасява да не са ни прибрали братушките под топлото си крило и тогава щяхме да видим дали има разлика от това от кой идва натиска или няма. Пък тези дето си мислят, че е все едно да вземат да питат бащите и дядовците си ама не тези от тях дето са били партийни членове и сега милеят за хубавото старо сесесерско време.

  8. Dimitre Kolev Says:

    Istinata e, che Rusia e nagla, a Evropa slaba. I az se nadyavam tazi energiyna slabost da bade preodolyana crez zasileni investicii v alternativni iztochnici. Taka hem Kremal niama da moje da iznudva, hem za celia svyat shte bade po-dobre ot ekologichna gledna tochka.

  9. Андрей Says:

    как с тобой связаться? есть предложение!

  10. Анонимен Says:

    Как всегда на высоте!