Искам отново да се върна и доразвия една тема, която разгледах тук миналата седмица. Разсъждавайки върху данъци и осигуровки аз съм дълбоко убеден, че всеки, който желае да има поглед върху макроикономиката или върху политиката се замисля как биха могли да се повиши благосъстоянието на граждани с ниски доходи или на такива в неравностойно положение, инвалиди, хронично болни, разбира се и хората над 70-75 годишна възраст.

Призива, дайте да увеличим заплатите и пенсиите естествено е социален и близък до чувствата на всеки състрадателен човек, но въпросите, които си задават реално мислещите хора са от къде да вземем средства за това. Социалистите сякаш смятат, че хората, които са богати и които имат по-високи доходи, на практика са “окрали” по-бедните, работещите. Според тях е редно чрез по-високи данъци към тези богати хора да им бъде взета голяма част от придобитото и да се преразпредели (раздаде) на тези, които са в по-неблагоприятно материално и социално положение (т.нар. бедни). Има логика в този подход, стига да може да бъде реализиран. Историята е свидетел, че често реализацията му естествено включва всякакви методи, включително насилствени, като национализация, изземване, репресии над тези, които са с по-голямо имущество. Голяма част от българите са в състояние да оправдаят такава една политика, имайки предвид, че у нас не винаги имуществото е придобито по един легален и законен начин в продължение на много години.

Не зная дали това е правилният път, но либерално мислещи политици и икономисти предлагат други начини за осъществяване на благородната цел за финансирането на по-големите доходи за пенсионери, хора в неравностойно положение и работещи с ниски доходи, а именно: намаляване на данъчната и осигурителна тежест, либерализация на икономиката с отдръпване на държавата от регулацията на бизнес процесите, където не е наложителна такава регулация и оттам даване на допълнителна възможност на тези, които са най-предприемчиви, най-способни, най-конкурентно способни да печелят повече, да придобиват повече богатства. Трябва да имаме предвид и това, че при ниските данъци и осигуровки изразходването на ресурс за тяхното укриване значително се обезсмисля. За един корпоративен играч става по-изгодно да си плати всички данъци и съответно осигуровки за работещите при него, отколкото да следва друго поведение. По този начин с ръста на икономиката, на производителните сили, на конкурентоспособността и производителността като цяло, с увличането на стимула на все повече хора да печелят все повече, цялата икономика дръпва напред, а в сивата й част остават незначителен брой от предприемачите. По този начин се генерира огромен публичен ресурс, който може да бъде разпределен за хората, които се нуждаят от солидарност в една цивилизована държава.

        Ето, този подход според мен е по-правилният и по-продуктивният.

Именно затова смятам, че е неадекватно да се говори, че либералното дясно мислене е лишено от социална чувствителност. По-скоро дясната социална чувствителност залага на един рационален дългосрочен подход, за разлика от лявата, която разчита на емоцията, а много често и на откровения популизъм (и може би затова е по-разбираема).

2 Коментара за “Отново по темата за данъците и осигуровките”

  1. Jores Says:

    Dosta e povarhnostno da se tvardi che levicata prosto iska da vzeme ot bogatite i da dade na bednite.

  2. Калин Петров Says:

    За всички скептици следващата година ще покаже дали по-ниските нива на данъчно облагане и осигуряване водят до излизане на част от сивата икономика на светло или ефектът от тези мерки и незначителен. Лично аз искрено се надявам и стискам палци практиката през 2008 г. да покаже, че десните либерални мерки в държавната фискална и бюджетна политика са наистина правилното решение. Поне на теория, както написа в предната си статия д-р Щерев, аргументирайки се с кривата на ЛАфер, тови би трябвало да доведе до по-голяма събираемост и по-големи данъчни приходи в държавната хазна чрез излизане на значителна част от сивата икономика “на светло”. и все пак дори да не се постигне в следващата година трябва да сме доволни, защото ниските данъци със сигурност значат повече средства в нашите джобове и по-добра среда за развитие на бизнеса у нас. А от това имаме реална полза всички (може би освен революционно настроените младежи като Jores:)