От началото на седмицата следя случващото се около поредните преговори за подписването на Националния рамков договор (НРД). От това, което наблюдавам, най-вероятно за поредна година няма да се постигне споразумение по този документ, което означава пълно загърбване на договорното начало в родното здравеопазване. По притеснителното обаче е, че отново с публичните си изяви отговорните държавни институции се опитват спекулативно да насочат вината към българските лекари. Истината е, че НРД не може да бъде подписан, докато не се изясни, че настоящите цени на клиничните пътеки заплащат само частичен процент от истинската цена на една здравеопазна дейност и това е касова цена, дадена от НЗОК. С други думи, ако имаме един пакет от дейности, които лекарите трябва да изпълнят, то те се финансират по клинични пътеки на не повече от 50%, а в същото време се изисква те да бъдат изпълнени на 100%. Трудно може да се предположи, че някоя клинична пътека би трябвало или би могло да се изключи от основния пакет, така че главният проблем остава недофинансирането, което се превръща и в основната причина за неподписването на НРД с изпълнителите на медицинска помощ. В този смисъл е наложително да се регламентира доплащането чрез доброволно здравно осигуряване, чрез плащания от социалното министерство или чрез плащания в брой от пациентите. Тогава няма да има никакви проблеми за постигането на споразумение по НРД. Управляващите сега искат да прехвърлят вината за неподписването на рамковия договор на Българския лекарски съюз (БЛС), представяйки българските лекари като “алчни и искащи повече пари”. В действителност цялата вина е в държавата която нагло лъже и която предоставя крайно недостатъчен финансов ресурс в НЗОК  като крайна цена за покриване на здравните дейности. Ако се посочат истинските параметри на финансирането, гражданите ще разберат че проблемите в никакъв случай не са в лекарите, а в недостатъчно отделените от държавата пари, които обричат системата на българското здравеопазване на хронично недофинансиране.

2 Коментара за “Националният рамков договор”

  1. Аз Says:

    Едва ли има по-забатачено положение от това в здраеопазването. Думата реформа просто не трябва да с еизползва, когато се говори за здравеопазване, защото вече отказваме да вярваме на нещо, което се нарича реформа. Изход в следващите 4-5 години също не се вижда на фона на отчайващата липса на визия сред управляващте (сегашните, а като гледам и бъдещите). Не знам за недофинансирането, но със сигурност българското общество е “недолекувано” и резултатите от тази липса на смелост и идеи скоро ще започне да се стоварва не само като лична драма във всеки български дом, но и като проблем на едно вече болно и неработещо общество.

  2. lb Says:

    kak komentirate tova 4e mnogo med.sestri napuskat stranata.i 4e tuka vzemat po 310 lv. na fona na tova poskapvane kak mislite da ni zadarjite