“Този, който жертва свободата за сигурност, най-
                                                                           накрая губи и двете”, коментир на участник на блога под псевдонима “Economist”  на 15 октомври 2008 в 12:06

Едва ли някой има съмнение, че пазарната икономика и капитализмът се движат от алчността на хората или както е казал още Адам Смит от желанието за задоволяване на собствените им интереси. В човешката природа е вграден състезателният характер и стремежът към първенство – почти всеки иска да бъде по-богат, по-известен, по-добър в своята сфера, с повече власт и т.н. Тази присъща амбиция и дори тщеславие, ако щете, обаче създава блага и спомага за развитието на обществото като цяло. Именно на тази основа либералната демокрация със свободна пазарна икономика (или капитализмът) е по-конкурентния и по-приспособимия строй. За жалост обаче човешката история дава достатъчно примери за това как хората, предприемачите и финансистите нямат граници в своята “алчност”. Може би на тази безграничност се дължи наблюдаваната в западния свят все по-голяма поляризация по отношение на доходите и притежанието на блага. Тук вече обаче не става дума за традиционната поляризация между много богати и много бедни, както е в неразвитите общества. На практика отчайващата бедност я няма, но все по-голяма става “дупката” между отделни индивиди със смайващо по размери състояние и редовите граждани с някакво средно ниво на благосъстояние, гарантиращо най-вече съществуването им.

След като стремежът за богатство очевидно е безпределен, през последните години наблюдавахме как се замислят все по-нови и нови икономически и финансови инструменти. Голямата част от тези инструменти се оказаха рискови до такава степен, че в един момент се превърнаха дори в заплаха за икономиката на най-развитите страни. Смята се например, че от финансовите книжа, които се търгуват на фондовите пазари, едва 15% са обезпечени с реални материални активи. Ясен става спекулативния характер на голяма част от тази търговия. Напълно естествено е в такава ситуация рано или късно да настъпи криза. С идването й под нейните удари попадат от една страна големи финансови институции, банки, мултинационални компании, застрахователни, пенсионни и здравноосигурителни фондове и т.н. От друга, ударите се понасят и на гърба на обикновените граждани, чиито спестявания, пенсионни и здравните осигуровки се стопяват, повишават се разходите им по кредити и ипотеки, понижава се качеството им на живот като цяло.

При такава ситуация държавата и обществото се втурват да ограничат и спрат кризата. Това става чрез задействането на специални спасителни планове, създаването на държавни фондове за инвестиране в застрашени от фалиране институции или направо чрез механизмите на национализацията. В момента наблюдаваме един вид опъване на предпазна мрежа не само за големите финансови институции, но и за дребните собственици. Подобна временна “предпазна мрежа” не е положително дългосрочно решение само по-себе си, но е  предполагам единствения възможен ход в сегашната ситуация.
 
Остава обаче един основен въпрос - кой е виновен за влошеното положение? Трябва ли да понесе санкциите и ако да, какви ще бъдат наказанията за действията или бездействията му, допринесли за кризата?

На пръв прочит мнозина смятат, че е редно да бъдат наказани най-богатите, които със своите финансови спекулации в търсене на увеличение на печалбите си, са оказали голямо влияние за възникване на проблемите - независимо дали под формата на фалити или под формата на директни санкции от централната власт. Трябва да се помисли обаче дали ако тази група, която е движещата сила за икономическия просперитет, понесе изцяло отговорността и наказанието за кризата, няма да пострада цялото общество? На свой ред, ако тежестта се понесе главно от обикновените граждани само защото те не са до такава степен двигател за икономическото благоденствие, това би означавало страдание на милиони и милиарди души по цял свят, чийто живот и без това не е толкова лесен. Може би вината трябва да бъде потърсена и в двете групи солидарно. 

Първите трябва да понесат санкции за тяхната прекомерна и агресивна алчност, довела до рисково поведение, разклатило стабилността на цялата финансова система. За това, че стремежът им да трупат все повече богатства е поставил в опасност икономиката. Вторите трябва да бъдат наказани за тяхната придобита пасивност и индиферентност, породена от това, че са задоволени нуждите им до определено ниво. За това, че тяхната гражданска бдителност е притъпена и те са се отдали на лениво консуматорско съществуване. Едните носят вина за своите действия, другите за своите бездействия.

Санкциите за първата група би трябвало да са отнемане на придобитите с финансови манипулации, спекулативни действия и нарушение на установените правила, активи. Но само тези активи, а не цялото им богатство, което би било проява на социализъм в чист вид. Съдържанието на последните декларации в Конгреса на САЩ показват, че търсенето на подобна отговорност ще стане факт в съвсем скоро време. Втората група ще бъде естествено наказана с това да загуби част от своето благосъстояние. Разбира се, това не означава те да бъдат оставени на произвола на съдбата и да не бъде запазена долна граница на бедността, която не бива да се преминава.

Наказанието на богатите членове на обществото трябва да им подскаже, че като притежатели на голямата част от благата те носят отговорност за своите икономически и финансови действия не само пред собствените си банкови сметки, но и пред цялото общество. Наказанието за вторите трябва ги накара да бъдат по-активни - да обмислят по-добре своя избор на банка, пенсионен и здравноосигурителен фонд, да правят информиран избор, когато гласуват за политическите си управници и да използват по-активно инструментите на демокрацията. В противен случай при всяка криза те ще понасят основните щети и ще губят и без това по-ограниченото си благосъстояние.

Само задълбочен анализ и понасяне на солидарна санкция между двете посочени обществени групи може да ни предпази от нови сходни грешки в бъдеще. Ако сегашните последствия от разрастващата се криза не бъдат анализирани с възпитаващ ефект, то предприетите държавни мерки ще облекчат временно положението, но ще влошат общата ситуация в дългосрочна перспектива. Спасителните планове ще се превърнат основно в стъпки, покриващи щетите както на големите инвеститори, които са пренебрегвали предупредителните сигнали с желанието за максимизиране на печалбата си, така и на дребните собственици, които безразсъдно са правили избора си на финансова институция. По този начин огромните суми, които правителствата ще налеят за преодоляване на кризата ще се приемат единствено като плащане на “сметката” за грешките на дребни вложители и безотговорно поведение на големите финансови акули. Ще се създаде порочен прецедент, от който вредният извод за много хора може да е, че няма проблем да бъдат неразумни, щом държавата ще интервенира всеки път и то все по-надълбоко, за да покрива щетите от това неблагоразумно поведение. Подобен подход просто подготвя следващата голяма криза. Той се поддава на опростенческото мислене, приветстващо безкритично намесата на държавата, която понастоящем наистина е нужна. Всяка временна намеса обаче може да се превърне в постоянна, както е писал един от коментиращите на блога, ако тя не се прави с ясен анализ и поемане на отговорност от виновните за изпадането в кризисната ситуация.

8 Коментара за “Световната финансова криза - санкции и поуки”

  1. Mladen Petzev (Economist) Says:

    Mersi, che ste obarnali vnimanie na komentara mi. Az pisah pod priakora Economist. Haresva mi ideata, che ne moje darjavata da se namesi kato deux et machina i da spasi vsichki koito ne sa misleli s glavite si ili pak sa pravili vsichko s bezbrejna alchnost. Ako nyama pouka niama kak da se promeniat neshtata kam po dobre. S dve dumi shte nastane socializam, a vsichki znaem kak e svarsva toy.

  2. Симидчиев Says:

    Аз бих добавил и още един виновник за сегашната криза и това е държавата. Понякога с прекалената интервенция, понякога с прекалената дерегулация тя допринася хем за ленивото поведение на презадоволената и презащитената консуматорска класа хем за агресивно алчното поведение и използващо спекулации на едрия бизнес.

  3. Martin Says:

    Всяка криза си има наказани и се вадят поуки. Това се случва в пазарната икономика и добре, че го има иначе нямаше да върви света напред. Казват например че сегашната криза е равносилна на голямата депресия от 30-те години. Но вижте колко тежко тогава Америка изживява тези години и колко хора са пострадали тогава, а сравнете със в момента. Въпреки че кризата е много сериозна вредите й намя да са толкова тежки в такъв размер както преди век. С поуките от тази криза ще направим и следващата да мине по-леко. Или въобще да няма следваща. И така

  4. Сашко Says:

    Санкциите трябва да се дават само от невидимата ръка според мен иначе наистина става социализъм. ОСтаналото е просто спазване на законите и наказание за престъпването им. Иначе за това, че кризи няма да има, която е писал Мартин не ми се вярва да стане. Просот такава е логиката на икономическите процеси. Всичко е цикъл. Но е вярно че поуките от всяка криза ни помагат да се справим по лесно със следващите.

  5. Антон В Says:

    Наказание? Мноооого странна концепция. Ясно е кой ще плати, не виждам изобщо място за съмнение, парите един ден ще се върнат точно там, където са били, все пак всичко, което се национализира, един ден ще се приватизира :). Но за момента, неееека влеееезе новата звезда, която всичко очаквахте: дами и господа, посрещнетеееееее Протекционизмааааа!

  6. Jores Says:

    Krizata poveche ot yasno e predizvikana ot alchnostta na bogatite i za neya tryabva da plastat obace obiknovenite hora. Sankcii trabva da ima samo za bankerite i finansite koito sa priako vinovni a darjavata triabva da se namesi estestveno v zastita na tezi koito s nisto ne sa ya predizvikali no nay mnogo stradat ot nea

  7. Jores Says:

    Antone kakvo mu e losho na protekcionizma ako se pravi protekcia na spravedlivosta a

  8. Минчо Минчев Says:

    Доц. Щерев, Друго трябва да се направи, друго,о,о! Следва смяна на сега съществуващия икономически модел! Нужна е икономика за хората. Правителствата сега ще наливат пари в корпорациите и банките или ще изкупят дълга на длъжниците, виждаме го. Това е помощ за финансовите елити и никой не го е гриза за данъкоплатеца. ПОД ПОНЯТИЕТО “ЗАПАЗВАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА” СЕ КРИЯТ ВСИЧКИ ДАЛАВЕРИ.
    Реформата следва да бъде за данъкоплатеца, който е и купувач на жилищата и на всички останали стоки по света. Защо не направите така, че да намалите цените на стоките, в това число и жилищата, а също така и лихвите по заемите, но за сметка на финансовия и корпоративен елит, т.е. за сметка на печалбата? ТОВА Е СХЕМАТА ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА. ТОВА ГО ОБЯВЯВАМ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, ДНЕС 17.08.2009 год., ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е МЪГЛА. ПРОМЕНЕТЕ СИ МИСЛЕНЕТО! ЗНАЯ, ЧЕ ТОВА НЯМА ДА СЕ ХАРЕСА, В ПЪРВИЯ МОМЕНТ НА ЕЛИТА, НО ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ СЕ ПОМОГНЕ И НА НЕГО И НА ДАНЪКОПЛАТЕЦА. Кой забърка кризата? Елита! Кой иска помощи? ЕЛИТА! Кой ще плаща? Данъкоплатецът! И накрая ще му вземете и жилището. ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ. ТОВА, КОЕТО ПРЕДЛАГАМ НЕ Е КОМУНИЗЪМ, ТОВА ПРОСТО Е НОВ ПОДХОД В ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА. НОВ МОДЕЛ С ДЪРЖАВЕН РЕГУЛАТОР ВЪРХУ ЦЕНИТЕ. С МОДЕЛА, КОЙТО МОГА ДА ПРЕДЛОЖА, НИКОЙ НЯМА ДА БЪДЕ ОЩЕТЕН, НИТО ПРОДАВАЧА НИТО КУПУВАЧА. ТОВА Е МОДЕЛ НА СЪВЕСТТА. САМ ПАЗАРЪТ НЯМА ДА РЕШИ БЕЗКРАЙНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ, С КОИТО ЗАТЪВАТ ДЪРЖАВИТЕ И ХОРАТА. НУЖНА Е ПОМОЩА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА, ЗАКОННАТА ПОМОЩ, КОЯТО СЛЕДВА ДА НАПРАВЯТ ЗА ИЗБИРАТЕЛИТЕ СИ. НУЖЕН Е РЕГУЛАТОР, ТОЙ Е МНОГО ПРОСТ. КАЗВА СЕ РЕГУЛАТОР НА “ЛАКОМОТО ЕГО”. НЕ Е ПРИЛАГАН НИКЪДЕ ПО СВЕТА. СЕГА ВЕЧЕ МУ Е ВРЕМЕТО ДА СЕ ПРИЛОЖИ, БЕЗ СЛОЖНИ АНАЛИЗИ И СМЕТКИ, КОИТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ. А МЕЖДУ ДРУГОТО, ТЕЗИ СЛОЖНИ СМЕТКИ НА ЕЛИТА ЗАБЪРКАХА КАШАТА, КОЯТО ЦЕЛИЯ СВЯТ СЕГА СЪРБА С ПРОБИТА ЛЪЖИЦА.