Бившият държавен секретар, републиканецът Колин Пауъл, даде подкрепата си за кандидатурата на Барак Обама. Тази новина сигурно е донесла нови сътресения в щаба на Маккейн, който напоследък започва все повече да губи почва под краката си. След развоя на финансовата криза в САЩ и развитието на президентската надпревара в последните седмици излежда, че Обама се придвижва с по-бързи крачки до успеха от Маккейн. Няколко са факторите, които ме карат да мисля, че тенденциите от началото на кампанията вече са окончателно обърнати и демократите вероятно ще триумфират на 4 ноември:

На първо място трябва да бъде посочена финансовата криза. Тя кулминира в разгара на кампанията и наложи пречупване на всички кампанийни теми през нейната призма. Обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че Обама успя да разгърне в максимална степен възможностите си, които се приемаха като негови основни плюсове според американските граждани. Беше ясно, че по отношение на вътрешната политика като цяло Обама има предимство като кандидат на демократическата партия. Маккейн беше непрекъснато атакуван, че е подържал досегашната политика на Буш, което в ситуацията на сегашното затруднено положение в САЩ не може да се приема за добра атестация. Достигна се до там, че на републиканския кандидат се налагаше постоянно да се оправдава, че е различен от сегашният президент.

На второ място, колкото кампанията навлиза във финалната си част, толкова повече явяването на двамата кандидати в дебати заедно или поотделно става по-често. Трябва да признаем, че от по-честия контакт с публиката печели Обама. Той е по-жизнен, по-енергичен, по-добър оратор, по-спокоен, по-уверен и не на последно място по-млад. Така се оформя прословутата харизма на демократическия кандидат, която поставя Маккейн в много по-неизгодно положение. Не бива да забравяме, че една част от американските избиратели не възприемат нещо повече от външния вид и публичното поведение на даден политик, което в изборния ден често се оказва основна мотивираща сила за подкрепа.

На трето място - посланията на Обама се промениха, когато той навлезе в същинската кампания. Радикалните предложения и по-левите идеи бяха смекчени, когато той излезе на финалната права срещу Маккейн. Това, което преди няколко месеца отблъскваше и дори плашеше умерените избиратели и консервативните демократи, беше приглушено и оставено на по-заден план. По време на предварителната кампания Обама заложи на послания, които да го отличат от останалите кандидати, да скандализират определени демократически среди, но и да мобилизират американски граждани, които до този момент не са били толкова политически активни. С две думи да го превърнат в горещата тема на деня. Основната линия на изграждане на имиджа му беше “носителят на промяната”, но като демократически кандидат от съвсем нов тип със съвсем нови идеи в противовес малко или много по-стандартните от политическа гледна точка вътрешни опоненти. След като това поведение донесе успех срещу Хилари Клинтън, дойде време на пренастройка при влизане в същинската кампания срещу кандидата на републиканците. В нея Обама изостави прекалената оригиналност и някои спорни идеи и влезе в ролята на по-стандартен кандидат на демократите. От тук нататък линията на “носител на промяната” беше вече експлоатирана, но от гледна точка демократически кандидат срещу 8-годишното статукво на републиканската администрация на Буш.

На четвърто, с напредване на кампанията се увеличава подкрепата на уважавани за Обама. Фактът, че много влиятелни личности застанаха зад кандидатурата му не в началото на надпреварата, а почти в нейния край, показва, че тази подкрепа вече се основава не на емоция, а на трезва преценка за реалните му шансове за победа. В последните седмици наблюдаваме как водещи редактори на влиятелни медии, политици от двете партии, лидери на общественото мнение изказват глас в полза на Барак Обама. Не се сбъдна и очакването семейство Клинтън да заемат по-индиферентна позиция. Напротив и двамата се включиха изключително активно в кампанията на техният съпартиец, което спомогна до известна степен за преодоляване на огорчението у някои демократи, подкрепяли Хилари Клинтън.

В началото на кампанията коментаторите твърдяха, че вътрешните кризи са в полза на Обама, а външните в полза на Маккейн. Вече изглежда, че дори конфликт в някоя точка на света, подобно на Грузия, не би върнал инициативата при републиканския кандидат без опасност от предизвикване на противоположен публичен ефект или дори заплаха от по-сериозни международни сътресения.

9 Коментара за “Обама срещу Маккейн - финално броене”

  1. Валери Стоянов Says:

    Нещата наистина отиват към победа на демократите, но все пак не бива да се прибързва. Виждаме как в последните дни разликата между Обама и Макейн отново се стопява и вече не е онези десет процента от преди седмица и нещо. При избори в които нещата са на кантар при малка преднина за единият кандидат винаги може да има изненади. Изненадата досега беше Обама, може в последният момент да се окаже че пък е Макейн. Примерно както се случи с първия мандат на Буш;)

  2. Светла Says:

    Много американци искащи промяна подходиха по-плахо в началото към Обама заради етиническия му произход. Сега обаче с факта, че той поведе толкова сериозно ги убеди, че могат да имат чернокож президент. От тук нататък нищо не може да го спре, защото е ясно, че е по-харесвания и обичания кандидат. Страховете и предсразсъдъците не помогнаха.

  3. Обамист Says:

    Стреснаха се те с това което стана в Грузия и не могат да си позволят нови волни ходове за толкова малко време. Макейн вече няма много лостове да обарне кампанията в своя полза.

  4. Реалист Says:

    Абе ако на демократите не им беше паднала тази криза баш на време щяха да видят президент през крив макарон. Не че са я искали кризата ама така добре им помогна на Обамата, че просто като по поръчка случайността им помогна. Американците са по-големи прагматици отколкото расисти. Интересуват се повече от джобовете и когато нещо ги удари там те най-се стряскат. това стана ясно.

  5. Dimitre Kolev Says:

    I az gledayki podkrepata, koyato nabira Obama smyatam, che veche ima malko shansove za iznenadi. Predninata mu pokazva, che vsichki negativni faktori koito se svarzvaha s kandidaturata sa preodoleni. Amerikancite veche ochakvat promyana ne samo na prezidenta, no i na tipa politika koyato shte se vodi. Pri segashnata kriza Mccain taka i ne uspya da bade ubeditelen, che shte vodi po-razlichna politika ot segashnata pri republikanskata administracia na Bush.

  6. Trayan Says:

    Problemut s tozi analiz e, che predstavya McCain kato jertva na obstoyatelstvata i na macro-tendenci, koito sa izvun kontrola i ohbvata mu – neshto suvem nevyarno. McCain aktivno i deino zagubi nadprevarata.

    1. “Не бива да забравяме, че една част от американските избиратели не възприемат нещо повече от външния вид и публичното поведение на даден политик, което в изборния ден често се оказва основна мотивираща сила за подкрепа.” – dokolkoto takuv efekt naistina sushtestvuva, toi se nablyudava pri vsichki izbirateli, ne samo pri amerikanskite. Silata na tozi efekt obache po nikakuv nachin ne tryabva da se nadcenyava – toi ne pomogna na Romney sreshtu McCain po vreme na predvaritelnite izbori. Rezultatut ot izbora na Palin sushto ne podkrepya tazi teza.

    2. Sposobnostta na amerikanskite izbirateli da pravyat trezva precenka ot svoya strana ne biva da se podcenyava, a tuk vijdame tochno tova: “тази подкрепа вече се основава не на емоция, а на трезва преценка за реалните му шансове.” Kakvo tochno dokazva tvurdenieto, ce podkrepata predi se e duljala na emociya – i che samo Obama pecheli ot tozi efekt na emociyata, a ne i McCain? (Edin primer, koito pravi silno vpechatlenie: http://www.youtube.com/watch?v=kica8hmSdAM)

    3. Podkrepata na “uvajavanite” se pecheli, tya ne idva prosto v rezultat ot favorable polls. “Uvajavanite” sa “influencers” i “opinion-makers”, to tyahnata podkrepa, “social capital” i “credibility” ne se poluchavat lesno. Da se tvurdi, che te go podkrepyat samo sled kato trezvo sa precenili “реалните му шансове за победа” e cinichno i nevyarno. Colin Powell naprimer dade mnogo detaino izyavlenie, v koeto obyasnyava ne samo kakvo go e privlyaklo v Obama, no i kakvo go e otblusnalo ot McCain i ot GOP. Takiva vodeshti lichnosti zayavyavaha podkrepata si za edin ili drug kandidat po vreme na cyalata kampaniya – da si spomnim Lieberman, Lynn Rothschild, Donald Trump, Kissinger i mnogo drugi. Tova e normalna chast ot izbornata igra, no te ne sa faktor otvud kontrola i deistviyata na kandidatite.

    4. Dori v nashi dni, sled 8 godini upravlenie na administraciyata Bush, okolo 40% ot amerikancite se definirat kato “convervative” i samo okolo 20% se definitirat kato “liberal.” Ostanalite okolo 40% sa nezavisimi i “up for grabs”. V takiva politicheski klimut i kultura, predimstvoto na Obama suvsem ne beshe tolkova ochevidno. Faktut, che McCain ne se polzva sus simpatiite na nyakoi osnovnii frakcii v GOP, kakto i negoviyat dobre-kultiviran imidj na “maverick,” byaha dobro predimstvo, koeto mojeshe da neutralizira efekta na negativizum na elektorata kum Republikanskata partiya i niskiya rating na Bush.

    Na fona na vsichko tova stava yavno, che McCain napravi seriya ot greshki, koito shte mu kostvat izborite:

    1. Izborut na Palin, koito alienira i mobilizira vajna chast ot nezavisimite izbiralite

    2. Neadekvatnoto povedenie na McCain po vreme na debatite i po vreme na glasuvaneto na “bail-out bill”

    3. Kraino negativnata mu kampaniya, koyato povecheto izbirateli i komentatori v shtatite pravilno smyatat za predstavitelna za edin kraino anti-demokratichen stil i etos na politikata, vodena ot GOP (ima yasna korelaciya mejdu negativnite “stunts” na predstaviteli na kampaniyata i GOP i dareniyata kum predizbornite kampanii na demokratite)

    4. Kato cyalo neumelo vodenata kampaniya

    5. Otsustvieto na poslaniya, koito da privlekat nezavisimata chast ot elektorata

    I poneje nadprevarata e de fakto edin pazaren mehanizum, koito testva upravlenskite i liderskite kachestva na kandidatite, McCain se pokaza i kato po-slabiya i neuspeshen lider. Toi ne prosto shte zagubi, a shte zagubi po istoricheski nachin, sdavaiki shtati. koito ot poveche ot 30 godini bezuslovno davat pokrepa na kandidatite na Republikanskata partiya. Demokratite ne veroyatno, a absolyutno sigurno i nai-veche zaslujeno shte triumfirat na 7 noemvri.

  7. Седмицата в линкове (2008-10-25) | .:: ju ::. Says:

    […] Обама срещу Маккейн - финално броене | Атанас Щерев […]

  8. Анонимен Says:

    Trayane, hich ne se radvai ako specheli obama komunista. togava sveta schte ia vtasa i nie saschto.

  9. Dimitre Kolev Says:

    Doyde i denyat za savsem finalnoto broene. Sega predpolagam, che celia svyat gleda kak America glasuv. Neznam drugo, no tova za men beshe nay-poliariziranata kampania, koyato sam sledil. Oshte nikalko chasa i shte vidim istinskite rezultati i togava shte e iasno koy e bil prav i koy kriv.