През 1998 г. точно на 26 октомври дадох обет пред жителите и гостите на старозагорското село Горно Ботево, че всяка година на Димитровден ще давам курбан в памет на дядо ми Димитър Карев. Вчера за 11 пореден път организирах обредния ритуал в селото, където в началото на миналия век са се преселили много хора от неговото родно място. Дядо ми е роден в село Балъкьой, Дедеагачко, намиращо се в Беломорска Тракия. Още като ученик в Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” той участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) След потушаването на въстанието лежи в турски затвори. По-късно получава амнистия, завръща се с. Балъкьой и става учител. След загубата на българските територии на два пъти - през 1913 г. и 1920 г. Димитър Карев предвожда големи групи бежанци от Беломорска Тракия. Както споменах, след злополучните за България войни около 50 семейства от Балъккьой се преселват в с. Горно Ботево. Тук дядо ми се изявява като радетел за духовно развитие и до днес е почитан от признателните потомци.

Тази година възпоменателното тържество започна в местното читалище „Пробуда” с откъси от книгата на Димитър Карев „Един кът от Беломорска Тракия”, прочетени от актьора Иван Джамбазов. По-късно пред гостите, сред които бяха и кметът на Стара Загора проф. Светлин Танчев и зам. председателят на Българска нова демокрация доц. Борислав Великов, самодейният състав на тракийско дружество”Фере”от село Ракитница изпълни народни песни от Беломорска Тракия. След поднасянето на венци и цветя пред паметника на Димитър Карев и паметника на загиналите във войните от миналия век жители на Горно Ботево, последва и църковната служба в местния храм „Св.Димитър”. Тържеството завърши с обредния курбан.

Снимки от Димитровденския курбан в с. Горно Ботево:

pa263728.JPG

Книгата “Един кът от Беломорска Тракия” на Димитър Карев

 

pa263686.JPG

Начало на възпоменателното тържество в читалище “Пробуда”

 

pa263690.JPG

Самодейният състав на тракийско дружество “Фере”, с. Ракитница

 

pa263695.JPG

Поднасяне на венец на паметника на Димитър Карев

 

pa263696.JPG

Пред паметника

 

pa263703.JPG

Най-младите потомци

 

pa263709.JPG

Поднасяне на цветя на паметника на загиналите във войните жители на с. Горно Ботево

 

pa263720.JPG

Служба в църквата “Св. Димитър”

 

pa2637244.JPG

Традиционното хоро на площада на с. Горно Ботево

 

img_0506.JPG

Начало на обредния курбан.

 


 

7 Коментара за “В памет на Димитър Карев”

  1. иван Says:

    прадядо ми е от с.Балъкьой,но като са дошли в България са се заселили в с.Малък Манастир обл.Ямбул,искам да знам къде точно се намира на картата на Гърция с.Балъкьои,и съществува ли и днес? Често пътувам и искам да го посетя.Благодаря Ви предварително.

  2. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми господине,
    Селото и сега съществува. Гръцкото му наименование е Мелиа. Аз съм го посещавал досега няколко пъти. Сега на 1 май 2009 г. организираме една екскурия до град Фере с потомци на изселници и може пак да посетим селото. То се намира на около 10 км от Виа Егнатиа в посока турската граница вляво, отклонението преди град Фере. Лесно ще се ориентирате с Google maps. В селото има един -двама души, които говорят английски език, но със знаци и с няколко думи може да се разбере, че някои от живеещите там селяни имат предци - българи. Дядо ми Димитър Карев има една малка книга, където описва много събития за онова време и там има сведение, че в с. Малък Манастир, Елховско са се изселили от с. Балъкъой в периода 1920-1930 г . 10 семейства.
    Като се реадвам ,че мога да Ви бъда полезен може ли да Ви помоля да ми напишете някои сведения за изселниците или поне трите имена на Ваши прародители, които знаете, че са родени в с. Балъкъой или тук в блога или на ashterev@hotmail.com. Поздрави и останете със здраве!

  3. Петър Камбарев Says:

    Г-н Щерев, случайно попаднах на Вашия блог и разбрах, че Вашият и моят корен е от с. Балъкьой до Фере и реших да Ви пиша каквото съм открил. За съжаление почнах да се интересувам от въпроса доста късно, когато най старите вече ги нямаше. Направих и родословно дърво. В Балъкьой са родени живяли и умряли следните мои предци: Папаз Яньо р. около 1805 г., Папаз Димитър Янев р. около 1835 г, Яньо Димитров Папазов 1862-1918 и неговите синове Димитър Янев Папазов р.1882 г, Стоян Янев Папазов р. 1885 г и Петър Янев Папазов 1889-1970 те са родени в Балькьой а са починали в Хасково и ПЛовдив където са се изселили 1922 г. Майка ми Благородна Петрова Папазова е родена 1921 г в Дедеагач и сега живее в Пловдив.
    Дано не ставам досаден, но Ви пращам и прикачен Файл на това което се опитвам да оставя написано на потомците ми.

  4. Петър Камбарев Says:

    Г-н Щерев посоченият по горе електронен адрес не работи и прикачения файл не можах да изпратя.

  5. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Камбарев,
    Получавам писма на посочения адрес ashterev@hotmail.com. Много ще ми бъде интересно да прочета написаното от Вас. Ако не можете да изпратите материала, ми посочете телефон или адрес, на който мога да се свържа с Вас, или пишете на адреса на болницата : София 1330 кв Разсадника, Ул Христо Благоев 25-30. А. Щерев

  6. Димитров Says:

    Уважаеми доц. Щерев,
    и аз като г-н Камбарев случайно попаднах на Вашия блог. Моят прадядо е бежанец от с. Балъкьой. През 1913 г. се заселва със своето семейство в с. Доброселец, което се намира близо до с. Малък манастир за което е писъл друг участник тук във Вашия блог. По време на второто им бягство от турците в една каракачанска колиба около Димитровград се ражда и дядо ми. В нашето село има цяла махала, която наричат “квартала” заселена с бежанци от беломорска тракия. Стана ми интересно и за това реших да ви драсна няколко реда, иска ми се да науча нещо повече от това което знам, което не е много. Ще ми бъде интересно да прочета книгата написана от дядо Ви, къде мога да я намеря?

  7. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Димитров,
    Ще ми бъде интересно да получа повече сведения за Вашия род. Вашето село с.Доброселец ли е? Бихте ли ми посочили тел. или адрес за кореспонденция на ashterev@hotmail.com Книгата “Един кът от Беломорска Тракия” можете да си поръчате на адреса на антикварна книжарница www.hralupa.com