„В България в момента има 29 хиляди медицински сестри, а са необходими поне 70 хиляди” Това каза вчера председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова. Изказването й беше направено по време на кръгла маса “Приоритет ли ще бъде здравеопазването през 2009 г.” между представители на съсловните организации на медицинските сестри и лекарите, и здравния синдикат към КНСБ. Липсата на достатъчно кадри в българското здравеопазване и допълнителното им изтичане от България е повсеместна, но недостигът на медицински сестри заслужава внимание, най-малкото поради факта, че до-голяма степен е обусловен от неадекватно управленско решение.

Изказването на проф. Маркова идва във време, когато се обсъжда предложената от правителството Национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. Една от т.нар. стратегически цели в нея е “Развитие на човешките ресурси в здравеопазването”. Подточка 1 на тази цел е „Планиране, подбор и квалификация на човешките ресурси”, по която една от записаните задачи е именно „Разработване на план за обучение на медицинските кадри по категории и специалности, съобразно потребностите на страната”.

Странното обаче е, че подобна стратегическа цел и описаната конкретна задача се залага малко след като бяха закрити медицинските колежи в различни градове с презумпцията, че подобни колежи трябва да има само там, където има медицински университети. Това беше продиктувано от изискването на ЕС медицинските сестри, акушерки и други медицински специалисти да се подготвят със степен бакалавър и то в колежи към съответните медицински учебни заведения. Прекият прочит на това изискване обаче доведе до рязко съкращаване на възможностите за обучение на медицински сестри у нас. Срещу изискването на ЕС никой не би възразил. В същото време обаче, когато медицинските сестри в България са двойно по-малко, отколкото са необходимите, тогава, когато в страната няма нагласата и традицията за доброволческа дейност в лечебните заведения, няма институции като асистент на лекаря, помощник-медицинска сестра и други подобни, закриването на колежите към някои областни градове беше неправилна административна мярка. В тези колежи биха могли да се подготвят медицински сестри, акушерки и други медицински специалисти, които няма да имат образователната степен бакалавър и в този смисъл могат да бъдат с друга функция и други задачи при лечебните дейности. Те ще поемат функцията на необходимите помощници в лечебния процес, който се ръководи, разбира се, от специалисти – магистри и бакалаври по съответната дисциплина. Необходимо е да се възприеме статута на различни категории медицински сестри и по този начин да се дадат повече възможности за работещите в здравеопазването.

Подобно намерение обаче не е записано в предлаганата от управляващите здравна стратегия, което създава впечатление за формалния характер на изведената задача. Изложената от мен критика е част от 25 конкретни забележки, които имам към Националната здравна стратегия на правителството, които възнамерявам да представя при финалното обсъждане на документа в Народното събрание. Смятам да дам обществена гласност на тези забележки, поради факта, че липсата на публичен отзвук позволява на управляващите да си приемат един номинален документ, който обаче не предлага необходимите реформи, не описва конкретните стъпки за тяхното реализиране и не предвижда нужния финансов ресурс за това. От подобни стратегии на хартия, съдържащи основно пожелателни елементи, няма полза нито сектора на здравеопазването, нито българските граждани, страдащи от неговата нереформираност.

7 Коментара за “Здравеопазване без кадри”

  1. Доктор Хаос Says:

    Червените може да имат стратегия само за това как да държат захапаният кокал на властта. Те за кадрово обезпечаване мислят само по отношение кой послушен симпатяга от Позитано къде да пратят. Ето затова ще изгонят всички свестни хора и специалисти на запад. И затова България ще си остане завинаги на изток.

  2. S. Koeva Says:

    Nyama naistina logika vsichki medicinski sestri zadaljitelno da sa s bakalavarska stepen, v niakoi sluchai stava duma vse pak za edin vid pomoshtnici, koito poluchavat instrukciite ot saotvetnite specialisti i izpalnyavat glavno asistirashti pomoshtni zadachi. Za tova ne se iziskva visoka medicinska kvalifikacia. Vse edno da se iska za vseki profesionalen shofyr da e zavarshil nestho v MEI po dvigateli s vatreshno gorene naprimer. Tova e poredniat primer za prilagane na evropeyski standarti bez mnogo mislene i saobrazyavane s nashata realnost.

  3. д-р Кюлафлийски Says:

    След сегашното управление не стратегия ами план за реанимация ще трябва на здравеопазването ни

  4. Jores Says:

    Abe vie tazi invescitia v zdraveopazvaneto ot polovin milard leva ne ia li vijdate. Na bialoto postoianno se kazva cerno. DOpalnitelno se davat tolkova pari za zdraveto na horata i pak samo nedovolstvo!!!!!!!!!!

  5. Сашко Says:

    @Jores
    Жорка, Жорка като те слушам и си мисля колко мъка има по света. Те правителствата на комунистите само тва могат като се видят малко с пари и да почнат да си купуват народната любов на парче.

  6. д-р Ох боли Says:

    Абе БСП уж лява партия уж постоянно за този социален вектор бърборят уж незнам си какво, а здравеопазването дето трябва да една от най-силните им приоритети е на това жалко дередже. Драма… и после бабките пак се втурват да гласуват за червените. Ума ми не го побира/

  7. д-р Йорданов Says:

    Като говорите за липса на кадри, бих искал тук да поставя още един елемент от проблема. Вие доц. Щерев, сте университетски преподавател и знаете колко трудно напоследък Медицинския университет в София си набира асистенти. Особено тревожен е проблема в предклиничните катедри. До скоро имаше заповед на Ректора, която даваше възможност след вземане на предклиничната специалност, тези асистенти да продължат да работят в катедрите си и да взимат втора - клинична специалност. Това беше мотивиращо положение, но доколкото зная е премахнато от МЗ. Моля, задайте въпрос на парламентарен контрол към д-р Желев възможно ли е връщането на това положение.

    Благодаря!