Възможността за протест на гражданите срещу едно управление, независимо че то е избрано чрез свободни избори, представлява неотменимо демократично право. Това право има своите основания най-вече, когато диалогът между гражданите и управляващите е нарушен, а цялото общество или определени групи от него не са доволни от водената държавна политика и желаят частична промяна на курса в рамките на управленския мандат. Пълна промяна на курса се постига чрез упражняването на правото на вот и гласуване  на доверие на нови управляващите по време на демократични избори - редовни или предсрочни. След като днешната демократична демонстрация срещу властта събира подкрепата на гражданите и ги мобилизира за участие, то тя е показателна за преобладаващите настроения в българското общество. От тази гледна точка няма никакво съмнение за нуждата от провеждането на днешния протест като форма на израз на гражданското недоволство. Проблематична обаче изглежда неговата цел и посока, зададена от част от инициаторите му. Твърде неясно и будещо въпроси изглежда поведението на организаторите, които всячески се стремят да изолират опозиционните сили от включване в протестните действия. Желанието да се отдели днешната демонстрация от всякакви политически основания буди съмнение за дирижиране на недоволството от страна на скрити интереси, които целят не конкретна критика срещу правителството, а атака срещу демократичните устои на държавата. Какво значи да не се политизира един протест, който поне по заявки на организаторите му е предизвикан и мотивиран от недоволството на гражданите срещу считаните от тях за неадекватни политически решения на управляващите. Целта на един протест е да обърне внимание на власттимащите за допуснатите от тях грешки и да поиска или поправянето им, или поемането на отговорност чрез оттегляне от властта. Срещу кого е насочен този протест и от кого се търси отговорност? Прави ли се разлика между управляващи и опозиция? Прави ли се разлика между законодателна власт и изпълнителна власт? Или целта е просто дискредитация на определени демократични институции изобщо?

Значителна част от формираните 19 начални искания от трите основни групи протестиращи (студенти, еколози, земеделци) са насочени към българското правителство и изпълнителната власт и въпреки това протестът се организира пред сградата на Народното събрание. Когато недоволството от управлението на страната се отправя, както е  сега, към една от институциите на трите власти – Парламента изобщо, се постига единствено размиване на отговорността. Трябва да се спомене също така и че 19-те точки на протестиращите, макар и основателни, са доста разнопосочни. Прекалената разнопосочност на исканията на един протест в комбинация с неяснотата за това към кого е насочен той поставя под съмнение неговата ефективност. От прагматична гледна точка се намалява възможността да бъдат постигнати тези искания, а от там се размива въобще необходимостта от  осъществяването на демонстрацията. Това допълнително повдига въпроса за истинските цели на нейните инициатори.

Притеснителен факт е информацията, която излезе в медиите за подготвяни провокации и дирижирани екцесии. Ако днес изкуствено се предизвикат насилие и размирици, това неминуемо ще ескалира в масови улични протести. Знаем, че в подобна ситуация рационалното мислене бива захвърлено за сметка на емоцията и негативната екзалтация, а те предлагат благоприятна среда за развитието на антидемократични действия и практики.

Внимание заслужава да се обърне и на определени организации, които се включват в протестните действия днес. Вчерашния брой на в. Сега (13 януари 2009), публикува материал, в който се споменава, че “Междувременно протестиращите си навлякоха гнева на пенсионерската организация “Социална солидарност”. Представителите на третата възраст се оплакаха, че студентите от младежката организация на БСП не им позволили да се присъединят към тях”. Включването на казионна младежка структура на водещата управляваща сила може да означава само едно – кръгове в социалистическата партия са част от организаторите на протеста. Да протестираш срещу управлението на собствената си партия е или демонстрация на шизофренно поведение, или опит за манипулиране на общественото мнение в изгодна за определено лоби посока. От тази гледна точка вероятно никак не е случайно изказването на бившия съветник на президента Г. Първанов проф. Димитър Иванов, който на страниците на вчерашния брой на в. Новинар (13 януари 2009) заявява, че обществото има алтернатива и “Тя е в националното обединение на принципна основа на всички партии и движения, базиращи се на гражданската инициатива.” Това е загатване, че инициираните протести ще се използват за нагнетяване на общественото напрежение и подготовка за излизане на сцената на ново “над-политическо движение “(България вече има опит с подобни заявки). Медийната кампания в тази посока вече тече целенасочено. Този факт нямаше да е толкова притеснителен, ако нямаше основателни съмнения, че едно подобно движение ще бъде управлявано от скритите кръгове, които дирижираха българския преход и се опитваха непрекъснато да отклоняват България от нейния европейски път.

Между другото вчера беше разпространена новината, че бившия червен премиер Жан Виденов не е доволен от правителството на Сергей Станишев и поради тази причина напуска БСП. Интересно е дали днес ще го видим на протеста пред Народното събрание.

7 Коментара за “Протест (или за кого бие камбаната)”

  1. Protestirasht Says:

    Hubavo, s nyakoi neshta sam saglasen ama s drugi nikak. Istinata e, che protesta se organizirashe ot aktivnite mladi hora v internet prostrasntvoto i za tazi organizacia ne moje i da stava duma za manipulirane. Protesta e srehtu skapanata politika na pravitelstvoto i bezhaberito na politicite v Bulgaria. Fakt e obache che se poyaviha drugi iniciiatori, koito tlaskat protesta v neaysna posoka. Ama po takav nachin deystvat starite komunyagi, vinagi se vklyunyavat v edna grajdanska iniciativa i se opitvat da ya yahnat. Dano dnes ne uspeyat i dano se provokira protesta kam nasilie. Tova nyama da e iniciativa ot grajdanite,koito protestirat, a ot tezi koito iskat da se vazpolzvat ot protesta za lichni celi. Az prizovavam vseki, koyto e grajdanin i ima vazmojnost da otide na ploshtada, a ako ne moje da se vklyuci v elektronnia protest na http://feelfriendly.com/

  2. Кузман Says:

    Протеста от инициатива на гражданското общество се превръща постепенно в пълен маскарад. ченгетата пак успяха да опорочат гражданската активност. Тука спасение няма, ще се емигрира. Срам 20 години след 1989!!!

  3. Анонимен Says:

    Камбаната бие затова, че в българия има шепа граждани и няма истинска политика. И всеки опит да се променят нещата среща блокадата на окопалите се в икономическата и политическата се власт, дето дори не им виждаме лицата. Ей затва е вярно, че всички са маскари, щото никой не успя да промени нещо и да се бори. Който не се бори, народа ще го събори…

  4. Tanya Says:

    E poznahte. Omaskaha go. Edna shepa plateni klakyori. Sram me e che sam bulgarka ponyakoga. Tuk vseki grajdanin se zadushava.

  5. Георги Савов Says:

    Много точни прозрения… за жалост някои от тях се оказаха и правилни.

  6. Neli Mihaylova Says:

    Nasilieto zapochna tochno v edin opredelen moment, sled kato provokacii si gi imashe oshte ot nach6aloto i po mnogo planiran nachin. Golyama vina ima Borisov koyto obyavi prekratyavane na protesta i tova razvarza racete na policiata. I az pochvam da smyatam, che e imalo golyamo naglasyavane za da se oporochi grajdanskata iniciativa.

  7. 1234 Says:

    Дами и господа, преглеждайки мнения по отношение на протеста случайно попаднах на този блог със сериозно като обем становище на притежателя му.
    1. към първото изречение: трябва да е ясно, че изборите са конкурс за работа, а избраните се назначават да я вършат, за което им се плаща - създаването на предпоставки, чрез които те си осигуряват допълнително стимулиращо възнаграждение е бонус.
    2. към второто изречение: ако сте готови да платите за 1/2 дузина яйца и за целта влезете в магазина и отворите всички кутийки с яйца за да изберете вашите 6 бр. какво ще стане:
    а. ще ви изхвърлят
    б. ще ви изпратят за “жълта книжка”
    в. ще осъзнаете, че след като сте стигнал до такъв епизод, може би не е лошо да се “гръмнете”
    3. към абзаците по-нататък:
    1. ако изолираме групата на студентите (за прегледност) първото, което става ясно е, че критериите за кандидатстване във ВУЗ са силно занижени - факта, че тези хора стоят на улицата, а наемните им работници - по прозорците, но вътре в сградата, показва едно - те (студентите) не са наясно с принципа на взаимотношенията: работодател - наемен работник;
    Освен това те очевидно не схващат, че не може да се търси отговорност от наемния работник, такава се търси от тези, които са го назначили - по данни от ЦИК около 3 милиона чрез гласа си за назначили - народни представители, те от своя страна правителство и т.н. Или с две думи, ако някой иска да протестира и да търси отговорност, то нека го направи пред когото трябва, а именно:
    - от гласувалите за народни представители (в България няма нито депутати, нито парламентаристи, защото няма Парламент)
    - от себе си, ако е гласувал, вж. т. 2 по-горе
    Единствения начин за избори водещи към отговорно отношение към работата и просперитет са явни избори, при които избирателите да носят материална отговорност за действията на тези, които назначават.

Напиши коментар