Поради това, че бях пряк свидетел, а в последствие и участник в протеста на гражданите на площада пред Народното събрание, реших да направя една бърза хронология на неговото развитие през дните от миналата седмица.

От началото на новата година до 13 януари:
Подготовка за провеждането на протеста. Особено активни са младите хора в интернет. За пръв път у нас сме свидетели на опит за пренасяне на гражданска активност от виртуалното интернет пространство в реалната среда. Към подготовката на протеста се включват и допълнителни организации, част, от които не са пряко свързани с нито една от каузите на основните организатори. Тук на блога направих коментари по отношение на правото на демократичен протест и основанията на протестиращите, както и по отношение някои въпросителни относно целите и намеренията на подготвяния митинг.

14 януари, сряда:
Първи ден на протеста. Гражданите на площада са около 2-3 хиляди души. Полицията и жандармерията е повече от тях. От охранителна гледна точка властта се е презастраховала. Охраната на парламента е подготвена като за щурм. Има дори и цяла редица от полицаи със служебни кучета, готвещи се незнайно за какво. До участие в протеста от охраняващите органи не се допускат много от желаещите да се включат граждани. Малко след началото на митинга се вижда, че специално са дошли групички от младежи с ясното намерение да провокират полицията и да предизвикат насилие. Успяват. Групичките от провокатори се настаняват по средата на събралото се множество, в непосредствена близост до загражданията и охраняващите полицаи. До тях има и други младежи, които нямат нищо общо с провокациите, но по-късно ще пострадат от грубите и безразборни действия на полицията. След сигнала за прекратяването на протеста от столичния кмет към обяд представителите на реда започват разпръскване на събралите се граждани със сила. Поведението им е грубо, безцеремонно и до голяма степен неадекватно на създалата се ситуация.

15 януари, четвъртък:
Протестът продължава. Въведен е специален пропускателен режим от полицията, но поне този път кучетата са оставени отзад в градинката до Светия синод. Демонстрацията на гражданите преминава мирно и спокойно. Гражданското участие е значително по-слабо от предходния ден. Включват се най-много 500-600 души протестиращи. Депутатите от опозицията решават да напуснат пленарна зала и да се присъединят към митинга. Те правят това не заедно, а на групи по няколко души, които се включват към протеста и разговарят с протестиращите и гражданите. Видно е, че гражданите на митинга имат разнообразна политическа ориентация и предпочитания.

16 януари, петък:
Българска нова демокрация заявява, че напуска пленарна зала. Нейни представители заедно с депутати от други десни опозиционни групи отново са сред протестиращите. На площада има музика и озвучаване, организацията е по-добра, но участващите в митинга граждани са по-малко и от предходния ден. Забелязват се словесни провокации, но този път не между протестиращи и полиция, а между самите граждани, събрали се на площада. Представители на митингуващите най-накрая биват приети от председателя на парламента Георги Пирински. На въпрос на журналисти дали протестиращите искат оставки, отговорът е “Не”. Явно няма яснота за целта и посоката на протеста. В крайна сметка разнопосочните искания на протестиращите се оказват най-лесния начин те да бъдат напълно пренебрегнати от управляващите.

17 януари, събота:
На площада има постоянно гражданско присъствие от най-много 200 души. Граждани идват и си отиват от протеста. Полицията е далеч по-малко от предходния ден, не се и проверяват лични карти на желаещите да участват в митинга. Общо взето може да се каже, че при по-малкото хора, по-лесно се разбира профилът на протестиращите. От младежите има хора, защитаващи екологичната кауза и такива, чиито искания са свързани със сферата на образованието. От по-възрастните хора преобладават тези, чиито искания се отнасят до социални въпроси. Човек може да срещне в този ден на площада и т.нар. интелектуалци демократи – лекари, учители, инженери, художници. Срещат се и критично мислещи млади хора, чиято политическа ориентация трудно може да се определи, но които са отворени за дискусия за европейското бъдеще на страната. Осезаемо се забелязва и присъствието на провокатори и коментатори комунисти. Виждат се и групи от по двама-трима млади ултраси с качулки и закрити от шалове лица. От всички тези групи най-трудно се разпознават провокаторите, но все пак са ясни белезите, по които могат да се идентифицират сред присъстващите: образно казано по критиката им към всички партии независимо дали управляващи или в опозиция; риториката им, наблягаща на необходимостта от концлагера Белене и стадионите на Пиночет; “възмущението” от “американския империализъм” на едро, без да се прави разлика например между политиката на Буш и Обама; използването на нападки с подробности от личния живот, когато спорът е за принципи и ценности. По посоченото поведение се разбира, че някой от присъстващите на митинга е или потомствен комунист или ченге със специални поръчки.

18 януари, неделя:
На митинга има не повече от 100 – 150 души. На трибуната се изказват колоритни личности като Йоло Денев. На практика истински протест няма. Има просто присъствие на граждани от всички гореизброени групи, но далеч по-малко от предходните дни. Най-ценното в този пети протестен ден е историята, която споделя с мен студента от Стара Загора Станимир Златков, арестуван при сблъсъците с полицията от първия ден на протеста. Смятам да я опиша в отделна публикация на блога.

Това е хронологията на петте протестни дни през моя поглед. Сега остава да видим дали в сряда гражданската активност ще бъде възобновена или това е била цялата история на януарския протест 12 години след 1997 г.

7 Коментара за “Хронология на протеста”

  1. Анонимен Says:

    Малко е като хронология на заспалото гражданско самосъзнание на обществото ни. Ако не беше станал сеира в сряда можеше и хептен да няма какво да се говори. А в същото време платените протести на Ковачки събират 10 хиляди. Ама така е, в единия случай трябваше да се съберат свободни граждани, а в другия зависими работници в мините на един олигарх. С две думи българинът е активен само като му опрат ножа у врата. ей за тва не сме народ, а мърша

  2. Георги Савов Says:

    Днес хронология трябва да бъде продължена. Днес ще се види дали наистина имаме общество или само можем да си псуваме на топло.

  3. Aktiven Says:

    Dnes ako ne izleznat hora na protesta naistina obshtestvoto ni shte stane za smyah. Ako horata si ostanat u tyah to znachi si zaslujavat nekadarnoto upravlenie i si zaslujavat da gi machkat i pravyat na maloumni.

  4. И. Лилов Says:

    От 2000 хиляди, на 500, на 200, на 100 души… даже и да протестираме не можем. Какви граждани, какви пет лева

  5. Георги Савов Says:

    Ами какво да кажа, за жалост протестът става все по-вял и по-вял. Просто в България е настанало безвремие и нихилизъм. Всеки гледа единствено себе си и не го е еня да си мръдне пръста за нищо. На нас ни дай да протестираме само на маса и на скришно. Абе няма оправия…

  6. Neli Mihaylova Says:

    Ami to nay-nakraya se okazva che povecheto hora protestirat online otkolkoto pred parlamenta. Ako policiata ne beshe reagirala taka minalata sryada nyamashe da stane taka sigurno. Prosto postignaha celta si da splashat horata. Ami i bulgarite mnogo lesno pak se plashat.

  7. Martin Says:

    Вижте, просто няма начин да стане истински протест срещу властта ако той не бъде поведен от политически лидери. Или в момента няма кой да поведе народното недоволство, или просто страхът на партиите извън управлените да не ги обвинят че политизират протеста ще предизвика неговото безрезултатно отшумяване.

Напиши коментар