Миналата седмица стана факт съюза на СДС и ДСБ. За голяма част от представителите на дясното пространство това се прие като едва първата крачка на реалното обединение на десницата. Седмица по-късно обаче последваща стъпка все още не е направена, а представителите на двете партии са заети най-вече да си отправят взаимни обвинения и да отговарят на спекулации за вътрешни интриги. Напрежението в десницата става все по-голямо в следствие на тези постоянни серии от нападки и оправдания. Пламен Юруков казва, че между Мартин Димитров и Костов имало тайни споразумения. Заедно с Юруков Пламен Радонов припява постоянно как СДС щяло да се разцепва заради съюза с ДСБ. Хора като Иван Сотиров сеят пепел и жупел и срещу Костов и цялото ДСБ, и срещу Шулева и Свинаров и цялото БНД. Въобще цялата софийска организация на синята партия сякаш е заела кръгова отбрана срещу всеки десен извън тяхната групичка.  В тази вакханалия се добавят и неясните гласове на Яне Янев и движение “НАПРЕД”, които допълнително се включват в “дясното меле.” По нещо негативно има да се каже за всяко познато лице от различните десни формации. И ако човек следи медиите може да остане с впечатлението, че няма нито един лидер в дясно, който да не е “маскара”. От всякъде се сипят хвърчащи аргументи от типа на “ама как в алианс с Иван Костов, той е крал толкова много”, “ама как заедно с Шулева и Свинаров, те са били корумпирани”, “ама как с тези от Новото време, те са брокери и кариеристи” и т.н. до безкрай. С всеки изминал ден това прехвърчане на искри постига само едно – пълно делегитимиране и омаскаряване на евентуалната обща дясна коалиция. Подмолните кръгове, манипулирали общественото мнение в изминалите години на прехода, отново работят с пълна сила. Работят, за да не се случи истинско дясно обединение или ако то стане все пак факт, да е дотолкова изтощено от безсмислени боричкания, че да не може да бъде конкурентоспособно. В тази тяхна работа очевидно за пореден път те са намерили съюзници вътре в самото дясно.

Слушайки основните акценти в изказванията и на г-н Иван Костов, и на г-н Мартин Димитров, и на колегите ми от БНД, след срещата в Каденабия все по-ясно става, че в основни линии идеите на отделните истински десни формации са в почти идеално съзвучие. Нещо обаче пречи това съзвучие да се превърне в успешно взаимодействие. Защото в крайна сметка най-ясният резултат от събирането в Каденабия бе, че между присъстващите партии няма принципни различия както по отношение на изповядваните от тях ценности, така и по тяхното виждане за бъдещите приоритети на България. Няма никакви съществени противоречия, нито по отношение на това, че трябва да се предприемат категорични действия срещу наблюдаваните в момента корупционни практики, нито по отношение на необходимите конкретни управленски мерки за справяне с негативните последици от икономическата криза, нито що се отнася до евроатлантическата ориентация на България, а какво остава за това, че голямата опасност пред страната е да се стигне до нов мандат, начело с БСП. Дясномислещите избиратели застават зад тези принципи и няма нужда да бъдат идеологически убеждавани в тяхната правота. Драмата обаче започва, когато от нивото на общите принципи и ценности се премине към това на междуличностните отношения сред водещите лица в десницата. Тогава личната неприязън и персоналните интереси надделяват над прагматичните общи приоритети. Единственият резултат от това ще бъде за пореден път явяване на десницата раздробена на изборите. Раздробени ще бъдат и гласовете на десните избиратели, а голяма част от тях просто отново ще отидат “за гъби” в деня на вота. Говоря не за твърдите избиратели, а за онези прагматични хора, които подкрепят напълно десните принципи, но трябва да бъдат мотивирани, че гласът им няма да отиде нахалост, а за една конкурентоспобна десница, която ще участва в следващото управление на страната. В дясното пространство тези избиратели са преобладаващата част, за разлика от полу-фанатизирания български ляв електорат. Поради тази причина смешни изглеждат сега опитите на партийни апаратчици като Иван Сотиров, Борислав Бориславов и подобни, които атакуват широкото обединение чрез своите вътрешнопартийни аргументи. Явно целта им е единствено да запазят влиянието си в партията, експлоатирайки настроенията на шепа твърди гласоподаватели. В тази битка тяхното оръжие не са принципите и предложенията за водене на конкретни политики, а личните нападки към един или друг член на десницата. Пълна безотговорност е да се блокира широкото дясно обединение, което може да предложи реална управленска алтернатива на управлението на БСП, ДПС и НДСВ, само заради опасенията на група политически кадровици, че местата им в листите ще бъдат застрашени или пък обединяването на експертния потенциал на представителите на реалните десни формации ще изведе на преден план некомпетентността на кадровиците. Така единствено се постига отблъскване на прагматичните десни избиратели. Тези избиратели не се интересуват толкова от характера и личните особености на един или друг десен политик, а от това дали тези политици могат да проведат политика, която да защитава техните интереси, да спомага за техния просперитет, да подкрепя активността им и да не пречи на усилията им за осигуряване на висок жизнен стандарт без корупция и беззаконие. На всички е ясно, че това не може да стане чрез формиране на съюзи с битов характер, които гарантират единствено прескачане на бариерата и минимално представителство. Нужно е взаимодействие на десните формации на базата на идеи, принципи и приоритети за бъдещото управление. И в това взаимодействие от полза ще бъдат не тези, които цял живот са се крили на сянка в разни партийни структури, а хората с управленски опит. Хората, които са поемали отговорност за реализиране на дясноцентристки политики и са понасяли негативите от провеждането на непопулярни реформи. А това са участвалите в предходните две дясноцентристки управления, които белязаха 8 годишен период на развитие, икономически растеж и път за евроантлантическата интеграция на България. Сред тях са и Иван Костов, и Стефан Софиянски, и  Евгени Бакърджиев, и Лидия Шулева, и Николай Свинаров и др. Тези, които работиха за завършване на  трудния преход към пазарна икономика, за провеждане на реформата в социалната сфера, за реформирането и тежкото преструктуриране на българската армия и т.н. Те може и да не са и сигурно не са безгрешни, но грешки не върши само този, който не прави нищо. По-важно от тук нататък е какво ще бъде свършено занапред, за да се върне страната по пътя си на просперитет и доближаване до европейските стандарти, следван от 1997 до 2005 и прекъснат от 2007 г.  през сегашното управление. В момента претенции към тези хора с управленски качества и категорично дясно мислене имат основно доморасли политици, които нямат и идея какво е да участваш в управлението на страната, колко трудно се взимат правилните управленски решения,нито пък имат визия за необходимите управленски мерки, които да бъдат предприети през следващия мандат.

Днес срещу разединената българска десница стои монолитната левица, която остава неатакувана от никого  и , която само извлича дивиденти от разцеплението в дясно. Ако се замисли човек в левицата има хора с далеч повече грехове от тези на всички десни лидери, събрани заедно. Вземете Румен Петков, Румен Овчаров, Георги Гергов, Георги Първанов и неговите спонсори  и т.н. в един безкраен списък. Хора, за които има сериозни съмнения за корупционни злоупотреби. Хора, които уж бяха свалени от постовете си, заради тези съмнения, но нищо не беше доказано и сега отново са си начело в партията-майка. Вместо общественото внимание да се насочва към тях, то е приковано във взаимните обвинения между десните. Това е така, защото в БСП винаги успяват да замажат личностните скандали и да изкарат на преден план водената политика. Дори по-скоро успяват да маскират като политика своите популистки обещания и почти неизпълними социални намерения. За разлика от тях десните представители, които могат да предложат изпълнимите и работещи управленски решения, от които българските граждани и страната ни имат нужда в сегашната кризисна ситуация, са прекалено заети във вътрешни боричкания. Кой ще спечели от това не е ясно, но е напълно очевидно кой със сигурност ще загуби.

14 Коментара за “Какво става в дясно?”

  1. Dimitre Kolev Says:

    V Bulgaria e vreme da se razbere, che nyama desnica, a ima desni. Togava shte se reshat dosta ot problemite.

  2. Георги Савов Says:

    Хубав е този анализ, но само показва, че в дясно разбирателство няма да има. Чак след 20 години може да се поправят нещата, след като сегашната десница се е самопогребала и от пръста се пръкне нещо.

  3. Milko Says:

    Ami vie v tozi komentar ste tochno kato tezi za koito pishete s neodobrenie. Vklyuchvate se v hora na atakuvashtite.

  4. Тц, тц, тц Says:

    Не така Щерев, не така…

  5. Стефан Иванов Says:

    Г-н Щерев,

    Имам лична симпатия към Вас, която не ми пречи да Ви кажа ясно някои неща.

    1. Откъде имате самочувствието, че познавате софийската организация на СДС, още повече пък “цялата”, че да правите психоанализа на поведението й?;
    2. Защо мислите, че интригантските подмятания оттук и оттам са достатъчни за получаването у Вас на детайлна и по-важното - правдива представа за процесите там. И защо тази псевдооценка трябва да се прехвърля на широката публика?;
    3. Никога не съм си мислил, че разговорът вдясно ще е лесен, но за да успее той трябват няколко неща - искреност, смирение да не се лепят етикети на този и онзи (на думи го казвате и Вие в материала си), че бил еди какъв си, и не на последно място - максимално обективен анализ на собственото поведение;
    4. Софийската организация на СДС никога не е била в положение на “кръгова отбрана”. Ние в повечето случаи сме били моторът за вземане на много решения, в повечето случаи - добри. И затова много хора не ни обичат, а не заради изсмукани от пръстите глупости. Но в крайна сметка окончателните решения се вземат от националните легитимни политически органи и се изпълняват от всички.
    И накрая - винаги съм адмирирал решението на БНД да напусне тройната коалиция, нещо повече - гарантирам Ви, че всеки демократ е оценил по достойнство този жест. Макар предизвикана от предизборно безпокойство обаче крачката към агресивност помежду ни е много малка и Вие почти сте извървял своята част от пътя. Аз не го намирам за смислено!

    Стефан Иванов,
    член на СДС - София

  6. Анонимен Says:

    Д-р Щерев, като гледам колко сте изострили тона явно в БНД сте разбрали че няма да стане да ви вземат в коалицията. Вие сте като лакмус.

  7. M. Kondareva Says:

    Principi i cennosti, vie ste se hvanali vsichki za gushite kakvi principni i cennosti. Pak i chast ot horata deto ste izbroili za primer ne znam dali sa se vodili nyakoga chak pak tolkova ot principi i cennosti.

  8. Явор Says:

    Ей тва трябваше да се каже отдавна. Че няма да има нормална десница, докато в нея външни комунистически групировки управляват какво се случва.

  9. Атанас Щерев Says:

    Г-н Иванов ,
    На Вас наистина Ви дължа обяснение за думите по-горе. Познавам много хора от софийската организация на СДС от 1990 г . Винаги ми е правило впечатление сплотеността на тези хора. Винаги съм мислил и вярвам и сега, че софийската организация на СДС и най-вече хората, които гласуват за нея са едни от солидните стълбове на демокрацията в България. Много пъти, обаче в изявленията си изказващи се от софийското СДС са били с по-крайни идеи и действия, отколкото с балансирани такива. Затова и винаги когато има по-крайни и непремерени изказвания, без аргументи, съм заострял вниманието си да разбера истинските мотиви на митингуващия. Много често хора, зависими от други лица и структури, се представят за най-праволинейни, за да замаскират своята зависимост. Свидетел съм бил на такива буйни изказвания против комунистите (на заседания , митинги , събрания), които са ме карали да се чувствам чак неудобно. осле се оказва, че част от същите тези буйни глави са си откровени ченгета. Няма да цитирам имена, но примерите не са тайна. Борбата срещу комунистическия начин на мислене и действия трябва да се води умно и хладнокръвно, защото тези хора не са глупави, тезите които развиват са примамливи за широк кръг хора и и не е лесно да се преборим с тяхните коварни прийоми. Аз съм сигурен, че в БСП или Коалиция за България има ешалониране на действията – от откровено комунистически структури и изказ, през социалисти, социалдемократи до социалисти с „десни” убеждения. Има неясни структури и групи , които уж принадлежащи към дясното пространство явно или тайно действат в противовес на основните ценности на десницата. Аз и хората в БНД не сме русофоби, но ние подкрепяме евроатлантическата ориентация на страната ни. Погледнете обаче какво става когато трябва да се работи за тази ориентация и против интересите на путиновския антидемократичен режим в Русия. Веднага като зайци от храстите изкачат ченгетата и започват канонадата, митингите, грижата за славянското братство и т.н. И сега и в СДС има такива хора, според мен, дано да бъркам. Затова искаме да се обединяваме на базата на ценности - не споделяш дадена ценност, излизаш от коалицията и т.н. Оценката на личностите с тяхните качества е много спорна, както справедливо отбелязвате и Вие. Сигурно и аз съм прекалил с тези оценки, за което съжалявам. Единственото, което ме интересува сега е дясно ориентирани политици да имат възможност да управляват страната ни в близките години и като гледам тази сутрин (20 март) дебата при Бареков как хора от ДСБ и СДС не могат да се гледат, а какво остава да си говорят, ме наляга наистина тъга. С тези обяснения моля да приемете моите извинения, ако съм Ви засегнал. Моите опоненти не сте вие от СДС. Тези, с които се боря, са БСП и по-скоро тяхната идеология. Оставам с уважение, А. Щерев

  10. Стефан Иванов Says:

    Доц, Щерев,

    Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Не съм искал извинение, просто ме афектира желанието на някои среди в българската политика да сатанизират СДС-София и неволното Ви прикачане към тях чрез текста. Разбирам, че не е злонамерено, благодаря за последните Ви четири изречения!
    И честит кмет в с.Алдомировци вчера!

    С уважение,
    Стефан Иванов

  11. Кирил Арсов Says:

    Господин Щерев,

    Позволете ми да ви обърна вниманието върху един важен за демокрацията въпрос, който вие не виждате или подценявате. Властта се взема с избори, а избори се правят от партии. Експертността на някакви си хора, в случая Костов, Софиянски, Свинаров и Шулева, няма почти никакво значение. Ако те искат да блеснат с експертността си, нека отидат на конкурс в БАН, а да не отиват на избори.
    Партиите се правят от “апаратчици”. Тези апаратчици работят години наред, за да има партия, за да има структура за провеждане на изборите, за да има резултат. Някои хора, смятащи се за експерти, не работят в партията. Стоят си четири години в Парламента или в някое министерство и преди изборите идват и искат да ги впишат в листите защото били много знаещи и можещи. Даже започват да плюват по партийния апарат, вместо да му благодарят, че са укрепвали партията и днес поне има кой да пише листите. В БСП и ДПС как е?
    Посочените от вас Румен Петков и Румен Овчаров не са само депутати и експерти, а са и апаратчици. Години наред водят силни местни структури. Министър Мутафчиев също е апаратчик, областната структура на БСП в облас Пловдив оглавява и сега. В ДПС всички са сегашни или бивши общински и областни координатори. Хората ги познават и гласуват за тях.
    За да ме разберете още по-правилно ще ви припомня, че вие лично не съумяхте да съхраните отличната структура на НДСВ в Стара загора. Вие сте експерт, но не сте апаратчик. Не можете да вършите партийно строителство. Не можете да водите хора и да ги доведете до урните. Друг трябва да направи това, вместо вас. Този другия ще ги доведе не само защото трябва точно вас да изберат. По-скоро той ще оглави листата, а вие ще сте след него.
    Такава е битката в дясно. Онези, които съхраниха СДС, не си го дават на готованци и хитреци.

  12. stiga Says:

    Stiga ste ni zanimavali s tozi Kostov.
    Ako tova se beshe sluchilo v edna zap.darjava, sled tolkova golqm sriv na doverie nqmashe veche da se shuva i govori za nego.
    Hvanali se vsichki za Kostov kato udavnici DA ama NE za 1%-2% za taq DSB kilo mastilo se izpisva vseki den i kakvo pak 1% poddrajka.
    Da hodi da dava fin.saveti sreshu honorari za tova stava spec.e v oblastta si duma nqma.A ne da se se raga vse v politikata.Aman.

  13. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Арсов,
    Уважаеми г-н Stiga,
    Аз разсъждавам по съвсем различен начин от вас и мисля, че ще приемете спокойно това. „Апаратчиците”, както ги наричате вие са служители на които много пъти, ако не винаги се плаща за извършваната, не отричам много важна работа по организиране на една дейност. Според мен изключително важни за провеждането на определени политики са една друга категория хора, които имат житейски опит и квалификация в определена област и които могат да генерират управленски решения. Такива правилни решения не е лесно да се оформят и още по- трудно е да се отстояват. Много често липсва ”политическата воля” както се казва да се проведат на практика определени програми, защото така е по-лесно, има по-малко конфликти, въобще статуквото е по-удобно в много случаи. И тук най-важното не са, според мен, нито тези „експерти”, нито „апаратчиците”, колкото обединената воля на една партия, в която хората работят като тим за прокарване на идеите и ценностите на това сдружения от съмишленици, като управленска практика за всички граждани на страната. Естествено, за да няма недоразумение да спомена - след провеждането на честни избори в съответствие със законите на страната и в непрекъснат диалог с гражданите. Реализирането на съответна управленската програма (вж. 12 принципа за обединение на десницата в блога или управленските приоритети от сайта на БНД) като главна цел на десницата в съответствие с желанията на значителен брой десни избиратели е главното, което ме вълнува. В този смисъл припознавам Костов, Шулева, Бакърджиев като изпълнители на едно такова действие. И обърнете внимание на нещо изключително важно – готов съм веднага да се откажа от подкрепата си за тези хор , ако те изневерят в процеса на работа на предварително заложените идеи и ценности .Това съм го правил и ще го правя и занапред! За съжаление в политиката понякога се налага да се съобразяваш с нелицеприятни дейности, за да се реализират главните цели - погледнете мръсотиите на предишни правителства и усилията за запазването на стабилността на управлението за постигането на национални приоритети - независима външна политика на България и стабилно икономическо развитие, защита на българските малцинства, живеещи вън от България, и т.н., за което трябваше да станем членове на ЕС и НАТО. Сега основната цел е повишаването на благосъстоянието на българските граждани и това мисля може да се постигне най- сигурно с дясноцентристка политика. Моята скромна цел е да помогна с думи и действия това да се случи. А дали аз ще бъда избран някъде това за мен е млечно бял кахър, повярвайте ми!
    P.S. Наистина е трудно да се узнае истината и който я познае е наистина мъдрец!

  14. Кирил Арсов Says:

    Господин Щерев

    Доволен съм от отговора Ви. Това е и моята позиция. Ако обърнах вниманието Ви върху “апаратчиците”, които в партии като БСП са наистина платени, то беше само за да се постигне пълнота в картината. Депутатите и министрите са политическият, а много често и интелектуалният елит на партиите, поне така трябва да бъде. Но този елит може да бъде изпратен в Парламента само ако има силна партия, която да е способна да го направи. Точно това разбиране не е получило широко разпространение в партии, които са се оказали управляващи по друга логика. Да не Ви припомням 2001 г., когато НДСВ беше още на книга, но спечели. През 2005 г. вече беше нужно истинско НДСВ, работещо, а не съществуващо само на книга. Днес тази нужда е още по-голяма. Вашата БНД, ако изпитва някаква недостатъчност, то е организационна. Елит си имате. На вас ви е нужна “ракета носител” до Парламента, а после и сами ще се справите. Умни сте. Опитни сте. Десни сте. В това не се съмнявам.
    Ако анализирате в този ред на мисли поведенито на хората от СДС, ще ги разберете. Те градиха години наред партийната си структура, а днес им се вижда, че някой иска да се възползва от труда им без да им каже благодаря или поне да им се извини за пречките, които им е създавал. Проблемът е и морален. Нужен е кураж, за да се преодолее. Нужна е европейщина в отношенията. Иначе рискът да се провали голямата надежда на десните хора е реален.

Напиши коментар