Днес по мое и на Мартин Димитров предложение и с подкрепата на гласовете от опозицията, успяхме да отложим дискусията в пленарна зала по промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Предполагам, че всички читатели на блога са запознати с постоянните аспирации на управляващите да регламентират във възможността МВР да може да следи безконтролно интернет комуникацията. Упорството на тези хора кулминира през тази седмица като днес противно на всички правила бе направен опит промените в ЗЕС да минат за обсъждане направо през пленарна зала, без да се приети преди това в парламентарните комисии. Не се спази и уговорката да бъдат обсъдени тези промени не само в Транспортната комисия, но в тези по вътрешен ред и сигурност и по европейските въпроси. Освен това сегашните промени бяха веднъж вече отхвърлени от Българския парламент. В правилника на Народното събрание ясно е записано, че отхвърлен веднъж законопроект не може да бъде обсъждан отново в рамките на същата парламентарна сесия. Чрез настоятелността си и чрез използването на различни процедурни хватки определени кръгове сред управляващите се надяват да приспят бдителността на онези демократично мислещи български народни представители, които веднъж вече спряха безконтролното интернет следене. Днес се видя, че това няма да стане. Все още в парламента има демократи, които напълно съзнаваме, че свободата изисква усилия. Усилия, защото призракът на Левиатан-а*, наречен безконтролна държава, винаги ще е реална заплаха за гражданите и обществата.

Всеки разумен български гражданин трябва да се запита какви точно са мотивите на упоритостта на представители на БСП и ДПС да се регламентира законово неограничения достъп на МВР до интернет данните и телефонните разпечатки?

Ако мотивът е борбата срещу едрата престъпност, то трябва да припомним, че в приетия преди месец ЗЕС на МВР бе разрешено да получава достъп до трафичните данни от интернет доставчиците и телефонни разпечатки от мобилните оператори “при съмнения за тежки и компютърни престъпления” след съдебна санкция. Смешно е да се твърди, че единствено ограниченията върху следенето на интернет комуникацията е пречка пред разкриваемостта на тежки престъпления. Едва ли престъпниците си разменят мейли, разговарят в чатове или участват в он-лайн форуми, за да уговорят един обир, отвличане или убийство.

Желанието явно е да се ограничи преди парламентарните избори възможността за изразяване на критични мнения в он-лайн пространството, където се публикуват най-независимите и свободни от редакторска цензура коментари срещу властта.Вече видяхме, че тази виртуалната интернет активност може да предизвика реални граждански действия (протестът на 14 януари).Очевидно някои представители на управляващите се плашат от тази гражданска активност и милеят да превърнат България в полицейска държава, където органите на реда могат да следят буквално всеки.
 
Единствено когато има ясни демократични правила и граждански контрол върху дейността на тези органи, това вероятно може да доведе до повишаване на сигурността. У нас обаче все още няма отговор на основния демократичен въпрос – “кой контролира контролиращите?” или “кой следи следящите?”.В последните години действията на МВР показаха сериозни демократични дефицити и разширяване на правомощията на институция при това положение няма дори да е проява на полицейщина, а на чиста милиционерщина. Разрешаването на безконтролното интернет следене няма да спомогне за разкриване на нито едно сериозно престъпление, а само по себе си е непростимо престъпление – срещу свободите и правата на българските граждани.
 
Надявам се, че с общите усилия на всички демократичномислещи хора в България ще успеем да спрем това престъпление!

P.S. Днес след обяд след ожесточен дебат и Комисията по европейски въпроси  отхвърли законопроекта т.е. и трите комисии, разглеждащи промените ги отхвърлиха,  и не разбирам нахалството на БСП,въпреки всичко тези текстове да се разглеждат в пленарна зала.

* Използвам въведеното в трудовете на философа Томас Хобс (1588-1679) сравнение между библейското чудовище с огромни размери Левиатан като синоним за държавата.

7 Коментара за ““Не” на интернет следенето”

  1. Радан Says:

    Г-н Щерев свалям ви шапка, че за истински гражданското поведение в случая!

  2. Dimitre Kolev Says:

    Mnogo vajno neshto e kazano v tozi komentar. Toava, che ne moje da ima podobno sledene ot organi raboteshti po nedemokratichen manier. Tuk v USA moje da ima pozvoleno nyakakv tip sledene, no tuk prosto ima nyakolko nezavisimi institucii koito se kontrolirat i balansirat edna druga. Ako nyakoy zloupiotrebi tova rano ili kasno shte izleze nayave i shte se vdigne ogromen skandal. V BG tova vse oshte e navazmojno i zatova ne biva da se pozvolyava bezkontrolni kontrolirashti. DObre ste go kazal.

  3. Атанас Щерев Says:

    http://www.gramada.eu

  4. Атанас Чобанов Says:

    Адмирации и от мен. Шансовете на Мик Брадър намаляват, но не са изчерпани. Трябва още да се натиска.

  5. Георги Савов Says:

    Поздравления за усилията. Хората които държат да изразяват свободно в интернет разбират защо те са важни!

  6. Neli Mihaylova Says:

    Bravo vi s Martin

  7. Heinie Says:

    Искат да знаят какво четем, пишем и гледаме в Интернет. Искат да знаят какво с кого чатим, говорим, да знаят от къде го правим и какво купуваме он-лайн. В най-близко бъдеще ще знаят и какво мислим. Може и да направят така и да научат наистина. От нас зависи да не позволим да могат да променят как да мислим.

Напиши коментар