В понеделник (6 април) Департамента по политически науки към Нов български университет организира кръгла маса на тема “Европейски избори 2009: перспективата на политиците.” От страна на партия Българска нова демокрация участвахме аз и доц. Пламен Панайотов. Повече за темата и участниците в дискусията можете да прочете от сайта на НБУ. Тук бих искал да ви представя в резюме някои от основните тези в моето изказване.

Във връзката с европейските избори всички ние като български граждани трябва да сме наясно за основните приоритети пред страната ни като член на ЕС, около които да се концентрира дискусията по време на предизборната кампания за евровота.

Понастоящем могат да бъдат оформени няколко ключови приоритета, които са консенсусно изведени в българското общество от 1997 г. насам. На първо място това е увеличаването на благосъстоянието на българските граждани. Не е възможно в глобализиращия се свят ЕС да се съревновава за заемане на водеща икономическа роля с другите развити мощни икономики в Азия и Америка, без да поддържа обща конкурентоспособност и равнопоставено развитие на отделните региони и държави във всички краища на Обединена Европа. Изравняването на благосъстоянието на гражданите на България с това на тези в старите страни-членки е едно от условията от една страна българите в действителност да се почувстват европейци. От друга общоевропейския съюз да генерира повече енергия за осъществяване на иновативни политики и вземането на решения, които му дават предимство в конкуриращия се свят. Това може да стане чрез комбинацията между опита и силата на неговите развити икономики, разполагащи с нужния ресурс, и амбициозността и енергията на новоприсъединилите се държави, стремящи се да достигнат западните стандарти и просперитет. Разбира се, тук важно условие е бъдещите български управляващи да водят рационална икономическа  и финансова политика и да подновят реформите както в ключовите публични сфери, така и в областите, будещи безпокойството на нашите европейски партньори. По този начин ще се гарантира икономическата стабилност на страната, повишаването на качеството на живот на нейните граждани, възстановяване на европейското доверие и от там максимално възползване от помощта, която Европа е предвидила за нас като член на ЕС.

На второ място като цел и приоритет на България е в рамките на ЕС да работи за осъществяване на националния идеал. В резултат на историческите превратности на 20 в. понастоящем България навсякъде граничи със собствени малцинствени групи. Промяната на това положение не може да стане чрез войнствен патриотизъм и шовинизъм. Съревнованието на база на военна сила не може да бъде на дневен ред през XXI в. Тук обаче трябва да повторя една стара моя теза, че страната ни за пръв път в своята модерна история е във военен, икономически и политически съюз с демократични държави. За постигане на националните си интереси ние трябва в максимална степен да се възползваме от членството си в ЕС и НАТО. Надеждите са, че именно чрез това членство България ще засили своите позиции и ще може да се развие като културен, икономически и политически център за своите малцинства извън нейните предели. В допълнение продължаващата интеграция на Съюза води до постепенно отпадане на границите и формиране на една отворена демократична общност. В този смисъл България има полза от съдействие за демократизирането на своите западни и югоизточни съседи и приемането им в перспектива в ЕС.

На трето място приоритет пред страната ни е чрез своите представители да вземе равноправно участие и да защити своите интереси в дебата за формирането на бъдещия облик на ЕС. Дали Съюзът от тук насетне ще се развие в една “супер-държава” с бюрократизирани институции и стремеж за всеобхватна намеса и повишена регулативна роля или ще се насочи към доизграждане на Обединена Европа на регионите, базирана на общия свободен пазар, свободното движение на хора и стоки и либерализираните икономически отношения е въпрос на бъдещето, в който България трябва да вземе активно участие.

Как най-добре тези посочени цели могат да бъдат постигнати? Дали чрез инструментите на етатизма или чрез свободата на инициативата на индивида. Всъщност и в Европейския парламент и в България това е основната разделителна линия между провеждането на лява (социалдемократическа) политика или модерна дясна такава. При левия модел се разчита на силната държава в интерес на обществото и за благото на общността. Като основна ценност левицата извежда равенството между членовете на обществото, а политиката на държавата е насочена към поддържане му чрез своята преразпределителна роля. В стремежа за постигането на това приемано за справедливо, но пък изкуствено наложено равенство, държавата неусетно се разпростира възможно най-дълбоко във всички обществени и икономически сфери. Подходът на десните партии се основава на извеждане на първо място на свободата на индивида и на разбирането, че свободната предприемчивост и личното трудолюбие в комбинация с пазарните механизми и спазването на общоприетите правила, са двигателят на просперитета на обществото и благоденствието за възможно най-голям брой от неговите членове. Ролята на държавата е ограничена до гарантиране на спазването на правилата и законите, за да се създаде благоприятна среда и равен шанс на всеки да разкрие и развие своите възможности. Българска нова демокрация изхожда от тези базисни разбирания по всеки един конкретен приоритет на отделните секторни политики в своята програма.

В сегашната глобална криза социалистите по цял свят ликуват, че ерата на десния либерализъм е приключила. Според тях модерния капитализъм е катастрофирал и сега е нужно ролята на държавата да се разшири до неподозирани размери. Нищо подобно! Като десни политици ние поддържаме тезата за малката държава, която трябва да бъде “нощен страж.” Това, че нощният страж е заспал в определен момент и не е вършел адекватно своята функция, не бива да бъде основание за удвояване на неговите правомощия занапред. Защото с повишената намеса идва  не само разрушаване на свободните пазарни процеси, които досега са водили света напред, но и нуждата от повишаване на ресурса, изземван от данъкоплатците и необходим за поддържане на функциите на държавната бюрокрация. Пред българските граждани предстои изборът да изберат между двете възможности в алтернативата на дясното и лявото. Да дадат своя глас за голямата държава, която да преразпределя благата и произведеното от индивида, с  измамната надежда всеки по равно да се възползва от плодовете от труда на активните хора. Или да гласуват за свободата на предприемчивия, неограничен от излишна държавна намеса – свободата в съревнованието да се произведат повече блага, които да облагодетелстват не само произвеждащите ги, но и цялото общество. Можем на предстоящите избори да подкрепим онзи подход, залагащ на предприемчивостта и възползването от различията във възможностите на активните членове на обществото. Другата опция е да останем в блатото на стремежа към равенството и да чакаме до безкрай помощта от някъде като пътници на малка гара, покрай която профучава експресния влак на световните събития. На 7 юни българите ще избират!

3 Коментара за “Евроизбори 2009”

  1. ole Says:

    ало дарик какво става по този случай! - 16.04.2009 г. 20:06:14

    Арнаудов - бившият председател на Общинския съвет в Сандански, не е плащал повече от пет години наем за обект в центъра на града и дължи близо 20 000 лева, съобщи Дарик радио. Икономичес полиция извършва проверка в Дирекция ”Общинска собственост” по сигнал на гражданско сдружение в Сандански. По данни на разследващите, бившият председател на ОбС - Георги Арнаудов, дължи значителна сума в полза на общинската хазна за наета от него оборотна каравана до супермаркет ”Вихрен” в Сандански. Румяна АрнаудоваГеорги Арнаудов е свекър на районния прокурор в курортния град Румяна Арнаудова. (На снимката) Общинския обект експлоатира неговият син Филип, съобщиха от кметската администрация в Сандански.

  2. ole Says:

    е па, за да земе Васка, Тотев требва да земе много повече. Тази девойка работи в пълен синхрон С Тотев. Така че, на когото и да се оплакватае, файда нема. Трябва да се сезират Европейските институции за нарушенията на този левунски юнак, за да се предприемат сериозни мерки. Иначе прокуратору, съд, това са ала бала институции.

  3. ole Says:

    Кмет издаде удостоверение на осъдения за съучастие в убийство Петьо Плачков, че е почтен гражданин и човек

    П. Плачков
    Удостоверение, че осъденият за съучастие в убийство Петър Плачков е почтен гражданин и човек, издаде Иван Цирков - кмет на разложкото село Горно Драглище. През октомври 2007 г. Благоевградският окръжен съд осъди на 4 г. и 11 месеца затвор жителя на Горно Драглище Петьо Плачков за отвличането и убийството през…

Напиши коментар