На 16 април тази година от този свят си отидоха двама големи, според мен, българи. Единият е писателят Виктор Пасков, а другият доайенът на родната спортна медицина проф. д-р Димитър Шойлев. Аз съм убеден в достойнствата на тези двама мъже, всеки в своята сфера. Това, което ми прави неприятно впечатление е различната почит, която им се отдаде в медиите и в публичното пространство. Следих публикациите в памет на Виктор Пасков и смятам, че това е един творец, заслужаващ уважението, преклонението и сега скръбта на своите приятели, колеги и читатели. Същевременно обаче лекарят проф. Шойлев бе почетен в медиите основно с кратки информационни споменавания на неговата кончина. Това формално отношение ясно показва, че името му ще бъде оставено на забрава. Лично аз поставям и Виктор Пасков, и проф. Шойлев на един и същ духовен кантар. Всеки от тях е дал много и е постигнал много в своята област – единият е бил четен от хиляди, а другият е излекувал хиляди. Именно поради тази причина съм учуден от общественото отношение. Аз никога не съм бил приятел на проф. Шойлев, но смятам, че неговата памет заслужава почитта на българите.

В нашето общество има една необяснима тенденция на неглижиране и незачитане на представителите на лекарското съсловие. В очите на хората те често се представят като виновници за лошото състояние на българското здравеопазване, макар подобно обвинение да е лишено от всякаква логика. Докато българското общество се отнася по подобен начин към своите лечители, то никога няма да има лечители. Сигурен съм, че не може да бъде търсена нито в лекарите, нито в пациентите, вината за разрушените връзки в здравеопазването, за накърненото взаимно уважение един към друг, за отсъствието на преклонение помежду им. Днес доверието между лечители и лекувани е загубено – медиците стават все по-меркантилни, а пациентите стават все по-арогантни и обвиняващи. От това губят всички. Отражение на тези противоречия е и липсата на заслужено отдаване на почит към паметта на един голям български лекар в лицето на проф. Шойлев. Лечител от неговия мащаб не заслужава забвение, а трябва да бъде издигнат на пиедестал, подобен на този, който заема и писателят Виктор Пасков. 

2 Коментара за “В памет на проф. Шойлев”

  1. Марин Says:

    Бог да го прости, сигурно на страшно много хора е помогнал. Доколкото знам беше доайен на българската ортопедия.
    Сега научавам за кончината му.

  2. gechev Says:

    ДОБРЕ ЩЕ БЪДЕ В БЪЛГАРИЯ ЛЕКАРИТЕ ДА ПРИТЕЖАВАТ КАЧЕСТВАТА НА ДИМИТЪР ШОЙЛЕВ,ТОЕСТ ДА СА ПРИЗВАНИ ДА УПРАЖНЯВАТ ТАЗИ ПРОФЕСИЯ ,А НЕ ДА Я ИЗПОЛЗВАТ САМО ЗА ПРИСТИЖ.МНОГО ОТ СЪСЛОВИЕТО НЕ УМЕЯТ ДА ПОСТАВЯТ ТОЧНИ ДИАГНОЗИ ,А ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ТОЧНО ЛЕЧЕНИЕ.КРАЙНО ВРЕМЕ Е ТЕЗИ ЛЕКАРИ САМИ ДА НАПУСНАТ БРАНША ИЛИ ВИЕ Г-Н ЩЕРЕВ ДА СЪЗДАДЕТЕ ТАКЪВ ЗАКОНОДАТЕЛЕН КОНТРОЛ,ЧРЕЗ КОЙТО ПОСРЕДСТВЕНОСТА ДА БЪДЕ ПРЕСЕЧЕНА.В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ И ВАС ВИ ГРОЗИ ОПАСНОСТА ЕДИН ДЕН ДА СЕ ПОЯВИ СЪОБЩЕНИЕТО :ВНЕЗАПНО ПОЧИНА ДОЦ. АТАНАС ЩЕРЕВ.
    НЕОБЯСНИМИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ЗА НЕЗАЧИТАНЕ НА ЛЕКАРСКОТО СЪСЛОВИЕ ,КАКТО ВИЕ СЕ ИЗРАЗЯВАТЕ СА В САМОТО СЪСЛОВИЕ .ОТ КРАЙ ВРЕМЕ В ТЕЗИ СРЕДИ ЗНАЕЩИТЕ И МОЖЕЩИТЕ НЕ СЕ ЗАЧИТАТ ПРИЖИВЕ ,А ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА СЛЕД СМЪРТТА!!!

Напиши коментар