Предлагам на вашето внимание мой коментар, публикуван в днешния брой на в. Дневник, по повод петъчното интервю на директора на НЗОК, д-р Румяна Тодорова.:

dnevnik_23april.jpg

 Здравеопазването страда от управляващите (в. Дневник, 23 април 2009 г.)

В броя на в. “Дневник” (17 април) е публикувано интервю с д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК. Основната тема е тревожната тенденция за намаляване на приходите в бюджета на касата. Въпреки напълно резонните и актуални въпроси за пореден път акцентите, на които д-р Тодорова обръща внимание, са твърде далеч от истинските проблеми.

На първо място - въпросът защо са намалели драстично приходите в НЗОК. Подобно развитие беше неизбежно, след като здравната каса продължава да изпълнява политически поръчки и да твърди, че плаща изцяло нужните средства по клиничните пътеки. Всеки знае, че действителността е друга - системата страда от недостиг на публично финансиране и касовата цена покрива едва наполовина необходимите средства по пътеките. Всеки гражданин, който има нужда от здравни грижи, е принуден да доплаща от джоба си останалото. По този начин напълно естествено се губи доверието към касата. Авторитетът на НЗОК можеше донякъде да бъде запазен, ако ясно и публично беше казано, че приходите са определена сума и от тях може да се плати само част от пазарната цена на дейностите. Останалата трябва да се покрие чрез други механизми - чрез допълнително здравно осигуряване или чрез кешови плащания. В ситуация на криза съвсем нормално е, че приходите ще намалеят и ще достигнат до критични нива, заплашващи стабилността на цялата здравноосигурителна система. Но гражданите са загубили доверие в касата и нямат стимули да плащат осигуровки, при положение че не получават срещу тях здравеопазване на очакваното ниво.

Вторият въпрос е дали спадът на приходите ще се отрази на болниците, надвишили месечните си бюджети. Според д-р Тодорова наистина има проблем и той се крие във факта, че болниците харчат повече от заложените си бюджети. Тук искам да припомня, че още през 2005 г. бяхме подготвили проект за въвеждане на т.нар. диагностично свързани групи. Това е един инструмент с доказана ефективност за намаляване на преразходите в здравеопазването. При него финансирането се свързва не с изпълнение на дейности, както е при клиничната пътека, а с крайния резултат от лечението. Това води естествено до оптимизация на здравната грижа. Бягството от въвеждането на диагностично свързаните групи показва, че сегашното управляващо мнозинство въобще не си дава сметка за начините, по които могат да бъдат намалени разходите в системата. При това положение на шефа на здравната каса се налага съвсем спекулативно да прехвърля отговорността основно на ръководствата на лечебните заведения. В действителност тя трябва да се поеме от управляващите, които нямат никаква стратегическа визия за развитие на здравната реформа.

Въпросът, който също заслужава допълнителен коментар, е колко нови лечебни заведения очакват договори с НЗОК. Отговорът на д-р Тодорова е, че в момента кандидатстват 250 клиники и отделения повече и като слабост тя изтъква, че законът не е променен и касата не може да отказва договор с тях. Явно като проблем се вижда създаването на нови болници и стремежът е да се постави бариера пред това. Проблемът обаче е в съществуването на болниците, които нямат акредитация, не разполагат нито с нужните специалисти, нито с необходимата модерна база, но касата продължава да работи с тях, защото в противен случай ще фалират. Правителството не иска подобни фалити, защото е ясно, че те ще доведат до бунтове на медицински персонал и на гражданите. Тук отново вината е в управляващите, които не знаят как да постъпят в конкретната ситуация.

В отговора на шефа на НЗОК на въпроса дали парите за лекарства на касата ще бъдат достатъчни след влизането в сила на новия позитивен реимбурсен списък прозират допусканите от правителството две фатални грешки, които противоречат на фундаменталните правила на здравеопазването. Първата е, че здравната ни система не се фокусира върху профилактиката, а е насочена към лекарствата за заболявания. Колкото и да се увеличават средствата за медикаменти, нуждите ще нарастват в още по-голяма прогресия, ако не се насочват усилия към профилактиката. Това е извод, който отдавна е направен в развитите западни държави.

В крайна сметка се налага измамната теза, че основните проблеми са недостатъчната събираемост на средствата в бюджета на НЗОК, както и лечебните заведения, които потребяват прекалено много от този ресурс. Това е чиста проба маскиране на недостатъците в системата и прикриване на виновниците за лошото състояние на здравеопазването. Проблемите произтичат от некадърността на сегашните управляващи да изработят и приложат една наистина всеобхватна стратегия за реформа на сектора.

Един коментар за “Коментар във в. Дневник по повод последното интервю на д-р Тодорова, директор на НЗОК”

  1. Политика в България » Blog Archive » Коментар във в. Дневник по повод последното интервю на д-р Тодорова, директор на НЗОК Says:

    […]  Здравеопазването страда от управляващите (в. Дневник, 23 април 2009 г.) В броя на в. “Дневник” (17 април) е публикувано интервю с д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК. Основната тема е тревожната тенденция за […] Коментар във в. Дневник по повод последното интервю на… […]

Напиши коментар