Следя отблизо случващото се в родната десница и започвам да изпитвам чувството, че ситуацията там все повече добива чертите на политически фарс с неясен завършек. Атаката срещу всички автентични десни формации е невероятна. Като се започне със създаването на маскирани десни партии като РЗС и всякакви подобни политически “пощенски кутии” и “патерици” на властимащите. Минава  се през опита за пълна изолация на БНД и блокирането като цяло на всички възможности за създаването на голям десен алианс. Трябва да се обърне внимание и на напълно антидемократичните промени в изборното законодателство и намеренията на ЦИК за прехвърляне на мандати от едни избирателни райони, където десните традиционно се представят успешно към малки МИР-ове с преобладаващ БСП и ДПС електорат. И  да се завърши  с машинациите със съдебната регистрация на новото ръководство на СДС и всички последващи действия на представители на старото. Всичко изброено допълнително се овъргалва в смес от постоянни медийни компромати и един непрестанен поток от вътрешни нападки и оправдавания.

Все по-ясно става, че сценария на БСП и ДПС засега изпълнява успешно целта си да блокира десницата. Няма съмнение обаче, че атаката срещу дясната опозиция в момента все повече се превръща в атака срещу демокрацията у нас. Това може и трябва да мобилизира всички свободомислещи избиратели в страната, за да се даде истински отпор на опасните недемократични тенденции. Отпорът срещу безобразията на властимащите, заплашващи политическия плурализъм и гражданската свобода в България, обаче може да е едната линия, по която да се търси мотивацията на десния избирател. Двадесет години след първите демократични дни на България, в които полуреволюционния плам преобладаваше, при дясномислещия гражданин емоционалните призиви могат да сработят до определено ниво. Освен тях той търси да види и конкретните политически предложения. Нека имаме предвид, че това не е електоратът на БСП, който с няколко прокънтявания на партийната тръба и припомняне на меланхолични спомени е винаги готов да пусне правилната бюлетина. В последните месеци обаче рядко излиза нещо позитивно, нещо рационално и нещо смислено от дясното пространство. Предизборната кампания вече стартира, а общественото внимание е насочено най-вече към скандалите в десницата, а не към реалната управленска алтернатива, която тя може да предложи. Винаги съм смятал, че силата на дясното у нас, а и навсякъде по света, е да предлага конкретни прагматични политики и мерки по належащите проблеми във всички сектори на държавното управление. Политики, разчитащи на индивидуалната активност, свободната инициатива и ограничената намеса на държавата. Тази сила е изключително необходима на страната ни в момента, когато тя все повече затъва в кризи от всякакъв характер. Тя обаче не може да се прояви при тоталната липса на експертен дебат и излагане на цялостни управленски програми и визии за развитието на страната ни. Става все по-явно, че стилът на бруталната предизборна кампания се налага  от  левицата предизвикателно и предумишлено.

И обърнете внимание каква е първата крачка, която поема в интернет Синята коалиция в отговор на безпрецедентния антидемократичен натиск, който осъществяват управляващите. Сайтът www.vremee.org e достатъчно красноречив. Негативната кампания винаги е била част от предизборната надпревара. Тя обаче е най-ефективна, когато е интелигентна и критикува от принципна позиция. Първите материали, които виждаме тук за жалост предлагат основно злобен негативизъм на ниско ниво. Не мисля например за удачно хора с демократично мислене да експлоатират темата за алтернативната сексуалност (карикатурите с премиера, който при прекия свободен удар е сложил ръцете си отзад, вместо отпред). Все пак уважението към различността е един от стожерите на това демократично мислене. Не приемам еднозначно също така едно от основните послания да е “Време е да ги накажем”. Как, с какви средства, по какъв начин? Веднага на ума на един разумен човек започва да му намирисва на непродуктивен реваншизъм. Този призив може да се приеме за намек, че евентуалното следващо дясноцентристко правителство възнамерява да “накаже” сегашните управляващи чрез съдебни дела за техните злоупотреби. Това обаче може да означава само едно – намерение да се запази сегашното състояние на съдебната ни система – зависима от конюнктурни интереси и поставена под непрекъснат политически натиск. Защото за демократично мислещия гражданин наказанието идва от съда, а не от които и да са управляващи. Задачата  на следващите управляващи не е да наказват виновните, а да създадат законовите основи на една работеща, ефикасна, справедлива и независима съдебна власт , която безкомпромисно ще наказва всички престъпили закона, независимо дали са сегашните управляващи , предишни или които и да са те в бъдеще. Защото когато се готвиш след като поемеш управлението с политически средства и властовия ресурс на изпълнителната и законодателната власт да натискаш съдебната власт за определени действия, независимо дали са справедливи или не, то значи че си готов да действаш срещу демократичните порядки и да подрониш устоите на демокрацията. Никой не може да възрази срещу нуждата от наказание за всички онези, които са престъпили закона. Това наказание обаче трябва да бъде наложено от един независим съд, а не след оказване на политически натиск върху съдебната система. Обратното означава просто да се прави постоянно един своеобразен римейк на т.нар. Народен съд.  По този начин ние просто не можем да излезем от порочния кръг на политическия реваншизъм, който ще се завърта след всеки управленски мандат. Това не може да бъде практика в една европейска държава, претендираща да е завършила своя демократичен преход. Западните ни партньори непрекъснато ни критикуват за липсата на осъдителни присъди за корупция и злоупотреби с власт. Тяхното желание обаче не е тези присъди да са в следствие на политически натиск, а в резултат на една работеща по демократичните правила независима съдебна система. Казано с две думи България се нуждае от налагане на принципите на върховенството на правото. Това обаче не може да стане по пътя на политическия реваншизъм и агресията. Представителите на десницата у нас трябва най-добре да го разбират, но за жалост това не става ясно от първите стъпки в кампанията на СДС и ДСБ. Казвам това не като защита на сегашните управляващи,които са най-корумпираните от всички правителства от началото на прехода  или като  критика към Синята коалиция, а като израз на желанието ми да се инициира един диалог между представителите  на дясното с цел избягване на възможните грешки. Защото няма съмнение, че България и нейните граждани имат нужда от последователни десни мерки и политики, но те могат да бъдат предложени само от една интелигентна десница, готова да погледне напред.

5 Коментара за “Време е… за интелигентната десница”

  1. Атанас Чобанов Says:

    Уважаеми г-н Щерев,
    Мнението Ви е добре аргументирано, но пропускате един важен елемент. Кой ще понесе санкция за неработещата съдебна система? Не е ли редно да се потърси сметка от ренегатите сред съдиите и прокурорите, които продадоха клетвата си пред Темида за няколко сребърника?
    Поздрави,
    А.Ч.

  2. silvercoin Says:

    “България се нуждае от налагане на принципите на върховенството на правото”
    Със сигурност това го разбират изключително добре господата от синята коалиция, но им е трудно да го обяснят разбираемо на гласоподавателя. Защото колцина са мислещите избиратели?
    Обсъжданата кампания е ориентирана към масата, която гласува първосигнално. Именно тази маса дава количествени резултати при изборите.
    Ако получи необходимото влияние в следващия парламент и правителство, синята коалиция ще има време да образова електората си. Ако й изнася, разбира се.

  3. Румен Цоневски Says:

    Синята коалиция тръгва по най-лошия начин според мен. Едно че тези билборди и реклами с футболистите са обидни за интелигентността на средностатестическия избирател и на СДС и ДСБ. Второ голяма част от хората особено извън софия все още не знаят че точно сдс и ДСБ стоят зад Синята коалция. А те не са го написал никъде на билбордите и клиповете. Като към това се прибави и опасността ЦИК да регистрира едно отделно СДС на Юруков за евровота, то може да се представи какво объркване ще настане сред феновете на партията. Примерно едните ще викат гласувайте за номер 5 за Синята коалиция, а другите гласувайте за номер 7 за СДС. А сега де… Голяма глупост

  4. Avertedd Says:

    Nasko, tezi pet tochki zvuchat kato plan za spravyane s problemite na obshtestvoto ni, a ne samo na prodajbata na deca. Zavoaliral si malko neshtata, no tova ne e ot polza. Vse pak tryabva da pochnem da narechame neshtata im s istinskite imena shoto inache strada imidja na cyalata ni strana.

  5. Политика в България » Blog Archive » Време е… за интелигентната десница Says:

    […] Следя отблизо случващото се в родната десница и започвам да изпитвам чувството, че ситуацията там все повече добива чертите на политически фарс с неясен завършек. Атаката срещу всички автентични десни формации е невероятна. Като се започне със създаването на маскирани десни партии като РЗС и всякакви подобни политически “пощенски кутии” и “патерици” на властимащите. Минава  […] Време е… за интелигентната десница […]

Напиши коментар