За пореден път България бе замесена от западни издания в разследване за продажба на деца. Под заглавието “Бебета за продан” британският таблоид “Нюз ъв дъ уърлд” публикува статия за трафика на деца по света. В нея журналистите наричат България супермаркет за търговия с хора. Пълната статия можете да прочетете от електронния сайт на изданието.

Този материал ме накара отново да се замисля за проблема с изоставените деца на България. За 2008 г. страната ни заема първото място в Европейския съюз по този показател. Според данни на неправителствения сектор, само за първите два месеца от началото на 2009 г. новоизоставените деца до 3-годишна възраст са 200. Тази тъжна статистика е поредното доказателство, че в България почти всичко се прави проформа и е най-вече на ниво лозунги без реализация. Да вземем например призива, че децата от домовете трябва да отидат при семействата си, а тези институции да бъдат закрити. Добра идея, но напълно неосъществима в момента предвид материалното положение и социалната отговорност на тези родители. Това положение не може да бъде коригирано просто със социална помощ от страна на държавата, ако не се проведе една по-обхватна политика срещу проблема. Когато липсва целенасочена държавна политика, липсват и реални резултати. Според мен е необходимо държавата да насочи своите усилия в най-малко пет пункта, за да може ефективно да се бори срещу продажбата, трафика и дискриминацията на деца.

На първо място, като азбучна истина съвсем естествено трябва да стои провеждането на политика за подобряване на материалното благосъстояние на населението – създаване на благоприятна среда за икономическо развитие, повишаване на доходи, намаляване на безработицата и т.н.

На второ място, равномерно развитие на базисните жизнени условия в отделните региони на страната и облагородяване на т.нар. гета. Тук вече държавата трябва да поеме своята роля за гарантиране на нормална електрификация, водоснабдяване, канализация, организиране на образование, здравеопазване и, разбира се, гарантиране на обществен ред в тях. Всичко изброено е задължение на държавата, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Ако в гетата от типа на кв. Столипиново в Пловдив или кв. Факултета в София и т.н. се инвестира в осигуряване на изброените публични услуги, то условията на живот в тях със сигурност ще се подобрят. Не може повече да продължава сегашната политика тези квартали да бъдат изоставяни като “черни дупки” в българските градове.

На трето място, ограничаване на престъпността чрез организиране на доброволни сдружения на граждани с определени правомощия. Ако се позволи на хората в близост до т.нар. гета да се организират и да пазят своята собственост, то тогава живеещите в тях ще бъдат принудени по друг начин да изкарват прехраната си, а не чрез кражби и грабежи. Ако е ясно, че на всяко незаконно действие ще бъде противопоставена гражданска самоорганизация там, където полицията не се справя, то вероятно ситуацията ще се промени. Без съпричастност на гражданите дори в демократично и икономически развити държави никога не може да се спазва обществения ред.

На четвърто място, преформатиране на философията на държавната подкрепа за насърчаване на раждаемостта. Тук е нужно да има промяна на ангажимента на държавата - не просто за раждане на дете, а за възпитанието на всяко дете от най-ранна възраст до пълнолетие - включително пълна финансово обезпечение за деца, които са включени в учебни програми. Това означава, че всяко семейство и родители ще получават държавна помощ за своето дете само ако то получава образование – най-напред в детската ясла, след това в детска градина и най-накрая в училище най-малкото до настъпване на пълнолетие.

На пето място, е необходимо въвеждането на наказателна отговорност и повишаване на съществуващите санкции за родители, които изоставят децата си, които ги експлоатират, които им оказват всякакъв вид физически и психически тормоз.

Описаните мерки са нещо обичайно за демократичния свят. Петте точки следват познатия принцип на моркова и тоягата. Всеки, който иска да бъде гражданин на европейска България, ще получи държавната подкрепа, ако изпълнява своите родителски и обществени задължения. Обратното трябва да подлежи на сериозна санкция. В противен случай оставаме отново на ниво празни лозунги и неосъществими приказки за доброто бъдеще, което трябва да дойде само.

Напиши коментар