България е изправена пред съдбовни времена. Към неблагоприятните последици от разрастващата се икономическа криза у нас с наближаването на парламентарния вот се прибавя и още един фактор на нестабилност. Той е свързан с политическата неяснота относно това каква ще бъде конфигурацията на следващите управляващи, колко кохерентно ще е бъдещото управленско мнозинство и какъв ще бъде новият политическият курс. Това са изключително важни въпроси, защото без съмнение в следващите месеци и години, както при всяко кризисно положение, политиката и управленските решения ще повишат значението си като основен фактор за гарантиране на доброто функциониране на икономиката и просперитета на гражданите. С други думи, очакват ни избори по време на буря. От техния резултат и най-вече от това дали след вота ще може да се сформира стабилно реформаторско правителство с прагматична програма и приоритети, ще зависи дали страната ни ще противодейства ефективно на бушуващите в момента кризи или ще затъне още по-сериозно в тях. В тази ситуация необходимостта от обединение на десните формации вече не е въпрос просто на прескачане в следващия парламент, а най-вече на национално отговорно поведение. Нещо повече, общите действия трябва да бъдат факт възможно най-скоро още преди парламентарния вот. В противен случай ще сме свидетели на незадоволително представяне на десницата или влизането й в насипно състояние в следващото народно събрание. Изгода от това ще имат левицата и ДПС, но не и България и българските граждани. Аргументи в полза на това твърдение могат да бъдат изведени от възможните управленски варианти след парламентарния вот:

При победа на ГЕРБ и добро представяне на десницата, на което всички прагматични и про-европейски настроени граждани в страната се надяват, можем да очакваме и формиране на дясноцентристки кабинет. Тук обаче не бива да се забравя, че това правителство ще има срещу себе си монолитна опозиция, окомплектована от БСП и ДПС. Нека никой не се съмнява, че тези две партии ще действат активно, за да се противопоставят с всички средства на необходимите реформи, които новото дясно правителство трябва да проведе. Тук трябва да се обърне внимание на факта, че сегашното управление с цел да гарантира комфорта си остави много въпроси нерешени. Тепърва предстоят да се предприемат реформи, които целят дългосрочни позитивни резултати, но вероятно ще изискват краткосрочни непопулярни мерки. Гражданите, разбира се, с пълно право ще гледат своите текущи ежедневни интереси и по-малко ще се интересуват от стратегическите управленски стъпки, носещи положителен ефект в перспектива. Ако към това се прибави и предвижданото задълбочаване на кризата у нас, то може да очакваме повишаване на социалното напрежение и пламване на обществени протести. Ако искаме действителна промяна в България, която може да дойде единствено с ново дясноцентристко правителство, това управление трябва да получи не само гласът, но и доверието и търпението на избирателите. Не съм сигурен обаче дали българските граждани ще проявят разбиране към следващото дясно мнозинство само заради тежката ситуация, в която то ще поеме страната. Ясно е, че ако десницата победи, тя ще бъде изправена пред един изключително труден мандат. Тази трудност ще идва на първо място от обективните обстоятелства на сегашната неблагоприятна икономическа среда.  Другата страна на тази трудна ситуация ще бъде поведението на общата опозиция на БСП и ДПС, които в края на мандата си направиха всичко необходимо да се окопаят във властта и да вкарат достатъчно “троянски” коне в дясното пространство.

Да предположим, че левицата повтори своят мандат. Това ще бъде трагедия за България, защото БСП за пореден път доказаха, че не могат да управляват и да взимат полезните за страната решения. Предвожданата от социалистическата партия Тройна коалиция успя единствено да добута управлението до завършек на мандата, но това стана чрез хиляди компромиси и нерешени проблеми. Сега стоят открити сметките, които трябва да бъдат платени. Ако обаче българските граждани гласуват отново доверие на БСП това означава едно запазване на статуквото и изпадане в стагнация с напълно непредвидими дългосрочни последици. Не става дума само за опасност от сериозен икономически колапс, водещ до нагнетяване на социалното недоволство, но и от изпадане в пълна външнополитическа изолация от страна на ЕС и западните ни партньори. За жалост подобен сценарий може да рефлектира пагубно върху крехките демократични завоевания, които къде с ясна посока, къде с лъкатушене, постигнахме в България през последните двадесет години. В края на краищата страната и обществото ни преминаха през най-трудните етапи в налагане на демокрацията у нас и сега в никакъв случай не бива да се връщаме назад.

Третата възможност предлага още по-негативно развитие след парламентарния вот. Това би била една евентуална патова ситуация, която да не позволи въобще създаването на стабилно правителство. В положение на разрастваща се криза продължителната липса на Кабинет и изпадането в дълги пазарлъци за формиране на правителство може да нанесе сериозни щети на страната. Изходът тогава ще бъде или провеждането на предсрочни избори, или формирането на нов тип безпринципна коалиция, или създаването т.нар. “експертно” управление. Едно такова управление обаче няма да има нито нужната гражданска подкрепа, нито необходимата политическа воля и легитимация, за да предприеме нужните спешни антикризисни мерки и дългосрочни реформи. Можем да станем свидетели дори на по-вредно и ретроградно правителство дори и от това на Тройната коалиция.

В заключение каквото и да се случи на изборите на 5-ти юли, България е изправена пред тежки изпитания. Най-положителният вариант за развитие, който може да постигнем само с общи усилия в дясно, е съставянето на дясноцентристко управление. Управление, което да предложи изход от кризите в икономическата, политическата и обществените сфери. Правителство, което да задейства отложените от сегашния кабинет на БСП, НДСВ и ДПС реформи и да положи усилия да върне България на европейския й път.

Надеждите ми са няколко. На първо място, че политиците от родната десница ще осъзнаят навреме необходимостта от общо явяване на предстоящия вот. На второ място, че мнозинството от избирателите ще дадат своя глас за обединеното дясноцентристко представителство в следващото управление. И на трето, че гражданите на България ще разберат, че благоденствието не може да бъде постигнато даром и без никакви усилия. Апатията и неучастието в демократичните избори не решават съществуващите проблеми, а създават нови.

2 Коментара за “Нови обстоятелства и аргументи за обединение на българската десница”

  1. Румен Цоневски Says:

    Обединението няма да се случи, но после всички в дясно ще си бият главата за това. Чака ни вторият или третият вариант. С две думи трагедия!

  2. Radul Says:

    Tezi izbori hich da ne e gi prospahte vsichki desni. Za nikakva obshta politika ne se govori, vseki si gleda svoya dvor, vseki si lepi plakatite i bilbordite. Vzemete sled nedelya da sednete i da se razberete. Shtoto ako pak taka se sluchi na parlamentarnite shte vi maganyat po edinichno kakto se kazva na jargon.

Напиши коментар